Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 615/15г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Б.Г. *** срещу Наказателно постановление № 15-0869-000325/19.03.2015г. на началника на група към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“-Шумен, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.183, ал.2, т.11 от ЗДП, както и “глоба” в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.175, ал.1, т.5 от ЗДП. Жалбоподателката оспорва констатациите в акта, като привежда и доводи за наличие на съществени противоречия на материалния и процесуалния закон. Изразява също и становище за маловажност на случая, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление или алтернативно- да намали размерът на наложените санкции до законоустановения минимум.

В открито съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 04.03.2015г. жалбоподателката паркирала управлявания от нея лек автомобил марка „Тойота Ярис“ с ДК№ Н 4334 АР пред магазин „Турбо“, намиращ се на бул.“Симеон Велики“ №46А в гр.Шумен. Около 08,45 часа същата се качила в автомобила и предприела маневра „движение назад“, при извършването на която обаче блъснала леко паркирания от дясната й страна лек автомобил „Опел Астра“ с ДК № Н 4823 АХ, собственост на св.В.К.Д.. При произшествието се ударили огледалата на двете МПС, в резултат от което на засегнатия автомобил било изкъртено едното странично огледало. В.Д., който се намирал в магазина, пред който били паркирани автомобилите, станал свидетел на произшествието и се насочил към жалбоподателката, като й обърнал внимание, че е причинена щета и я поканил да излезе и да се увери лично. Г. обаче отказала да слезе от автомобила, за да установят щетите и въпреки че между тях не било постигнато съгласие във връзка с обстоятелствата около произшествието, се качила в своя автомобил и потеглила. Св.Д. подал сигнал за случая и на мястото на инцидента пристигнали полицейски служители, които след направена справка установили самоличността на нарушителката. След извършена проверка на всички обстоятелства на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на Г. за това, че при извършване на маневра „движение назад“ не се е убедила, че ще извърши маневрата безопасно, с което е причинила ПТП, както и за това, че не е изпълнила задължението си като участник в ПТП и е напуснала местопроизшествието, без да спре, за да установи последиците от произшествието. Актът бил съставен в присъствието на нарушителката, бил предявен и подписан с възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 19.03.2015г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Б.Г. била наложена глоба в размер на 20 лева за извършено нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДП, както и глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за два месеца за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите М.И.Р., П.Г.М., И.П.К. и В.К.Д., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Действително, св.Д. е участник в произшествието и донякъде заинтересуван от изхода на делото. Неговите показания обаче се потвърждават от тези на останалите свидетели, за които липсват основания да не бъдат кредитирани. Св.К. е очевидец на нарушението и лично е възприела действията на жалбоподателката, а свидетелите Р. и М. са извършили проверка по случая, сравнили са щетите и са констатирали съответствието на охлузванията по единия автомобил и настъпилите повреди по другия. При това положение съдът приема твърденията на всички свидетели за съответстващи на обективната действителност, а изложената фактическа обстановка -за установена по несъмнен начин.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.40 от ЗДП задължава водачите на пътни превозни средства, преди да започнат движение назад, да се убедят, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. Жалбоподателката е потеглила, без да изпълни надлежно това свое задължение, с което е предизвикала ПТП. От обстоятелството, че при движение назад същата е блъснала друг автомобил, се налага единствено възможния извод, че Г. не се е убедила, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението. По този начин същата безспорно е нарушила посочената разпоредба, за което правилно и законосъобразно е санкционирана с настоящото наказателно постановление.

Санкцията за това нарушение е определена правилно, във фиксираният размер, предвиден в закона, на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДП, предвиждащ специално наказание за водач, който нарушава правилата за движение назад, какъвто е и настоящият случай. Предвид изложеното съдът намира, че не са налице основания за отмяна или изменение на обжалваното наказателно постановление в частта, с която е наложено наказание за първото от извършените нарушения.

Съдът счита също и че жалбоподателката не е изпълнила задължението си по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДП като участник в ПТП, при което са причинени имуществени вреди. Посочената разпоредба задължава участниците в пътнотранспортно произшествие, без да създават опасност за движението по пътя, да спрат, за да установят какви са последиците от произшествието. Безспорно е установено, предвид събраните по делото доказателства, че Г. при потеглянето си е предизвикала ПТП, но е отпътувала, въпреки че била поканена от другия участник в произшествието да слезе и да установи какви щети са причинени. При така установеното съдът намира, че жалбоподателката действително виновно е нарушила посочената разпоредба, за което правилно и законосъобразно е санкционирана на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДП, предвиждащ специално наказание за водач, който наруши задълженията си като участник в ПТП. Съдът намира обаче, че наказващият орган не е индивидуализирал правилно второто наказание за това нарушение. Наказанието „глоба“ е наложено в минимален размер, но наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ е в размер над минималния, предвиден в закона. В наказателното постановление не са изложени съображения, поради които санкциите за едно и също нарушение следва да бъдат в различен размер. Поради това, доколкото размерът на наказанието следва да бъде надлежно мотивиран от наказващия орган, съдът намира, че двете наказания, наложени за едно и също нарушение, следва да кореспондират помежду си, във връзка с което приема за законосъобразно и второто наказание да е в минималния размер, предвиден в закона, а именно- лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните такива нарушения. Съдът намира, че незначителният размер на причинените щети не обосновава извода за маловажност на случая, тъй като нарушенията са свързани с поведението на жалбоподателката като водач, а не с резултата от произшествието. Конкретно във връзка с второто извършено нарушение следва да се отбележи, че същата е демонстрирала поведение, укоримо в значителна степен, тъй като е реагирала грубо на поканата на засегнатия водач и е отпътувала въпреки присъствието му на мястото на инцидента.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 15-0869-000325/19.03.2015г. на началника на група към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“-Шумен, като намалява размера на наложеното на Б.Г. ***, ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН, вр. с чл.175, ал.1, т.5 от ЗДП, административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ от два месеца на един месец.

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 15-0869-000325/19.03.2015г. на началника на група към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“-Шумен в останалата му част, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: