Р Е Ш Е Н И Е
263/3.6.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, осми състав
На втори юни две хиляди и
петнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Й.К.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 616 по описа на ШРС за 2015 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № 15-0869-000455 от 06.04.15г год. на Началника
група към ОДМВР – гр. Шумен, с което на С.С.С. са наложени
административни наказания- “глоба”
в размер на 20 лв на основание чл. 183 ал.2 т.3 пр.1 от ЗДВП ; “глоба” в
размер на 50 лв на основание чл. 183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДВП; „глоба“ в размер на 1500 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл. 174 ал.2 вр. чл. 174 ал.1
ЗДВП; и „глоба“ в размер на 20 лв на
основание чл. 185 ЗДВп .
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с
което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, като
излага доводите си за това в жалбата.
В съдебно
заседание същият се явява лично и с процесуален
представител- адв. Д.С. при ВАК, който поддържа жалбата, като заявява,
че относно искането /включено в
жалбата/ за отмяна на ПАМ, има заведено дело в компетентният орган-ШАС .
Административно - наказващият орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН с писмо моли жалбата да бъде отхвърлена, а обжалваното наказателно
постановление да бъде изцяло потвърдено. В съдебно заседание се явява представител , който моли съда да
потвърди НП .
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН
от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320
от НПК, поради което се явява процесуално допустима
.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна, поради
следните съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 22.03.15г около 10,55 часа в гр. Шумен жалбоподателят управлявал лек автомобил “Тойота
ярис ” с рег № Н 4589 АХ, собственост на С. С. *** на кръстовището с бул. „С.Велики“ в посока КООП.
Водачът не спазил знак Б-2/ спри
и пропусни движещите се по пътя с
предимство /. По повод това си
поведение бил спрян за проверка от служители на РПУ Шумен. В хода на
извършената проверка се установило, че водачът не използва обезопасителен колан, че управлява МПС след употреба на алкохол с концентрация в кръвта
измерена в издишаният въздух 0,90 промила /установено с техническо средство
алкотест дрегер 7510 № ARBA-0092 проба № 04099, като това нарушение било при условията на повторност -НП №
14-0869-000417/22.04.14г и, че МПС управлявано
от жалбоподателя не е представено за
ГТП.
Бил съставен акт за установяване на административно
нарушение №455 от 22.03.15 год., който е връчен на нарушителя, като същият
отразил, че няма възражения . В АУАН
актосъставителят е посочил, като нарушени
чл. 6 ал. 1 от ЗДВП ; чл. 137а ал.1 ЗДВП ; чл. 5 ал.3 т.1 ЗДВП и чл. 147
ал.1 от ЗДВП .
Впоследствие нарушителят
не се е възползвал от законното
си право и не е депозирал допълнителни писмени
възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения
акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е
издадено наказателно постановление наказателно
постановление № 15-0869-000455 от 06.04.15г год. на Началника група към ОДМВР – гр. Шумен, с което на С.С.С. са наложени
административни наказания, “глоба”
в размер на 20 лв на основание чл. 183 ал.2 т.3 пр.1 от ЗДВП ; “глоба” в
размер на 50 лв на основание чл. 183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДВП; „глоба“ в размер на 1500 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл. 174 ал.2 вр. чл. 174 ал.1
ЗДВП; и „глоба“ в размер на 20 лв на основание чл. 185 ЗДВп .
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, и
по-специално от разпита в съдебно заседание на актосъставителя К., на свидетеля
Х., свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание чл.283
от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема, от правна страна следното:
Нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени са описани достатъчно пълно и ясно
както в акта, така и в наказателното постановление. При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да накърняват
правото на защита на жалбоподателя и да водят до отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
В
своите показания св. К. в с.з. проведено на 02.06.15г заявява: ”…….Въпросният автомобил е проверен
за това, че водачът не спира на
пътен знак В2 „Стоп“. Вследствие на проверката се установи, че водачът не ползва обезопасителен колан , автомобилът
не е представен за годишен технически преглед. При провеждането на разговор
лъхна на алкохол.Извършихме проверка с Алкотест дрегер, който отчете 0,9
промила в издишания въздух………………. ….И
двамата видяхме, че не спира на „Стоп“-а и двамата видяхме, че не е сложил
колан ………………...”
Свидетелят Х. в с.з. също потвърди
фактите на неспазване на знак Б-2 , липсата на обезопасителен колан, както и че
водача е управлявал с концентрация на алкохол,
и не е представил контролен талон
за ГТП, установени в хода на проверката.
По пункт първи - Нормата
на чл. 6 ал.1 от ЗДВП регламентира, че участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. От събраните
по делото доказателства се установява
безспорно, че жалбоподателя е нарушил процесната норма с факта, че не е спрял
на знака Б-2/
спри и пропусни движещите се по пътя с
предимство/очевидци на което са
актосъставителя и свидетеля по АУАН
Съдът изцяло кредитира показанията на двамата свидетели като логични,
последователни и непротиворечиви. Съгласно разпоредбата на чл. 183 ал.2 т.3
от ЗДВП наказва се с глоба 20 лв. водач, който не спира на пътен знак
"Спри! Пропусни движещите се по пътя
с предимство!", неправилно се включва в движението, неправилно се
престроява, неправилно изпреварва или не спазва предимството на друг участник в
движението.
По пункт втори –Нормата
на чл.137а ал.1 ЗДВП предвижда, че водачите и пътниците в моторни
превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение,
използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани. По делото безспорно се
установява от показанията на полицейските служители, че водача не е имал
поставен обезопасителен колан. Съгласно нормата на чл.
183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДВП наказва
се с глоба 50 лв. водач, който, не
изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска.
По пункт трети
- нормата на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДВП
регламентира че на
водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно
средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Безспорно
по делото и в хода на проверката е установено че жалбоподателят е управлявал
процесното МПС с концентрация на алкохол над 0,9 промила -
установено с техническо средство алкотест дрегер 7510 № ARBA-0092 проба № 04099.
Този факт се потвърждава и от показанията на актосъставителя и показанията на свидетеля по АУАН. Обстоятелството, че
нарушението е повторно се извлича от
факта, че е извършено в рамките на едногодишен срок
от влизане в сила на предишно
НП за нарушение от същият вид . Такова НП е НП №
14-0869-000417/22.04.14г приложено по
делото и взс на 30.04.14г . Санкционната норма на чл. 174 ал.1 от ЗДВП предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 6 до 12 месеца и
глоба от 500 до 1000 лв., водач който
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително,
установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух. А алинея
2 на чл. 174 от ЗДВП регламентира, че
когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно,
наказанието е лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай
или самоходна машина за срок от една до три години и глоба от 1000 до 2000 лв.
Съдът намира, че АНО правилно е определил размера на всяка една от
наложените санкции- над минималния законов размер за всяка за това нарушение .
Съдът не споделя становището на жалбоподателя за относимост на нормата на
чл. 28 от ЗАНН в случая доколкото
повторното извършване на нарушението обуславя една много по висока
степен на обществена опасност , каквато
съдът намира, че в случая безспорно е налице.
По пункт четвърти –нормата на чл. 147 ал.1 от ЗДВП предвижда че регистрираните моторни превозни
средства и теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните превозни
средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни
средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за
проверка на техническата им изправност. Условията и редът за извършване на
прегледа на превозните средства, с изключение на мотопедите, самоходните
машини, колесните трактори и ремаркетата, теглени от тях, се определят с
наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
съгласувано с министъра на вътрешните работи. Не се спори, че процесното МПС не е било представено за ГТП от жалбоподателя
в жалбата .
Съгласно чл. 185 от
ЗДВП за нарушение
на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не
е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба до 20 лв. Съдът приема, че в
случая санкцията правилно е приложена от АНО доколокото няма отделно предвидена
санкция за това нарушение на ЗДВП.
Съдът
намира, че от материалите по делото се доказва по безспорен начин, че
жалбоподателят е осъществил описаните в АУАН и НП нарушения .
Съдът не споделя тезата наведена от процесуалния представител на
жалбоподателя за допуснато нарушение на чл. 42 т.7 от ЗАНН регламентираща, че АУАН трябва да съдържа имената и точните адреси на
свидетелите, единен граждански номер. В АУАН съставен
от актосъставителя К. като свидетел е посочен св.Х. – отразено е, че е очевидец, присъствал на
установяване на нарушението и при
съставяне на АУАН , като е посочен
адреса на местоработата му.
Административно - наказващият орган правилно е
приложил санкционните норми за всяко едно от нарушенията и
е индивидуализирал правилно наказанието. Съдът категорично не споделя
становището на жалбоподателя за приложение на чл. 28 от ЗАНН по отношение на
извършените от него нарушения, като потвърждение на този извод е и приложената
по делото Справка за нарушител от региона за множество различни нарушения на
ЗДвП. Поради всичко изложено по-горе съдът намира за правилно и законосъобразно
наказателното постановление .
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление наказателно постановление № 15-0869-000455 от
06.04.15г год. на Началника група към
ОДМВР – гр. Шумен, с което на С.С.С.
са наложени административни
наказания, “глоба” в размер на 20 лв на
основание чл. 183 ал.2 т.3 пр.1 от ЗДВП ; “глоба” в размер на 50 лв на
основание чл. 183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДВП;„глоба“
в размер на 1500 лв и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24
месеца на основание чл. 174 ал.2 вр. чл.
174 ал.1 ЗДВП и „глоба“ в размер на 20
лв на основание чл. 185 ЗДВп, като правилно и законосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен
срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: