Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 674/15г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от С.К.Д. *** срещу Наказателно постановление № 15-5298-000042/14.04.2015г. на Началника на група ОДМВР- гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“-Шумен, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 130 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДП, както и „глоба“ в размер на 40 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.181, т.1 от ЗДП. Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление или да намали размера на наложените санкции.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Жалбоподателят бил правоспособен водач, но на 01.03.2015г. срокът на валидност на неговото СУМПС изтекъл. Същият не предприел своевременно необходимите мерки за подновяване на свидетелството, но въпреки това на 03.04.2015г. управлявал собствения си лек автомобил „Опел Кадет“ с ДК№ Н 7063 АС по улиците на гр.Шумен. Около 14,50 часа на посочената дата същият паркирал автомобила на паркинг на куриерска фирма „Еконт“, на бул.“Мадара“ №1. На посоченото място, при движение назад, друг участник в движението блъснал автомобила на жалбоподателя, но между двамата не било постигнато съгласие относно причинените щети. Поради това Д. подал сигнал за настъпилото ПТП. Пристигналите на мястото на инцидента служители на ОД МВР -гр.Шумен поискали да им бъдат представени за проверка съответните документи от двамата водачи, при което установили, че срокът на валидност на свидетелството за правоуправление на жалбоподателя е изтекъл. Установили също, че автомобилът не е преминал своевременно годишен технически преглед. Във връзка с тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че управлява МПС, без да притежава СУ МПС, както и за това, че не е изпълнил задължението си да представи автомобила на ГТП. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 14.04.2015г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на С.Д. била наложена глоба в размер на 130,00 лв. за извършено нарушение на чл.150 от ЗДП, както и глоба в размер на 40 лева, за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите Ц.П.К., Н.С.Н. и Р.К.В., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Свидетелите не извличат полза от твърденията си и не са заинтересувани от изхода на делото, поради което не могат да се счетат за предубедени или необективни. В жалбата се твърди, че санкционираното лице не е управлявало процесния автомобил, а същият е бил управляван от сина на жалбоподателя-Г.К.. Последният участва като процесуален представител на жалбоподателя по делото, като в пледоарията му се съдържат твърдения в аналогична насока. Доколкото обаче същият не е разпитван като свидетел по делото, изявленията му нямат доказателствена стойност. Същевременно от показанията на свидетелите, за които, както беше посочено по-горе, липсват основания да не бъдат кредитирани, се установява, че автомобилът е бил управляван именно от жалбоподателя. Същият изрично е заявил това пред свидетелите Н. и К., като и тримата са категорични, че жалбоподателят се е легитимирал като собственик на ударения автомобил, не е заявил, че последният е бил управляван от другиго, като на мястото на инцидента също така не е имало други лица. При това положение съдът приема изложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, още повече, че липсват каквито и да било доказателства в подкрепа на изложените в жалбата твърдения.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: По изложените съображения съдът приема за безспорно установено по делото, че на посочената дата жалбоподателят е управлявал лек автомобил по улиците на гр.Шумен, както и че не е представил валидно свидетелство за управление на МПС при поискване от полицейските служители. Според разпоредбата на чл.150 от ЗДП, всяко пътно превозно средство трябва да се управлява от правоспособен водач. Според чл.150а, ал.1 от с.з. правоспособен е този водач, който притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. От приложената по делото справка за нарушител се установява, че към датата на нарушението свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя е било с изтекъл срок на валидност. Поради това към момента на проверката свидетелството за управление на МПС на дееца не е било валидно и не е удостоверявало по надлежен начин наличие на правоспособност за управление на МПС. Доколкото на процесната дата жалбоподателят несъмнено не е притежавал валидно свидетелство за правоуправление, съдът приема, че същият действително е управлявал МПС, без да е бил правоспособен водач към този момент. След като е управлявал лек автомобил, без да е възстановил правоспособността си по надлежния ред, жалбоподателят е нарушил виновно разпоредбата на чл.150 от ЗДП, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление. В тази насока е и практиката на ШАС-решения по КАНД№106/10г.; по КАНД№214/09г.; КАНД№220/08г. и др. В решението по КАНД №327/2012г. също се приема изрично, че качеството „правоспособен водач” се удостоверява именно с притежанието на валидно свидетелство за правоуправление на МПС и след като жалбоподателят е управлявал автомобила без валидно свидетелство, правилно е бил санкциониран на основание чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП, предвиждащ специална санкция за водач, който управлява МПС, без да притежава съответното свидетелство за управление

На следващо място, по силата на чл.147, ал.1 от ЗДП регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Същевременно разпоредбата на чл.181, т.1 от ЗДП предвижда наказание за собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед. Свидетелите К. и Н. са установили, че жалбоподателят е собственик на процесния автомобил /видно и от съставения протокол за ПТП/, като същите са категорични, че същият не е бил представен своевременно за извършване на годишен технически преглед. Като не е представил своевременно собствения си лек автомобил за извършване на ГТП за проверка на неговата изправност, жалбоподателят несъмнено е осъществил състава на нарушение по чл.147, ал.1, вр. с чл.181, т.1 от ЗДП- обстоятелство, което по начало не се оспорва от страна на нарушителя.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Административнонаказващият орган правилно е издирил приложимия закон и е провел законосъобразно административнонаказателно производство.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушенията не се отличават с по-малка тежест от обичайните такива от съответния вид. Не са били налице също така някакви специални извинителни обстоятелства, които да са обусловили извършването на процесните нарушения.

Предвид гореизложеното искането за отмяна на наказателното постановление се явява неоснователно. В същото време съдът счита, че административнонаказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанията. Следвало е да бъдат отчетени липсата на настъпили вредни последици, предвид обстоятелството, че произшествието е било причинено от другия водач, а също и възрастта на нарушителя и свързаните с нея обичайни затруднения при изпълнението на административните задължения. Като отчете и липсата на конкретни мотиви по отношение размерът на наказанията в наказателното постановление, съдът намира за законосъобразно санкциите да са в минималния размер, предвиден в закона, а именно- 100.00 лева за първото нарушение и 10.00 лева- за второто.

Предвид изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

Изменя наказателно постановление № 15-5298-000042/14.04.2015г. на Началника на група ОДМВР- гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“-Шумен, като намалява размера на наложеното на С.К.Д. ***, ЕГН:**********, на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДП, административно наказание „глоба“ от 130.00 лева на 100.00 лева и намалява размера на наложеното на С.К.Д. ***, ЕГН:**********, на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.181, т.1, от ЗДП, административно наказание „глоба“ от 40.00 лева на 10.00 лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: