Р
Е Ш Е Н И Е
279/9.6.2015г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети
състав
На трети юни през две хиляди и
петнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: Ст. А.
Като разгледа докладваното от районния
съдия
НАХД
№ 682 по
описа на ШРС за 2015г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №
27-2704255/06.03.2015г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” -
гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.414, ал.1 от КТ
на “Кордеел - България” ЕАД, с ЕИК 121895432, със седалище и адрес на
управление: гр.София, община Столична, бул. “България” № 69, Инфинити тауър,
ет.7, представлявано от И.Т.Т., ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“
в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение по чл.143,
ал.2 от КТ. Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което
да отмени наказателното постановление, като излага подробно доводите си за това
в жалбата.
В съдебно заседание управителя на
дружеството – жалбоподател не се явява лично и не изпраща представител.
Депозирана е писмена молба, с която заявяват, че поддържат жалбата на
изложените в нея съображения.
Представителя на Дирекция “Инспекция по
труда” - гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от
ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да
потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание
излага подробно съображенията си за това.
Жалбата е подадена в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във
вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
“Кордеел - България” ЕАД е със седалище
и адрес на управление гр.София, община Столична, бул. “България” № 69, Инфинити
тауър, ет.7 и се представлява от И.Т.Т., ЕГН **********.
На 03.02.2015г. била извършена проверка
по спазване на трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица към
Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен по извършването на строително-монтажни
работи от страна на “Кордеел - България” ЕАД, в качеството му на главен
изпълнител на обект – „Производствено-складова база за екструдиране на
полиетиленови филми – сграда 3“, находящ се в УПИ I – „ПСД“ по
плана на „Индустриален парк“ гр.Шумен, имот № 83510.692.82, с възложител „Хел
Бул Истейт“ ООД гр.Шумен. При проверката, било установено, че дружеството –
жалбоподател “Кордеел - България” ЕАД, в качеството му на работодател със
Заповед № 024 от 19.12.2015г. е установил сумарно изчисляване на работното
време с месечен период на отчитано, считано от 01.01.2015. до 31.01.2015г. за
работещите на обекта „Производствено-складова база за екструдиране на
полиетиленови филми – сграда 3“, имот № 83510.692.82, както и е утвърдил
поименен график за месец януари 2015г., като в утвърдения график планирал
работника Й.Х.Й., ЕГН ********** на длъжност „кранист“ да работи 188 часа при
норма за месец януари 2015г. – 168 часа. С утвърждаването на графика за месец
януари 2015г. дружеството – жалбоподател “Кордеел - България” ЕАД, в качеството
му на работодател е разпоредило полагането на извънреден труд от работника Й.Х.Й.,
изпълняващ длъжност „кранист“ в посочения обект на дружеството – жалбоподател,
без да има основание за допустимост, посочено в разпоредбата на чл.144 от КТ,
като е положило извънреден труд на 29.01.2015г., 30.01.2015г. и 31.01.2015г.
Впоследствие била извършена и проверка на документи, като резултатите от
проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка на 03.02.2015г. – в
обекта и 04.02.2015г. и 05.02.2015г. – в Дирекция “Инспекция по труда” -
гр.Шумен, а констатираните нарушения били описани в седем точки в съставения
протокол. В точка четвърта от протокола за извършената проверка е записано, че
работодателя се разпорежда за полагане на извънреден труд, без да има основание
за допустимост, посочено в чл.144 от КТ, с което е нарушена разпоредбата на
чл.143, ал.2 от КТ, във връзка с което е дадено задължително за изпълнение
предписание със срок за изпълнение 12.02.2015г. Протокол за извършена проверка
бил съставен и връчен на упълномощено от управителят на дружеството лице на
11.02.2015г. Въз основа на установените факти, на 11.02.2015г. бил съставен акт
за установяване на административно нарушение № 27-2704255, като
актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на
чл.143, ал.2 от Кодекса на труда. Актът е бил съставен в присъствие на упълномощено
от представляващият дружеството – нарушител лице, като последният подписал акта
без възражения. Впоследствие, дружеството - жалбоподател се е възползвало от законното си право и
депозирало писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН сочейки, че
описаното и посочено в акта нарушение не било извършено, тъй като фактическите
констатации не съответствали на действителната фактическа обстановка. Въз
основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №
27-2704255/06.03.2015г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” -
гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.414, ал.1 от КТ
на “Кордеел - България” ЕАД, с ЕИК 121895432, със седалище и адрес на
управление: гр.София, община Столична, бул. “България” № 69, Инфинити тауър,
ет.7, представлявано от И.Т.Т., ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“
в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение по чл.143,
ал.2 от КТ.
Така установената фактическа обстановка
се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от
разпита в съдебно заседание на актосъставителят Г.П.Г. и на свидетелят Г.С.К. –
свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от
присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени
доказателства. Показанията на свидетелите Г.П.Г. и Г.С.К. следва да се
кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават
от останалите събрани доказателства.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.143,
ал.2 от КТ извънредният труд е забранен. Алинея първа на нормата на чл.143
от цитираният кодекс дава легална дефиниция на „извънреден
труд“, а именно извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или
със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния
ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време.
В случаите на разпореждане се издава писмена заповед, а при хипотезата „със
знанието и без противопоставянето“ не се издава такъв, а е налице полагане на
труд в повече от установеното работно време, дължаща се различни причини.
Извънредния труд се допуска само по изключение и законодателят изчерпателно е
изброил в чл.144 от КТ конкретните хипотези. Според
разпоредбата на чл.144 от КТ извънреден труд се допуска по изключение само в
следните случаи: 1. за извършване на работа във връзка с отбраната на страната;
2. за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия; 3.
за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на
водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и
съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ; 4. за извършване на аварийно-
възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други
съоръжения; 5. за довършване на започната работа, която не може да бъде
извършена през редовното работно време и 6. за извършване на усилена сезонна
работа. Работодателят е
длъжен да води специална книга за отчитането на такъв труд и съответно да
начислява във ведомостите за работни заплати същия, както и да го заплаща. Цитираните
правни норми са императивни и следва да се изпълнят от лицата, явяващи се
работодатели. В процесния
случай не са налице изключенията от тази забрана по чл.144, т.1 - т.6 от КТ за
допускане на такъв труд по изключение, поради което не е приложима.
От доказателствата по делото е видно, че
наказващият орган е извършил документална проверка относно спазването на
трудовото законодателство и въз основа на представените от дружеството писмени
документи - заверено копие от Заповед № 024/19.12.2014г., заверено копие от
книгата за ежедневен инструктаж за месец януари 2015г., заверено копие от
работен график за месец януари 2015г. и заверено копие на надници за месец
януари 2015г. е приел, че работникът Й.Х.Й. е положил извънреден труд на
29.01.2015г., 30.01.2015г. и 31.01.2015г., без да са налице основания за
допустимост, посочени в чл.144 от КТ. В подкрепа на това обстоятелство са
свидетелските показания на свидетелите – Г. и К.. Действително, от
представеното копие на инструктажната книга е видно, че на посочените в нея
дати, работникът Йотов е положил подпис, че е били инструктиран за безопасна
работа. Копието от книгата за инструктаж е и едно от основните доказателства,
на което се базира административно-наказващият орган, за да направи извода за
това, че Й.Х.Й. е работил и положил извънреден труд за периода от 29.01.2015г. до 31.01.2015г.
включително на обект „Производствено-складова база за екструдиране на
полиетиленови филми – сграда 3“, имот № 83510.692.82. От своя страна
книгата за ежедневен инструктаж няма за предназначение и функция да установи
дните, през които лицата посочени в нея като инструктирани са работили, защото
предназначението на този документ е друго – да установи инструктажа на всеки от
работниците и точната дата, на която е извършен този инструктаж. Инструктажът
по безопасност и здраве при работа има за цел да даде на работниците и
служителите практически указания за безопасно изпълнение на трудовата дейност,
както и да ги запознае с конкретните условия на работа. От друга страна обаче,
книгата за ежедневен инструктаж, на която изрично се е позовал административно-наказващият
орган в наказателното постановление, е частен писмен документ, съставен от
ръководителя на обекта по това време. Същият е представен на проверяващите
служители на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен от самия работодател. Макар
удостоверяваща неизгодни факти за страната, която е съставила и представила по
време на извършване на проверката, книгата за ежедневен инструктаж се ползва с
материална доказателствена сила в административно-наказателното производство. В
тази връзка настоящия съдебен състав съобрази разпоредбата на чл.416, ал.1,
изр.2 от КТ, която предвижда, че редовно съставените актове по реда на КТ имат
доказателствена сила до доказване на противното, т.е. документът удостоверяващ
инструктажа трябва да е редовен, какъвто е и процесната книга за ежедневен
инструктаж, поради което следва да се приеме, че доказва полагането на труд
през определен период и съответно – процесното нарушение по чл.143, ал.2 от КТ.
Също така, от приложените към материалите по делото копие на работен график за
м. януари 2015г. и копие на надници за м. януари 2015г., става ясно, че
работника Й.Х.Й. е работил общо 24 /двадесет и четири/ дни през м. януари
2015г., от които 21 /двадесет и един/ дни с продължителност на работния ден – 8
/осем/ часа и 3 /три/ дни с продължителност на работния ден – 6 /шест/ часа или
общо 186 часа при норма от 168 часа или 18 часа извънреден труд през месец януари
2015г, което било установено на база на
графиците за работа и отчетните форми за обекта и от
административно-наказващият орган. Изчислението било направено от страна на
проверяващите на база разликата между реално отработените часове и нормалната
продължителност на работната седмица.
Още повече, от приложеното по делото
заверено копие от Заповед № 024/19.12.2014г. на управителя на дружеството –
жалбоподател става ясно, че като основание за издаването й е посочена
разпоредбата на чл.142, ал.2 от КТ и във връзка с организацията на работното
време на дружеството относно въвеждането на сумарно работно време на
работниците на обект РАПАК 3: „Производствено-складова база за екструдиране на
полиетиленови филми – сграда 3“, находящ се в УПИ I-81, кв.1, с
идентификатор
№ 83510.692.82 по КК, „Индустриален парк“, гр.Шумен, т.е. видно е, че не са
налице въведените с разпоредбата на чл.144, т.1 т.6 от КТ изключения от общото
правило, въвеждащи забрана за полагане на извънреден труд.
Наред
с това настоящия
съдебен състав съобрази разпоредбата на чл.416, ал.1, изр. 2 от КТ, която
предвижда, че редовно съставените актове по реда на КТ имат доказателствена
сила до доказване на противното. А противното не се доказа.
Административнонаказващият орган е изпълнил задължението да събере необходимите
доказателства и е установил, че е извършено административното нарушение, поради
което правилно е издал атакуваното наказателно постановление. Ето защо съдът
приема, че в конкретния случай дружеството - жалбоподател действително е
осъществило от обективна и субективна страна състава на визираното в чл.143,
ал.2 от КТ нарушение.
Извън
всякакво съмнение е и обстоятелството, че дружеството – жалбоподател е
работодател по смисъла на §1 от ДР на
КТ,
тъй като именно то е юридическото лице, което самостоятелно наема работници и
служители по трудово правоотношение.
В
тази връзка съдът счита, че в настоящия случай именно търговското дружество -
жалбоподател се явява в качеството на работодател по смисъла на §1 от
ДР на КТ. В настоящия казус дружеството -
жалбоподател не е изпълнило вменените му от
държавата чрез Кодекса на труда, свързани с трудовото законодателство забрани и съответно на разпоредбата на чл.83 от ЗАНН административно-наказателната му
отговорност е обективна и безвиновна.
Настоящият
съдебен състав споделя аргументите на административно-наказващия орган, че в процесния
случай не следва да се приложи разпоредбата на чл.415в от КТ. Следва да
се отбележи, че приложение на разпоредбата на чл.415в от КТ се преценява за
всеки конкретен случай на административно нарушение, а не общо като дадена
законова възможност. Всяко административно нарушение е специфично с оглед
неговия противоправен резултат и начин на извършване. Административнонаказващия
орган следва да извърши преценка и на тези обстоятелства, освен дали е налице
основанието в разпоредбата на чл.415в от КТ. Отстранимостта на
нарушението “веднага” се преценява именно с оглед вида на административното
нарушение. Самият законодател е избегнал да фиксира точно срок на
отстранимостта – ден, час, месец, именно с оглед спецификата на всяко
административното нарушение. В настоящия случай се касае за полагане на извънреден труд на работника Й.Х.Й., т.е. нарушението е неотстранимо с оглед
характера на същото. Правилно е констатирано, че в настоящата хипотеза не може
да бъде приложена разпоредбата на маловажно нарушение, тъй като самото
нарушение е невъзможно да бъде отстранено веднага, каквото е изискването на
закона, както и да не са настъпили вредни последици за работниците. За да се
приложи по-благоприятната разпоредба на
чл.415в от КТ следва да бъдат налице кумулативно дадените предпоставки. Предвид
гореизложеното съдът намира, че правилно административно-наказващия орган е
констатирал, че не са налице предпоставките за приложение на чл.415в от КТ, тъй
като нарушението не е отстранено.
Настоящият съдебен състав намира, че
правилно административно - наказващият орган не е приложил нормата на чл.28 от
ЗАНН, тъй като счита, че случаят по отношение на нарушениeто не е маловажен доколкото процесното нарушение не
се отличават с по-малка тежест от типичните за този вид и не са налице някакви
особени обстоятелства, които да обосноват извода, че същото е маловажно. Съобразно легалната дефиниция на „маловажен случай“,
визирана в разпоредбата на чл.93, т.9 от НК и приложима съгласно разпоредбата на
чл.84 от ЗАНН „маловажен случай“ е този, при
който извършеното деяние с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на деяния от
съответния вид. При съпоставяне степента на обществена опасност на процесното
нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения на законодателство в
сферата на пазара на труда и заетостта, настоящия съдебен състав, приема, че
конкретния казус не разкрива белезите маловажност, предвид обстоятелството, че
чрез нарушението се е стигнало до полагане на извънреден труд системно от работници
на фирмата – жалбоподател, като работниците се явяват неравнопоставен субект в
положение на подчинение спрямо властта на работодателя. Поради изложеното
вмененото на жалбоподателя нарушение не би следвало да се преценява според
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН от гледна точка на
маловажност на случая.
Ето защо, изложеното обосновава по
несъмнен начин обективната и субективна съставомерност на извършеното от
дружеството - жалбоподател нарушение, визираното в разпоредбата на чл.143, ал.2
от КТ. За нарушение на трудовото законодателство административно-наказателната
разпоредба на чл.414, ал.1 от КТ предвижда за работодател, който наруши
разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание,
“имуществена санкция” в размер от 1 500 лв. до 15 000 лв. Имайки в предвид
разпоредбата на цитираната норма, която предвижда такава отговорност за
работодателя, то дружеството – жалбоподател ”Кордеел - България” ЕАД, в
качеството му работодател подлежи на санкциониране, така както в разпоредбата
на чл.414, ал.1 от КТ е предвидено с “имуществена санкция” в размер от 1500 лв.
до 15 000 лв. Административно-наказващият орган правилно е издирил и
приложимата в случая цитираната санкционна норма, като наказанието е било
правилно индивидуализирано и наказващият орган е наложил наказание в размер на
законоустановения минимум, преценявайки разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и
обсъждайки причините, поради които не може да бъде приложена разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН.
Относно възражението за допуснато съществено
процесуално нарушение при издаването на наказателното постановление, изразяващо
се в обстоятелството, че в същият не са били обсъдени от наказващия орган
възраженията на санкционираното дружество против акта за установяване на
административно нарушение, съдът счита същото за неоснователно, поради
следното: Действително в атакуваното наказателно постановление е вписано
веднъж, че няма депозирано възражение в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, но
веднага след него е дописано второ изречение, в което е посочено, че е
депозирано такова възражение с Вх. № 017953/16.02.2015г., поради което явно е
налице техническа грешка. Дори и да се приеме, че неправилно е изчислен срока
за представяне на възражението по чл.44, ал.1 от ЗАНН и липсват мотиви в тази
насока, както и по отношение самото възражение, настоящият съдебен състав
намира, че това не е съществено нарушение, тъй като по никакъв начин не
накърнява правото на защита на санкционираното лице, тъй като тези възражения
могат да бъдат направени с жалбата срещу издаденото наказателно постановление,
което е сторено от дружеството – жалбоподател. Предявяването на такова
възражение е право на нарушителя и би било съществено нарушение, ако
административно-наказващия орган издаде наказателно постановление преди да е изтекъл
3 – дневния срок за предявяване на това възражение. В този случай нарушението
нарушението ще е съществено, тъй като действително административно-наказващия
орган следва да прецени спорните факти, който спор е наведен с предявяване на
възражението от нарушителя. В настоящата хипотеза обаче наказателното
постановление е издадено след като е изтекъл 3 – дневния срок за възражение и
липсата на мотиви в наказателното постановление по това възражение не е
съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното
постановление. В този смисъл е установената практика на Административен съд –
гр.Шумен по този въпрос, по-конкретно Решение № 181/22.04.2013г. по КНАХ №
154/2013г. и др.
Също така съдът не кредитира
възраженията, направени от страна на процесуалния представител на дружеството -
жалбоподател, че процесното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй
като както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него впоследствие
атакуваното наказателно постановление не е установено по безспорен начин кой е
нарушител на описаното нарушение и по какъв начин е определена датата на
извършване на нарушението. Съдът счита, че в случая извършеното нарушение,
датата и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно и
ясно както в акта за установяване на административно нарушение съобразно
разпоредбата на чл.42, т.2 и т.4 от ЗАНН, така и в наказателното постановление
според чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като имената на лицето, полагало
извънреден труд са индивидуализирани много точно, като приема, че в случая е
установено по безспорен начин дружеството да е извършило нарушение на
разпоредбата на чл.143, ал.2 от КТ, поради което правото на
защита на дружеството - жалбоподател не е накърнено, т.е. не са допуснати
съществените процесуални нарушения, които да опорочават самото наказателно
постановление и да повлекат неговата отмяна.
Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е
протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за
установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган,
притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл.42 от ЗАНН реквизити, а при
издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл.53 от ЗАНН.
В тази връзка, съдът намира, че
атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна и
недоказана следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Наказателно
постановление № 27-2704255/06.03.2015г. на Директора на Дирекция “Инспекция по
труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.414,
ал.1 от КТ на “Кордеел - България” ЕАД, с ЕИК 121895432, със седалище и адрес
на управление: гр.София, община Столична, бул. “България” № 69, Инфинити тауър,
ет.7, представлявано от И.Т.Т., ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“
в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение по чл.143,
ал.2 от КТ, като правилно и
законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: