Р Е Ш Е Н И Е

310/22.6.2015г.         гр.Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, осми  състав

На осемнадесети юни   през две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:                                   

                                                                   Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №  683 по описа на ШРС за 2015г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 27-27004258/06.03.2015г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във вр. чл.415в, ал.1 от КТ на “КОРДЕЕЛ-БЪЛГАРИЯ” ЕАД,  ЕИК 121895432, седалище и адрес на управление- гр.София, общ.Столична  обл. София, бул. “България” № 69, Инфинити тауър, ет.7, в качеството му на работодател, представлявано от И.Т.Т., ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 200 /двеста / лева на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 415в ал. 1от КТ  за нарушение на чл. 149 ал.2 от КТ.

Жалбоподателят  моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага доводите си за това в жалбата. Представител не  се явява в с.з. а депозирана  молба в която се поддържат мотивите от жалбата.

Представителя на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен-административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 03.02.2015г. в обект Производствено-складова база за екструдиране на полиетиленови филми – сграда 3“,  обект находящ се в УПИ I – „ПСД“ по плана на „Индустриален парк“ гр.Шумен, имот № 83510.692.81 и на 05.02.15г   била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство по представени документи  в Дирекция „ИТ“ гр. Шумен  от длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен от страна на “КОРДЕЕЛ-БЪЛГАРИЯ” ЕАД, по повод  осъществяването  на дейност  в  обект – „Производствено-складова база за екструдиране на полиетиленови филми – сграда 3“,  обект находящ се в УПИ I – „ПСД“ по плана на „Индустриален парк“ гр.Шумен, имот № 83510.692.81.

 При проверката, било установено, че дружеството – жалбоподател “КОРДЕЕЛ-БЪЛГАРИЯ” ЕАД, в качеството му на работодател е нарушило  разпоредбите на трудовото законодателство  с това че на 31.01.2015г  не е отчел пред инспекцията по труда  положеният извънреден труд  през месец декември 2014г от лицето В.Й.Т. ЕГН**********-6 часа.

 Впоследствие била извършена и проверка на документи, като резултатите от проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка на 03.02.2015г. – в обекта и 04.02.2015г. и 05.02.2015г. – в Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, а констатираните нарушения били описани в съставения протокол.В констативната част на посочения протокол е отразено  описаното нарушение.

Въз основа на установените факти, на 11.02.2015г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 27-2704258, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.149, ал.2 от Кодекса на труда.

 Актът е бил съставен в присъствие на упълномощено лице, като последният подписал акта без възражения. Впоследствие, дружеството - жалбоподател  се е възползвало от законното си право и депозирало писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, на 16.02.15г доколкото 14.02.15г е неприсъствен ден, а именно, че описаното и посочено в акта нарушение не било извършено, тъй като фактическите констатации не съответствали на действителната фактическа обстановка. В НП  е отразено, че  е постъпило възражение.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 27-27004258/06.03.2015г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във вр. чл.415в, ал.1 от КТ на “КОРДЕЕЛ-БЪЛГАРИЯ” ЕАД,  ЕИК 121895432, седалище и адрес на управление- гр.София, общ.Столична  обл. София, бул. “България” № 69, Инфинити тауър, ет.7, в качеството му на работодател, представлявано от И.Т.Т., ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 200 /двеста / лева на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 415в ал. 1от КТ  за нарушение на чл. 149 ал.2 от КТ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Г.П.Г. и Г.С.К.  свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите съдът намира, че следва да се кредитират, като последователни, безпротиворечиви и логични,както и поради обстоятелството, че се потвърждават от останалите събрани доказателства.

            При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.

Съгласно разпоредбата на чл.149 ал.2 от КТ положеният извънреден труд през календарната година се отчита пред инспекцията по труда до 31 януари на следващата календарна година. Според ал.1 на текста работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане на извънредния труд. При извършените проверка на 03.02.2015г. на обект – „Производствено-складова база за екструдиране на полиетиленови филми – сграда 3“,и по късно по документи на 04.02.2015г. и 05.02.2015г. – в Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен се установява по безспорен начин, че в качеството си на работодател е нарушило  разпоредбите на трудовото законодателство  с това, че на 31.01.2015г  не е отчело пред инспекцията по труда  положеният извънреден труд  през месец декември 2014г от лицето В.Й.Т. ЕГН**********-6 часа. От представеното заверено ксерокопие на Заповед № 021 от 27.11.2014г  се установява, че  на обект Рапак 3  „Производствено-складова база – сграда 3“ с идентификатор № 83510.692.81  е въведено  сумирано  работно време   за работниците. Горното се потвърждава и от приложените  по делото работен график за м. декември 2014 и график за  надниците на работниците   за месец декември 2014г на  проверявания обект.  Видно от приложеното по делото уведомление /стр. 14/ задължението на дружеството е изпълнено  на 06.02.15г,  веднага след проверката.

Настоящият съдебен състав споделя аргументите на административно-наказващия орган, че в процесния случай следва да се приложи разпоредбата на чл.415в от КТ. Приложението  на разпоредбата на чл.415в от КТ се преценява за всеки отделен и  конкретен случай на административно нарушение, а не общо като законова възможност. Всяко административно нарушение е специфично с оглед неговия противоправен резултат и начин на извършване, поради което административно-наказващия орган следва да извърши преценка и на тези обстоятелства, освен дали е налице основанието в разпоредбата на чл.415в от КТ. Отстранимостта на нарушението “веднага” се преценява именно с оглед вида на административното нарушение. Законодателят  не е фиксирал точно срок на отстранимостта – ден, час, месец, именно с оглед спецификата на всяко административното нарушение. За да се приложи по-благоприятната разпоредба на чл.415в от КТ следва да бъдат налице кумулативно дадените предпоставки. В настоящия случай се касае за не  отчетен пред Инспекцията по труда,  до 31.01.15г  факта на  положен извънреден труд,  през месец декември 2014г от лицето В.Й.Т. ЕГН**********-6 часа, т.е. нарушението е отстранимо с оглед характера на същото.

 Правилно е констатирано, че в настоящата хипотеза може да бъде приложена разпоредбата на чл.415в от КТ, тъй като самото нарушение е било отстранено веднага, каквото е изискването на закона, както и не са настъпили вредни последици за работника. Предвид гореизложеното съдът намира, че правилно административно-наказващия орган е констатирал, че са налице предпоставките за приложение на чл.415в от КТ, тъй като нарушението е отстранено веднага и не са настъпили вредни последици. 

В конкретния казус съдът съобрази разпоредбата на чл.416, ал.1, изр.2 от КТ, предвиждаща, че редовно съставените актове по реда на КТ имат доказателствена сила до доказване на противното. В съдебно заседание, чрез  разпита на свидетелите се изяснява  действителната фактическа обстановка, която се подкрепя и от останалия, събран по делото доказателствен материал. Административнонаказващият орган е изпълнил задължението да събере необходимите доказателства и е установил, че е извършено административното нарушение, поради което правилно е издал атакуваното наказателно постановление. Ето защо, съдът намира, че от всичко изложено до тук се доказва по безспорен начин по отношение дружеството - жалбоподател, като не е отчело пред инспекцията по труда  до 31.01.15г  положен извънреден труд  през месец декември 2014г от лицето В.Й.Т. ЕГН**********-6 часа, чрез бездействие е осъществило посоченото в акта за установяване на административно и  наказателното постановление нарушение.

Съдът приема, че в настоящия случай не  може да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,доколкото  процесното неизпълнение не се отличава с по-малка тежест от типичните за този вид и не са налице някакви особени обстоятелства, обосноваващи извода, че нарушението е маловажно.

Относно възражението, че не са били обсъдени от наказващия орган възраженията на санкционираното дружество против акта за установяване на административно нарушение, съдът намира  същото за неоснователно, като  приема, че това не е съществено нарушение и не накърнява правото на защита на санкционираното лице в конкретната хипотеза , доколкото  тези възражения могат да бъдат направени с жалбата срещу издаденото наказателно постановление, което е и сторено в случая.

Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения.

В същото време обаче съдът е съгласен със становището на жалбоподателя  и  счита, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието с оглед конкретно определеният размер на наложната санкция. Съгласно разпоредбата на чл.415в от КТ за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 лева до 300 лева, а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 лева до 100 лева Наложил е наказание “имуществена санкция” над минималния размер, предвиден в закона без посочване на  конкретни съображения в тази насока. Въпреки, че от материалите по делото става ясно, че в хода на реализираната проверка са били констатирани и други нарушения на трудовото законодателство, това обстоятелство не санира неизпълнението на посочените по-горе задължения от страна на административно-наказващия орган както и не води  до автоматично  налагане на по-висок размер на  санкция за нарушителя за следващо нарушение. Следвало е административно-наказващият орган да изложи конкретните си съображения, поради които е решил да наложи именно тази санкция- 200лв , като е следвало да прецени тежестта на извършеното нарушение и степента на обществената му опасност. В тази връзка съдът, намира за справедливо санкцията на нарушителя за това деяние да бъде намалена до минималния, предвиден в закона размер, а именно “имуществена санкция” в размер на 100 /сто/ лева. 

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 27-27004258/06.03.2015г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във вр. чл.415в, ал.1 от КТ на “КОРДЕЕЛ-БЪЛГАРИЯ” ЕАД,  ЕИК 121895432, седалище и адрес на управление- гр.София, общ.Столична  обл. София, бул. “България” № 69, Инфинити тауър, ет.7, в качеството му на работодател, представлявано от И.Т.Т., ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 200 лева на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 415в ал. 1от КТ  за нарушение на чл. 149 ал.2 от КТ, като намалява размера на наложената наказание “имуществена санкция” от 200 лева на 100  лева.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: