Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 684/15г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Кордеел България” ЕАД- гр.София срещу Наказателно постановление № 27-2704254/06.03.2015г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Шумен, с което на дружеството било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.416 ал.5, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ. Жалбоподателят привежда доводи за наличие на съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, както и за маловажност на случая, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление. Алтернативно моли да бъде приложена разпоредбата на чл.415в от КТ.

В открито съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител, но депозира писмено становище в подкрепа на жалбата. Представител на въззиваемата страна намира, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Предвид всички събрани по делото доказателства, от фактическа страна се установява следното: През м.февруари 2015г. дружеството-жалбоподател извършвало СМР в качеството си на главен изпълнител на обект: „Производствено-складова база за екструдиране на полиетиленови филми-сграда 3“ с възложител „Хел Бул Истейт“ ООД-гр.Шумен. На 03.02.2015г. от свидетелите Г.П.Г. и Г.С.К.-*** била извършена проверка в посочения обект за спазване на трудовото законодателство от страна на дружеството. При проверката било установено, че със Заповед № 021/27.11.2014г. работодателят е установил сумирано изчисляване на работното време с месечен период на отчитане, считано от 01.12.2014г. до 31.12.2014г. Едновременно с въвеждането му работодателят утвърдил и поименен график за посочения месец /“Работен график за м.декември 2014г. на обект Рапак-3-гр.Шумен“/. Според заповедта сумирано работните часове, заложени в графика не трябвало да надвишават работните часове за месеца при 5-дневна работна седмица по 8 часа дневна продължителност. По силата на изготвения график обаче работникът В.Й.Т., изпълняващ длъжността „кранист“, следвало да работи общо 166 часа. Във връзка с тези констатации на 11.02.2015г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на санкционираното лице за това, че в качеството си на работодател, с утвърждаването на графика за м.декември 2014г. е разпоредил полагане на извънреден труд, без да има основания за допустимост, посочени в чл.144 от КТ. Актът бил съставен в присъствието на надлежен представител на дружеството, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива били депозирани впоследствие, но не били обсъдени от наказващия орган, тъй като било счетено, че са подадени извън срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 06.03.2015г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „Кордеел-България” ЕАД- гр.София било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лв. за извършено нарушение на чл.143, ал.2 от КТ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателства- основно от разпита на свидетелите Г.П.Г. и Г.С.К., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Двамата не извличат никаква полза от твърденията си, не са в някакви специални отношения с работещите в дружеството и не могат да бъдат счетени за предубедени или заинтересувани. Показанията на свидетелите се подкрепят и от приложените по делото писмени доказателства. От представените от самия жалбоподател копия от документи /л.11-12 от делото/ е видно, че дружеството е изплащало суми за заплата на лицето В.Т. и е правило съответните преводи на осигурителни вноски. Последният е положил подпис, удостоверяващ, че е бил запознат със заповедта, с която е било установено сумирано работно време за работниците на дружеството, били са му провеждани ежедневни инструктажи, бил е включен в работния график за м.декември 2014г. и са му начислявани надници. При това положение няма съмнение, че санкционираното ЮЛ има качеството „работодател“ по отношение посочения работник, поради което изложените в тази насока доводи в жалбата се явяват неоснователни.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.143, ал.2 от КТ установява забрана за полагане на извънреден труд. Първата алинея на посочената норма дефинира това понятие, като посочва, че извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. По начало работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа, а нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа /чл.136 от КТ/. Разпоредбата на чл.142, ал.2 от КТ дава възможност на работодателя да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Това е форма на отчитане, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен, по-продължителен от деня и седмицата, период от време. В този случай продължителността на работното време през отделните дни може да надвишава нормалното, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период. По този начин балансът на работното и свободното време се запазват средно за периода на отчитане. Както беше посочено, нормалната продължителност за дневното работно време при подневно отчитане е 8 часа, съответно-до 40 часа седмично. Нормата за помесечно сумирано изчисляване на работното време /какъвто е и настоящия случай/ се определя в зависимост от броя на работните дни през съответния календарен месец. Когато нормата отработено време е превишена, ще бъде налице извънреден труд. В съответствие с нормативните изисквания в Заповед №021/27.11.2014г. работодателят е посочил, че сумирано работните часове, заложени в графика, не трябва да надвишават работните часове за месеца при 5-дневна работна седмица по 8 часа дневна продължителност. Конкретният месец, през който е било въведено сумирано изчисляване на работното време /м.декември 2014г./ е имал 20 работни дни и следователно работниците е следвало да положат не повече от 160 часа труд за месечния период. В графика обаче тези изисквания не са били спазени, като е било планирано работникът В.Т. да положи общо 166 часа труд през отчетния период. По този начин са били превишени границите на нормалното работно време и следователно е налице извънреден труд, положен от лицето. Полагането на извънреден труд е допустимо само при определени, изчерпателно изброени в чл.144 от КТ условия, никое от които не е налице в настоящия случай. Дружеството-жалбоподател възразява, че наказващият орган не е положил усилия да установи дали не е било налице някое от изключенията, предвидени в цитираната норма. Същото обаче не сочи, че извънредният труд е бил положен при условията на някоя от хипотезите по чл.144 от КТ, като доказателства в такава насока не са събрани, при което доводите за недоказаност на нарушението не могат да бъдат счетени за основателни. При така установеното съдът приема, че дружеството-жалбоподател действително не е изпълнило задължението да се въздържа от нарушаване на чл.143, ал.2 от КТ, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с процесното наказателно постановление.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до опорочаване на обжалваното наказателно постановление. Действително, възражение против съставения акт е било депозирано в установения за това срок, който е изтекъл в първия следващ присъствен ден, но същото неоснователно е било счетено за просрочено и не е било обсъдено от наказващия орган. В практиката си обаче ШАС трайно приема, че необсъждането на възражението не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като санкционираното лице има възможност да защити правата си и по съдебен ред. Не могат да бъдат споделени доводите, че датата на нарушението е определена своеволно. В атакуваното наказателно постановление ясно е посочено, че нарушението е извършено на 30.12.2014г., когато е бил положен извънреден труд от работника Т., а именно с полагането на извънреден труд от посоченото лице е била нарушена забраната по чл.143, ал.2 от КТ. Посочването на населеното място, в което е извършено нарушението, е достатъчно за да удовлетвори изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и в тази връзка не е допуснато нарушение на процесуалните правила. Макар и своеобразно формулирано, описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Дори и да се счете, че в описателната част на наказателното постановление е допусната известна непрецизност, то същата е несъществена. Критерият, по който се разграничават съществените от несъществените нарушения е преценката доколко това нарушение е довело до накърняване на правото на защита на наказаното лице /Решение от 01.04.2009г. по КАНД№52/09г. на ШАС/, а в случая е видно, че процесуалните права на дружеството-жалбоподател не са били реално накърнени и същото е успяло да организира съответно защитата си. Съдът счита и че наказанието е определено правилно, на основание чл.414, ал.1 от КТ, предвиждащ санкция за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, какъвто е и процесният случай.

Не са налице основания за приложението на чл.415в от КТ, каквото искане е направено с жалбата. Посочената разпоредба предвижда по-ниски санкции за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители. Процесното неизпълнение на административно задължение обаче е довършено с полагането на недопустим извънреден труд от работника, при което липсва възможност за отстраняване на нарушението и съответно- за приложението на цитираната норма. Не са налице също така основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Липсата на данни за други нарушения на трудовото законодателство и сравнително малкото превишаване на допустимото работно време са отчетени от наказващия орган, който е наложил санкция в минималния размер, предвиден в закона.

Предвид изложеното съдът намира, че липсват основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Същото следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата- да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО наказателно постановление № 27-2704254/06.03.2015г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Шумен, с което на „Кордеел България” ЕАД- гр.София, ЕИК:121895432, на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500,00 лева, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: