Р Е Ш Е Н И Е

281/9.6.2015г., гр.Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На трети юни през две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Надежда Кирилова

Секретар: Ст. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

НАХД № 688 по описа на ШРС за 2015г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 27-2704205/06.03.2015г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда /КТ/, във вр. чл.415в, ал.1 от КТ на “Кордеел - България” ЕАД, с ЕИК 121895432, със седалище и адрес на управление: гр.София, община Столична, бул. “България” № 69, Инфинити тауър, ет.7, представлявано от И.Т.Т., ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева за извършено нарушение по чл.281, ал.1 от КТ, във вр. чл.11, ал.1, т.3 от Наредба № РД – 07 – 2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на дравословни и безопасни условия на труд /обн. ДВ бр. 102/2009г./. Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание управителя на дружеството – жалбоподател не се явява лично и не изпраща представител. Депозирана е писмена молба, с която заявяват, че поддържат жалбата на изложените в нея съображения.

Представителя на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

“Кордеел - България” ЕАД е със седалище и адрес на управление гр.София, община Столична, бул. “България” № 69, Инфинити тауър, ет.7 и се представлява от И.Т.Т., ЕГН **********.

На 03.02.2015г. била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен по извършването на строително-монтажни работи от страна на “Кордеел - България” ЕАД, в качеството му на главен изпълнител на обект – „Производствено-складова база за екструдиране на полиетиленови филми – сграда 3“, находящ се в УПИ I – „ПСД“ по плана на „Индустриален парк“ гр.Шумен, имот № 83510.692.82, с възложител „Хел Бул Истейт“ ООД гр.Шумен. При проверката, било установено, че дружеството – жалбоподател “Кордеел - България” ЕАД, в качеството му на работодател не е изпълнило задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, с това, че лицето Д.Р.Д. на длъжност „кофражист“ с трудов договор № 1270/30.10.2013г. в „Красбивал“ ООД гр.София, както и на лицата К.Д.Я. и Н.Н.М. и др., всички назначени на длъжност “работник”, не е провел и документирал начален инструктаж за цитирания обект „Производствено-складова база за екструдиране на полиетиленови филми – сграда 3“, имот № 83510.692.82 с главен изпълнител “Кордеел - България” ЕАД, като също било установено, че лицето Д.Д. работило за първи път на цитирания обект на 30.01.2015г. Впоследствие била извършена и проверка на документи, като резултатите от проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка на 03.02.2015г. – в обекта и 04.02.2015г. и 05.02.2015г. – в Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, а констатираните нарушения били описани в седем точки в съставения протокол. В точка първа от протокола за извършената проверка е записано, че на обекта на контрол са работили лица без работодателя да е звършил първоначален инструктаж във връзка с работата им на обекта, с което е нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.3 от Наредба № РД – 07 – 2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на ЗБУТ /обн. ДВ бр. 102/2009г./, във връзка с което е дадено задължително за изпълнение предписание със срок за изпълнение 12.02.2015г. Протокол за извършена проверка бил съставен и връчен на упълномощено от управителят на дружеството лице на 11.02.2015г. Въз основа на установените факти, на 11.02.2015г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 27-2704205, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.281, ал.1 от Кодекса на труда, във вр. чл.11, ал.1, т.3 от Наредба № РД – 07 – 2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на ЗБУТ /обн. ДВ бр. 102/2009г./. Актът е бил съставен в присъствие на упълномощено от представляващият дружеството – нарушител лице, като последният подписал акта без възражения. Впоследствие, дружеството - жалбоподател се е възползвало от законното си право и депозирало писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН сочейки, че описаното и посочено в акта нарушение не било извършено, тъй като фактическите констатации не съответствали на действителната фактическа обстановка. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № № 27-2704205/06.03.2015г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда /КТ/, във вр. чл.415в, ал.1 от КТ на “Кордеел - България” ЕАД, с ЕИК 121895432, със седалище и адрес на управление: гр.София, община Столична, бул. “България” № 69, Инфинити тауър, ет.7, представлявано от И.Т.Т., ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева за извършено нарушение по чл.281, ал.1 от КТ, във вр. чл.11, ал.1, т.3 от Наредба № РД – 07 – 2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, издадена от министъра на труда и социалната политика /обн. ДВ бр. 102/2009г./.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителят Г.С.К. и на свидетелят Г.П.Г. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите Г.С.К. и Г.П.Г. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.

Съгласно разпоредбата на чл.281, ал.1 от КТ всички работници и служители се инструктират и обучават по безопасните методи на работа, а съобразно чл.10, ал.1 от Наредба № РД – 07 – 2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /обн. ДВ бр. 102/2009г./ инструктажът по безопасност и здраве при работа има за цел да даде на работниците и служителите практически указания за безопасно изпълнение на трудовата дейност, както и да ги запознае с конкретните условия на работа. Според ал.2 на чл.10 от цитираната наредба инструктажът по безопасност и здраве при работа се провежда: 1. при постъпване на работа; 2. при преместване на друга работа или промяна на работата; 3. при въвеждане на ново или при промяна на работно оборудване и технология и 4. периодично за поддържане и допълване на знанията на работещите по безопасност и здраве при работа, като инструктажите по безопасност и здраве при работа са регламентирани в ал.3 от същата разпоредба и биват начален, на работното място, периодичен, ежедневен и извънреден. Също така, съгласно чл.11, ал.1, т.3 от Наредба № РД – 07 – 2 от 16.12.2009г. работодателят осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ независимо от срока на договора и продължителността на работното време, вкл. и на работещи от други предприятия, които ще работят на територията на предприятието.

При извършени проверки на 03.02.2015г. на обект – „Производствено-складова база за екструдиране на полиетиленови филми – сграда 3“, находящ се в УПИ I – „ПСД“ по плана на „Индустриален парк“ гр.Шумен, имот № 83510.692.82, с възложител „Хел Бул Истейт“ ООД гр.Шумен и впослествие по документи на 04.02.2015г. и 05.02.2015г. – в Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен се установява по безспорен начин, че в качеството си на работодател и главен изпълнител на посочения обект дружеството – жалбоподател „Кордеел България“ ЕАД гр.София не е осигурило провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на всеки работещ независимо от срока на договора и продължителността на работното време, на работещи от други предприятия, които ще работят на територията на предприятието, по - конкретно на лицето Д.Р.Д. на длъжност „кофражист“ с трудов договор № 1270/30.10.2013г. в „Красбивал“ ООД гр.София, както и на лицата К.Д.Я. и Н.Н.М. и др. В тази връзка с Протокол от 11.02.2015г. на упълномощено лице от представляващия дружеството управител е било дадено задължително предписание на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ, да се извърши и документира начален инструктаж на посочените лица, в съответствие на чл.11, ал.1, т.3 от Наредба № РД – 07 – 2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /обн. ДВ бр. 102/2009г./ в срок до 12.02.2015г. Видно от материалите по делото и от разпита в съдебно заседание на актосъставителят К. и на свидетеля Г. проверяващите длъжностни лица са достигнали до извода, че е осъществено нарушение на разпоредбата на чл.281, ал.1 от Кодекса на труда, във вр. във вр. чл.11, ал.1, т.3 от Наредба № РД – 07 – 2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, издадена от министъра на труда и социалната политика /не провеждане на начален инструктаж на работещите/ на базата на представената им за проверка документация. От представените заверени ксерокопия от Книгата за начален инструктаж на „Кордеел България“ ЕАД гр.София и „Красбивал“ ООД гр.София се установява, че фигурира като престиращо труд лицето Д.Д.. Видно от приложеното по делото заверено копие от присъственота форма за реално отработено време за месец януари 2015г., лицето Д.Д. е започнал работа на 30.01.2015г., като е положил 8 часа труд. По силата на Заповед № 3 от 10.11.2014г. изпълнителният директор на дружеството – жалбоподател в качеството си на работодател е избрал провеждането на следните видове инструктаж, а именно: начален, на работното място, периодичен, извънреден и ежедневен, като са определени и длъжностните лица, които да осъществяват този инструктаж. От цитираната заповед става ясно, че Г.К.Р., на длъжност “инспектор безопасност и здраве при работа” следва да извършва начален инструктаж, а при негово отсъствие инструктажа се провежда от М.Л.М. на длъжност “технически ръководител” или Я.К.К. на длъжност “технически ръководител”. От снетата на основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ декларация от М.М., на длъжност “технически ръководител” в “Кордеел България” ЕАД, е видно, че лицето М.М. е изписало “на обекта начален инструктаж се провежда от мен“. Освен това, от приложеното като писмено доказателство Споразумението по договор за подизпълнение между “Кордеел България” ЕАД и “Красбивал” ООД, става ясно, че именно дружеството –жалбоподател “Кордеел България” ЕАД е следвало да извърши такъв инструктаж на лицето Д.Р.Д., което обаче не е осъществено от страна на лицето, изпълняващо тези задължения. В тази връзка настоящия съдебен състав съобрази разпоредбата на чл.416, ал.1, изр.2 от КТ, която предвижда, че редовно съставените актове по реда на КТ имат доказателствена сила до доказване на противното. А противното не се доказа. В съдебно заседание, посредством разпита на свидетелите – Г.С.К. и Г.П.Г. се изяснява действителната фактическа обстановка, която се подкрепя и от останалия, събран по делото доказателствен материал. Административнонаказващият орган е изпълнил задължението да събере необходимите доказателства и е установил, че е извършено административното нарушение, поради което правилно е издал атакуваното наказателно постановление. Ето защо, съдът намира, че от всичко изложено до тук се доказва по безспорен начин, че дружеството - жалбоподател, като не е провел и документирал начален инструктаж на работещи от други предприятия, които ще работят на територията на предприятието, чрез бездействието си е осъществил от обективната и субективна страна посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение, визирано в чл.281, ал.1 от Кодекса на труда, във вр. чл.11, ал.1, т.3 от Наредба № РД – 07 – 2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /обн. ДВ бр. 102/2009г./.

Съгласно разпоредбата на чл.55 от от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, се предвижда, че лицата, които нарушават изискванията или не изпълняват задълженията си по този закон, носят отговорност по чл.413, чл.414, чл.415 и чл.416 от Кодекса на труда и другите специфични за съответната дейност закони и нормативни актове. За работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, административно-наказателната разпоредба на чл.413, ал.2 от КТ предвижда “имуществена санкция” в размер от 1 500 лева до 5 000 лева ако не подлежи на по-тежко наказание.

Настоящият съдебен състав споделя аргументите на административно-наказващия орган, че в процесния случай следва да се приложи разпоредбата на чл.415в от КТ. Следва да се отбележи, че приложение на разпоредбата на чл.415в от КТ се преценява за всеки конкретен случай на административно нарушение, а не общо като дадена законова възможност. Всяко административно нарушение е специфично с оглед неговия противоправен резултат и начин на извършване. Административно-наказващия орган следва да извърши преценка и на тези обстоятелства, освен дали е налице основанието в разпоредбата на чл.415в от КТ. Отстранимостта на нарушението “веднага” се преценява именно с оглед вида на административното нарушение. Самият законодател е избегнал да фиксира точно срок на отстранимостта – ден, час, месец, именно с оглед спецификата на всяко административното нарушение. За да се приложи по-благоприятната разпоредба на чл.415в от КТ следва да бъдат налице кумулативно дадените предпоставки. В настоящия случай се касае за непровеждане на начален инструктаж на работника Д.Р.Д., т.е. нарушението е отстранимо с оглед характера на същото. Правилно е констатирано, че в настоящата хипотеза може да бъде приложена разпоредбата на чл.415в от КТ, тъй като самото нарушение е било отстранено веднага, каквото е изискването на закона, както и не са настъпили вредни последици за работника. Предвид гореизложеното съдът намира, че правилно административно-наказващия орган е констатирал, че са налице предпоставките за приложение на чл.415в от КТ, тъй като нарушението е отстранено веднага и не са настъпили вредни последици за работничката.

В същото време обаче съдът счита, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Съгласно разпоредбата на чл.415в от КТ за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 лева до 300 лева, а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 лева до 100 лева Наложил е наказание “имуществена санкция” над минималния размер, предвиден в закона размер без да е изложил никакви конкретни съображения и мотиви в тази насока. Въпреки, че от материалите по делото става ясно, че в хода на реализираната проверка от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен са били констатирани и други нарушения на трудовото законодателство, то това обстоятелство не санира неизпълнението на посочените по-горе задължения от страна на административно-наказващия орган и не води автоматично до налагане на по-висока санкция за дружеството - нарушител за следващо негово деяние. Следвало е административно-наказващият орган да изложи конкретните си съображения, поради които е решил да наложи именно тази санкция, като е следвало да прецени тежестта на извършеното нарушение и степента на обществената му опасност, което не е било сторено. В тази връзка съдът като взе в предвид липсата на каквито и да е мотиви и съображения в тази насока, намира за справедливо санкцията на дружеството - нарушител за това деяние да бъде намалена до минималния, предвиден в закона размер, а именно “имуществена санкция” в размер на 100 /сто/ лева.

Освен това, съдът намира за неоснователно твърдението на представителя на дружеството - жалбоподателя, обективирано в жалбата, че в настоящия случай може да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото нарушението може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената разпоредба. Не са налице достатъчно основания да се счете, че случаят е маловажен. Процесното неизпълнение не се отличава с по-малка тежест от типичните за този вид и не са налице някакви особени обстоятелства, които да обосноват извода, че същото е маловажно, още повече, че от приложените по делото доказателства - протокол за извършена проверка от 03.02.2015г., 04.02.2015г. и 05.02.2015г. става ясно, че констатираното нарушение не е изолиран случай в практиката на дружеството – жалбоподател, доколкото по време на реализираната проверка от контролните органи при Дирекция “Инспекция по труда” гр.Шумен е констатирано същото нарушение и по отношенние на още три лица, а именно: К.Д.Я., Н.Н.М. и Г. И. Г.. Факта, че са установени и други лица да работят в обект на дружеството – жалбоподател без проведен начален инструктаж е отегчаващо отговорността обстоятелство, което сочи за по-висока степен на обществена опасност.

Относно възражението за допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на наказателното постановление, изразяващо се в обстоятелството, че в същият не са били обсъдени от наказващия орган възраженията на санкционираното дружество против акта за установяване на административно нарушение, съдът счита същото за неоснователно, поради следното: Действително в атакуваното наказателно постановление е вписано веднъж, че няма депозирано възражение в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, но веднага след него е дописано второ изречение, в което е посочено, че е депозирано такова възражение с Вх. № 017953/16.02.2015г., поради което явно е налице техническа грешка. Дори и да се приеме, че неправилно е изчислен срока за представяне на възражението по чл.44, ал.1 от ЗАНН и липсват мотиви в тази насока, както и по отношение самото възражение, настоящият съдебен състав намира, че това не е съществено нарушение, тъй като по никакъв начин не накърнява правото на защита на санкционираното лице, тъй като тези възражения могат да бъдат направени с жалбата срещу издаденото наказателно постановление, което е сторено от дружеството – жалбоподател. Предявяването на такова възражение е право на нарушителя и би било съществено нарушение, ако административно-наказващия орган издаде наказателно постановление преди да е изтекъл 3 – дневния срок за предявяване на това възражение. В този случай нарушението нарушението ще е съществено, тъй като действително административно-наказващия орган следва да прецени спорните факти, който спор е наведен с предявяване на възражението от нарушителя. В настоящата хипотеза обаче наказателното постановление е издадено след като е изтекъл 3 – дневния срок за възражение и липсата на мотиви в наказателното постановление по това възражение не е съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление. В този смисъл е установената практика на Административен съд – гр.Шумен по този въпрос, по-конкретно Решение № 181/22.04.2013г. по КНАХ № 154/2013г. и др.

Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл.42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл.53 от ЗАНН.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 27-2704205/06.03.2015г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда /КТ/, във вр. чл.415в, ал.1 от КТ на “Кордеел - България” ЕАД, с ЕИК 121895432, със седалище и адрес на управление: гр.София, община Столична, бул. “България” № 69, Инфинити тауър, ет.7, представлявано от И.Т.Т., ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева за извършено нарушение по чл.281, ал.1 от КТ, във вр. чл.11, ал.1, т.3 от Наредба № РД – 07 – 2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на дравословни и безопасни условия на труд /обн. ДВ бр. 102/2009г./, като намалява размера на наложената наказание “имуществена санкция” от 250 /двеста и петдесет/ лева на 100 /сто/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: