Р Е Ш Е Н И Е

372/9.7.2015г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На седемнадесети юни две хиляди и петнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: Кр. Кръстев

Секретар Ф. А.

като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №743 по описа за 2015г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 143516-F151292/25.03.2015г. на Директора на офис Шумен при ТД на НАП – гр. Варна, с което на основание чл.355 ал.2 от КСО на И.В.И. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 250 лева. В жалба си до съда жалбоподателката моли НП да бъде отменено, считайки същото за неправилно и незаконосъобразно и съставено след срока на чл. 34 ал.1 от ЗАНН. Излага доводи, че е нарушен материалният и процесуалният закон, както и че се касае за маловажен случай. В съдебно заседание, редовно призована, не се явява, за нея се явява редовно упълномощен представител, който поддържа депозираната жалба.

Въззиваемата страна, призована съобразно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано за целта лице, в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

Жалбоподателката упражнявала дейност като едноличен търговец и в това си качество се явявала самоосигуряващо се лице. Въпреки че не била прекъснала дейността си, през м.април 2014г. същата не подала Декларация обр. 1 „Данни за осигуреното лице” за м. 03/2014г. Впоследствие, на 14.11.2014г. от св.Д.И.В.-инспектор по приходите към Офис Шумен при ТД на НАП -Варна била извършена проверка за спазване на данъчното и осигурителното законодателство от страна на жалбоподателката, при която изложеното обстоятелство било установено. Тъй като не бил спазен законоустановения срок за подаване на тази декларация- до 25.04.2014г., на 06.01.2015г. проверяващата изпратила покана на жалбоподателката да се яви в 7-дневен срок в офиса на НАП в гр.Шумен, за съставяне на АУАН. Жалбоподателката обаче не се явила в указания й срок, поради което на 23.01.2015г. проверяващата съставила акт за установяване на административно нарушение на И. в нейно отсъствие за това, че не е изпълнила задължението си да подаде Декларация №1 по чл.2, ал.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица за м.03/2014г. в законоустановения срок. Впоследствие актът бил предявен и подписан от санкционираното лице без възражения. Писмени такива били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт, на 25.03.2015г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на И.И. било наложено административно наказание “глоба” в размер на 250 лв. за нарушение на чл.3, ал.1, т.2, б.“а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005г., във вр. с чл.5, ал.4 от КСО. Междувременно на 09.02.2014г. процесната декларация била подадена по електронен път.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: основно от разпита на свидетелката Д.И.В., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Жалбоподателката е самоосигуряващо се лице по смисъла на чл.4, ал.3, т.2 от КСО, тъй като упражнява трудова дейност като едноличен търговец. Според разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично следва да представят в Националната агенция за приходите определени данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване и т.н. Разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредба №Н-8 конкретизира това задължение, като посочва, че работодателите, осигурителите, както и техните клонове и поделения, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица подават в компетентната ТД на НАП Декларация образец №1, в която се вписват посочените в същата норма данни. Срокът за подаването на такава декларация от самоосигуряващите се лица е посочен в чл.3, ал.1, т.2, б.“а“ от Наредбата, а именно- до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях. В случая процесната декларация е следвало да бъде подадена до 25.04.2014г. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателката, че това задължение е изпълнено на 09.02.14г.-много след изтичането на срока за това. При това положение съдът намира, че жалбоподателката действително виновно е нарушила разпоредбата на чл.3, ал.1, т.2 б.“а“ от Наредба №Н-8, във вр. с чл.5, ал.4 от КСО, за което правилно и законосъобразно е санкционирана с процесното наказателно постановление.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Неоснователни са доводите, че актът е съставен след изтичане на 3-месечния преклузивен срок за образуване на административнонаказателно производство, тъй като на служителите на ТД на НАП е станало известно още на 25.04.2014г., че декларацията не е била подадена. Срокът по чл.34, пр.2 от ЗАНН започва да тече от момента, в който фактът на нарушението бъде установен от конкретен служител, овластен да съставя актове за този вид административни нарушения, а не от датата на извършване на нарушението, когато е съществувала само възможност същото да бъде констатирано. Законосъобразно е и съставянето на акта в отсъствието на жалбоподателката, тъй като след надлежна покана /получена от нея на 09.01.2015г./ същата не се е явила в указания й срок.

Съдът намира за неоснователни доводите за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН, приведени от жалбоподателката. Процесното нарушение се изразява в неспазване на законоустановен срок за изпълнение на дадено административно задължение, без да е свързано с настъпването на определени вредни последици. Настоящото деяние не се отличава с по-малка тежест от типичните за този вид и не са налице някакви особени обстоятелства, които да обосноват извода, че същото е маловажно. Напротив, декларацията е била подадена много след установения за това срок и то не по инициатива на санкционираното лице, а едва след извършването на проверка от компетентните органи. В практиката си по сходни случаи ШАС приема, че са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен, когато съответното административно задължение е било изпълнено от санкционираното лице доброволно и по собствени подбуди, преди установяване по надлежния ред на факта на неизпълнението му и преди иницииране на административно-наказателното производство- обстоятелства, които в случая безспорно не са налице и следователно липсват основания за приложението на чл.28 от ЗАНН.

Санкцията също така е определена правилно, на основание чл.355, ал.2 от КСО, предвиждащ специални наказания за лице, което не подаде в срок декларация с данните по чл.5, ал.4 или декларация от самоосигуряващо се лице, какъвто е и настоящият случай. Наказанието е определено във фиксирания размер, предвиден в закона, като няма възможност същото да бъде индивидуализирано.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 143516-F151292/25.03.2015г. на Директора на офис Шумен при ТД на НАП – гр. Варна, с което на основание чл.355 ал.2 от КСО на И.В.И. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 250 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: