338/30.6.2015г., гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, І
състав
На втори юни 2015 година
В публично заседание в
следния състав:
Секретар: В.С.
като разгледа
докладваното от съдията ВНАХД № 745/15г. по описа на ШРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
В
открито съдебно заседание жалбоподателя, редовно призована, не се явява и не
изпраща представител. Представител на въззиваемата страна намира, че жалбата е
неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.
Жалбата
е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна
по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, от фактическа
страна се установява следното: Жалбоподателят И. упражнявала дейност като едноличен
търговец и в това си качество се явявала самоосигуряващо се лице. Въпреки че не
била прекъснала дейността си, през м.януари 2014г. същата не подала Декларация
обр. 1 „Данни за осигуреното лице” за м. 12/2013г. Впоследствие, на
14.11.2014г. от св.Д.И.В.-инспектор по приходите към Офис Шумен при ТД на НАП
-Варна била
извършена проверка за спазване на данъчното и осигурителното законодателство от
страна на жалбоподателят, при която изложеното обстоятелство било установено.
Тъй като не бил спазен законоустановения срок за подаване на тази декларация-
до 27.01.2014г./25.01.2014г. е неприсъствен ден/., на 06.01.2015г.
проверяващата изпратила покана на И. да се яви в 7-дневен срок в офиса на НАП в
гр.Шумен, за съставяне на АУАН. Същата обаче не се явила в указания й срок,
поради което на 23.01.2015г. проверяващата съставила акт за установяване на
административно нарушение на И. в нейно отсъствие за това, че не е изпълнила
задължението си да подаде Декларация №1 по чл.2, ал.1 от Наредба №
Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица за м.12/2013г. в законоустановения
срок. Впоследствие актът бил предявен и подписан от санкционираното лице без
възражения. Писмени такива били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, но
били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения
акт, на 25.03.2015г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с
което на И.И. било наложено административно наказание “глоба” в размер на 250
лв. за нарушение на чл.3, ал.1, т.2, б.“а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005г., във
вр. с чл.5, ал.4 от КСО. Междувременно на 09.12.2014г. процесната декларация
била подадена по електронен път.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа събраните по делото доказателства: основно от разпита на свид. Д. В., както и от приобщените по реда на чл.283
от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното: Жалбоподателят И.И. е самоосигуряващо се лице по
смисъла на чл.4, ал.3, т.2 от КСО, тъй като упражнява трудова дейност като
едноличен търговец. Според разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО осигурителите,
осигурителните каси, самоосигуряващите
се лица и работодателите периодично следва да представят в Националната
агенция за приходите определени данни за осигурителния доход, осигурителните
вноски за държавното обществено осигуряване и т.н. Разпоредбата на чл.2, ал.1
от Наредба №Н-8 конкретизира това задължение, като посочва, че работодателите,
осигурителите, както и техните клонове и поделения, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица подават в
компетентната ТД на НАП Декларация образец №1, в която се вписват посочените в
същата норма данни. Срокът за подаването на такава декларация от
самоосигуряващите се лица е посочен в чл.3, ал.1, т.2, б.“а“ от Наредбата, а
именно- до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за
тях. В случая процесната декларация е следвало да бъде подадена до 27.01.2014г.
/тъй като 25.01.2014г. е неприсъствен ден/. Безспорно е установено по делото, а
и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че това задължение е изпълнено на
09.12.14г.-много след изтичането на срока за това. При това положение съдът
намира, че жалбоподателя действително виновно е нарушил разпоредбата на чл.3,
ал.1, т.2 б.“а“ от Наредба №Н-8, във вр. с чл.5, ал.4 от КСО, за което правилно
и законосъобразно е санкционирана с процесното наказателно постановление.
При
извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на
нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Неоснователни са доводите, че актът
е съставен след изтичане на 3-месечния преклузивен срок за образуване на
административнонаказателно производство, тъй като на служителите на ТД на НАП е
станало известно още на 27.01.2014г., че декларацията не е била подадена.
Срокът по чл.34, пр.2 от ЗАНН започва да тече от момента, в който фактът на
нарушението бъде установен от конкретен служител, овластен да съставя актове за
този вид административни нарушения, а не от датата на извършване на
нарушението, когато е съществувала само възможност същото да бъде констатирано.
Законосъобразно е и съставянето на акта в отсъствието на жалбоподателя, тъй
като след надлежна покана /получена от нея на 09.01.2015г./ същата не се е
явила в указания й срок.
Съдът намира за неоснователни доводите за маловажност на
случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН, приведени от жалбоподателя. Процесното
нарушение се изразява в неспазване на законоустановен срок за изпълнение на
дадено административно задължение, без да е свързано с настъпването на
определени вредни последици. Настоящото деяние не се отличава с по-малка тежест
от типичните за този вид и не са налице някакви особени обстоятелства, които да
обосноват извода, че същото е маловажно. Напротив, декларацията е била подадена много след
установения за това срок и то не по инициатива на санкционираното лице, а едва
след извършването на проверка от компетентните органи. В практиката си по
сходни случаи ШАС приема, че са налице основания случаят да бъде счетен за
маловажен, когато съответното административно задължение е било изпълнено
от санкционираното лице доброволно и по собствени подбуди, преди установяване
по надлежния ред на факта на неизпълнението му и преди иницииране на
административно-наказателното производство- обстоятелства, които в случая
безспорно не са налице и следователно липсват основания за приложението на
чл.28 от ЗАНН.
Санкцията
също така е определена правилно, на основание чл.355, ал.2 от КСО, предвиждащ
специални наказания за лице, което не подаде в срок декларация с данните по
чл.5, ал.4 или декларация от самоосигуряващо се лице, какъвто е и настоящият
случай. Наказанието е определено във фиксирания размер, предвиден в закона,
като няма възможност същото да бъде индивидуализирано.
Предвид
изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата да
бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
Потвърждава изцяло Наказателно постановление №
143513-F151285/25.03.2015г. на директора на Офис Шумен при
ТД на НАП –Варна.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда
на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: