Р Е Ш Е Н И Е  

302/18.6.2015г.               гр.Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, осми  състав

На шестнадесети юни     през две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:                                  

                                                                   Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 746 по описа на ШРС за 2015г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

            Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление № 143514-F 151288/25.03.15г. на Директор на офис Шумен при ТД на НАП гр. Варна, с което на И.В.И.  ЕГН **********  е наложено административно наказание “глоба” в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева, на основание чл.355,ал.2 от КСО за нарушение на чл.5, ал.4 от КСО във връзка с чл.3,ал.1,т.2 буква А от Наредба № Н-8/29.12.2005г. издадена от МФ.

 Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно.

  Жалбоподателят, редовно призован,  не  се явява лично,като изпраща представител- адв. Р. при ШАК.

            Процесуалният представител на административно- наказващия орган, издал наказателното постановление, не се явява в с.з..

            Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

           Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 14.11.14г при извършена проверка от служител на  ТД  на НАП Варна, офис Шумен,отдел Услуги за клиенти„ било установено, че лицето И.В.И.  ЕГН **********    в качеството си на самоосигуряващо се лице по чл.4 ал.3 т.1  от КСО,  не е  подало  в срок , а имено до 25 число на месеца следващ месеца  за който се отнасят данните до 25.02.14г. Декларация обр.1,  съгласно изискванията на чл. 3 ал.1 т.2 бА от Наредба № Н-8/29.12.2005г. за дължимите осигурителни вноски за месец 01.2014г .

Декларация обр.1, съгласно изискванията на чл. 3 ал.1 т.2 бА от Наредба № Н-8/29.12.2005г. за дължимите осигурителни вноски, за месец 01.2014г  била подадена на  дата 09.12.14 г. по електронен път  приета с протокол №27000143098071/09.12.14 . Прието било, че нарушението е извършено на 26.02.14г.

На 23.01.15г. за констатираното административно нарушение бил  съставен Акт за установяване на административно нарушение № F151288, като за съставянето му   била отправена покана до жалбоподателя  /получена на 12.01.14г./ и  поради неявяването му, акта бил съставен  в отсъствие  на нарушителя.

В АУАН  е отразено, че с горното деяние била нарушена разпоредбата на чл.3, ал.1,т.2 буква А от Наредба № Н-8/29.12.2005г. Посочено е, че нарушението е извършено на 26.02.14г в гр. Шумен .

Актът бил предявен  на нарушителя и  подписан без  отразени възражения на  дата 30.01.2015г.  Впоследствие     било депозирано писмено възражение  в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. От приложеното по делото становище се установява, че същото е прието за неоснователно .

Въз основа на така съставеният акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, било издадено наказателно постановление № 143514-F 151288/25.03.15г. на Директор на офис Шумен при ТД на НАП гр. Варна, с което на И.В.И.  ЕГН **********  е наложено административно наказание “глоба” в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева, на основание чл.355,ал.2 от КСО за нарушение на чл.5, ал.4 от КСО във връзка с чл.3,ал.1,т.2 буква А от Наредба № Н-8/29.12.2005г. издадена от МФ.

Съдът констатира, че в АУАН  е посочено, че декларация Образец 1 е подадена на 09.02.14г, като приема това за  допусната техническа грешка  при изписване на месеца, поради факта, че коректната дата е посочена  заедно с номера на протокола за подадената  по електронен път декларация .

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя В., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства. 

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

АУАН и атакуваното НП са издадени от компетентни за това, органи и в хода на административно наказателното производство, не е било допуснато съществено нарушение на  процесуалните правила, което налага отмяна на последното.

В настоящият случай нарушението по чл.355, ал.2 от КСО – неподаване в срок на  Декларация обр.1 за месец 02 2014г. от самоосигуряващо се лице е установено по безспорен начин. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че такава на практика не е била подадена в законоустановеният срок до 25.02.14, а е била подадена по-късно – на 09.12.14 по електронен път  приета с протокол №27000143098071/09.12.14.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни наведените  твърдения на жалбоподателя в жалбата  за маловажност на санкционираната деятелност. В ЗАНН липсва дефиниция на посоченото понятие, по силата на препращащата разпоредба на чл. 1 от ЗАНН субсидиарно приложение намира чл.93, т.9 от НК, съгласно който  текст, "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

По делото, според съда,  няма данни  за смекчаващи вината обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид.

Въпреки, че е отразено, че нарушението е за първи път, от приложените по делото документи, е видно, че не са били подадени декларации обр. 1  за 12 месеца , както и декларация обр. 6 .

Процесната деятелност категорично не може да се квалифицира като маловажен случай в контекста на цитираната разпоредба, доколкото не се отличава с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид, още повече, че деецът е подал декларацията със закъснение от 10  месеца и то не по  собствени подбуди, а след уведомяване от АНО. От разпита в съдебно заседание на актосъставителя се установява, че по електронен път  освен процесната  декларация са били подадени още  няколко Декларации обр.1 и обр. 6, което е индиция за завишена обществена опасност на осъщественото деяние.

Процесуалният представител на  жалбоподателят твърди, че при издаването на НП  са допуснати нарушения  изразяващи се в неспазване на срока  по чл. 34  ал.1 от ЗАНН тъй като АУАН въз основа на който АУАН е издаден след изтичане 3 месечния срок  от откриване на нарушителя, като датата  на която  на НАП е станал известен факта, че не е подадена в срока Декларацията  за посочения месец е следващият ден  след изтичане на законовия срок. Настоящият състав категорично не споделя това становище поради следното: нормата на чл. 34 ал.1 от ЗАНН регламентира, че не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и по Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години. На посочената норма е придадена основополагаща функция в производствата от административно-наказателен характер и съблюдаването е възведено в основно задължение на органите на изпълнителната власт, овластени с правораздавателни функции по ЗАНН. С текста на ал.1 законодателят е въвел кратки, императивни срокове за образуване на административно-наказателните производства.

По силата на цитирана разпоредба, предложение първо, административно-наказателно производство не се образува,  ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Т.е. моментът, от който започва да тече срокът по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за съставяне на АУАН, е този на откриването на нарушителя. Процесуалният закон прави разграничение между понятията "откриване" на нарушителя /нарушението/ и "установяване" на нарушението, като последното се извършва със съставянето на АУАН. Нарушението се счита за открито, когато има необходимите и достатъчни данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, респективно когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, действие или бездействие, на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на допуснато административно нарушение.  Видно от материалите по делото, достатъчно данни за нарушителя в контекста на гореизложеното са били налице към момента на проверката извършена от инспектор по приходите на  дата 14.11.14г. Именно тогава са станали известни факти, въз основа на които може да се направи обоснован извод за наличието на съставомерно деяние от страна на жалбоподателя.

 От тази дата 14.11.14г е започнал да тече тримесечният срок по чл.34, ал.1, пр.2 от ЗАНН за съставяне на АУАН, като този срок е преклузивен, т. е. процесуално правен и изтичането му е абсолютна пречка да се образува административнонаказателно производство, респ. абсолютно основание вече образуваното, да се прекрати. С неговото изтичане се погасява правото на субектите, оправомощени от закона да осъществяват наказателното преследване, респективно погасява се правомощието на актосъставителя да състави АУАН. Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН е императивна и спазването на установените в закона срокове е задължително. В настоящия казус нарушението и неговия извършител са установени на 14.11.14г., поради което със съставяне на АУАН на 23.01.15г., т.е  преди изтичане на  три месеца от откриване на нарушителя, не е допуснато съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна на наказателното постановление.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът

 

                                                                    Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА  наказателно постановление № 143514-F 151288/25.03.15г. на Директор на офис Шумен при ТД на НАП гр. Варна, с което на И.В.И.  ЕГН **********  е наложено административно наказание “глоба” в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева, на основание чл.355,ал.2 от КСО за нарушение на чл.5, ал.4 от КСО във връзка с чл.3,ал.1,т.2 буква А от Наредба № Н-8/29.12.2005г. издадена от МФ.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: