Р Е Ш Е Н И Е

313/22.6.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, втори състав, на първи юни през две хиляди и петнадесета година, в публично заседание в следния състав:

Председател:Д. Георгиева

при секретаря В. И., като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 747 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 143512-F 151282/25.03.15г. на Директор на офис Шумен при ТД на НАП гр. Варна, с което на И.В.И., с ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева на основание чл.355,ал.2 от КСО за нарушение на чл.5,ал.4 от КСО във връзка с чл.3,ал.3,т.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. издадена от МФ.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, тъй като АУАН е съставен в нарушение на чл.34,ал.1 от ЗАНН, т. е. след изтичане на тримесечния давностен срок от откриване на нарушителя. Срокът бил изтекъл на 01.08.2014г., тъй като неизпълнението на съставомерно задължение ставало известно на административния орган в момента на довършване на деянието с оглед достъпа им до водения регистър и база данни в ТД на НАП и към деня, следващ датата на довършване на деянието, нарушителят вече е бил известен на административния орган. В жалбата се твърди още, че следва да се отчете факта, че се касае за формално нарушение, на просто извършване, от което не са настъпили вредни последици, извършено е за първи път и се касае за типичен случай на маловажно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично и не изпраща упълномощен представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща упълномощен представител, който моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди изцяло атакуваното НП, като правилно и законосъобразно.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 14.11.2014г. свидетелката Д.И.В. – инспектор по приходите в НАП при ТД гр. Варна извършила проверка на жалбоподателя И.В.И., в качеството му на самоосигуряващо се лице - ЕТ. Свидетелката В. констатирала, че Декларация обр.6 за 2013г. не била подадена в законоустановения срок указан в чл.3,ал.3,т.2 от Наредба № Н-8/2005г., а именно до 30.04.2014г., включително. При проверката, свид. В. установила също, че И.И. не била подала в срок и единадесет броя Декларация обр.1. На лицето И.В.И. била изпратено Съобщение с изх. № 11813 от 14.11.2014г. в седем дневен от срок от получаването на което да се яви в офис на ТД на НАП гр. Шумен при свидетелката, както и, че следва да подаде неподадените декларации. Съобщението било връчено на 28.11.2014г. Проверката била приключена от свид. В. с Акт за установяване на задължения № 1404376/06.01.2015г. С Покана изх. № 45 от 06.01.2015г. И. била поканена да се яви в 7-дневен срок за съставяне на АУАН за неподадена в срок Декларация обр.6 за 2013г. Поканата била връчена на жалбоподателя на 09.01.2015г. На 23.01.2015г., свид. Д.В. съставила срещу жалбоподателя АУАН № F151282 за това, че И.В.И., в качеството си самоосигуряващо се лице не е подало Декларация обр.6 „Данни за дължими вноски и данък по чл.42 от ЗДДФЛ“ за 2013г., съгласно чл.2,ал.2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. Лицето е следвало да подаде Декларация обр.6 до 30.04.2014г. за дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година в срока, указан с разпоредбата на чл.3,ал.3,т.2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г., с което на 01.05.2014г. е нарушил разпоредбата на чл.3,ал.3,т.2 от Наредба № Н–8/2005г. на МФ. АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя, койтоне се явил след посмената покана. Бил предявен и връчен на жалбоподателят на 30.01.2015г. Писмени възражения били депозирани в срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН. От приложеното по делото становище се установява, че същото е прието за неоснователно .

Въз основа на така съставеният акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, било издадено наказателно постановление № 143512-F 151282 издадено на 25.03.15г. от Директор на офис Шумен при ТД на НАП гр. Варна, с което на И.В.И., с ЕГН ********** било наложено административно наказание “глоба” в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева, на основание чл.355,ал.2 от КСО за нарушение на чл.5,ал.4 от КСО във връзка с чл.3,ал.1,т.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. издадена от МФ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя В., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК, писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

АУАН и атакуваното НП са издадени от компетентни за това, органи и в хода на административно наказателното производство не е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да налага отмяна на последното.

Производството е от административно наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАН и същото извършено ли е от посоченото в акта лице виновно.

Съгласно разпоредбата на чл.5,ал.4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично следва да представят в Националната агенция за приходите определени данни, като в т.1 от същата разпоредба като такива са посочени осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд «Гарантирани вземания на работниците и служителите», дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, декларация за сумите да осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Жалбоподателят има качеството „самоосигуряващо се лице” по смисъла на чл.5,ал.2 от КСО, което е имало задължението да внася осигурителните вноски за своя сметка, поради което е имало и задължението да декларира посочените по-горе данни.

Разпоредбата на чл.2,ал.2 от Наредба № Н-8 на МФ конкретизира задълженията на самоосигуряващите се, като посочва, че работодателите, осигурителите, както и техните клонове и поделения, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица подават в компетентната ТД на НАП Декларация образец № 6, в която се вписват посочените в същата норма данни. Срокът за подаването на Декларация обр.6 за дължимите осигурителни вноски и данък по чл.50 от ЗДДФЛ за предходната календарна година е посочен в чл.3,ал.3,т.2 от Наредбата, а именно- до 30 април. В процесния случай срокът за изпълнение на посоченото административно задължение е изтекъл на 30.04.2014г. Безспорно е установено по делото, че жалбоподателя не е изпълнил това задължение в законоустановения срок.

При това положение съдът намира, че жалбоподателят действително виновно е нарушил разпоредбата на чл.3,ал.3,т.2, б.“а“ от Наредба № Н-8, във вр. с чл.5, ал.4 от КСО, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с процесното наказателно постановление.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. В случая нарушението е установено въз основа проверка на официални документи. Описанието на нарушението в наказателното постановление е достатъчно пълно и ясно, като дава възможност на санкционираното лице да разбере какво нарушение се твърди, че е извършило. Санкцията е наложена правилно, на основание чл.355,ал.2 от КСО, предвиждащ специални наказания за лице, което не подаде в срок декларация с данните по чл.5,ал.4 или декларация от самоосигуряващо се лице. Наказанието е определено във фиксирания размер, предвиден в закона, като няма възможност същото да бъде индивидуализирано.

В жалбата се твърди, че при издаването на НП са допуснати нарушения изразяващи се в неспазване на срока по чл.34,ал.1 от ЗАНН, тъй като АУАН въз основа на който е издадено обжалваното НП е съставен след изтичане 3 месечния срок от откриване на нарушителя, като датата на която на АНО е станал известен факта, че не е подадена в срока Декларация обр.6 за предходната 2013 година е следващият ден, след изтичане на законовия срок – 30.04.2014г. Настоящият състав категорично не споделя това становище поради следното: нормата на чл.34,ал.1 от ЗАНН регламентира, че не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и по Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години. На посочената норма е придадена основополагаща функция в производствата от административно-наказателен характер и съблюдаването е възведено в основно задължение на органите на изпълнителната власт, овластени с правораздавателни функции по ЗАНН. С текста на ал.1 законодателят е въвел кратки, императивни срокове за образуване на административно-наказателните производства.

По силата на цитирана разпоредба, предложение първо, административно-наказателно производство не се образува, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Т.е. моментът, от който започва да тече срокът по чл.34,ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН, е този на откриването на нарушителя. Процесуалният закон прави разграничение между понятията "откриване" на нарушителя /нарушението/ и "установяване" на нарушението, като последното се извършва със съставянето на АУАН. Нарушението се счита за открито, когато има необходимите и достатъчни данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, респективно когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, действие или бездействие, на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на допуснато административно нарушение. Видно от материалите по делото, достатъчно данни за нарушителя в контекста на гореизложеното са били налице към момента на проверката извършена от инспектор по приходите на дата 14.11.2014г. Именно тогава са станали известни факти, въз основа на които може да се направи обоснован извод за наличието на съставомерно деяние от страна на жалбоподателя.

От тази дата - 14.11.2014г. е започнал да тече тримесечният срок по чл.34,ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН, като този срок е преклузивен, т. е. процесуално правен и изтичането му е абсолютна пречка да се образува административнонаказателно производство, респ. абсолютно основание вече образуваното, да се прекрати. В настоящия казус, нарушението и неговия извършител са установени на 14.11.2014г., поради което със съставяне на АУАН на 23.01.2015г., т.е преди изтичане на три месеца от откриване на нарушителя, не е допуснато съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна на наказателното постановление.

Съдът намира че не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Процесното нарушение се изразява в неспазване на законоустановен срок за изпълнение на дадено административно задължение, без да е свързано с настъпването на дадени вредни последици. Процесното неизпълнение не се отличава с по-малка тежест от типичните за този вид и не са налице някакви особени обстоятелства, които да обосноват извода, че същото се явява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

В подкрепа на това становище е факта, че в хода на проверката, както бе посочено по-горе е било установено, че задълженото лице не е подало, освен процесната декларация обр. 6 и още единадесет декларации обр. 1. Следователно, не може да се направи извода, че посочената проява е инцидентен и изолиран случай, което от своя страна да налага приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. По делото, според съда, няма данни за смекчаващи вината обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид.

Не се събраха писмени доказателства жалбоподателят да е внесъл, дължимите от него, осигурителни вноски, а и съгласно ДОПК, при липса на подадена съответна декларация, дори и да са правени вноски, същите не отиват по предназначение.

Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 143512-F151282 издадено на 25.03.15г. от Директор на офис Шумен при ТД на НАП гр. Варна, с което на И.В.И., с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева, на основание чл.355,ал.2 от КСО за нарушение на чл.5,ал.4 от КСО във връзка с чл.3,ал.3,т.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. издадена от МФ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: