Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

316/22.6.2015г.              

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, втори състав, на първи юни през две хиляди и петнадесета година, в публично заседание  в следния състав:  

Председател:Д. Георгиева

 

при секретаря В. И., като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 756 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление № 143511-F151299/25.03.15г. на Директор на офис Шумен при ТД на НАП гр. Варна, с което на И.В.И., с  ЕГН **********  е наложено административно наказание “глоба” в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева, на основание чл.355,ал.2 от КСО за нарушение на чл.5, ал.4 от КСО във връзка с чл.3,ал.1,т.2 буква А от Наредба № Н-8/29.12.2005г. издадена от МФ.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, тъй като АУАН е съставен в нарушение на чл.34,ал.1 от ЗАНН, т. е. след изтичане на тримесечния давностен срок от откриване на нарушителя. Срокът бил изтекъл на 01.08.2014г., тъй като неизпълнението на съставомерно задължение ставало известно на административния орган в момента на довършване на деянието с оглед достъпа им до водения регистър и база данни в ТД на НАП и към деня, следващ датата на довършване на деянието, нарушителят вече е бил известен на административния орган. В жалбата се твърди още, че следва да се отчете факта, че се касае за формално нарушение, на просто извършване, от което не са настъпили вредни последици, извършено е за първи път и се касае за типичен случай на маловажно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

  Жалбоподателят, редовно призован,  не  се явява лично и не изпраща процесуален представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща упълномощен представител, който моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди изцяло атакуваното НП, като правилно и законосъобразно. 

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

           Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 14.11.2014г. свидетелката Д.И.В. – инспектор по приходите в НАП при ТД гр. Варна извършила проверка на жалбоподателя И.В.И., в качеството му на самоосигуряващо се лице - ЕТ. Свидетелката В. констатирала, че лицето И.В.И., с ЕГН ********** в качеството си на самоосигуряващо се лице не е изпълнило задължението си да подаде в ТД на НАП Варна декларация по чл.2,ал.1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. за м. май 2014г. Свидетелката В. установила, че съгласно подадена за регистрация на самоосигуряващо се лице, И.В.И. е започнала упражняване на трудова дейност като ЕТ „И.В. *** 2011“, с ЕИК 201461326, считано от 31.08.2013г. без данни за прекъсване.И.И. е следвало да подаде декларация обр. 1 до 25-то число на месеца, следващ месеца за който се отнася, т. е. 25 юни 2014г. С Покана изх. № 45 от 06.01.2015г. И. била поканена да се яви в 7-дневен срок за съставяне на АУАН за неподадена в срок Декларация обр.1 за месец 05.2014г. Поканата била връчена на жалбоподателя на 09.01.2015г.  На 23.01.2015г., свид. Д.В. съставила срещу жалбоподателя АУАН  № F151299 за това, че И.В.И., в качеството си самоосигуряващо се лице не е изпълнило задължението си да подаде в ТД на НАП Варна, декларация по чл.2,ал.1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. за съдържанието, срокове, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените от тях, лица, както и от самоосигуряващите се лица, съдържащи данни за дните в осигуряване, осигурителния доход и осигурителните вноски за самоосигуряващото се лице за м. май 2014г. 

Декларация обр.1 за месец 05.2014г.  била подадена на дата 09.12.2014 г. по електронен път и приета с протокол № 27000143098090/09.12.14, т. е. след нормативно установения срок за подаването й. Актосъставителят приел, че нарушението е извършено на 26.06.2014г.в гр. Шумен. В АУАН било вписано, че с горното деяние била нарушена разпоредбата на чл.3,ал.3,т.2,Б А от Наредба № Н-8/29.12.2005г. АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителят, който не се явил след получената писмена покана.

Актът бил предявен  на нарушителя и подписан без  отразени възражения на дата 30.01.2015г.  Впоследствие     било депозирано писмено възражение  в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. От приложеното по делото становище се установява, че същото е прието за неоснователно.

Въз основа на така съставеният акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, било издадено № 143511-F 151299/25.03.2015г. на Директор на офис Шумен при ТД на НАП гр. Варна, с което на И.В.И., с ЕГН ********** било наложено административно наказание “глоба” в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева, на основание чл.355,ал.2 от КСО за нарушение на чл.5,ал.4 от КСО във връзка с чл.3,ал.1,т.2 буква А от Наредба № Н-8/29.12.2005г. издадена от МФ.

Съдът констатира, че в АУАН  е посочено, че декларация Образец 1 е подадена на 09.02.14г, като приема, че действително е допусната техническа грешка при изписване на месеца, както заяви в открито съдебна заседание, актосъставителя тъй като коректната дата е посочена  заедно с номера на протокола за подадената  по електронен път декларация.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя В., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК, писмени доказателства. 

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

АУАН и атакуваното НП са издадени от компетентни за това, органи и в хода на административно наказателното производство, не е било допуснато съществено нарушение на  процесуалните правила, което налага отмяна на последното.

Съдът констатира, че в АУАН като нарушена е вписана разпоредбата на чл.3,ал.3,т.2,б.“а“ от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г., което намира за техническа грешка, а и съгласно чл.53,ал.2 от ЗАНН, „НП се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина“.

В настоящият случай нарушението по чл.355,ал.2 от КСО – неподаване в срок на  Декларация обр.1 за месец 05.2014г. от самоосигуряващо се лице е установено по безспорен начин. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че такава на практика не е била подадена в законоустановеният срок до 25.06.2014г., а е била подадена по-късно – на 09.12.2014г. по електронен път и приета с протокол № 27000143098090/09.12.2014г.

В случая приложимата наредба е посочената в АУАН и наказателното постановление, а именно  Наредба № Н –8/2005 г. на МФ, която определя за вида декларации, а именно образец № 1, че се подават в компетентната ТД на НАП от самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях - чл.3,ал.1,т.2 от Наредбата, както е посочено в атакуваното НП. Следователно задължението за подаване на декларацията образец № 1 за м. май 2014г. е следвало да се изпълни до 25.06.2014г., включително. Като не е сторил това, жалбоподателят нарушил посочените в АУАН и наказателното постановление разпоредби от КСО и Наредба № Н-8/2005 г. Предвид факта, че нарушението е извършено чрез бездействие  в рамките на законово определения срок, то на практика вече на 26.06.2014г. е било формално осъществено. Съобразявайки изложеното съдът намира, че е осъществен състава  на нарушението, както от обективна  така и от субективна страна. За административните нарушение не се изисква умисъл, достатъчно е да са извършени непредпазливо.

В жалбата се твърди, че при издаването на НП са допуснати нарушения  изразяващи се в неспазване на срока  по чл. 34  ал.1 от ЗАНН тъй като АУАН въз основа на който е издадено е съставен след изтичане 3 месечния срок от откриване на нарушителя, като датата  на която  на АНО е станал известен факта, че не е подадена в срока Декларацията  за посочения месец, според жалбоподателя е следващият ден  след изтичане на законовия срок.

 Настоящият състав категорично не споделя това становище. Нормата на чл. 34 ал.1 от ЗАНН регламентира, че не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и по Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години. Текста на ал.1 регламентира  кратки срокове за образуване на административно-наказателните производства, като административно-наказателно производство не се образува, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Т.е. моментът, от който започва да тече срокът по чл.34,ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН, е този на откриването на нарушителя. Процесуалният закон прави разграничение между понятията "откриване" на нарушителя /нарушението/ и "установяване" на нарушението, като последното се извършва със съставянето на АУАН.

Нарушението се счита за открито, когато има необходимите и достатъчни данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, респективно когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, действие или бездействие, на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на допуснато административно нарушение.  Видно от материалите по делото, достатъчно данни за нарушителя в контекста на гореизложеното са били налице към момента на проверката извършена от инспектор по приходите на 14.11.2014г. Именно тогава са станали известни факти, въз основа на които може да се направи обоснован извод за наличието на съставомерно деяние от страна на жалбоподателя. От тази дата 14.11.2014г. е започнал да тече тримесечният, преклузивен срок по чл.34,ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН. С неговото изтичане се погасява правото на субектите, оправомощени от закона да осъществяват наказателното преследване, респективно погасява се правомощието на актосъставителя да състави АУАН. Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН е императивна и спазването на установените в закона срокове е задължително.

В настоящия казус нарушението и неговия извършител са установени на 14.11.2014г., при извършената проверка от свидетеля Водничарова, поради което със съставяне на АУАН на 23.01.2015г., т.е  преди изтичане на три месеца от откриване на нарушителя, не е допуснато съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна на наказателното постановление.

Съдът намира за неоснователни наведените  твърдения на жалбоподателя в жалбата  за маловажност на санкционираната деятелност. В ЗАНН липсва дефиниция на посоченото понятие, по силата на препращащата разпоредба на чл.1 от ЗАНН субсидиарно приложение намира чл.93,т.9 от НК, съгласно който текст, "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

По делото няма данни за смекчаващи вината обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид. Въпреки, че е отразено, че нарушението е за първи път, от приложените по делото документи е видно, че не са били подадени Декларации обр. 1  за 11 месеца, както и Декларация обр. 6 за 2013г.

Процесната деятелност категорично не може да се квалифицира като маловажен случай в контекста на цитираната разпоредба, доколкото не се отличава с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид, още повече, че деецът е подал декларацията със закъснение от 10  месеца и то не по собствени подбуди, а след уведомяване от АНО. От разпита в съдебно заседание на актосъставителя се установява, че по електронен път освен процесната  декларация са били подадени още  няколко Декларации обр.1 и обр. 6, което е индиция за завишена обществена опасност на осъщественото деяние. Не се събраха писмени доказателства жалбоподателят да е внесъл, дължимите от него, осигурителни вноски, а и съгласно ДОПК, при липса на подадена съответна декларация, дори и да са правени вноски, същите не отиват по предназначение. 

Съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства,  които биха обосновали становището на съда  за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и  за различни  правни изводи от тези на административно наказващия орган.  Административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно  санкционната норма на чл.355,ал.2 от КСО. 

Ето защо, поради изложеното настоящия състав намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана административно - наказателната  отговорност на жалбоподателя, поради което издаденото наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът

 

                                                                    Р Е Ш И:  

 

            ПОТВЪРЖДАВА  № 143511 - F151299 от 25.03.2015г. на Директор на офис Шумен при ТД на НАП гр. Варна, с което на И.В.И.  ЕГН **********  е наложено административно наказание “глоба” в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева, на основание чл.355,ал.2 от КСО за нарушение на чл.5,ал.4 от КСО във връзка с чл.3,ал.1,т.2 буква А от Наредба № Н-8/29.12.2005г. издадена от МФ.

 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено. 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: