Р Е Ш Е Н И Е

371/9.7.2015г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На седемнадесети юни две хиляди и петнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: Кр. Кръстев

Секретар Ф. А.

като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №757 по описа за 2015г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 143510-F151320/25.03.2015г. на Директора на офис Шумен при ТД на НАП – гр. Варна, с което на основание чл.355 ал.2 от КСО на И.В.И. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 250 лева. В жалба си до съда жалбоподателката моли НП да бъде отменено, считайки случая за маловажен. В съдебно заседание, редовно призована, не се явява, за нея се явява редовно упълномощен представител, който поддържа депозираната жалба и пледира в тази насока.

Въззиваемата страна, призована съобразно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано за целта лице, в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

При извършена проверка на 14.11.2014г. в ТД на НАП, на самоосигуряващото се лице И.В.И. било констатирано, че същата в качеството си на самоосигуряващо се лице упражняващо свободна професия, не е изпълнила задължението си да подаде Декларация обр.1 “Данни за осигуреното лице”, съгласно чл.2 ал.1 от Наредба № Н-8/2005г., за м. октомври 2014г. в законоустановения срок указан в чл.3 ал.1 т.2 от Наредба № Н-8/2005г., а именно до 25.11.2014г., вкл. Тъй като не бил спазен законоустановения срок за подаване на тази декларация- до 25.11.2014г., на 06.01.2015г. проверяващата изпратила покана на жалбоподателката да се яви в 7-дневен срок в офиса на НАП в гр.Шумен, за съставяне на АУАН. Жалбоподателката получила поканата на 09.01.2015г., видно от известието за доставяне приложено към делото, но не се явила в указания й срок, поради което на 23.01.2015г. проверяващата съставила акт за установяване на административно нарушение на И. в нейно отсъствие за това, че не е изпълнила задължението си да подаде Декларация №1 по чл.2, ал.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица за м.10/2014г. в законоустановения срок. Впоследствие актът бил предявен и подписан от санкционираното лице без възражения. Писмени такива били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт, на 25.03.2015г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на И.И. било наложено административно наказание “глоба” в размер на 250 лв. за нарушение на чл.3, ал.1, т.2, б.“а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005г., във вр. с чл.5, ал.4 от КСО. НП й е връчено лично на 21.04.2015г. Междувременно на 09.02.2014г. процесната декларация била подадена по електронен път.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: основно от разпита на свидетелката Д.И.В., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

В хода на административно - наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Издадени са в рамките на предвидените преклузивни срокове. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити. Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Производството е от административно наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице виновно.

Административно – наказателната отговорност на жалбоподателката е ангажирана на основание чл.355 ал.2, във вр. с чл.5 ал.4 от КСО, във вр. с чл.3 ал.1 т.2 от Наредба № Н – 8/29.12.2005г. Нарушението правилно е квалифицирани от наказващия орган по чл.355, ал. 2 от КСО, предвиждащ санкция за всякакви нарушения на чл. 5, ал. 4 от Кодекса. Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.4 т.1 от КСО самоосигуряващите се лица периодично представят в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Съгласно нормата на чл.5, ал.6 от КСО съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал.4 се определят със специална Наредба. В случая приложимата наредба е посочената в АУАН и наказателното постановление, а именно Наредба № Н -8/2005 г. на МФ, която определя за вида декларации, а именно образец № 1, че се подават в компетентната ТД на НАП 2. от самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях - чл.3 ал.1 т.2 от Наредбата. Следователно задължението за подаване на декларацията образец № 1 за м. октомври 2014г.следвало да се изпълни до 25.11.2014г., включително. Като не е сторила това, жалбоподателката е нарушила посочените в АУАН и наказателното постановление разпоредби от КСО и Наредба № Н-8/2005 г. Предвид факта, че нарушението е извършено чрез бездействие в рамките на законово определения срок, то на практика вече на 26.11.2014г. е било формално осъществено. Съобразявайки изложеното съдът намира, че е осъществен състава на нарушението, както от обективна така и от субективна страна. За административните нарушение не се изисква умисъл, достатъчно е да са извършени непредпазливо.

Неоснователно е възражението за приложение на чл.28 от ЗАНН. Критерият за отграничаване на маловажния случай от обикновения случай на престъпление, посочен в чл.93, т.9 НК е меродавен и при административните нарушения по аналогия, поради липса на дефиниция за маловажен случай в ЗАНН. Маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на другите смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. Този критерий на преценка се прилага за всички деяния, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. В случая административното нарушение е формално, на простото извършване и настъпването на каквито и да е вреди от него не само няма отношение към съставомерността, но и техният малък размер или липсата им не могат по никакъв начин да обосноват маловажност на случая. По делото няма данни за смекчаващи вината обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид. Съдът намира, че в конкретния случай не се касае за маловажен случай. Неспазването на законовите норми, свързани с осигурителното законодателство, независимо от липсата на реално настъпили щети за Държавата или държавния бюджет не може да бъде възприето като маловажност на допуснатото нарушение. Не може да се пренебрегне и факта, че декларацията е била подадена след констатиране на нарушението от органите на НАП.

Съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно наказващия орган. Административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.355 ал.2 от КСО.

Наказанието е определено във фиксирания размер, предвиден в закона, като няма възможност същото да бъде индивидуализирано.

Ето защо, поради изложеното настоящия състав намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана административно - наказателната отговорност на жалбоподателката, поради което издаденото наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл. първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 143516-F151292/25.03.2015г. на Директора на офис Шумен при ТД на НАП – гр. Варна, с което на основание чл.355 ал.2 от КСО на И.В.И. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 250 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: