Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 767/15г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от М.Т.Г. *** срещу Наказателно постановление №11-01-1270/26.02.2015г. на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция-гр.София, с което на лицето било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.132, ал.1, във вр. с чл.133, ал.2, във вр. с чл.127, ал.2 от ЗОП. Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, като привежда и доводи за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, както и за маловажност на случая, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 10.08.2012г. между „Водоснабдяване и канализация-Шумен“ ООД-гр.Шумен и жалбоподателя бил сключен договор за възлагане на управление на търговско дружество с ограничена отговорност, по силата на който последният приел да управлява и представлява дружеството. Посоченото дружество е с предмет на дейност: проучване, проектиране, изграждане, поддържане и управление на водоснабдителни, канализационни, електро и топлоенергийни системи, включително пречиствателни станции и др. С Решение №8/11.01.2011г. на управителят на дружеството била открита процедура за възлагане на обществена поръчка на основание чл.103, ал.1 от ЗОП с предмет: „Доставка на горива за МПС, собственост на „ВиК-Шумен“ ООД-гр.Шумен“, за доставка на бензин А-95Н; А-98Н; дизелово гориво и масла, по осем обявени позиции. С решението били одобрени обявлението и документацията за участие в процедурата. С Решение №164/08.03.2011г. на възложителя била назначена комисия за разглеждане, оценка и класиране на подадените оферти, като с Решение №280/12.04.2011г.- било обявено класирането и били определени изпълнителите на обществената поръчка -“Ал и Ко“ АД-гр.Шумен за обособени позиции 1 и 2 и „Лукойл България“ ЕООД-гр.София за обособена позиция №6. На 28.05.2011г. с “Ал и Ко“ АД-гр.Шумен бил подписан договор за доставка на течни горива и масла за гр.Шумен и гр.Нови пазар. Договорът бил на обща стойност 326 222.72 лева без ДДС, за срок от една година. Изпълнението на договора приключило на 03.09.2012г., когато било направено окончателното разплащане на извършените доставки на горива и масла. Въпреки това информация за изпълнения договор за обществена поръчка не била изпратена до агенцията за вписване в Регистъра за обществените поръчки. Впоследствие от Л.Х.А.- главен финансов инспектор в Агенция за държавна финансова инспекция била извършена проверка за спазване на ЗОП от страна на санкционираното дружество, при която изложените обстоятелства били установени. Въз основа тези констатации на 03.11.2014г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че в качеството си на възложител на обществени поръчки по смисъла на чл.8, ал.3 от ЗОП, не е изпратил до Агенцията за обществени поръчки за вписване в Регистъра на обществените поръчки информация за изпълнения на 03.09.2012г. договор за обществена поръчка с “Ал и Ко“ АД-гр.Шумен. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без конкретни възражения. Писмени такива били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на М. Г. била наложена глоба в размер на 250.00 лева за нарушение на чл.44, ал.9 от ЗОП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелката Л.Х.А., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Според разпоредбата на чл.7, т.6 от ЗОП търговците или други лица, които не са публични предприятия, когато въз основа на специални или изключителни права извършват една или няколко от дейностите по чл. 7а - 7д, са възложители на обществени поръчки. Видно от данните от Търговския регистър, дружеството-жалбоподател извършва дейности, свързани с питейна вода по смисъла на чл.7б на ЗОП и следователно се явява възложител на обществени поръчки. В това си качество същото е било задължено да организира и провежда процедурите за възлагане на обществени поръчки и да сключва договорите за тях в съответствие с изискванията на закона. По силата на чл.8, ал.1 и ал.2 от ЗОП възложителите са длъжни да проведат процедура за възлагане на обществена поръчка, когато са налице основанията, предвидени в закона, като следва да организират и провеждат процедурите за възлагане на обществени поръчки и да сключват договорите за тях. В случаите, когато възложителят е юридическо лице, правомощията по ал. 2 се осъществяват от лицето, което го представлява. През периода от 10.08.2012г. до 12.08.13г. тези правомощия са били осъществявани от жалбоподателя, в качеството му на управител и представляващ процесното дружество. От своя страна разпоредбата на чл.44, ал.9 от ЗОП задължава възложителите да изпращат до агенцията информация в едномесечен срок след приключване изпълнението на договор за обществена поръчка или след предсрочното му прекратяване. В хода на извършената финансова инспекция, възложена на св.А. със Заповед №ФК-10-807/30.07.2014г. на директора на АДФИ, последната е установила, че на 03.09.2012Г. е съставено платежно нареждане от същата дата по издадена последна фактура №9000019549/31.05.2012г. С това изпълнението на сключения договор е приключило. Въз основа изготвена от дружеството съответна справка и след проверка на интернет страницата на регистъра проверяващата е установила, че въпреки приключването на изпълнението на договора информация за това не е била изпратена до агенцията не само в законоустановения срок, но и изобщо. Както беше посочено по-горе, по силата на чл.8, ал.3 от ЗОП жалбоподателят е бил натоварен със задължението по организирането и провеждането на процедурите и сключването на договорите, включително и с изпълнението на процесното задължение. Като не е изпратил информация до агенцията за приключване изпълнението на договора с “Ал и Ко“ АД-гр.Шумен в едномесечен срок, жалбоподателят несъмнено е извършил нарушение на чл.44, ал.9 от ЗОП, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че при съставянето на АУАН и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на процесуалните правила, обуславящи тяхната отмяна. Спазени са сроковете по чл.34, ал.2 от ЗАНН, както и специалните срокове по чл.127, ал.1 от ЗОП, при което изложените в тази насока доводи в жалбата следва да се счетат за неоснователни. Административнонаказващият орган правилно е издирил приложимия закон и надлежната санкционна норма, като е наложил наказание на основание чл.132, ал.1 от ЗОП, предвиждащ специална санкция за лице по чл.8, ал.3 от ЗОП, което не изпрати в срок информацията, подлежаща на вписване в Регистъра на обществените поръчки, какъвто е и настоящият случай. Законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, отделно от тази на дружеството-възложител, тъй като когато възложител е юридическо лице, за нарушения на ЗОП следва да бъде санкционирано както дружеството, така и неговият представител, натоварен с правомощията по чл.8, ал.2 от с.з. Следва да се отбележи, че административнонаказателната отговорност на двата субекта не се намира задължително във взаимна връзка. Отговорността на юридическите лица за неизпълнения на административни задължения е обективна /безвиновна/ и е напълно възможно да бъде реализирана самостоятелно, дори и отговорността на съответният представител –физическо лице да е отпаднала, например поради липса на субективната страна на нарушението. Наказанието е наложено в минимален размер, при отчитане на особеностите на случая, като законосъобразно е редуцирано наполовина по реда на чл.133, ал.2 от ЗОП, доколкото се касае за нарушение, извършено при възлагане на обществена поръчка на стойности по чл.14, ал.3 от ЗОП.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Не може да обоснове различен извод обстоятелството, че нарушението е извършено наскоро след като жалбоподателят е поел управлението на дружеството-възложител. Следва да се има предвид, че процесното задължение не е било изпълнено не само в установения за това срок, но и изобщо, дори и след като жалбоподателят е имал достатъчно време да се ориентира в задълженията си. Не води до по-малка тежест на нарушението обстоятелството, че лицето Н.С. е работила в дружеството на длъжност „техник ВиК-специалист обществени поръчки“. Същата е заемала тази длъжност до 03.09.3012г., а именно- точно до датата, на която е приключило изпълнението на договора и е започнал да тече едномесечния срок за изпращане на информацията за това. Видно е, че за времето, през който е следвало да бъде изпълнено процесното задължение, не е имало друго лице освен жалбоподателя, което да е натоварено с организирането и провеждането на процедурите по ЗОП. Съдът намира за необходимо също така да отбележи, че дори и определено длъжностно лице да е било натоварено с практическата организация на провеждането на тези процедури, това не би довело до отпадането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, тъй като по силата на закона именно на него е възложено упражняването на правомощията по чл.8, ал.2 от ЗОП. Наличието на служител, назначен на длъжност „специалист обществени поръчки“ освен това само по себе си не би могло да обуслови извода за маловажност на случая, ако за неизпълнението липсват някакви особени уважителни причини. Да се приеме обратното би означавало да се даде възможност на лицата по чл.8, ал.3 от ЗОП лесно да се освободят от задълженията си във връзка с провеждането на процедурите по ЗОП, като ги прехвърлят на друго лице, но това би довело до заобикаляне на закона, тъй като законодателят е натоварил именно тези лица с правомощията по чл.8, ал.2 от посочения закон.

По изложените съображения съдът намира, че не са налице основания за отмяна или изменение на атакуваното наказателно постановление. Същото следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата- да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО наказателно постановление №11-01-1270/26.02.2015г. на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция-гр.София, с което на М.Т.Г. ***, ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.132, ал.1, във вр. с чл.133, ал.2, във вр. с чл.127, ал.2 от ЗОП, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 250,00 лева, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: