Р Е Ш Е Н И Е

389/17.7.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На първи юли две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Кр. Кръстев

Секретар: Ф. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 796 по описа на ШРС за 2015 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №15-0869-000562/24.04.2015г. на Началника на група към ОДМВР – Шумен, сектор ПП, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174 ал.1 от ЗДвП на В.С.Т. ЕГН ********** *** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 650 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 7 месеца. В жалбата моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като излага доводите си за това. В хода по същество процесуалният представител – адв. Г. С. моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно, поради липса на извършено нарушение.

Процесуалният представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание, моли НП да бъде потвърдено, като излага аргументите си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 16.04.2015год. около 21.40 часа жалбоподателят В.Т. управлявал собствения си лек автомобил марка “Ауди 100“ с рег.№ Н 10 95 АР по ул. “Марица”, в гр.Шумен. На кръстовището с ул. „Невен“ станало ПТП и била извършена проверка на участниците в него от служители при ОДМВР – Шумен. Извършената проверка с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510 ARBB - 0020 показала наличие на алкохол в издишания въздух на водача в размер на 0.61 промила в проба № 3041. На водача бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 562 от 16.04.2015 год., който бил връчен на нарушителя и подписан от него със забележката „имам възражения“. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Бил му издаден талон за медицинско изследване № 0354673. При извършената химическа експертиза по метода на Видмарк в специализираната химическа лаборатория към НТЛ при ОДМВР – Шумен, в пробата кръв взета от Т. се установило наличие на алкохол в размер на 0.64 промила. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено процесното наказателно постановление, с което на жалбоподателя били наложени административни наказания – “глоба” в размер на 650 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 7 месеца, на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП.

След издаване на НП жалбоподателят депозирал молба до Началника на сектор ПП към ОДМВР – Шумен с искане да бъде извършено повторно изследване на кръвната проба чрез газхроматографски метод на осн. чл. 20 ал.3 от Наредба № 30/2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. В телефонен разговор жалбоподателя е уведомен, че трябва да заплати сума явяваща се сбор от командировъчно и транспортни разходи на служител от дирекцията, който да занесе кръвната проба в гр. Варна – МБАЛ „Св. А.“. Намирайки това за нарушение на Наредбата относно реда за възлагане на втора кръвна проба, жалбоподателя депозира молба в РС-Шумен с аналогично искане. Това свое искане той направи и в хода на съдебното следствие и след като бе уважено от съда, бе възложено на Отделение по съдебна медицина и специализирана лаборатория при МБАЛ „ СВ. Анна“ АД, гр.Варна извършване на повторен химичен анализ по газхроматографския метод на пробата кръв взета на жалбоподателя. При извършеното изследване за етилов алкохол по газхроматографсия метод се доказва етилов алкохол в кръвта в количество – 0.47 промила.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, и по-специално от разпита в съдебно заседание на П.С.П. – актосъставител и М.С.М. - свидетел при установяване на нарушението и съставяне на акта, извършеното изследване в хода на съдебното производство, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, която е посочена в акта и наказателното постановление като нарушена, водачът на пътно превозно средство е длъжен да не управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотични вещества или други упойващи вещества. От друга страна санкционната разпоредба на чл.174 ал.1 от ЗДвП предвижда налагане на наказания за водач на МПС, който управлява с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила до 1.2 промила. От доказателства по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят на посочената дата и място е управлявал лек автомобил марка “Ауди 100“ с рег.№ Н 10 95 АР. Това обстоятелство не се оспорва и от страна на жалбоподателя. Съдът намира за безспорно установено и обстоятелство, че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил след употреба на алкохол, доколкото техническото средство и двете изследвания показват наличие на такъв в кръвта на Т.. От значение за съставомерността на деянието е количество алкохол в кръвта на жалбоподателя измерен в промили. Това обстоятелството се явява спорно по делото. Взетата проба № 3041 на жалбоподателя с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510”, е отчела наличие на алкохол, чрез измерване на количеството му в издишвания въздух, в размер на 0.61 промила. При извършената химическа експертиза по метода на Видмарк в специализираната химическа лаборатория към НТЛ при ОДМВР – Шумен, в пробата кръв взета от Т. се установило наличие на алкохол също в размер на 0.64 промила. Извършеният повторен химичен анализ по газхроматографския метод на пробата кръв на жалбоподателя в Отделението по съдебна медицина и специализирана лаборатория при МБАЛ „ Св. Анна“ АД, гр.Варна доказва етилов алкохол в кръвта в количество – 0.47 промила.

По отношение концентрацията на алкохол в кръвта, съдът счита, че въз основа на събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 промила, т.е. не се доказва по безспорен начин противоправно поведение, което да подлежи на санкция съобразно чл.174 ал.1 от ЗДвП.

Предвид греизложеното съдът намира, че административно – наказващият орган не доказа по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна посоченото в наказателното постановление нарушение на чл.174 ал.1 от ЗДвП, поради което и обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

В хода на съдебното производство са направени разноски за извършеното повторно изследване, които не следва да бъдат възложени на жалбоподателя, предвид отмяната на процесното наказателно постановление.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №15-0869-000562/24.04.2015г. на Началника на група към ОДМВР – Шумен, сектор ПП, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174 ал.1 от ЗДвП на В.С.Т. ЕГН ********** *** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 650 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 7 месеца.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: