Р Е Ш Е Н И Е
346/2.7.2015г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският
районен съд, седемнадесети състав
На
първи юли през две хиляди и петнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар:
Ст. А.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
НАХД
№ 871 по
описа на ШРС за 2015г.,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 27-2704211/24.04.2015г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” -
гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.414, ал.3 от КТ на Сдружение ”Надежда
за животните” с ЕИК 176811387, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен,
ул.“Деде агач“ № 1, ап.24, представлявано от М.В.М., ЕГН **********, в
качеството му на работодател е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500
/хиляда и петстотин/ лева. Сдружението – жалбоподател моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалните норми, като излага подробно доводите си
за това в жалбата.
В съдебно
заседание представителя на сдружението - жалбоподател
се явява лично и с упълномощен представител, като поддържат жалбата на
посочените в нея основания, а в съдебно заседание излагат подробно мотивите си
в тази насока.
Процесуалният представител на Дирекция
“Инспекция по труда” - гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като
неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В
съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от
надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от
НПК, поради което се явява процесуално
допустима. Видно от наказателното
постановление, същото е издадено против Сдружение
”Надежда за животните” и на това сдружение е наложена
„имуществена санкция“, поради което като страна в съдебното производство пред
въззивната инстанция и като адресат на обжалваното наказателното постановление е конституирано Сдружение ”Надежда за животните” с ЕИК 176811387, със
седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“Деде агач“ № 1, ап.24,
представлявано от М.В.М.. Видно от депозираната жалба, същата е подадена от М.В.М. в качеството й на представляващ Сдружение ”Надежда
за животните”. Доколкото самият управител на сдружението в качеството
му на представляващ сдружението е извършил тези действия, съдът намери, че същата
е подадена от санкционираното сдружение.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните
съображения:
ШРС, след като взе
в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира
за установено от фактическа страна следното:
Сдружението
– жалбоподател ”Надежда за животните” е със седалище и адрес
на управление: гр.Шумен, ул.“Деде агач“ № 1, ап.24 и се представлява от
управителя М.В.М., ЕГН **********. Управителя на сдружението М.В.М. била
назначена на работа в предприятието на длъжност “управител” по силата на Трудов
договор № 6 от 01.04.2015г., считано едва от 01.04.2015г. Сдружението – жалбоподател стопанисва Кастрационен център, находящ се в
гр.Шумен, ул.”Преспа” и изпълняващ дейностите по изпълнение на програмата за
овладяване на популацията на безстопанствените кучета на Община Шумен по силата
на Договор за заем за послужване сключен на 12.03.2015г. между Община Шумен и Сдружението
– жалбоподател ”Надежда за животните”. Цитираният договор за
заем за послужване бил регистриран в интегралната информационна система на
Община Шумен в 16.43.51 часа.
Преди това цитирания кастрационен център се стопанисвал
от Сдружение „ГБ Помощ за животните клон Шумен“ гр.Шумен, като управителят на
сдружението – жалбоподател М.В.М. и лицето В.К.Д. работили в същото на длъжност
„работник – животновъд“. Със Заповед № 004 от 10.03.2014г. трудовото правоотношение на
М.В.М. било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.13 от КТ,
считано от 01.03.2015г., като в заповедта било изписано, че подписан екземпляр
от заповедта е връчен на работника на 10.03.2015г. Също така, със Заповед от
същата дата № 002 на основание чл.328, ал.1, т.13 от КТ било прекратено трудовото правоотношение и на лицето В.К.Д., считано от 01.03.2015г., като в заповедта било
изписано, че подписан екземпляр от заповедта е връчен на работника на
10.03.2015г. Въпреки това, двамата работници заедно с лицето М.Д.С., на
доброволни начала и безвъзмездно продължили да полагат грижи за намиращите се в
кастрационния център близо 400 животни - кучета и котки.
На 12.03.2015г. около 14.30 часа в стопанисваният към
настоящият момент от сдружението – жалбоподател кастрационен център била
извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от компетентни
длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда”- гр.Шумен. При проверката,
било установено, че с оглед осъществяване на дейността в кастрационен център е
било прието на работа в цитирания обект, като “работник животновъд” лицето В.К.Д.,
ЕГН **********, без да е сключен с него трудов договор в писмена форма. На основание
чл.402, ал.1, т.3 от КТ от същият били взети писмени обяснения, в които
посочил, че е на работа от 01.03. до 12.03.2015г., като вчера на 11.03.2015г.
получил заповед за прекратяване на работа. Впоследствие
била извършена и проверка на документи, като резултатите от проверката са
обективирани в Протокол за извършена проверка на 12.03.2015г. – в обекта и 18.03.2015г.
и 25.03.2015г.
– в Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, а констатираните нарушения били
описани в дванадесет точки в съставения протокол. В
точка единадесета от протокола за извършената
проверка е записано, че на обекта на
контрол е било прието на работа като “работник животновъд” лицето В.К.Д., ЕГН **********
без да е сключен с него трудов договор в писмена форма, с
което е нарушена разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ и
чл.1, ал.2 от КТ, във връзка с което е дадено
задължително за изпълнение предписание със срок за изпълнение 10.04.2015г.
Протокол за извършена проверка бил съставен и връчен на 25.03.2015г.
на М.В.М., като е посочено, че е връчен на последната в
качеството й на управител на сдружението. Въз основа на установените
факти, на 25.03.2015г.
бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 27-2704211, като актосъставителят е посочил, че с
горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.62, ал.1
от КТ, във вр. чл.1, ал.2 от КТ. Актът е бил съставен в
присъствие на М.В.М., като е посочено, че е председател на сдружението – нарушител, като последната
подписала акта без възражения. Впоследствие, сдружението - жалбоподател не се е възползвало от законното си
право и не е депозирало писмени възражения в
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление № 27-2704211/24.04.2015г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” -
гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.414, ал.3 от КТ на Сдружение ”Надежда
за животните” с ЕИК 176811387, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен,
ул.“Деде агач“ № 1, ап.24, представлявано от М.В.М., ЕГН **********, в
качеството му на работодател е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500
/хиляда и петстотин/ лева.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на
актосъставителят Г.С.К. и на свидетелят В.С.Д.
– свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, на свидетеля В.К.Д., както
и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени
доказателства. Показанията на свидетелите Г.С.К., В.С.Д. и В.К.Д. следва
да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се
потвърждават от останалите събрани доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема,
от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставяне на работна сила
се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно разпоредбата на чл.62,
ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. Видно от материалите
по делото и от разпита на свидетелите К. и Д. в деня на проверката 12.03.2015г.,
лицето В.К.Д. е работило в обект - Кастрационен
център, находящ се в гр.Шумен, ул.”Преспа”, стопанисван от сдружението - жалбоподател. Към този
момент не е бил представен никакъв договор или какъвто и да е документ, който
да обективира отношенията на лицето със Сдружение
”Надежда за животните” гр.Шумен, съобразно
Кодекса на труда.
Съобразно
разпоредбата на §1 от ДР на КТ „работодател” е всяко физическо лице, юридическо лице или негово
поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено
образувание /предприятие,
учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство,
дружество и други подобни/,
което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение,
включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за
изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. В тази
връзка съдът счита, че сдружението - жалбоподател се явява в качеството на
работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ, тъй като именно Сдружение ”Надежда за животните” гр.Шумен
самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение.
От друга
страна обаче, от приложените по делото писмени
документи - заверено копие от Договор за заем за
послужване и Служебна бележка с Изх. № 63 – 00 – 58/13.05.2015г., издадена от
Община Шумен, става ясно, че цитираният договор за заем за послужване, между Община
Шумен, от една страна и сдружението – жалбоподател
”Надежда за животните”, от друга страна е сключен едва на 12.03.2015г., като
след подписването му е бил регистриран в интегралната информационна система на
Община Шумен в 16.43.51 часа на посочената дата. Същевременно обаче именно въз
основа на посоченият договор сдружението – жалбоподател
”Надежда за животните” е започнало да стопанисва Кастрационен център, находящ
се в гр.Шумен, ул.”Преспа” и да извършва дейностите по изпълнение на програмата
за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на Община Шумен. Т.е. към
часа на проверката - 14.30ч. на 12.03.2015г. такъв договор е нямало и
следователно по никакъв начин не може да бъде вменено на сдружението –
жалбоподател неизпълнение на разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ от негова страна
досежно липса на трудов договор с лицето В.К.Д..
Съдът
кредитира твърденията на процесуалния представител на сдружението –
жалбоподател, че ангажимента на лицето В.К.Д. и вида на
извършваната от него дейност е изцяло безвъзмездно и на доброволни начала. В
тази връзка настоящия съдебен състав съобрази свидетелските
показания на В.К.Д., от които е видно, че същият не е работил по трудов договор
със сдружението - жалбоподател, тъй като трудовият му договор със старото
сдружение, към което е работил 2 години и 9 месеца, е бил прекратен със задна
дата едва на 10.03.2015г., като тогава му била връчена заповедта от
счетоводството на бившия работодател. Освен това, в разпита си свидетелят Вельо
Димитров сочи, че продължил да работи в кастрационния център на доброволни
начала като доброволец, защото нямало хора и нямало кой да гледа намиращите се
по това време животните в центъра – 400 кучета и котки. От
приложената по делото като доказателство – писмена декларация по чл.402, ал.1,
т.3 от КТ, става ясно, че лицето В.К.Д. не е заемал определена длъжност, в рамките на
установено работно време, с определено място и начин на изпълнение, в условията на йерархическа подчиненост, тъй
като работникът не е подчинен на и зависим от работодател, а е работил
напълно на доброволни начала и безвъзмездно. Освен това, самият кастрационен център в момента на извършване на
проверката от длъжностните лица към Дирекция
“Инспекция по труда”- гр.Шумен не се е ръководил от началник на обекта, който ежедневно да им е провеждал
инструктаж и е да контролирал работата. Също така, от съдържанието на приложеният
на лист 44 от материалите по делото трудов договор № 6/01.04.2015г., е видно,
че самият управител на сдружението М.В.М. е била
назначена на работа в предприятието на длъжност “управител”, считано едва от
01.04.2015г.
Ето защо,
изложеното не обосновава по несъмнен начин обективната и субективна
съставомерност на извършеното от сдружението - жалбоподател нарушение. Съдът
намира, че административно-наказващият орган неправилно е квалифицирал
нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.414, ал.3 от
КТ, тъй като нарушението не е установено по несъмнен начин, както не са
установени нарушителя и неговата вина.
Освен това,
дори да приемем, че административно-наказващият орган е ангажирал правилно
административно - наказателната
отговорност на сдружението - жалбоподател, настоящият съдебен състав,
приема, че санкционираната деятелност съставлява неизпълнение на
административно задължение по смисъла, вложен в чл.28 от ЗАНН и доколкото
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление поради издаването му в противоречие със закона. В този смисъл
съдът съобрази обстоятелството, че процесуално задължение на съда е да провери
изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди
всички основания, независимо дали са наведени от страните или не, включително и
да подложи на съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган
досежно приложението на чл.28 от ЗАНН. При преценка на това обстоятелство съдът
съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-специално ТР №
1/12.12.2007г. по тълк. н. д. № 1/2005г. на ОСНК на ВКС, съгласно което когато
съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият
орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в противоречие със закона.
В настоящия
случай, доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието „маловажен
случай“ следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл.93, т.9 от НК,
съгласно които “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Съгласно константната съдебна практика
при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и
начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и
подбудите, от които се е ръководел при извършване на престъплението и др., т.е.
следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и
дееца.
Настоящият съдебен състав счита, че като не е
приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, въпреки наличието на основания за това,
административно-наказващият орган е нарушил материалния закон. Вярно е, че
обществените отношения, които регулира този кодекс, са от особена обществена
важност, но това не може да бъде основание административно-наказващият орган да
игнорира задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с
оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Този
критерий на преценка се прилага за всички нарушения, когато трябва да се реши
въпросът дали случаят е маловажен или не. В
случая не са налице отегчаващи обстоятелства, в резултат на деянието не са
накърнени по никакъв начин интересите на лицето В.К.Д., което е
работило и в предходната фирмата, стопанисваща процесния кастрационен център и
чието трудово правоотношение е било прекратено
със Заповед № 00 от 10.03.2014г. на основание чл.328, ал.1, т.13 от КТ,
считано от 01.03.2015г., връчена му едва на 10.03.2015г. Вярно през този период
от време и към момента на извършване на проверката, въпреки, че същото е
престирало работната си сила не може да бъде зачетен за негов трудов стаж,
както поради липсата на сключен трудов договор, респективно подадено
уведомление в ТД на НАП, а така също и поради липсата на заплатени осигурителни
вноски. Същевременно обаче извършваната
от него дейност е била изцяло
безвъзмездно и на доброволни начала в услуга на Община Шумен, в рамките по изпълнение на програмата за овладяване на популацията
на безстопанствените кучета в Община Шумен и поради липсата на работници, които
да полагат грижи за намиращите се в кастрационния център близо 400 животни
- кучета и котки. Освен това, не са допуснати други нарушения от сдружението –
жалбоподател и нарушението
е извършено за първи път.
Нарушението е такова на формално извършване, поради което възникването на вреда
би съставлявало не елемент от състава на нарушението, а друго - допълнително
обстоятелство, увеличаващо степента на обществена опасност на нарушението,
което в случая не е налице.
Поради това
санкционираната деятелност съставлява “маловажен случай” по смисъла, вложен в
разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН, респективно административно-наказващият орган
е следвало, вместо да сакционира жалбоподателя с предвидената в чл.414,
ал.3 от КТ санкция, да му отправи предупреждение, че при повторно нарушение от
същия вид ще бъде наложено визираната в санкционната разпоредба санкция.
Налице са били всички
предпоставки за прилагането на тази разпоредба и като не я е приложил,
административно-наказващият орган е нарушил материалния закон и е издал
незаконосъобразно наказателно постановление
Съдът не кредитира твърденията на процесуалния представител на сдружението – жалбоподател, че незаконосъобразно е издадено атакуваното наказателно постановление без да е издадено постановление по смисъла на чл.405а от КТ от страна на административно-наказващия орган. Обстоятелството, че контролните органи на инспекцията по труда не са упражнили правомощието си по чл.405а, ал.1 от КТ да обявят с постановление съществуването на трудовото правоотношение, са ирелевантни досежно преценката на съставомерността на санкционираната деятелност на плоскостта на приложения от наказващия орган административно наказателен състав, доколкото не променят направения по-горе извод за допуснато от касатора неизпълнение на задължение по чл. 62, ал.1, във вр. с чл. 1, ал.2 от КТ, явяващо се достатъчно основание за подвеждането му под предвидената в чл. 414, ал.3 от КТ отговорност /в т. см. Решение № 247/14.05.2013г. по КАНД № 165/2013г.; Решение № 238/13.05.2013г. по КАНД № 143/2013г.; Решение № 237/13.05.2013г. по КАНД № 148/2013г.- всички по описа на ШАС и др./.
Ето
защо, от така установеното фактическо и правно положение настоящият съдебен
състав приема, че в случая не е установено по безспорен начин дружеството да е
извършило нарушение на разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ, във вр. чл.1, ал.2 от КТ,
поради което неправилно е ангажирана административно-наказателната му
отговорност за това нарушение. От това следва, че издаденото наказателно
постановление се явява необосновано, недоказано и незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено изцяло.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно
постановление № 27-2704211/24.04.2015г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” -
гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.414, ал.3 от КТ на Сдружение ”Надежда
за животните” с ЕИК 176811387, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен,
ул.“Деде агач“ № 1, ап.24, представлявано от М.В.М., ЕГН **********, в
качеството му на работодател е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500
/хиляда и петстотин/ лева,
като необосновано, недоказано и незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: