Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 903/15г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Н.Г.Н. *** срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К №0822887 на ОДМВР-Шумен, с който на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДП. Жалбоподателят счита обжалвания ел. фиш за незаконосъобразен по подробно изложени в жалбата съображения, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло последния.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Представител на въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

По делото няма доказателства за датата на връчване на електронния фиш на жалбоподателя. Писмото до РУМВР-гр.Разград обаче, с което се иска връчването на фиша, е с входящ номер от 28.04.2015г. и следователно връчването е било осъществено най-рано на тази дата. Процесната жалба е подадена на 11.05.2015г.- по-малко от 14 дни от посочената най-ранна дата на връчване и следователно същата се явява подадена в срок. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 22.04.2014г. в 12,34 часа, автомобил марка “Фолксваген Поло” с ДК№ РР 1476 АР се движел по главен път І-2, в района на км.112+737 (в близост до бензиностанция „Шел”). Разрешената скорост на движение била до 60 км/ч., определена посредством поставен пътен знак В-26, а процесният автомобил се движел със скорост от 81 км/ч. Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство –стационарна радарна система тип „Multa Radar” и впоследствие бил издаден електронен фиш за налагане на глоба в размер на 100 лева на лицето Н.Н. за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Предвид приложената по делото разпечатка от паметта на автоматизирано техническо средство–стационарна радарна система тип „Multa Rradar” съдът приема за безспорно установено, че на посочената дата и час процесният автомобил се е движел по път І-2 в района на км.112+737 със скорост, превишаваща разрешената максимална такава. По делото са приложени доказателства, че посоченото техническо средство-видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „Multaradar SD 580”, с ID номер 00209D32D447, представлява одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания. Същото е преминало успешно последваща проверка и е в изправност. Системата е заснела и записала скорост на движение на процесния автомобил от 81 км/ч. По делото е приложен снимков материал, изготвен чрез системата за видеоконтрол, от който е видно, че регистрираната скорост на движение е именно на автомобила, във връзка с който е издаден обжалвания електронен фиш. Доколкото посочените снимки са изготвени със стационарна система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, същите се явяват веществени доказателства по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДП. Предвид това съдът намира, че процесният автомобил действително се е движел с посочената скорост. С описаното деяние виновно е нарушена разпоредбата на чл.21, ал. 2 от ЗДП. Пътят, по който се е движел автомобилът, се намира извън рамките на населеното място, като стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е сигнализирана с пътен знак, при което следва да се приеме, че наказващият орган правилно е посочил законната разпоредба, която е била нарушена виновно. Съдът намира и че административнонаказателната отговорност правилно е насочена към жалбоподателя. Според разпоредбата на чл.189, ал.5, електронният фиш се изпраща на лицето по чл.188, ал.1, а именно- на собственика. Собственикът от своя страна има право в 14- дневен срок да подаде декларация с данни за лицето, извършило нарушението. В случая собственик на процесния автомобил е жалбоподателят /видно от приложената по делото Справка в централна база –КАТ/, на когото правилно е издаден процесния електронен фиш и който е имал възможност да декларира данни за лицето, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство, в случай, че не е управлявал лично автомобила. Същият обаче не е направил това и съответно издаденият по отношение него електронен фиш не е бил анулиран по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП. При това положение съдът приема, че правилно и законосъобразно жалбоподателят е бил санкциониран с обжалвания електронен фиш. Следва да се отбележи, че последната актуализация на данните в посочената Централна база е била от 12.11.2013г., а справката е изготвена на 20.05.2014г. При това положение няма съмнение, че през периода 12.11.2013г.-20.05.2014г., обхващащ и датата на нарушението, собственик на заснетия автомобил е бил именно жалбоподателя и следователно административнонаказателната отговорност правилно е била насочена към него. Наказанието също така е определено законосъобразно. Разпоредбата на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП предвижда специално наказание във фиксиран размер за превишаване на разрешената максимална скорост извън населено място от 21 до 40 км/ч, какъвто е и процесния случай, а според чл.188, ал.1 от ЗДП собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалвания електронен фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. На 04.04.2014г. на съответно разстояние от мястото на наблюдението са били поставени табели с надпис „видеоконтрол на скоростта“, при което следва да се приеме, че към момента на нарушението процесното стационарно техническо средство е било обозначено с информационни табели, предупреждаващи за контрол на скоростта с технически средства, в съответствие със задължителните тълкувания, дадени в ТР№1/2014г. Макар и във фиша да не отразено изрично, от приложената по делото „спесификация –пътни знаци“ е видно, че в процесната отсечка от пътя е било въведено ограничение на скоростта посредством 3 бр. пътни знаци „В 26“. Непосочването на това обстоятелство във фиша не е накърнило правото на защита на санкционираното лице, при положение, че максималната разрешена скорост, която е била превишена, е ясно посочена. Неоснователни са доводите, изложени в жалбата, за наличието на съществени нарушения на процесуалния закон. При издаването на обжалвания фиш е спазена формата на утвърдения от министъра на вътрешните работи образец на електронен фиш. Не могат да бъдат споделени и доводите, че електронният фиш не притежава необходимите реквизити. По отношение съдържанието на електронния фиш е налице специална регламентация, уредена в чл.189, ал.4 от ЗДП, която изключва приложението на общите норми на ЗАНН, касаещи съдържанието на административните актове и която е спазена в достатъчна степен в настоящия случай. Конкретно- изискванията към съдържанието на електронния фиш са установени с разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, който предвижда, че фишът съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Цитираната норма не изисква посочването на името и длъжността на служителя, издал фиша, нито датата, на която е съставен документа. Действащата правна уредба е била спазена при издаването на обжалвания фиш и следователно не са налице основания за неговата отмяна. Неоснователни са и доводите, че е изтекъл срокът за съставяне на фиша, тъй като от момента на нарушението до получаването на последния е изминала повече от една година. Правилата по чл.34 от ЗАНН касаят общото административнонаказателно производство, чието начало се поставя със съставянето на АУАН, въз основа на който се издава и съответно наказателно постановление. Производството по налагане на глоба с електронен фиш е специално такова и за него не следва да се прилагат общите правила по чл.34 от ЗАНН- препращане в тази насока липсва в закона, а и както вече беше посочено, законът не изисква посочването на датата на издаване на фиша и следователно законодателят е счел, че същата е без правно значение.

Водим от горното съдът намира, че обжалваният електронен фиш се явява законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, а жалбата- да бъде оставена без уважение, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

Р Е Ш И :

Потвърждава изцяло Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К №0822887 на ОДМВР-Шумен, с който на Н.Г.Н. ***, ЕГН: **********, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100.00 лева, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДП, като законосъобразен.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: