Р Е Ш Е Н И Е

386/16.7.2015г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На двадесет и девети юни две хиляди и петнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: К. Кръстев

Секретар: Ф. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 910 по описа за 2015г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № ДАИ-0000033/14.04.2015год. на Директор на дирекция „АИ” гр.София, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 93 ал.2 от ЗАвП и чл. 93б ал.4 т.1 от ЗАвП на В.Й.Р. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 500 / петстотин/ лева за първото нарушение и “глоба” в размер на 100 /сто/ лева за второто нарушение. Жалбоподателката моли съда да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно. В съдебното заседание по делото, редовно призована, не се явява.

Процесуалният представител на въззиваемата страна, редовно призован също така не се явява. В придружително писмо моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и поради това съдът я намира, че е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следното:

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 18.03.2015г. около 18.00 ч., в гр. Шумен на ул. „Алеко Константинов“ № 8, посока кооперативен пазар, служители на автомобилната инспекция в едно със служители на МВР гр. Шумен и НАП, извършвали проверки на движещи се моторни превозни средства. За рутинна проверка бил спрян движещия се по пътя лек таксиметров автомобил “Опел Корса” с ДК № Н 04 97 ВА, собственост на жалбоподателката. Същата извършвала таксиметров превоз на един пътник, с включен ЕТАФП, поставена табелка ТАКСИ, без табела НЕ РАБОТИ. Таксиметровия автомобил притежавал валидна разрешение № 115/05.01.2015г. за извършване на таксиметрова дейност. От страна на жалбоподателката бил представен попълнен за деня пътен лист № 000081/18.03.2015г. от пътна книжка сер. И № 02936 от 17.10.2014г. В процеса на извършваната проверка, проверяващите установили, че представеното от страна на жалбоподателката свидетелство за психическа годност № 193126 е с валидност до 21.09.2014г., било установено също така, че от страна на жалбоподателката не е направено прекъсване минимум от 30 минути за почивка, при положение, че е работила без прекъсване повече от 4 часа. За така констатираните нарушения на жалбоподателката бил съставен АУАН № 200390/18.03.2015г., като актосъставителя счел, че са нарушени изискванията на чл. 18 т.3 от Наредба № 34 от 12.06.1999г. на МТ във вр. с чл. 8 ал.1 предл. първо от Наредба № 36 от 15.05.2006г. на МТ, както и изискването на чл. 88а ал.2 от ЗАвП. Жалбоподателката е подписала акта без възражение. В законоустановения тридневен срок възражения относно акта не са постъпвали. Въз основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в административно-наказателната преписка Директор на дирекция „АИ” гр.София, е издал Наказателно постановление № ДАИ-0000033/14.04.2015г, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 93 ал.2 от ЗАвП и чл. 93б ал.4 т.1 от ЗАвП на В.Й.Р. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 500 / петстотин/ лева за първото нарушение и “глоба” в размер на 100 /сто/ лева за второто нарушение.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства и от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетели – М.Г. и М.М. – участници в извършваната проверка и съставянето на акта. От техните показания, които са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, а и от останалите материали по делото, безспорно се установи, че при извършване на проверката, жалбоподателката е извършила описаните в АУАН нарушения.

При така установената фактическа обстановка съдът приема за установено по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателката е извършила визираните в АУАН и в НП административни нарушения, по следните правни съображения: Установи се, по безспорен начин, че същата е извършвала таксиметров превоз със собствения си автомобил на посочената в акта дата. В момента на проверката в автомобила е бил пътник който е ползвал услугите на превоза. Свидетелството за психическа годност на жалбоподателката е било с изтекъл срок на годност, както и същата не е отразила в пътната книжка почивка, въпреки че е работила повече от четири часа.

Съгласно административно-наказателната разпоредба на чл.93 ал.2 от ЗАвП, действаща към момента на извършване на нарушението “Водач на МПС, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му се наказва с глоба 500 лв.“ В настоящия случай представеното свидетелство за психическа годност съгласно изискването на чл. 152 ал.1 т.2 от ЗДП във връзка с Наредба 34 и 36 на МТ е с изтекъл срок на годност.

Съгласно административно-наказателната разпоредба на чл. 93б ал.4 т.1 от ЗАвП “Водач, който не спазва изискванията относно непрекъснатото време на управление, определени с Регламент /ЕО/ № 561/2006г. се наказва за неспазването им – до 30 минути – с глоба 100 лева.“

Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушенията, които са били осъществени, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложил съответната административно-наказателна разпоредба на Закона за автомобилните превози, като се е съобразил с разпоредбата на чл.53 ал.2 от ЗАНН и като е взел предвид, че осъществяването на нарушението и самоличността на лицето, са били установени по безспорен начин. Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да повлекат неговата отмяна. При индивидуализацията на наказанието административно-наказващия орган се е придържал към съответния размер съобразно чл.93 ал.2 от ЗАвП и чл. 93б ал.4 т.1 от същия, в съответствие с чл.27 ал.2 от ЗАНН и т.1 от ППВС №10/28.09.1973г., като е отчел, че нарушенията са извършени за първи път и е наложил наказание във фиксирания размер за първото, и за второто нарушение, съдът намира, че наложеното му административно наказание е справедливо и съответно на извършените нарушения, съгласно наличните данни в преписката.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл. Първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

потвърждава Наказателно постановление № ДАИ-0000033/14.04.2015год. на Директор на дирекция „АИ” гр.София, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 93 ал.2 от ЗАвП и чл. 93б ал.4 т.1 от ЗАвП на В.Й.Р. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 500 / петстотин/ лева за първото нарушение и “глоба” в размер на 100 /сто/ лева за второто нарушение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: