Р Е Ш Е Н И Е

364/8.7.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесет и четвърти юни през две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар Ил.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №917 по описа на ШРС за 2015 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №148011-0114252/12.05.2015 год. на Зам.директора на ТД на НАП - гр.Варна, с което на „Арос – А.Я.” ЕТ, с ЕИК202933388, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.”Пловдив” №27в, представлявано от А.И.Я., с ЕГН********** е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да измени размера на наложеното му административно наказание. В съдебно заседание представляващия търговеца не се явява лично и не изпраща представител.

Процесуалният представител на Териториална дирекция на НАП - гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата, като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 18.02.2015 год. при извършване на данъчна проверка в търговски обект – магазин, находящ се в гр.Шумен, ул.”Ген.Вановски” №2 стопанисван от „Арос – А.Я.” ЕТ, с ЕИК202933388, от компетентни длъжностни лица при ТД на НАП – Варна било извършено засичане на фактическа и касова наличност. Било установено, че дневният оборот от монтираното в обекта фискално устройство, съгласно междинен отчет от Фискалната памет е в размер на 10.51 лева. Фактическата наличност в касата на обекта била в размер на 40.49 лева, а от страна на материално отговорното лице било декларирано начално салдо в размер на 0 лева. Същото начално салдо било отразено и в паметта на въпросното ФУ за деня на проверката, като не били отбелязани въведени и/или изведени пари в и извън касата. Констатираната разлика между фактическата наличност в касата и тази, разчетена от ФУ била в размер на 29.98 лева. Резултатите от проверката били подробно обективирани в Протокол за извършена проверка №0221699 от 18.02.2015 год. За констатираното нарушение на търговеца на 25.02.2015 год. бил съставен акт за установяване на административно нарушение сер.АА, №0114252, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 год. на МФ, във вр. с чл.185, ал.1 и 2 от ЗДДС. Актът е бил предявен на нарушителя на същата дата и подписан от него без възражения. Впоследствие се е възползвал от законното си право и е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, в които излага, че в началото на деня е пропуснала да въведе като начално салдо сумата от 29.98 лева, както и че е била възложила това задължение на стажантката, която работела при нея, но тя също пропуснала да въведе в книгата оборота. Въз основа на така съставения акт, съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка и депозираното възражение е издадено наказателно постановление №148011-0114252/12.05.2015 год. на Зам.директора на ТД на НАП - гр.Варна, с което на „Арос – А.Я.” ЕТ, с ЕИК202933388, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.”Пловдив” №27в, представлявано от А.И.Я., с ЕГН********** е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Х.И. А., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ задължава извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата/ на ФУ да се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми, като съгласно ал.2 на същия член за фискалните устройства, които не притежават операциите по ал.1, в книгата за дневните финансови отчети се отбелязва всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата/ в момента на извършването й с точност до минута. От материалите по делото е видно, че наличното в търговския обект на жалбоподателя фискално устройство е притежавало операции по ал.1, поради което всяка една промяна в касовата наличност е следвало да се отразява в устройството. От представените като писмени доказателства по делото Протокол за извършена проверка №0221699 от 18.02.2015 год., Опис на касовата наличност, Дневен отчет, а и от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Х.И. А. се установява по безспорен начин, че е била налице разлика между фактическата наличност в касата и тази, разчетена от ФУ в размер на 29.98 лева. В този смисъл съдът взе предвид обстоятелството, че наличната сума по каса е била в размер на 40.49 лева, началното салдо, въведено във ФУ - в размер на 0 лева, а дневният оборот, отчетен от въпросното ФУ е бил в размер на 10.51 лева. От изложеното може да се направи извода, че данъчно задълженото лице не е отразило въвеждане на сумата от 29.98 лева в касата, в момента на нейното действително въвеждане и с точност до минута.

В тази връзка съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя, изложени в жалбата, че посочената сума е била лично нейна и е била предназначена за закупуване на стоки. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че в депозираното от страна на жалбоподателя възражение срещу издадения му акт за установяване на административно нарушение е била посочена коренно различна версия, а именно, че в началото на деня е пропуснала да въведе като начално салдо сумата от 29.98 лева, както и че е била възложила това задължение на стажантката, която работела при нея, но тя също пропуснала да въведе в книгата оборота. Именно с оглед на лансираните различни версии и обстоятелството, че проверката е била извършена близо час и половина след началото на работния ден, не може да бъде споделено нито едно от твърденията, изложени във възражението. Същото се отнася и до изложеното в жалбата твърдение, че посочената сума е била предназначена за закупуване на стоки. ЗДДС, както и Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. изчерпателно посочват случаите, в които данъчнозадълженото лице е длъжно да отразява промяната в касовата наличност и не съдържат изключения от правилото, които да позволяват съхранение в касата на парични средства, които не са отразени по надлежния ред.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че като не е изпълнило задължението си да отбележи във ФУ промяната на касовата наличност на 18.02.2015 год. в момента на извършването й с точност до минута, а именно въвеждането в касата на сумата от 29.98 лева, търговецът е осъществил състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ.

Съдът намира, че в настоящия случай не са налице условията за приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че разпоредбата на чл.33 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Именно поради изложеното настоящият състав намира, че чл.28 от ЗАНН е неприложим в настоящото производство. Наред с общото понятие на административно нарушение в чл.6 от ЗАНН, законът си служи още с понятията „маловажни” и „явно маловажни” нарушения, съответно в разпоредбите на чл.28 и чл.39, ал.1 от ЗАНН. Наказващият орган е действал законосъобразно, извършвайки това разграничаване и преценявайки, че не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. че случая не може да се квалифицира като „маловажен” по смисъла на посочената разпоредба. Това мнение се споделя изцяло от настоящия състав. В тази насока е и константната съдебна практика на ШАС и по-конкретно Решение № 185 от 22.04.2013 год. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 55/2013 год. и др..

При определяне на приложимата санкционна норма административно-наказващият орган е отчел факта, че въпреки, че сумата, с която се различава касовата наличност е била налична в касата, доколкото липсват доказателства, че същата е получена в резултат на неотчитане на продажби, е приел, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи в търговския обект на дружеството. В тази връзка на жалбоподателя е била наложена по-лека санкция, каквато е предвидена в разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС, с оглед препращащата норма на чл.185, ал.2 от ЗДДС. Освен това разпоредбата на чл.33 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ визира като нарушение всички случаи на неотразяване във ФУ, независимо дали става въпрос за извеждане или за въвеждане на суми от касата в обекта.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че наказващият орган е действал законосъобразно, квалифицирайки извършеното от „Арос – А.Я.” ЕТ като административно нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ. Правилно е била издирена и приложена и действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС. Посочената разпоредба предвижда глоба или имуществена санкция за лице, което извърши или допусне извършване на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, какъвто се явява Наредба №Н-18/13.12.2006 год., като в случаите, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1, а именно имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева. Административно-наказващият орган правилно е приложил санкцията по чл.185, ал.1 от ЗДДС, към която препраща разпоредбата на ал.2 от същия член, в случай, че нарушението не води до неотразяване на приходите, доколкото посоченото условие е налице в настоящия случай. Наказващият орган се е съобразил с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като е отчел и обстоятелството, че нарушението е извършено за първи пъти, поради което правилно е индивидуализирал наказанието, налагайки минимума, предвиден в съответната законова разпоредба. А с оглед на изложеното същото не може да бъде намалено под посочения минимум, каквото искане е направено от страна на търговеца в жалбата.

За прецизност следва да бъде отбелязано, че при изписване на наказателното постановление от страна на административно-наказващият орган е била допусната техническа грешка, вследствие на която е посочено, че проверката в търговския обект е била извършена на 18.02.2014 год., а не 18.02.2015 год. В същото време обаче изложеното не е съществено нарушение и не е довело до невъзможност жалбоподателя да разбере кога точно е извършил нарушението, доколкото датата на извършване на проверката е била правилно посочена, както в протокола за извършена проверка, така също и в издадения впоследствие акт за установяване на административно нарушение. В същото време в самото наказателно постановление правилно е посочена датата на извършване на нарушението – 18.02.2015 год., както и обстоятелствата при които същото е било констатирано и установено.

Поради изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №148011-0114252/12.05.2015 год. на Зам.директора на ТД на НАП - гр.Варна, с което на „Арос – А.Я.” ЕТ, с ЕИК202933388, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.”Пловдив” №27в, представлявано от А.И.Я., с ЕГН********** е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: