Р Е Ш Е Н И Е
347/3.7.2015г. гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, ХІІ
състав
На петнадесети юни 2015
година
В публично заседание в
следния състав:
Секретар: М.М.
като разгледа докладваното от
съдията ВАНД № 918/15г. по описа на ШРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена
е жалба от „А.-А.Я.” ЕТ- гр.Шумен срещу Наказателно постановление № 148010-0114253/12.05.2015г.
на заместник директора на ТД на НАП-гр.Варна,
с което на търговеца било наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 500,00 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с
чл.185, ал.1 от ЗДДС. Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, като счита и
че не е налице неизпълнение на административно задължение, поради което моли
съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното
постановление.
В
открито съдебно заседание търговецът не се явява и не изпраща процесуален представител. Представител на въззиваемата
страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде
оставена без уважение.
Жалбата
е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна
по следните съображения:
Въз
основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа
страна следното: Санкционираното лице стопанисвало търговски обект-магазин,
находящ се на ул.”Ген. Вановски” №2 в гр.Шумен. На 18.02.2015г. от св.Х.И.А.- ст.
инспектор по приходите при ТД на НАП-гр.Варна, била извършена проверка за
спазване на данъчното законодателство в обекта. При проверката било установено,
че в обекта е наличен ЕКАФП с № на ФП 02630300; за същия била заведена книга за
съхранение на дневните финансови отчети. В последната обаче липсвал съкратен
отчет от фискалната памет на ЕКАФП за м.01.2015г. Въз основа тези констатации
на 25.02.2015г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение
на санкционираното лице за това, че не е изпълнило задължението си в
седемдневен срок след изтичането на м.01.2015г, да отпечата съкратен отчет от фискалната
памет на ЕКАФП, който е въведен в експлоатация в обекта. Актът бил съставен в
присъствието на представляващия ЕТ, бил предявен и подписан без възражения. Писмени
такива били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за
неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт на 12.05.2015г.
било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „А.-А.Я.” ЕТ-
гр.Шумен била наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лв. за неизпълнение
на административно задължение по чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото
доказателства, а именно-от показанията на свидетеля Х.И.А., както и от приобщените
по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочения
свидетел следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и
логични. Свидетелят също така не е заинтересуван от изхода на делото и не
извлича ползи от твърденията си, при което липсват основания за съмнение в
дадените от него показания.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема от правна страна следното: Според разпоредбата на чл.3,
ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства всяко лице е длъжно да регистрира и
отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. Разпоредбата на чл.41, ал.1 от
Наредбата от своя страна задължава лицата по чл.3 в седемдневен срок след
изтичане на всеки месец и година да отпечатват съкратен отчет на фискалната
памет на всяко устройство в обекта за съответния период. По силата на втората
алинея на чл.41 от Наредбата отчетите
по ал. 1 следва да
се съхраняват в книгата за дневните финансови отчети на всяко
устройство на страницата за датата на последния ден от периода. От показанията на св.А., за
които, както беше посочено, липсват основания да не бъдат кредитирани, се
установява, че в книгата за дневните финансови отчети на търговеца на
съответната страница е липсвал съкратен отчет от фискалната памет на ЕКАФП за
м.01.2015г. При така установеното се
налага единствения възможен извод, а именно- че за процесния месец не е бил отпечатан съответен съкратен отчет на
фискалната памет. Крайно малко вероятно е такъв да е бил отчетен, но да е бил
изгубен по някаква причина, а и такива обстоятелства не се сочат от страна на
жалбоподателя, който единствено заявява декларативно в жалбата, че е имал
месечен отчет, без обаче в такава насока
да са налице конкретни доказателства. При това положение съдът приема за
безспорно установено, че санкционираният търговец не е изпълнил
административното си задължение в седемдневен срок след изтичане на месец
януари 2015г. да отпечата съкратен отчет на фискалната памет на въведеното в
експлоатация в обекта фискално устройство за посочения период, в нарушение на
изискванията на чл.41, ал.1 от Наредба №Н-18. При това положение съдът намира,
че действително е налице неизпълнение на административно задължение от страна
на жалбоподателя, за което правилно и законосъобразно същият е санкциониран с
обжалваното наказателно постановление.
Съдът намира, че не са налице
условията случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй
като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този
вид. От страна на жалбоподателя също така не са изтъкнати някакви специални
обстоятелства, които да са довели до неизпълнението на процесното задължение.
От показанията на актосъставителя е видно, че с извършването на нарушение от
този вид би могло да се улесни манипулирането на дневните отчети и съответно-
да се декларира по-малък оборот, при което нарушението по никакъв начин не би
могло да бъде характеризирано като „елементарно“.
Макар и правилно да е констатирано наличието на неизпълнение на
административно задължение обаче, съдът констатира, че при издаването на обжалваното наказателно постановление
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи неговата отмяна. В
обстоятелствената част на наказателното постановление е посочено, че търговецът
е осъществил състава на чл.41, ал.1 от Наредба №Н-18/2006г., във връзка с
чл.185, ал.2 от ЗДДС. Последната норма предвижда специално наказание за лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по
чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, какъвто е и настоящият случай. След
това обаче е посочено, че при определянето на наказанието административнонаказващият
орган е отчел разпоредбата на чл.185, ал.1
от ЗДДС относно вида и размера на наказанието. В диспозитива на НП отново е
посочено, че на търговеца се налага наказание на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС- норма, предвиждаща
санкция за лице, което не
издаде документ по чл. 118, ал. 1 от с.з. Действително, разпоредбата на чл.185, ал.2 от
ЗДДС препраща към първата алинея за случаите, когато нарушението не е довело до
неотразяване на приходи. Касае се обаче за наказания за
различни по вид нарушения, поради което е следвало съответстващата на
нарушението санкционна норма да бъде правилно издирена и посочена в диспозитива
на наказателното постановление. На следващо място, процесното нарушение се
изразява в неизпълнение на задължението за отпечатване на съкратен отчет от
фискалната памет за м.01.2015г. В диспозитивната част на обжалваното НП обаче е
посочено, че наказанието се налага за несъхранение
на контролни ленти от касов апарат- документи
за осъществяване на данъчен контрол. Видно е, че в обстоятелствената част
на НП наказващият орган е описал един вид нарушение, наложил е санкция,
предвидена за друг вид неизпълнение, след което е описал трето такова, различно
от първоначално посоченото. Допуснато е несъответствие, което
е особено съществено, тъй като е накърнило правото на санкционираното лице да
разбере какво нарушение се твърди, че е извършило. Констатираната непрецизност
несъмнено е накърнила процесуалните права на санкционираното лице и обуславя
отмяната на обжалваното наказателно постановление.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло
наказателно постановление № 148010-0114253/12.05.2015г. на
заместник директора на ТД на
НАП-гр.Варна, с което на „А.-А.Я.”
ЕТ- гр.Шумен, БУЛСТАТ:202933388, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.185, ал.1 от ЗДДС, е наложено административно
наказание “имуществена санкция” в размер на 500 лв., като незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд
по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: