Р Е Ш Е Н И Е
375/10.7.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На двадесет и четвърти юни през две хиляди и петнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Д.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД №997 по описа на ШРС за 2015 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №27-2704207/24.03.2015 год. на Директора на Дирекция “Инспекция
по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.415в,
ал.1 от КТ на “ЖИЛСТРОЙ” ЕООД, с ЕИК127609440, със седалище и адрес на
управление: гр.Шумен, ж.к.”Южен бряг” бл.3, офис 2, в качеството му на
работодател, представлявано от С.П.И., с ЕГН********** е наложена имуществена
санкция в размер на 200 лева /двеста лева/. Жалбоподателят оспорва
наказателното постановление, като излага доводите си за това в жалбата.
В съдебно заседание
жалбоподателят не се явява лично и не изпраща представител.
Процесуалният представител
на Дирекция “Инспекция по труда” -гр.Шумен-административно-наказващ орган,
издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба
на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата
и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло
обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага подробно
съображенията си за това.
Жалбата е подадена в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от
ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е частично основателна,
поради следните съображения:
ШРС, след
като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
“ЖИЛСТРОЙ” ЕООД, представлявано от С.П.И. стопанисва
фитнес салон „Елеганс“, намиращ се в гр.Шумен, ул.”Преслав” №3. При извършена
на 19.02.2015 год. проверка по спазване на трудовото законодателство от
длъжностни лица при „Инспекция по труда”, гр.Шумен било констатирано, че във
фитнес салона работи лицето Т.А.Т., с ЕГН**********. Същото било наето на
работа по силата на Трудов договор №2/14.11.2014 год. на длъжността „фитнес
инструктор“ с код по НКПД 34233004”, считано от 17.11.2014 год. Било
констатирано, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило задълженията си във
връзка с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като не е
застраховало за риска “трудова злополука” посоченото по-горе лице. Резултатите
от извършената проверка били обективирани в Протокол за извършена проверка от 19.02.2015
год., който бил връчен на упълномощен от управителя на дружеството представител
на 26.02.2015 год. На същата дата от страна на дружеството била сключена
застраховка “Трудова злополука”, за което била издадена Застрахователна полица
№0501-090-2015-00007/19.02.2015 год.. За констатираното нарушение на 26.02.2015
год. на дружеството-жалбоподател бил съставен акт за установяване на
административно нарушение №27-2704207/26.02.2015 год., като актосъставителят е
посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.52 от ЗЗБУТ, във вр.
с чл.2, ал.1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и
служителите за риска “трудова злополука” и Заповед №РД-01-702 от 03.10.2014
год. на Министъра на труда и социалната политика. Актът е бил съставен в
присъствие на управителя на дружеството, който го е подписал, без да изложи възражения.
Впоследствие не се е възползвал и от законното си право и не е депозирал
писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така
съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка е издадено наказателно постановление №27-2704207/24.03.2015 год. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание
чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.415в, ал.1 от КТ на “ЖИЛСТРОЙ” ЕООД, с
ЕИК127609440, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ж.к.”Южен бряг”
бл.3, офис 2, в качеството му на работодател, представлявано от С.П.И., с ЕГН**********
е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева /двеста лева/.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в
съдебно заседание на актосъставителя Г.С.К. и на свидетеля М.М.М., както и от
присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени
доказателства.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.52, ал.1 от ЗЗБУТ
работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и
здравето им, се застраховат задължително за риска “трудова злополука” за сметка
на работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
Съгласно чл.2, ал.2 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и
служителите за риска “трудова злополука”, на задължително застраховане подлежат
работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната
дейност на предприятията, принадлежащи към икономическата дейност с трудов
травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. Предназначението на
посочения вид застраховка по несъмнен начин предпоставя необходимостта от
наличието й и нейната валидност във всеки един момент, в който работниците
упражняват труд. Безспорно установено по делото е, че по силата на сключения
Трудов договор №2/14.11.2014 год. лицето Т.А.Т. е било назначено на длъжност „фитнес
инструктор“ в “ЖИЛСТРОЙ” ЕООД и
упражняваната от него и от дружеството дейност попада сред икономическите
дейност с трудов травматизъм, който е по-висок от средния за страната. Видно от
Заповед №РД-01-809 от 29.10.2013 год., издадена от Министъра на труда и
социалната политика, средният коефициент на трудов травматизъм за страната за
2014 год. е Ктт=0.68, а коефициента на трудов травматизъм за
упражняваната от “ЖИЛСТРОЙ” ЕООД икономическа дейност, за целите, на която е
било наето на работа лицето е 0.84, т.е. над средния за страната коефициент.
Следователно дружеството е имало задължение да сключи застраховка “трудова
злополука” за лицето Т.А.Т., с ЕГН**********. По
време на извършената на дружеството проверка, „ЖИЛСТРОЙ” ЕООД не е имало
сключена застраховка за риска “трудова злополука” по отношение на посоченото
лице.
Впоследствие дружеството е изпълнило задължението
си и е сключило Задължителна застраховка „Трудова злополука” по отношение на наетото
лице. Това обстоятелство се установява от приложеното като писмено доказателство
по делото Застрахователна полица №0501-090-2015-00007/19.02.2015 год...
Ето защо, съдът намира, че от всичко изложено до
тук се доказва по безспорен начин, че дружеството - жалбоподател, като не е
изпълнило задължението си да застрахова за риска “трудова злополука” работещото
във фирмата лице Т.А.Т., с ЕГН********** на 17.11.2014 год. /датата на постъпване
на работа на лицето/ е осъществило от обективна и субективна страна състава на
предвиденото в чл.52, ал.1 от ЗЗБУТ административно нарушение. Съгласно
разпоредбата на чл.55 от ЗЗБУТ лицата, които нарушават изискванията или не
изпълняват задълженията си по този закон, носят наказателна отговорност по
изрично посочените разпоредби от кодекса на труда и другите специфични за
съответната дейност закони и нормативни актове.
Преценявайки извършеното от дружеството нарушение,
обстоятелството, че същото е било отстранено веднага след неговото констатиране
от страна на проверяващия орган, както и с оглед констатираната липса на вредни
последици за работника Т., съдът намира, че административно-наказващият
орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно
санкционната норма на чл.415в, ал.1 от КТ. В същото време обаче, съдът намира, че административно
наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е
наказание в размер на максималния, предвиден в закона, без да изложи конкретни
мотиви и съображения в тази насока. Ето защо съдът намира, че в настоящия случай
е законосъобразно и правилно на дружеството - жалбоподател да бъде наложена
имуществена санкция в размер на предвидения в разпоредбата на чл.415в, ал.1 от
КТ минимум, а именно „имуществена санкция” в размер на 100 лева. В тази връзка
съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено
в посочения по-горе смисъл.
Съдът не кредитира твърденията на
дружеството-жалбоподател, че задължението, за чието неизпълнение са били
наказани е в сила от 01.01.2015 год. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че в посочената по – горе Заповед №РД-01-809 от 29.10.2013
год. на Министъра на труда и социалната политика за определяне на коефициента
на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2014 год. под
№33 е посочена дейността, осъществявана от страна на дружеството, а именно
„Спортни и други дейности, свързани с развлечения и отдих“, като е определен
коефициент на трудов травматизъм 0.84.
От 01.01.2015 год. е в сила последваща заповед №РД-01-702 от 03.10.2014
год., в която осъществяваната от дружеството дейност е посочена под №35, като е
определен коефициент на трудов травматизъм за 2015 год. 0.82. Следователно
задължението за дружеството е съществувало, както през 2014 год., така и към
настоящия момент.
Съдът намира, че в настоящия случай не може да бъде
приложена и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В този смисъл съдът съобрази
обстоятелството, че приложената в настоящия случай разпоредба на чл.415в, ал.1
от КТ, регламентираща административно-наказателна отговорност при маловажни
случаи на нарушение на разпоредбите на КТ, по същността си представлява
специално правило, дерогиращо общата норма на чл.28 от ЗАНН, според която за
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
"Маловажните" нарушения, установени по реда на КТ, съобразно чл.415в,
ал.1 от КТ имат два основни признака: нарушението да е отстранено веднага след
установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици
за работници и служители. При това в тези случаи, за разлика от общата хипотеза
на "маловажност", не е предвидено освобождаване от административнонаказателна
отговорност, а налагане на същото по вид административно наказание - парична
санкция, но в многократно по-нисък размер. В контекста на посоченото, настоящият
състав намира, че наличието на специалната норма на чл.415в от КТ изключва
приложението на общата по чл.28 от ЗАНН. Това тълкуване, от една страна е
съобразено с Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по по тълк. д. №
7/2010 г., а от друга - отчита специфичната уредба на института на
"маловажността", вложен в КТ. Преценката за маловажност на административното
нарушение на норми от КТ следва да бъде извършвана при стриктното съблюдаване
на правилото на чл. 415в от цитирания нормативен акт.
С оглед на изложеното съдът намира за правилно и законосъобразно, обжалваното наказателното постановление да бъде изменено, като наложената на дружеството-жалбоподател „имуществена санкция” бъде намалена от 200 /двеста/ на 100 /сто/ лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от
ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление №27-2704207/24.03.2015 год. на Директора на Дирекция “Инспекция
по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с
чл.415в, ал.1 от КТ на “ЖИЛСТРОЙ” ЕООД, с ЕИК127609440, със седалище и адрес на
управление: гр.Шумен, ж.к.”Южен бряг” бл.3, офис 2, в качеството му на
работодател, представлявано от С.П.И., с ЕГН********** е наложена имуществена
санкция в размер на 200 лева /двеста лева/, като намалява размера на наложената
„имуществена санкция” от 200 /двеста/ на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от
съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: