Мотиви към Решение по АНД № 396/2015г. на ШРС

От Шуменска районна прокуратура е внесено в Районен съд - гр.Шумен постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК на Ф.С.С., ЕГН **********, роден на ***г***, с постоянен адрес в с.Буйново, обл.Търговище, ул.”Изгрев” № 1, български гражданин, с начално образование, безработен, женен, неосъждан за извършено от него престъпление от общ характер, а именно по чл.343в, ал.2 от НК, във вр. чл.343в, ал.1 от НК. В диспозитивната част на постановлението е посочено, че обвиняемият Ф.С. на 19.09.2012г. в с.Боян, обл.Шумен, по ул.”Стара планина“ до дом № 2 в посока от с.Деница управлявал МПС – лек автомобил “Форд Ескорт” с ДК № РР 8743 АХ, без да притежава свидетелство за управление на МПС в едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото деяние с наказателно постановление №  676/11 от 19.10.2011г. на Началник РУ “Полиция“ към ОДМВР гр.Шумен, влязло в законна сила на 02.02.2012г.

В съдебно заседание представителят на Районна прокурора – гр.Шумен поддържа предложението и предлага на съда да наложи на обвиняемия С. само наказание “глоба” около  минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл.78а от НК.

В проведените по делото съдебни заседания обвиняемият С., редовно призован се явява лично и с упълномощен защитник. Изразява съжаление за постъпката си. Защитникът на обвиняемия - адв. Ф.Л. от ШАК, моли съда да постанови решение, с което да признае обвиняемият за невиновен. В пледоарията си излага конкретни мотиви в подкрепа на искането си, като счита, че от материалите по делото се установява безспорно, че деянието, в което е обвинен С. е несъставомерно.  Алтернативно моли съда за по-снизходително наказание, като му бъде наложено само наказание “глоба” в минимален размер, излагайки подробно аргументи за това.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият Ф.С.С. бил неправоспособен водач на МПС към датата на инкриминираното деяние, видно от приложената на л.6 справка от сектор КАТ при ОДП – гр.Шумен. С наказателно постановление № 676/11 от 19.10.2011г. на Началник РУ “Полиция“ към ОДМВР гр.Шумен, упълномощен със Заповед рег.№ Iз-1687/02.08.2010г., влязло в законна сила на 02.02.2012г., на обвиняемият С. било наложено административно наказание за управление на МПС без съответно свидетелство за правоуправление. Въпреки това, обвиняемият на 19.09.2012г. около 14.30 часа управлявал лек автомобил марка “Форд Ескорт” с ДК № РР 8743 АН, като се движел в с.Боян, обл.Шумен, по ул.“Стара планина” в посока с.Деница. При спирането му за рутинна проверка в същото населено място от полицейските служители било констатирано, че водача не притежава свидетелство за управление на МПС, както и че същият бил наказван с посоченото по-горе наказателно постановление. На същия бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия В, бланков № 087296 от 19.09.2012г., който бил подписан от С., без да изложи възражения по него. 

Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, приобщени на основание разпоредбата на чл.283 от НПК, приложени към ДП № 165/2015г. по описа на РУ при ОД на МВР – гр.Шумен. В хода на съдебното производство от страна на обвиняемото лице не бяха представени доказателства, оборващи или поставящи под съмнение така установената фактическа обстановка.

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в следния смисъл:  

След преценка на всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че с горното деяние обвиняемият Ф.С.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.343в, ал.2 от НК, във вр. чл.343в, ал.1 от НК, поради следното:

Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за движение и управление на моторни превозни средства по пътищата.

Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице, което не е притежавало свидетелство за правоуправление на МПС и което е било наказано по административен ред с влязло в сила наказателно постановление за управление на МПС без съответно свидетелство за правоуправление.     

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в управление на МПС без свидетелство за правоуправление в едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото деяние.

От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк умисъл, като деецът е съзнавал, че не притежава свидетелство за правоуправление и че няма право без такова да управлява МПС и общественоопасния характер на деянието, като е предвиждал и искал настъпването на общественоопасните му последици.

Като причина за извършване на деянието следва да се посочи несъобразяването и незачитането на регламентираните в закона правила за движение на моторни превозни средства по пътищата от страна на подсъдимия.

В същото време обаче съдът не кредитира изложените от защитата на обвиняемия твърдения, че деянието е несъставомерно, тъй като предходното наказателно постановление е нищожно, доколкото обвиняемия е наказан със същото за нарушение по чл.150 от ЗДвП - управление на МПС по черен път. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че предходното наказателното постановление № 676/11 от 19.10.2011г. на Началник РУ “Полиция“ към ОДМВР гр.Шумен, влязло в законна сила на 02.02.2012г., е издадено за нарушение по чл.150 от ЗДвП, при липса на съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, които да обуславят неговата незаконосъобразност. По-конкретно, чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП предвижда административно наказание за водач, който управлява МПС, без да притежава съответното свидетелство за управление, а според нормата на чл.150 от ЗДвП участващите в движението по пътищата ППС трябва да се управляват от правоспособни водачи. От доказателствата по делото се установява, че към датата на деянието, реализирано на 12.09.2011г. нарушителят не е разполагал с валидно свидетелство за управление на МПС, което обосновава извода, че същият е бил неправоспособен водач по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.150 от ЗДвП, респ. с деянието си е осъществил именно състава на административното нарушение, за което е бил санкциониран. А съгласно правната теория и практика извършване на нарушение по чл.150 от ЗДвП е възможно да се осъществи по пътищата, отворени за обществено ползване, в т.ч. и на процесния черен път между с.Градище и с.Струйно.

Съдът намира, че са налице предпоставките по чл.78а от НК за освобождаване на всеки от обвиняемият от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, доколкото за престъплението по посочената квалификация /чл.343в, ал.2 от НК, във вр. чл.343в, ал.1 от НК/ законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до 2 /две/ години, обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и видно от свидетелството му за съдимост не е бил освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК, а от  престъплението не са настъпили имуществени вреди.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на обвиняемия С., като наказанието бъде определено при отчитане, както на смекчаващите отговорността обстоятелства, така и на отегчаващите. Съобразявайки изложените обстоятелства, съдът намира, че е справедливо и съответно на извършеното на С. да бъде определено наказание в размер на минимума, предвиден в разпоредбата на чл.78а от НК, а именно „глоба” в размер на 1 000 /хиляда/ лева.

При определяне на наказанието на Ф.С.С. за извършеното от него престъпление съдът прецени: Степента на обществена опасност на деянието, което съдът преценява като висока, с оглед на ръста и динамиката на престъпленията по транспорта - касае се за управление на МПС без съответно свидетелство за правоуправление обуславящо висока степен на обществена опасност. Степента на обществена опасност на обвиняемия съдът преценява като невисока, с оглед данните за личността на дееца, които сочат, че същият е неосъждан за друго престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. Съдът намира, че изложените обстоятелства следва да се тълкуват като смекчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства следва да се възприеме и чистосърдечното самопризнание на дееца и изказаното от негова страна искрено съжаление за извършеното, което става ясно от обясненията дадени в досъдебното производство. Разпитан, в хода на досъдебното производство обвиняемият дава подробни обяснения, като по този начин съдейства на разследващите органи за разкриване на обективната истина по делото. Съдът отчете и финансовото положение на обвиняемия, което се доказва от приложените по делото писмени доказателства, а именно, че е неработещ и полага грижи за отглеждането на непълнолетно дете. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът възприема наличието на предходни нарушения на ЗДвП. Видно от приложената Справка за нарушител от региона - стр.6 от досъдебното производство обвиняемия има предходни нарушения на правилата за движение – 11бр., отново свързани с нарушение на ЗДвП, шест от които за управление на МПС въпреки липсата на правоспособност, което го определя като недисциплиниран водач на МПС. Ето защо, съобразявайки изложените обстоятелства, личността на обвиняемия и тежестта на извършеното деяние, съдът намира, че наказание в минималния размер, предвиден в закона, а именно 1 000 /хиляда/ лева ще породи възпитателната и превантивна функция на наказанието у обвиняемия. При определяне размера на наложената глоба съдът съобрази и материалното състояние на обвиняемия, което се доказва от приложените по делото писмени доказателства, от които става ясно, че към настоящият момент не работи и не реализира трудови доходи.  

Доколкото видно от материалите по делото С. е неправоспособен водач, съдът намира, че към настоящия момент спрямо него не може да се приложи санкцията “лишаване от право да управлява МПС”, предвидена в разпоредбата на чл.78а, ал.4 от НК, във вр.чл.343г от НК, във вр. чл.37, ал.7 от НК.

С това наказание съдът намира, че ще бъдат постигнати целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК и същото ще въздейства предупредително върху всеки един от обвиняемите и ще окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове на обществото, като по този начин и с такова наказание ще бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция.

 

Водим от горното, съдът постанови решението си.  

 

                                                                       Районен съдия: