Мотиви към присъда по НОХД №436 по описа за 2015г. по описа на ШРС

На 19.03.15г. от Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС - гр.Шумен обвинителен акт по БП № 292/2015г., по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу Т.А.С. с ЕГН **********, за извършено от него престъпление от общ характер по чл.343б ал.1 от НК.

В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че на 11.03.15г. около 01,00часа в гр.Шумен, по ул.Самара управлявал МПС – лек автомобил “БМВ ” с ДК №Н 6694 ВК, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда – 1,92 промила, установено по надлежния ред с химическа експертиза № 43 от 16.03.15г на НТЛ при ОДМВР Шумен съгласно Наредба № 30 от 27.06.01– престъпление по чл.343 Б, ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание 3 месеца “лишаване от свобода ” , изтърпяването на което да бъде отложено за срок от 3 години и да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от 15 месеца.

В хода на съдебното следствие подсъдимия заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен. В последната си дума подсъдимият заявява, че съжалява за извършеното и, че е съгласен с предложеното от прокурора като наказание, като желае да бъде лишен за по кратък период от време от правото да управлява МПС .

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият на 11.03.15г. год след употреба на алкохол в дома на свои приятели- свидетелите Х. и Х., управлявал МПС – лек автомобил “БМВ ” с ДК №Н 6694 ВК в гр. Шумен по ул.Самара.

Бил спрян за проверка и служителите на РПУ го изпробвали с техническо средство “Алкотест дрегер”, който отчел 1, 76 промила алкохол в кръвта му.

На подсъдимият бил съставен акт за установяване на административно нарушение и съгласно изискванията на ЗДвП и Наредба № 30/27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС на подсъдимия бил издаден талон за медицинско изследване на което същият се явил .

От назначената в хода на до съдебното производство експертиза се установява, че в кръвта на подсъдимия е имало наличие на алкохол -1,92 промила .

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: самопризнанията на подсъдимия дадени в съдебното заседание, показанията на свидетелите В., Д., Н.Х. и Н.Х., и приобщените по делото писмени доказателства събрани в хода на досъдебното производство.

Съдът кредитира показанията на св. В. и Д. изцяло. Св.Д. в с.з. проведено на 24.03.15 посочи:

„…..Около 01,00 часа по ул. „Самара“ видяхме да криволичи л.а. БМВ като спираше ,тръгваше , изгасяше си фаровете ,пак ги включваше . Направи ни впечатление, последвахме въпросният автомобил .той сам спря и ние спряхме успоредно с него .Установихме водача , който беше подсъдимия.той беше на шофьорското място …….“

Свидетелят В. заявява,че е съставил АУАН на подсъдимия и го е изпробвал с техническо средство което е показало наличие на алкохол 1,76 промила .

Съдът кредитира и показанията и на свидетелите Н. Х. и Н. Х. относно събитията предхождащи проверката на служителите на реда , както и за факта на консумирането на алкохол преди шофирането от страна на подсъдимия.

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са без противоречиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, не пораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.343б ал.1 от НК, защото:

* обект на престъплението са обществените отношения свързани с безопасността на движението по пътищата;

* от обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по "управление на автомобила", което съгласно константната практика на Върховния съд е "всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и механизмите му";

изпълнителното деяние се изразява в управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда – в случая 1.92 на хиляда, установено по надлежния ред .

- от събраните по делото доказателства, безспорно се установява по надлежния ред, че е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда-1,92 промила ;

* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице, притежаващо свидетелство за правоуправление на МПС;

* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл - той е съзнавал обществено опасния характер на деянието и е целял настъпването на обществено - опасните последици, като деецът е съзнавал състоянието си на алкохолно опиване и общественоопасния характер на деянието, като е предвиждал и искал настъпването на общественоопасните му последици.

Като причина за извършване на деянието следва да се посочи несъобразяването и незачитането на регламентираните в закона правила за движение на моторни превозни средства по пътищата от страна на подсъдимия.

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в следния смисъл:

При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление съдът прецени: Степента на обществена опасност на деянието, което съдът преценява като висока, с оглед на ръста и динамиката на престъпленията по транспорта - касае се за управление на МПС с висока концентрация на алкохол в кръвта.

Степента на обществена опасност на подсъдимия, съдът преценява с оглед данните за личността на дееца, които сочат, че същият е неосъждан. При тази преценка съдът отчете и наличието на данни за извършени нарушения по ЗДвП в периода 2011г-2013г, което се доказва от приложената по делото Справка за нарушител от региона / стр.21 от досъдебното производство/ по отношение на подсъдимия.

Същевременно, съгласно чл.36 ал.1 от НК, освен въздействие върху конкретния деец, наказанието има за цел да въздейства възпитателно и предупредително и върху останалите членове на обществото, като чрез наказване на виновното лице ги мотивира да не пристъпват установения в страната правов ред. Безспорно мрачна равносметка е налице - ежедневно по пътищата на страната водачи да управляват МПС след употреба на алкохол, което е явление, изискващо ангажирането на различни мерки за ограничаването му, между които и санкционирането с премерена строгост на провинилите се водачи на МПС .

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подс, като наказанието бъде определено при условията на чл.54 ал.1 от НК, тъй като съдът не констатира многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно: За престъплението по чл.343 б ал.1 от НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" до 1 година. Съдът, съобразявайки горните обстоятелства счита, че справедливо и съответно на извършеното от подс. ще бъде определяне на наказание в рамките на минимума 3 месеца «лишаване от свобода».

Съдът счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК при подсъдимия. Съгласно разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК съдът може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. Съобразно съдимостта на осъдения към момента на извършване на процесното деяние, същият е неосъждан. Условното осъждане в процесния случай не противоречи на изискванията на обща и лична превенция. Законът изисква съчетаване на двете цели на наказанието. Независимо, че дава приоритет на личната превенция, във всички случаи съдът, за да приложи чл.66, ал.1 от НК, следва да направи констатация, че и с условното наказание “лишаване от свобода” може да се въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото. В настоящия случай подобен извод би могъл да бъде направен. Съдът прецени, че е възможно постигане целите на генералната и специална превенция на наказанието, визирани в чл.36 от НК, и без ефективно изтърпяване на наказанието при изпитателен срок в минимален размер, предвиден в посочената разпоредба, а именно 3 /три/ години. В този смисъл е и константната практика на ВКС /Решение № 401/2002г. на ВКС, Решение № 528/1993г. на ВКС, Решение № 386/1973г. на ВКС и др./.

Освен това, съдът на основание чл.343г от НК, във вр. с чл.37, ал.7 от НК наложи на подсъдимия и наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 година и 3 месеца , като на основание чл.59, ал.4 от НК приспадна времето, през което е бил лишен от това право по административен ред.

Същевременно съдът приспадна задържането за срок от 24 часа на подсъдимия на осн. чл. 63 ал.1 т.1 от ЗМВР считано от 11.03.15г

Съдът намира, че така определеното наказание, ще въздейства предупредително върху дееца и ще окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове на обществото. По този начин ще бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: