Мотиви към присъда по НОХД № 482 по описа за 2015г. на ШРС

От Шуменска районна прокуратура е внесен в Районен съд - гр.Шумен обвинителен акт по досъдебно производство № 476/2014г. по описа на РУМВР - гр.Шумен, по който е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия Г.Н.Г., ЕГН **********, роден на ***г***, с постоянен адрес: ********, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, пенсионер по болест, неосъждан за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 от НК, във вр. чл.194, ал.1 от НК, във вр. чл.26, ал.1 от НК.

В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че Г. *** при условията на продължавано престъпление в периода от 23.04.2014г. до края на м. септември 2014г., чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот отнел чужди движими вещи – един брой LED телевизор „LG”, модел 92LM615S, с фабричен № 303WRWK038, заедно с дистанционното управление към него на обща стойност 820 лева, един брой мобилен телефон „Нокия 306” с имей 354576050832741 на стойност 125 лева, златни обици с тегло 4,5 гр. на стойност 270 лева, колие от неблагороден метал имитация на злато на стойност 30 лева, два брой контактни ключа за л.а. „Сеат” на стойност 29 лева или всичко движими вещи на обща стойност 1 274 лева, от владението и собственост на В.Д.Н., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

В съдебно заседание подсъдимият преди даване ход на делото изяви желание да се възползват от диференцираните процедури по НПК и на основание чл.371, т.2 от НПК признаха изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът, като съобрази, че самопризнанието на подсъдимият по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 07.05.2015г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимият, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение и предлага на съда да наложи на подсъдимият Г.Г. наказание при приложение разпоредбата на чл.55 от НК, а именно – наказание в размер на 4 /четири/ месеца „лишаване от свобода”, което на основание разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от 3 /три/ години.

В хода на съдебното следствие подсъдимият Г.Н.Г. заявява, че разбира в какво е обвинен, признава се за виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт деяние, заявява, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях. Изказва съжаление и разкаяние за стореното. Защитникът на подсъдимия моли съда предвид наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства при условията на чл.55 от НК да му бъде определено наказание “пробация” в минимален размер.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:

Подсъдимият Г.Н.Г. през 2009г. претърпял пътнотранспортно произшествие, след което започнал да получава епилептични припадъци, поради което бил освидетелстван от ТЕЛК, като понастоящем е пенсиониран по болест и живее с родителите си в ******** в къща на етажа, намиращ се над сутерена.

На същия адрес, но на сутеренен етаж живеела и пострадалата В.Д.Н.. Непосредствено до сутеренния етаж в който живее свидетелката В.Н. е пристроена нова къща, долепена до старата, като има връзка между помещенията, обитавани от свидетелката Н. и новата постройка.

Поради недостиг на парични средства, в края на месец април 2014г. Г. решил да извърши кражба от жилището на свиделката В.Н., за да вземе намиращи се там ценни вещи, с които да се разпореди и да реализира неправомерен доход. В изпълнение на тези си намерения на 22.04.2014г. подсъдимият Г.Г. телефонирал на свидетелят М.Г.Г. и го попитал дали знае някой, който иска да си купи телевизор за сумата от около 300-350 лева. Свидетелят Г. пожелал да види телевизора и в случай, че има документи да го купи.

На следващият ден - 23.04.2014г. сутринта около 08,45 часа пострадалата В.Н. отишла на работа, като оставила жилището си със затворени прозорци и заключена входна врата. Малко по-късно същият ден одсъдимият Г.Н.Г. отишъл до прозорец жилището на свидетелката Н., намиращ се в източната страна. Счупил стъклопакета на прозореца, влязъл вътре, взел намиращия се на секцията в хола LED телевизор марка „LG”, модел 92LM615S с фабричен № 303WRWK038 заедно с дистанционното управление към него на обща стойност 820 лева и ги изнесъл. Тогава телефонирал на свидетелят М.Г.Г., че му кара телевизора.

След това подсъдимият Г. взел такси на таксиметрова компания „Тико”, управлявано от свидетелят Х.П.Ч.. С помощта на наетия от него таксиметров автомобил закарал телевизора на свидетелят М.Г.Г., който го чакал пред блок, находящ се на ******. Подсъдимият слязъл от таксиметровия автомобил и разговарял със свидетеля М.Г., като последният взел телевизора и дистанционното управление, заплатил му сумата от 350 лева и двамата се разделили, а подсъдият Г. се върнал със същото такси в дома си.

Вечерта прибрайки се в дома си свидетелката В.Н., отключила входната врата и влязла в жилището. Тогава видяла, че е счупено стъклото на прозореца на хола, а телевизора липсва от мястото на секцията, където обичайно стои. За случая веднага сигнализирала в полицията.

Два месеца по-късно – на 22.06.2014г. подсъдимият Г.Г. бил със свои роднини в заведение „Стъклото” в гр. Шумен, където празнували семеен празник. По време на празненството подсъдимият Г. под предлог, че не се чувства добре си тръгнал и се прибрал се в къщи. Тогава по неустановен безспорно начин влязъл отново в жилището на свидетелката В.Д.Н. и взел един брой дамски златни обици, представляващи сплетени халки с тегло 4,5 гр. на стойност 270 лева. На следващия ден - 23.06.2014г. подсъдимият отишъл в заложна къща „М.” ЕООД, находяща се в ****** и предложил на свидетелката Б.Р.Г. за продажба обиците. За тях получил сумата от 135 лева, като получените пари изхарчвал след това за текущи нужди.

На неустановена по безспорен начин дата през месец септември 2014г. подсъдимият Г.Н.Г. по неустановен безспорно начин за пореден път влязъл в жилището на свидетелката В.Д.Н. и взел намиращите се там мобилен телефон марка „Нокия”, модел „306” на стойност 125 лева, колие от неблагороден метал, имитация на злато на стойност 30 лева и 2 бр. ключа за л.а. „Сеат Леон” на стойност 29 лева. След това отишъл в заложна къща „М.” ЕООД и предложил на свидетелката Б.Г. за продажба мобилния телефон и комплекта накити. Свидетелката Г. отказала да ги купи, тъй като мобилния телефон работел само със сим карта в мрежата на „Мобилтел” ЕАД, а накитите не били от благороден метал, а само имитирали такъв.

Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимият Г.Н.Г., направено в хода на съкратеното съдебно следствие, които в съдебно заседание на основание разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Освен това, съдът счита, че самопризнанието на подсъдимият се подкрепя от събраните в досъдебното производство по съответния процесуален ред доказателства, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК, както и от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Изложената по-горе фактическа обстановка се доказва и от изготвените в досъдебното производство съдебно-икономически експертизи, които дават заключение, че стойността на отнетите от Г. вещи е 1 274 лева. След разкриване на деянието на пострадалото лице са били върнати един брой LED телевизор „LG”, модел 92LM615S, с фабричен № 303WRWK038, заедно с дистанционното управление към него на обща стойност 820 лева и два брой контактни ключа за л.а. „Сеат” на стойност 29 лева, всичко на обща стойност 849 лева. От заключението на изготвената в досъдебното производство съдебно-икономически експертизи, които дават Според заключението на вещите лица по назначената и приобщена комплексна повторна съдебна - психиатрично - психологична експертиза подсъдимият Г.Н.Г. страда от органично разстройство на личността, Локален органичен непсихотичен психосиндром, Симптоматична епилепсия на база ЧМТ. Експертите заключават, че актуалното му психично състояние позволява да носи наказателна отговорност, като по време на извършване на деянията е разбирал свойството и значението на извършеното и е бил с състояние да ръководи постъпките си, както и че към момента на деянията е бил в състояние да възприема и запаметява факти и обстоятелства, свързани с него и да ги възпроизвежда в обясненията си.

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в следния смисъл:

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема че горното деяние подсъдимият Г.Н.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.195, ал.1, т.3 от НК, във вр. чл.194, ал.1 от НК, във вр. чл.26, ал.1 от НК, поради следното:

Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост и правото на владение и държане върху движими вещи.

Субект на престъплението са пълнолетни, вменяеми физически лица, които не са притежавали фактическа власт върху предмета на престъплението.

От обективна страна предмет на престъплението са чужди движими вещи, които не са нито собствени, нито във владение на подсъдимия и за отнемането им е липсвало съгласие от страна на владелеца. Изпълнителното деяние за престъплението на подсъдимия Г.Г. е отнемането на вещите чрез действие, което се изразява в прекратяване на фактическата власт върху тях от страна на собственика и установяване на фактическа власт от подсъдимия.

От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал, че лишава от фактическа власт собственика на чуждите движими вещи, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е целял да установи тази власт върху предмета на престъплението, като е имал намерение противозаконно да ги присвои, т.е. съзнавал е обществено-опасния характер на деянието и е целел настъпването на обществено-опасните последици.

При определяне на квалификацията на деянието, извършено от подсъдимия Г. съдът съобрази обстоятелството, че е извършил престъплението, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот и предназначени да изключат или ограничат достъпа на трети лица до помещенията, а именно чрез счупване на стъкло на прозореца на жилището. Съдът намира, че в настоящия случай са налице и двете изпълнителни деяния на сложното престъпление “взломна кражба” - преодоляване на преградите и отнемане на вещите, поради което деянието по отношение и на Г. следва да бъде квалифицирано по чл.195, ал.1, т.3 от НК.

Деянието на всеки от подсъдимият е квалифицирано като продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като всяко едно от деянията осъществява по отделно състава на едно и също престъпление - съответно по чл.195, ал.1, т.3 от НК, във вр. чл.194, ал.1 от НК, извършени са през непродължителен период от време - в периода от 23.04.2014г. до края на месец септември 2014г., при една и съща обстановка и при еднородност на вината - пряк умисъл за всяко от деянията.

Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи ниската правна култура и несъобразяването и незачитането на защитеното от закона право на собственост.

При определяне наказанието на подсъдимия Г. съдът взе в предвид: Степента на обществена опасност на конкретното деяние, което съдът преценява като висока - касае се за отнемане на чужди движими вещи на сравнително висока стойност. Степента на обществена опасност на подсъдимия, която съдът преценява като невисока с оглед данните за личността на дееца, които сочат за чисто съдебно минало, липса на данни за други противообществени прояви, извършени от подсъдимия. Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете както добрите характеристични данни за личността му, обремененото материално положение на подсъдимия, което се доказва както от приложената по делото декларация за семейно и материално положение и имотно състояние. От материалите по делото се установява, че подсъдимият е пенсионер по болест и живее със своите родители, като са използвал средствата, получени от продажбата на отнетите вещи за задоволяване нуждите си. Като смекчаващо вината обстоятелство съдът възприема и обстоятелството, че подсъдимият е безработен, не получава трудови доходи, а като е пенсионер по болест получава социална пенсия поради общо заболяване и инвалидност в минимален размер. Съдът не отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство направеното самопризнание, доколкото същото е отчетено от законодателя и е задължително условие за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК. Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия Г., като наказанието бъде определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства при прилагане на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НК. Съдът, съобразявайки горните обстоятелства счита, че е справедливо и съответно на извършеното на подсъдимия да се наложи наказание в размер около минимума при приложение разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно 4 /четири/ месеца “лишаване от свобода”.

Съдът като съобрази така наложеното наказание, тежестта на извършеното от подсъдимия престъпление, степента на неговото участие, намери, че за да бъдат постигнати целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК не се налага неговото ефективно изтърпяване, като счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. Съгласно разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК съдът може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. Условното осъждане в процесния случай не противоречи на изискванията на обща и лична превенция. Законът изисква съчетаване на двете цели на наказанието. Независимо, че дава приоритет на личната превенция, във всички случаи съдът, за да приложи чл.66, ал.1 от НК, следва да направи констатация, че и с условното наказание “лишаване от свобода” може да се въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото. В настоящия случай подобен извод би могъл да бъде направен. Съдът счита, че с оглед на изложеното по-горе и тежкото семейно и материално състояние на подсъдимия, за да укаже своето възпитателно, възпиращо и предупредително влияние върху дееца не е необходимо наказанието да бъде изтърпяно ефективно, поради което съдът приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и отложи изпълнението на същото при изпитателен срок в размер около минималния, предвиден в посочената разпоредба, а именно 3 /три/ години. При определяне размера на изпитателния срок съдът съобрази гореизложените обстоятелства, както и степента на обществена опасност на деянието, за което се налага наказанието. В този смисъл е и константната практика на ВКС /Решение № 401/2002г. на ВКС, Решение № 528/1993г. на ВКС, Решение № 386/1973г. на ВКС и др./.

Отделно от това, съдът счита, че е невъзможно налагане на наказание „пробация“, тъй като при приложение на разпоредбата на чл.55, ал.2, б.“б“ от НК наказанието „лишаване от свобода“ се заменя с „пробация“, когато не е предвиден най-ниския предел, а също не би могло да даде необходимия и целен положителен резултат. Освен това съдът намира, че така определеното наказание, ще въздейства предупредително върху дееца и ще окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове на обществото. По този начин ще бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият да заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер на 627.58 лева /шестстотин двадесет и седем лева и петдесет и осем стотинки/ и по 5 /пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: