Мотиви към присъда по НОХД №641 по описа за 2015г. на ШРС- осми състав

На 24.04.15г. от Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС -гр.Шумен обвинителен акт по ПД №26/2015г., по който е образувано производство пред първа инстанция срещу С.Г.Д. с ЕГН ********** роден на *** *** с местожителство *** , български гражданин, със средно образование, работещ , разведен, неосъждан за извършено от него престъпление от общ характер по чл.183 ал.1 от НК.

В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че в гр. Шумен, в периода м. март 2014 – м.април 2015г включително, след като бил осъден с решение по гр. д. №2169/13г по описа на ШРС /влязло в законна сила на 20.09.2013/ и решение по гражданско дело № 884/2014г по описа на ШРС / взс. 09.06.14г/ да издържа свой низходящ –дъщеря И. - родена на ***г г., съзнателно не изпълнил задължението си за повече от две месечни вноски - а именно, 3 месечни вноски по 80 лв и 11 месечни вноски по 160 лв или общо за сумата 2000лв, престъпление по чл.183 ал.1 от НК.

Преди началото на съдебното следствие подсъдимия заявява , че ще се възползва от разпоредбата на чл.371 т.2 от НПК и заявява, че признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти.

Съдът като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните в до съдебното производство доказателства с определение от 02.06.15г обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373 ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия за деянието описано в обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа възведеното с обвинителния акт обвинение и предлага на съда да наложи наказание пробация – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 10 месеца с периодичност 2 пъти седмично; задължителни срещи с пробационен служител за срок от 10 месеца и безвъзмезден труд 120 часа за срок от 1 година;

Разпитан в хода на съдебното следствие подсъдимият се признава за виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт . Обяснява, че причина за неплащането са ниските доходи и липсата на имущество, за което представя доказателства. В последната си дума моли да му бъде наложено наказание „пробация“ към минимума.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Подсъдимият и свидетелката С.И.Д. са бивши съпрузи. От брака помежду си имат дъщеря И. родена на ***г.

С решение по гр.д.№2169/13г по описа на ШРС /влязло в законна сила на 20.09.2013/ подсъдимият бил осъден да заплаща месечна издръжка за дъщеря си по 80лв . С решение по гражданско дело № 884/2014г по описа на ШРС / взс. 09.06.14г/ размера на дължимата издръжка бил увеличен на 160 лв месечно .

Подсъдимият поради липса на средства не плащал задължението си , за периода от м. март 2014 – м.април 2015г - повече от 2 месечни вноски, а именно 3 месечни вноски по 80 лв всяка и 11 месечни вноски по 160 лв , или общо 2000 лева за детето И..

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на самопризнанията на подсъдимия в хода на съкратеното съдебно следствие в съдебното заседание на основание чл.371 т.2 от НПК, който признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти чрез разпит.

Освен това съдът намира, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните в до съдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са без противоречиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, не пораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъплението от общ характер, наказуемо по чл.183 ал.1 от НК, защото:

* обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи изпълнение на задълженията на посочени от закона лица да доставят средства за съществуване на нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от собственото си имущество;

* от обективна страна подсъдимият чрез своето бездействие не е изпълнил задължението си да заплаща издръжка на свои низходящ – дъщеря И. , по силата на влязло в сила решение, гр. д. №2169/13г по описа на ШРС /влязло в законна сила на 20.09.2013/ и решение по гражданско дело № 884/2014г по описа на ШРС / взс. 09.06.14г/ с които е бил осъден да я издържа с месечни вноски в определен размер, като неизпълнението на това задължение е в размер на повече от две месечни вноски;

Престъплението по чл.183 НК се осъществява с бездействие, трайно и непрекъснато в определен период от време, минималният размер на който период е два месеца. Началото на престъплението е след изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски..

Подсъдимият с бездействието си е осъществил деяние, съставомерно по чл.183, ал.1 НК, неплащайки издръжка на детето И. за периода от м. март 2014 – до м.април 2015г включително.

* субект на престъпленията е пълнолетно вменяемо лице, което е било осъдено да издържа свой низходящ;

* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл - той е предвиждал неизбежното неплащане на издръжката в размер на повече от две месечни вноски и пряко го е целял.

Като причина за извършване на престъпленията следва да се отбележи финансовото затруднение на подсъдимия за инкриминирания период.

При определянето на наказанието съдът прецени: степента на обществената опасност на конкретното деяние, която съдът преценява като ниска с оглед конкретната житейска ситуация, в която е изпаднал подсъдимият; степента на обществена опасност на дееца - от данните за личността му може да се направи извод, че той е личност с ниска степен на обществена опасност; констатира следните обстоятелства:

* смекчаващите вината обстоятелства- добросъвестно поведение в наказателния процес; тежко материално положение - подс. е бил във финансово затруднение през инкриминирания период и продължава да е в такова и към момента на постановяване на присъдата ;

* отегчаващи вината обстоятелства- няма .

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати като то бъде определено при превес на констатираните по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства: За престъплението по чл.183 ал.1 от НК е предвидено наказание “лишаване от свобода” до една година или "пробация".

Съобразно чл.183 ал.3 от НК деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия, като тази разпоредба не се прилага повторно. Тази разпоредба обаче не може да се приложи по настоящото наказателно производство, доколкото подсъдимият не е възстановил дължимата сума и се е възползвал веднъж от разпоредбата на ал. 3 от НК, за което има приложени по делото доказателства –постановление на ШРП от 12.05.2014г .

Същевременно съдът намира, че предвид ниската степен на обществена опасност на деянието, както и факта, че това е проява дължаща се на неговото положение на финансово затруднение и липса на работа, поради което съдът счита за справедливо и адекватно в конкретния казус да определи наказанието за престъплението в размер на минималния предвиден от закона, а именно – пробация, включваща само двете задължителни мерки за минимално предвидения срок от 6 месеца, без приложение на мярката –безвъзмезден труд, а именно :

- по чл.42а ал.2 т.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6/шест /месеца с периодичност 2 пъти седмично ;

- по чл.42а ал.2 т.2 от НК – задължителни срещи с пробационен служител за срок от 6/шест /месеца.

Определеният размер на това наказание, съдът намира за адекватен, справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъденият, а освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: