Мотиви към присъда по НОХД № 952 по описа за 2015г. по описа на ШРС

От Шуменска районна прокуратура е внесен в Районен съд - гр.Шумен обвинителен акт по досъдебно производство № 209/2011г. по описа на ОД на МВР - гр.Шумен, преписка Вх. № 2352/2011г. по описа на Районна прокуратура – гр.Шумен, по който е образувано производство пред първа инстанция срещу В.Д.Т., ЕГН **********, роден на ***г***, постоянен адрес ***, български гражданин, със средно образование, женен, пенсионер по болест, осъждан за извършено от него престъпление от общ характер, а именно по чл.206, ал.3 от НК, във вр. чл.206, ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че подсъдимият на 26.05.2011г. в гр.Шумен присвоил чужди движими вещи – пари – сумата от 50 000лв., собственост на Е.Й.Г., която владеел и които получил по повод разпореждане с недвижим имот, собственост на Е.Й.Г., а именно апартамент, находящ се в *******, като присвоената сума е в големи размери – престъпление по чл.206, ал.3 от НК, във вр. чл.206, ал.1 от НК.

В съдебно заседание подсъдимият В.Т. преди даване ход на делото изяви желание да се възползва от диференцираните процедури по НПК и на основание чл.371, т.2 от НПК призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът, като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 18.11.2015г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В правно-релевантния момент преди началото на съдебното следствие пострадалото лице Е.Й.Г. предявява граждански иск в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на извършеното от подсъдимия престъпление по чл.206, ал.3 от НК, във вр. чл.206, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане. Направено е искане освен за конституиране като граждански ищец и за конституиране като частен обвинител. Е.Й.Г. е лице, непосредствено пострадало от престъплението, поради което се явява и лице имащо право да претендира обезщетение. Искът е предявен своевременно, тъй като е предявен в правно – релевантния момент – преди началото на съдебното следствие, лично от пострадалият и отговаря на изискванията, визирани в разпоредбата на чл.85 от НПК, поради което Е.Г. е конституирана като граждански ищец и е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство предявеният граждански иск срещу подсъдимият, както и конституирана като частен обвинител. В съдебно заседание гражданският ищец се явяват лично и с упълномощен повереник, като поддържат така предявения граждански иск.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – гр.Шумен поддържа така повдигнатото обвинение и предлага на съда да наложи на подсъдимия В.Т. наказание при приложение разпоредбата на чл.54 от НК, а именно наказание “лишаване от свобода” в размер на 3 /три/ години, което на основание разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от 5 /пет/ години. Предлага на съда да не наложи на подсъдимия наказание “лишаване от право да упражнява опредЕ.професия или дейност” на основание чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от НК, тъй като дейността му е преустановена, а подсъдимият към настоящия момент е пенсионер и не извършва трудова дейност, нито има регистрирана дейност по граждански договор. Касателно кумулативно предвидено наказание „конфискация“ на част от имуществото или на цялото имущество на подсъдимия прокурорът изразява мнение за неприложимост, доколкото спрямо подсъдимия Т. се водят дела от „Комисията Кушлев“. Освен това относно предявеният граждански иск представителят на Районна прокуратура – гр.Шумен предлага на съда същият да бъде уважен изцяло.

Процесуалният представителят на гражданския ищец - пострадалата Е.Г. в съдебно заседание поддържа предявеният иск, като моли да бъде уважен в пълния предявен размер. Освен това, процесуалният представител на пострадалата Г., в качеството му на частен обвинител, моли съда да признае подсъдимия Т. за виновен за престъпление по чл.206, ал.3 от НК, във вр. чл.206, ал.1 от НК и да му наложи наказание в размер на 3 /три/ години “лишаване от свобода”, като на основание чл.66 от НК изтърпяването на същото да бъде отложено с изпитателен срок от 5 /пет/ години. Пострадалата Е.Г. се присъединява към предложението на процесуалният си представител.

В хода на съдебното следствие подсъдимият В.Д.Т. декларира, че разбира в какво е обвинен, признава се за виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт деяние, заявява, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях. В последната си дума моли съда за налагане на по-леко наказание. Защитникът на подсъдимия моли съда при условията на чл.54 от НК да бъде определено наказание “лишаване от свобода” в минималния размер, предвиден в закона, а именно 3 /три/ години, което на основание разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от 5 /пет/ години. Същото така моли приетия за съвместно разглеждане граждански иск да бъде частично уважен.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:

Подсъдимият В.Д.Т. е криминално проявен, като е осъждан многократно за извършени от него престъпни посегателства от общ характер, както следва:

- по чл.251 от НК /стара редакция/, във вр. чл.20, ал.2 от НК /кражба/ - с присъда по НОХД № 265/1972г. по описа на РС – гр.Варна на 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода“, като изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок от 3 /три/ години;

– по чл.251 от НК /стара редакция/, във вр. чл.20, ал.2 от НК /кражба/ и за престъпление по чл.252, ал.1 от НК, във вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4 от НК - с присъда № 902/22.12.1992г. по НОХД № 646/1973г. по описа на РС – гр.Шумен на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години, като на основание чл.66 от НК изпълненитео на така наложеното наказание е отложено за срок от 3 /три/ години;

– по чл.254 от НК /стара редакция/ /кражба/ с присъда № 555/24.08.1978г. по НОХД № 638/1978г. на РС – гр.Шумен на наказание 10 /десет/ месеца „поправителен труд“ при 20 % удръжки от трудовото възнаграждение;

– по чл.148, ал.1, т.3 от НК и по чл.131, ал.1, т.1 от НК, във вр. чл.130, ал.2 от НК с присъда по НОХД № 594/1980г. по описа на РС – гр.Шумен на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и наказание „обществено порицание“;

– по чл.313, ал.2 от НК, във вр. чл.313, ал.1 от НК, във вр. чл.26 от НК /документно престъпление/ със споразумение № 116/27.01.2010г., одобрено по НОХД № 69/2010г. по описа на РС – гр.Шумен на наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лв.;

– по чл.252, ал.2, предл.2 от НК, във вр. чл.252, ал.1 от НК, във вр. чл.20, ал.2 от НК, във вр. чл.26 от НК /развИ.е на незаконна банкова дейност/ със споразумение № 28/05.07.2012г., одобрено по НОХД № 335/2012г. по описа на ОС – гр.Шумен на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, като изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок от 5 /пет/ години и

– по чл.278, ал.6, предл. трето от НК със споразумение № 30/09.08.2012г., одобрено по НОХД № 394/2012г. по описа на ОС – гр.Шумен на наказание „пробация“.

През периода 2009г. - 2011г. подсъдимият В.Т. имал постоянно местоживеене ***, като осъществявал дейност по предоставяне на парични заеми на множество лица. Посочената дейност извършвал чрез кредитна къща „Клуб 666”, като сред жителите на града и региона рекламирал дейността чрез обяви във вестник „Шуменска заря”.

Свидетелката Е.Й.Г. през периода 2008г. – 2011г. също живеела в гр.Шумен, като самостоятелно се грижела за трите си деца. Най – малкият от които – свидетелят С. Д.В., роден на ***г., на 12.8.2008г. претърпял тежък инцидент, който сериозно увредил здравословното му състояние. След проведеното първоначално лечение в МБАЛ – гр.Шумен, свидетелката Е.Г. узнала, че с цел уточняване на диагнозата на заболяването на сина си, респ. възможностите за лечение на същото и провеждането на такова, е необходимо синът й да постъпи на лечение в медицинско заведение - Специализираната болница за активно лечение по неврология и психиатрия /СБАЛНП/ „Св. Наум“ в гр.София. Предстоящото пътуване, разходите свързани с него и тези, свързани с престоя на майката и болното й дете в гр.София и медицинското заведение, както и невъзможността да отдели средства за тези разходи, от парите, които в този момент получавала пострадалата за полагания от нея труд, мотивирали Е.Г. да потърси заем от трето лице. От публикувани през периода обяви във вестник „Шуменска заря” рекламираща дейността на кредитна къща „Клуб 666” свидетелката Г. узнала, че би могла да получи желания паричен заем. Разговаряла по телефона с подсъдимия В.Т., който потвърдил възможността да й предостави заем, след което на 9.6.2009г. се срещнала с подсъдимия в офиса му, находящ се на ул.„Цар И.***. На тази срещу между двамата била постигната договорка за предоставяне на заем и подсъдимият Т. предал на Г. сумата от 1000 лв. По искане на подсъдимия Т., свидетелката Г. го упълномощила да извършва вички допустими от закона действия със собствения й недвижим имот, находящ се на *********** вкл. и да го продаде.

Наред с горното, на 22.6.2009г. между пострадалата Е.Г. и свидетелката И.Д.С., която към този момент работела като сътрудник на Т., по инициатива на последния, бил сключен договор за заем и договорна ипотека, видно от изготвения Нотариален акт № 146, т.ІІІ, рег. № 7095, нот. дело № 457/2009г., в който било вписано обстоятелството, че С. била предоставила на Г. сумата от 1861.10 евро в заем за срок от четири месеца, а за обезпечаване на вземането Г. учредила в полза на С. ипотека, върху по – горе описания недвижим имот.

Впоследствие, на 26.5.2011г. подсъдимият В.Т., в качеството му на пълномощник на Е.Г., продал собствения на пострадалата недвижим имот, находящ се на *********** в гр.Шумен на свидетелката Я.Ж.Г.. За продажбата подсъдимият Т. получил за сумата от 50 000 лв. Тези пари обаче подсъдимият Т. не предоставил на свидетелката Г., а последният ги използвал за задоволяване на лични нужди, т. е. цитираната парична сума била обсебена от него.

До настоящият момент причинените на пострадалата Е.Г. имуществени щети не са възстановени.

От заключението на назначената по делото комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза се установява, че подсъдимият В.Т. страда от психично заболяване – травмена болест на мозъка – органично /посттравмено/ разстройство на личността, травмена церебрастения. Вещите лица сочат, че това заболяване не се характеризира с налудна и/или халюцинаторна продукция, разстройство на съзнанието или тежко оглупяване, поради което не отпадат умствения, мисловния и волеви показатели на юридическия критерий за вменяемост, като заключават, че подсъдимият Т. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си. Освен това, според вещите лица, липсват медицински основания за обсъждане на психологично – правни основания той да е бил негоден да възприма правилно фактите и обстоятелствата по време на извършване на деянието, в извършването на което е обвинен, в периодите след това или към момента на освидетелстването, нито негоден да възприема правилно обстоятелствата, които имат значение по делото, да ги възпроизвежда и да дава достоверни обяснения.

Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимия Т., направено в хода на съкратеното съдебно следствие, който в съдебно заседание на основание разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Освен това съдът счита, че самопризнанието на подсъдимият се подкрепя от събраните в досъдебното производство по съответния процесуален ред гласни доказателства – свидетелските показания на Е.Й.Г., З.Ц.Т., И. Д.И., К.Ю.С., П.Е.Г., З.И.П., М.Д.С., Н.А.Д., Н.Д.Т., Р.И.Х., Ю.Д.С., Д.Р.Г., Я.Ж.Г., С.Д.С., И.Д.С., М.Б.С., И.И.И., А.Н.А., М.Г.М. и Е.В.М., от присъединените на основание чл.283, ал.3 от НПК писмени доказателства по делото, от назначените и изготвени в досъдебното производство по съответния процесуален ред експертизи – комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на подсъдимия В.Т. /л.707 от досъдебното производство/, комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на пострадалата Е.Г. /л.695 от досъдебното производство/, комплексни съдебно-психиатрична и психологична експертиза на свидетеля С. В. /л.556 от досъдебното производство/, комплексна графическа и техническа експертиза /л.574 от досъдебното производство/, допълнителна графическа експертиза /л.583 от досъдебното производство/, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК, от веществените доказателства, предявени на страните по реда на чл.284 от НПК, както и от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Изложената по-горе фактическа обстановка се доказва от изготвената в съдебното производство преди даване ход на съдебното следствие комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на подсъдимия В.Т. във връзка с направеното от страна на процесуалния представител на подсъдимия искане за спиране на наказателното производство на основание чл.25 от НПК, която дава заключение, че подсъдимият страда от органично разстройство на настроението, което обаче не отговаря на критериите за „разстройство на съзнанието“ в смисъл на чл.33 от НК, също така не страда от паметов и/или интелектуален дефицит или психоза, които да водят до качествени промени в базисните психични годности и да удовлетворяват критериите на разстройство на съзнанието в смисъл на чл.33 от НК, както и няма пречки от медицински характер, които да лишават подсъдимия от психична годност да участва в правни процедури и да дава обяснения.

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в следния смисъл:

Съдът, като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият В.Д.Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението от общ характер, наказуемо по чл.206, ал.3 от НК, във вр. чл.206, ал.1 от НК, защото:

На първо място, изпълнителното деяние на престъплението по чл.206 от НК се изразява в присвояване, неправомерно разпореждане в свой или чужд интерес, което може да бъде осъществено с фактически и правни действия. Съобразно установената съдебната практика и правната теорията изпълнителното деяние на обсебването може да се изрази както в разпореждане с вещта, така и с отказ тя да се върне. Отказът обаче също трябва да бъде противозаконен, а да не се отнася за упражняване на право на задържане по смисъла на гражданските закони /в т.см. Решение № 231/2001г. на ВКС, І н.о., НК и др./.

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че изпълнителното деяние е реализирано именно чрез отказ на подсъдимия Т. да предостави на пострадалата Г. сумата от 50 000 лв. получена при продажбата на нейното жилище - апартамент, находящ се в ******* По делото липсват доказателства подсъдимият да е предал посочената сума или да е предприел каквито и да е действия в тази насока, като именно отказът от негова страна, който е продължил сравнително дълъг период от време, да предаде тази сума на пострадалата представлява изпълнителното деяние. В същото време от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, по – конкретно от показанията на пострадалата Е.Г. освен твърдението й, че не е получила сумата се установява описание на механизма на отношенията й с подсъдимия от самото начало на тези отношения – началото на м. юни 2009г. до приключването на тези отношения с реализирането на сделката за продажба на нейния недвижим имот в гр.Шумен от страна на подсъдимия и получаването на паричната сума от него. С тези показания пострадалата обяснява и наличието на документи в делото - предварителен договор за покупко-продажба, пълномощно, споразумение от месец януари 2010г., на които впоследствие в хода на досъдебното производство подсъдимият изгражда своята защитна теза. От показанията на пострадалата Г. става ясно как посочените документи са възникнали в правния мир. В показанията си свидетелката Г. посочва как е подписала множество документи, без те да са попълнени ръкописно, само печатни бланки, без те да имат дати и без до край да осъзнава тяхната правна стойност и възможната им употреба в бъдеще. Предвид продължителността на самия процес и особеностите на деянието, пострадалата е разпитвана многократно, но въпреки това пострадалата е постоянна в своите показания, които са в логическа връзка и обусловеност. Също така показанията и са много подробни въпреки изтеклия период от време, последователни, като в тях не се откриват вътрешни противоречия и те не се променят през годините. Нейните показания кореспондират с изисканите и приложени в рамките на досъдебното производство документи по делото - копие от споразумение, подписано между подсъдимия В.Т. и Окръжна прокуратура – гр.Шумен, по водено срещу него друго досъдебно производство и одобрено по НОХД № 335/2012г. по описа на Окръжен съд – гр.Шумен. В цитираното определение на Окръжен съд – гр.Шумен, постановено по НОХД № 335/2012г. по описа на ШОС и в разписката на съда са посочени онези документи, които при претърсване и изземването в имоти на подсъдимия В.Т. са били намерени. Същите са счетени са за неотносими към производството, водено пред Окръжен съд – гр.Шумен и са върнати на подсъдимия Т.. Измежду тези документи съдът е описал в определението си за връщане и в разписката, с която са му предадени бланки за същите такива документи - предварителен договор, пълномощно, споразумение с непопълнен в тях текст и подписани от лицето, което поема задължение в абсолютно идентични отношение, в които е изпаднала и пострадалата Г. с подсъдимия В.Т.. Фактът, че в служебни помещения на подсъдимия В.Т. са намирани такива документи, легитимира по изключителен начин тезата изложена от пострадалата в нейните показания. От тези документи следва извода, че случаят на пострадалата в никой случай не е уникален, а това е бил метод на работа от подсъдимия Т. докато е извършвал дейността си по предоставяне на кредити. А че такава дейност е извършвана се вижда и от приложените екземпляри на в-к „Шуменска заря“, където са публикувани обяви. Осъществяването на тази дейност се установява и от осъждането на подсъдимия Т. за престъпно посегателство по чл.252, ал.2, предл.2 от НК, във вр. чл.252, ал.1 от НК, във вр. чл.20, ал.2 от НК, във вр. чл.26 от НК /развИ.е на незаконна банкова дейност/ със споразумение № 28/05.07.2012г., одобрено по НОХД № 335/2012г. по описа на ОС – гр.Шумен и от показанията на свидетелката И.С., работила през инкриминирания период в офиса на подсъдимия В.Т.. В тази връзка съдът съобрази показанията на свидетелката И.С., които в определен аспект също кореспондират с показанията на пострадалата Г., въпреки, че е от кръга на свидетелите, които по-скоро биха подкрепяли тезата на подсъдимия Т.. Разпитана, на 07.02.2014г., пред съдия по реда на чл.223 от НПК свидетелката И.С. няколко пъти сочи, че когато се сключвал договор за кредит, докато тя е работила в дружеството управлявано от подсъдимия, са се подписвали предварителен договор, пълномощно и ипотека. От изложеното се налага категоричния извод, че през процесния период Т. е развивал незаконна банкова дейност и оформянето на такъв набор от документи от негова страна към момента на предоставянето на кредит сочи, че той още към този първоначален момент е планирал извършване на продажба на жилищата на длъжниците, в частност жилището на пострадалата и то не само да си гарантира събирането на дължимите суми по предоставения кредит, а за да получи пълната цена на имота, защото събирането на дължимите суми е било гарантирано с ипотеката. В подкрепа на този извод и на тезата на пострадалата Г., че на нея й е отказано предоставянето на тази сума, получена при продажбата на жилището й са свидетелски показания свидетелите С. Д. и К.С., които са подкрепени и от налични по делото документи. Посочените свидетели, са придобили непосредствени впечатления за начина, по който пострадалата е прекарала деня си на 30.06.2009г., когато според документите, изграждащи защитната теза на подсъдимия, пострадалата трябва да е получила процесна сума от 50 000лв. Според предварителния договор, именно на 30.06.2009г. пострадалата в гр.Шумен е получила сумата дължима й като цена на продаденото жилище, като това е станало именно въз основа на този предварителен договор. Според двамата свидетели обаче на тази дата пострадалата се е намирала в гр.София, на значително разстояние от гр.Шумен, като е била ангажирана във връзка с настаняване на сина й С. Д. в болница и е провела среща от периода от 17.00ч.-19.00ч. в двора на болницата със свидетеля К.С.. В подкрепа на изложеното, а и на извода, че на тази дата пострадалата не е била в гр.Шумен и не е получила тези пари въз основа на предварителния договор 30.06.2009г. е медицинска документация за състояние на детето й. Фактически тази група доказателства дискредитират по категоричен начин предварителния договор, който в случая служи и като разписка за получената сума и като документ, който индивидуализира по същество имотът, който следва да бъде продаден, тъй като пълномощното не го прави в достатъчна степен.

Други доказателства в подкрепа на това обвинение по чл.206 от НК са и последващите действия от страна на подсъдимия Т.. Изпълнителното деяние на престъплението по чл.206 от НК е безспорно реализирано от подсъдимият Т. и той действително е отказал да предаде на пострадалата сумата от 50 000лв., след като е реализирал сделката. В този смисъл, доколкото сделката по продажбата на имота е реализирана доста по-късно от момента, в който пострадалата е получила паричната сума от подсъдимия, ако това беше така, няма никакво обяснение забавянето на последвалата продажба, доколкото подсъдимият е заплатил авансово тази сума според документите по делото. Той обаче вместо да предприеме тази продажба е извършвал действия като отправяне на нотариална покана, изготвяне на споразумение, което явно е неотносимо към вече наличната продажба на жилището и разкрива съвсем други цели на подсъдимия при контактуването си с пострадалата.

Поради всичко изложено по-горе съдът намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.206 от НК.

Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост върху движими вещи.

От обективна страна подсъдимият чрез своите действия владеейки вещите - пари на стойност 50 000 лв., които получил по повод разпореждане с недвижим имот - апартамент, находящ се в *******, собственост на свидетелката Е.Й.Г. ги е присвоил, без нейно съгласие, като се е разпоредил противозаконно с тях.

Деянието е квалифицирано като обсебване в големи размери по смисъла на чл.206, ал.3 от НК с оглед размера на присвоеното. При определя правната квалификация на деянието съдът установи, че причинената на пострадалата имуществена вреда е в размер на 50 000 лева, което значително надхвърля размера, равен на 70 пъти минималната работна заплата към момента на довършване на деянието. Имайки предвид, че по изложените по-горе съображения настоящият състав намира, че деянието е извършено на 26.05.2011г., а съгласно ПМС № 326/30.12.2009г. към тази дата размерът на минималната работна заплата за страната е бил 240 лева, то размерът на нанесената с деянието щета надхвърля почти 3 пъти размера от 16 800 лева, представляващ 70 пъти МРЗ за страната.

Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице; подсъдимият е имал фактическа власт върху предмета на престъплението на правно основание, т.е. е владеел вещите - парите, но не е бил техен собственик и не е имал право да се разпорежда с тях.

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимият с пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал, че владее чужди движими вещи - пари, принадлежащи на пострадалата Е.Г., че ги владее на правно основание, но същевременно е предвиждал, че с противозаконното разпореждане с тях и непревеждането/непредаването им, излиза извън рамките на предоставените му правомощия за разпореждане, и е искал, желаел и е целял да се разпореди противозаконно с парите в свой интерес и в своя полза, което е и направил - т.е. в случая престъплението е извършено при форма на вината - пряк умисъл; т.е. подсъдимият Т. е съзнавал обществено-опасния характер на деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици.

Умисълът на подсъдимият е обхващал и квалифициращия признак на деянието по чл.206, ал.3 от НК, във вр. чл.206, ал.1 от НК, тъй като е съзнавал, че към деня на извършване на деянието инкриминираната сума е била в големи размери и многократно е надхвърляла долния праг на цифровия израз на това понятие.

Съдът прие, че в случая разпоредбата на чл.206, ал.6, т.2 от НК, във вр. чл.206, ал.1 от НК е неприложима, доколкото до момента инкриминираните вреди не са възстановени на пострадалата.

Причините за извършване на престъплението се свеждат до несъобразяване и незачитане правото на собственост другиму и стремеж към придобИ.е на облаги по лесен, но недопустим и неправомерен начин, както и ниската правна култура.

При определяне на наказанието на подсъдимият за извършеното от него престъпление, съдът прецени: степента на обществената опасност на конкретното деяние, която съдът преценява като висока - касае се за присвояване на чужда движима вещ – пари на значителна стойност, като инкриминираната сума е в размер, многократно надхвърлящ квалифициращия признак големи размери; степента на обществена опасност на подсъдимият, която съдът преценява с оглед данните за личността му: видно е, че подсъдимият Т. е със завишена обществена опасност, предвид предишните му осъждания, както и подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия:

Съдът преценява, че за подсъдимия Т. са налице следните смекчаващи отговорността обстоятелства – обремененото материално положение на подсъдимия към настоящия момент, което се доказва от събраните в хода на досъдебното производство материали, усложненото му здравословно състояние – инвалид по болест, прави пълни самопризнания /разпитан в хода на съдебното заседание се признава за виновен/, наличието на укоримост в поведението му и изказаното дълбоко съжаление. Като смегчаващо отговорността обстоятелство спрямо Т. съдът възприема продължителността на процеса, воден срещу него. При преценка на това обстоятелство съдът съобрази и изискването на чл.6 от ЕКПЧ за разглеждане на делото в “разумен срок”. Имайки предвид, че деянието е извършено през месец май 2011г., а постановяването на настоящата присъда е в период от четири години и шест месеца по-късно, което обстоятелство се дължи на обективни причини, изразяващи се в затруднения, свързани с разследването на делото в досъдебната фаза, то това обстоятелство само по себе си следва да се тълкува като смекчаващо вината обстоятелство. В този смисъл е и Решение № 545/05.10.2004г. на ВКС по н.д. № 72/2004г., ІІІ н.о.

Същевременно съдът констатира наличието на отегчаващо отговорността обстоятелство по отношение на него, предвид факта, че подсъдимият е бил осъждан многократно с влезли в законна сила присъди за престъпни посегателства против собствеността на гражданите, документно престъпление и престъпления против паричната и кредитната система. Подсъдимият Т. е бил осъждан 7 пъти за различни престъпни престъпни посегателства, осъществени в периода 16.07.1972г. – 28.07.2010г., т.е. обстоятелството, че до момента подсъдимия е осъждан, очевидно не е допринесло за предотвратяване извършването на престъпление с висока степен на обществена опасност и до корекция в поведение на подсъдимия. За отежняващо обстоятелство съдът намери и това, че пострадалата е лице в изключително затруднено материално положение предвид усложненото здравословно състояние на сина й и необходимостта от своевременното му лечение в болнично заведение в гр.София, при което са е доверила на подсъдимият. Тези обстоятелства в голяма степен обуславят нейната безпомощност да контролира и проверява действията на подсъдимият и са наложили да разчита на неговата добросъвестност. Всичко това сочи, че е налице една по - висока степен на обществена опасност на деянието, която се пренася и върху личността на дееца.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия В.Т., при отчитане както на смекчаващите, а така също и на отегчаващите отговорността обстоятелства. В настоящия случай, преценявайки изложените по-горе смекчаващи обстоятелства, съдът намира, че същите не са достатъчни, за да обосноват приложение разпоредбата на чл. чл.55, ал.1, т.1 от НК. За престъплението по чл.206, ал.3 от НК, във вр. чл.206, ал.1 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от 3 /три/ до 10 /десет/ години. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че доколкото делото се разглежда по реда на глава ХХVІІ от НПК, то разпоредбата на чл.373, ал.2 от НК задължава съда при осъдителна присъда да определи наказанието при приложение разпоредбата на чл.58а от НК. В тази връзка ръководейки се от разпоредбите на Общата част на НК и съобразявайки предвиденото наказание в разпоредбата на чл.206, ал.3 от НК, във вр. чл.206, ал.1 от НК счете за справедливо и съответно на извършеното да определи на Т. наказание “лишаване от свобода” в размер на 4 /четири/ години и 6 /шест/ месеца. В същото време, съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК съдът намали така определеното наказание с 1/3, което представлява 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца и осъди подсъдимия да изтърпи наказание в размер на 3 /три/ години “лишаване от свобода”.

При определяне на наказанието и неговия първоначален размер съдът взе в предвид изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и по-конкретно обстоятелството, че подсъдимият е многократно осъждан преди датата на извършване на деянието, предмет на настоящото дело, което само по себе си говори за една трайна престъпна нагласа у подсъдимия, обстоятелството, че Т. е осъждан с 7 /седем/ влезли в сила присъди, като деянията от тях са извършени в един продължителен период от време и по голяма част от присъдите /5 от тях/ е търпял преди процесното деяние. В същото време съдът отчете и изказаното от негова страна съжаление и желанието му да започне живота си по един правомерен начин, което бе манифестирано от страна на защитника на Т..

Съдът счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК при подсъдимия В.Т.. Съгласно разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК съдът може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. Съобразно съдимостта на осъдения Т. към момента на извършване на процесното деяние и определеното наказание е три години лишаване от свобода, поради което е допустимо отлагането на изтърпяването на наказанието лишаване от свобода. Освен това условното осъждане в процесния случай не противоречи на изискванията на обща и лична превенция. Законът изисква съчетаване на двете цели на наказанието. Независимо, че дава приоритет на личната превенция, във всички случаи съдът, за да приложи чл.66, ал.1 от НК, следва да направи констатация, че и с условното наказание “лишаване от свобода” може да се въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото. В настоящия случай подобен извод би могъл да бъде направен. Съдът прецени, че е възможно постигане целите на генералната и специална превенция на наказанието, визирани в чл.36 от НК, и без ефективно изтърпяване на наказанието при изпитателен срок в максимален размер, предвиден в посочената разпоредба, а именно 5 /пет/ години. В този смисъл е и константната практика на ВКС /Решение № 401/2002г. на ВКС, Решение № 528/1993г. на ВКС, Решение № 386/1973г. на ВКС и др./. Също така, съдът съобрази, че едно ефективно изтърпяване на наложеното наказание би било в разрез с разумния срок по чл.6.1 от ЕКЗСЧ за разглеждане на делото и би било несъответно за изпълнението на целите на личната превенция за конкретния подсъдим.

Съдът на основание чл.59, ал.2 от НК приспадна времето, през което подсъдимият В.Т. е бил настанен в психиатрично заведение – УМБАЛ „Света Марина“ гр.Варна, считано от 23.10.2015г. до 29.10.2015г. на основание чл.70, ал.6 от НПК с Определение от 21.10.2015г.

При определяне на наказанието на подсъдимия съдът съобрази практиката на ВКС според която съдът не може да наложи наказание “лишаване от право”, ако извършителят няма такова /в този смисъл е Решение № 320/1998г. на ІІІ н.о./. Ето защо, при преценка на това наказание съдът взе предвид, че по делото са налице данни и доказателства, че дейността е преустановена от подсъдимия и е пенсионер по болест към настоящия момент. Освен това, подсъдимият не извършва трудова дейност, нито има регистрирана дейност по граждански договор, която да предполага възможност съдът да наложи това наказание “лишаване от право да упражнява опредЕ. професия или дейност” на основание чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от НК.

При определяне на наказанието на подсъдимия съдът съобрази обстоятелството, че разпоредбата на чл.206, ал.3 от НК предвижда възможност за налагане и на наказание “конфискация до една втора от имуществото на виновния”. При преценка на това наказание съдът взе предвид, че по делото липсват данни подсъдимия да притежава движимо или недвижимо имущество, което евентуално да може да бъде предмет на конфискация, предвид факта, че спрямо подсъдимия Т. се води дело от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ - гр. дело № 410/2013г. по описа на Окръжен съд – гр.Шумен, а доколкото съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от НК конфискация не се постановява, ако виновният не притежава налично имущество, което може да бъде предмет на това наказание, то настоящия състав намира, че в настоящия случай това наказание не може да бъде приложено спрямо подсъдимия В.Д.Т..

Предвид предишните осъждания на подсъдимия Т., съдът намери основание за приложение на чл.25, ал.1 от НК, във вр. чл.23, ал.1 от НК като определи едно общо наказание от наложеното му по настоящата присъда и наказанията, наложени със споразумение № 28/05.07.2012г., одобрено по НОХД № 335/2012г. по описа на ШОС, влязло в законна сила на 05.07.2012г., с което подсъдимия е осъден на наказание 3 /три/ години “лишаване от свобода”, чието изпълнение е отложено за срок от 5 /пет/ години на основание чл.66, ал.1 от НК и със споразумение № 30/08.08.2012г., одобрено по НОХД № 394/2012г. по описа на ШОС, влязло в законна сила на 08.08.2012г., с което подсъдимия е осъден на наказание “ПРОБАЦИЯ” чрез налагане на следните пробационни мерки: по чл.42а, ал.2, т.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 /шест/ месеца, с периодичност 2 /два/ пъти седмично и по чл.42а, ал.2, т.2 от НК – задължителни срещи с пробационен служител за срок от 6 /шест/ месеца, като наложи най-тежкото от определените наказания, а именно: 3 /три/ години “лишаване от свобода“. Съдът на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на така наложеното общо наказание “лишаване от свобода” за срок от 5 /пет/ години.

Предвид факта, че Т. понастоящем е изтърпял част от определеното общо наказанието, то следва да се приспадне като изтърпяно от така наложеното с настоящата присъда общо наказание, като на основание чл.25, ал.2 от НК съдът приспадна от така определеното общо наказание “лишаване от свобода” изтърпяната част от наказанията “пробация” по кумулираните присъди.

Така определения размер на общото наказание по отношение на подсъдимия, съдът счита за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, като по този начин ще бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.

По отношение на предявеният граждански иск:

При преценка на предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск от страна на пострадалото лице, съдът счете същия за основателен и доказани изцяло и го уважи за пълния предявен размер, а именно за сумата от 50 000 /петдесет хиляди лева/ лева. При преценка на гражданския иск съдът съобрази обстоятелството, че до настоящия момент нанесената на пострадалото лице щета не е била възстановена. От друга страна при преценка на размера на гражданския иск, съдът взе в предвид събраните в хода на досъдебното производство доказателства в тази насока, че точния размер на нанесената щета е 50 000 лева. А доколкото вредите от непозволено увреждане са изискуеми към момента на деликта – престъплението и от този момент виновният им причинител изпада в забава, като носимо парично задължение при забава на плащане длъжникът дължи и законната лихва, опредЕ. от Министерския съвет за съответния период на забавата до пълното издължаване. Поради това уваженият размер на гражданският иск следва да бъде присъден ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на довършване на престъплението - 26.05.2011г. до окончателното изплащане на сумата.

С присъдата си съдът осъди подсъдимия В.Д.Т. да заплати на пострадалата Е.Й.Г., ЕГН **********, представлявана от адв. Е. П. от ВАК сумата от 3 500 лева /три хиляди и петстотин лева/, представляваща направени от тяхна страна разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение. При преценка на тази част от претенцията съдът съобрази обстоятелството, че в представеното от страна на гражданския ищец адвокатско пълномощно е бил договорен адвокатски хонорар в размер на 3 500 лева. В същото време в пълномощното е изписано, че към момента на сключване на договора е заплатена изцяло в брой сумата от 3 500 лева. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че страната има право на направените, т.е. на заплатените от нея разноски по делото. Следователно при наличие на доказателства страната да е направила такива разноски, и конкретно – да е заплатила договореното адвокатско възнаграждение, тя има право да й бъдат присъдени такива. В този смисъл е и константната съдебна практика и по-конкретно Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия В.Д.Т. да заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер на 1 889.42 лева /хиляда осемстотин осемдесет и девет лева и четиридесет и две стотинки/, както и 5 лева /пет лева/ държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

На основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс осъди подсъдимия да заплати държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 2 000 лева /две хиляди лева/, както и 5 лева /пет лева/ държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

С присъдата си съдът постанови веществените доказателства по делото – 1 брой компактдиск, съдържащ запис от излъчване по Радио Шумен на основание разпоредбата на чл.112, ал.4 от НПК да бъдат оставени по делото.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: