Р Е Ш Е
Н И Е
1692/23.10.2015г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, в открито съдебно заседание, на тридесети септември две хиляди
и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Х., като разгледа
докладваното от съдията гр. д.№1430 по описа за 2012 год. на ШРС, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производство за делба на недвижим
имот във втора фаза.
С решение по настоящото дело ШРС е
допуснал да се извърши съдебна делба между страните на следния
недвижим
имот, находящ се в *** и представляващ ДВОРНО МЯСТО, с площ
от 1 100 кв. м., с построени в него МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА и СТОПАНСКИ
ПОСТРОЙКИ, за което е отреден УПИ VІІ-196, в квартал Х по плана на ***, при
граници на имота: улица, УПИ VІІІ-195, УПИ ІХ- 194, УПИ Х-194, УПИ ХІІІ-198,
УПИ ХІV- 198 и УПИ VІ- 196, при следните квоти за страните: 1/5 ид. ч. за
М.Ю.Ю., ЕГН **********, 1/5 ид.ч. за Б.Ю.Ю.,
ЕГН ********** и общо, в режим на СИО, 3/5
ид.ч. за Н.С.Х.,
ЕГН ********** и О.Е.О.,
ЕГН **********.
От събраните по делото доказателства,
преценени по отделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:
До делба при горепосочените делбени квоти за съделителите
е допуснат процесният недвижим имот. Видно от
заключението на съдебно-техническата експертиза, прието от съда като
компетентно и обективно дадено, и неоспорено от страните, допуснатият до делба
недвижим имот, заедно с изградените в урегулирания поземлен имот сгради, е неподеляем съобразно квотите на страните и действащата
нормативна уредба. ВЛ сочи, че УПИ е с лице от 17 метра и с площ от 1 100 кв.
м. е неподеляем съгласно изискванията на чл.19 от ЗУТ,
като от съществуващите помещения не би могло да се обособят две жилища, всяко
със самостоятелен вход, кухня, жилищно помещение и складово помещение, съгласно
изискванията на чл.40 от ЗУТ и Наредба №7/2003 г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени
зони /обн., ДВ, бр.3 от 2004 г., изм. бр.21 от 2013
г./. Според същото заключение пазарната стойност на процесния
имот се равнява на сума от 16 900 лв.
В първото по делото заседание, на осн. чл. 349, ал.2 от ГПК, е открито
производство по възлагане на допуснатия до делба имот, в полза на М.Ю.Ю., срещу Н.С.Х. и О.Е.О.. По отношение на тази претенция, съобрази
следното: Предпоставките за възлагане на имота по този ред са следните: делбеният имот да представлява жилище; същото да е неподеляемо; съсобствеността да е възникнала от
наследяване; при откриване на наследството, съделителят
да е живял в него и да няма друго жилище. По делото е безспорно установено, че
в случая ищецът М.Ю.Ю. е придобил собствеността върху 1/5 ид.ч. от
имота чрез наследяване, а ответниците са придобили съответните идеални части по
силата на прехвърлителна сделка- покупко-
продажба, т.е. в случая съдът приема, че е налице т.нар. смесена съсобственост.
Съгласно ТР №1/2004 г., при наличието на смесена съсобственост извършването на
делбата по реда на чл.349, ал.2 от ГПК /чл.288, ал.3 от ГПК- отм./ е
недопустимо, т.е. при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един
юридически факт, възлагането по чл.349, ал.2 от ГПК е недопустимо и делбата
следва да бъде извършена чрез изнасяне на неподеляемия
имот на публична продан по реда на чл.348 от ГПК. Съображенията за подобно
тълкуване са, че тази претенция е противопоставима
само на сънаследник, но не и на лице, което е придобило правото на собственост
върху своя дял на основание, различно от наследяване. На следващо място, по делото безспорно се
установи, че към датата на откриване на наследството /наследствата/, ищецът по
претенцията не е живял в наследствения имот. Тези обстоятелства се установяват
както от разпитаните в негова полза свидетели, така и от събраните, в полза на
ответника гласни доказателства. Ето защо заключава, че в случая не са налице
законовите предпоставки за възникване правото на ищеца за възлагане на имота по
реда на чл.349, ал.2 от ГПК, поради което тази претенция е неоснователна и като
такава следва да се отхвърли. Ето защо делбеният имот
следва да бъде изнесен на публична продан, а страните да се удовлетворят от
реализираната при продажбата парична сума.
Досежно
претенциите по сметките:
На основание чл. 346 от ГПК е
открито производство по смисъла на посочената разпоредба, в полза на ищците М.Ю.Ю., ЕГН **********, с адрес;*** и Б.Ю.Ю., ЕГН **********,
срещу
двамата ответници - Н.С.Х.,
ЕГН **********, с адрес: *** и О.Е.О., ЕГН **********, с
адрес: ***, с правно основание на претенцията чл. 31, ал.
2 от ЗС, с искане ответниците да заплатят на всеки един от ищците сума от 2600
лв., представляваща обезщетение срещу ползването на имота от ответниците през
периода от 21.04.2012 г. до 25.02.2015 г., като конкретизират, че тази сума е
сбор от месечен наем, в размер на 150.00 лв. за всеки един от тях.
На горепосоченото правно основание е открито
и производство по сметките в полза на М.Ю.Ю.,
ЕГН **********, с адрес;***, срещу Н.С.Х.,
ЕГН **********, с адрес: *** и О.Е.О., ЕГН **********, с
адрес: ***,
с правно осн. чл. 59 от ЗЗД, с искане да бъдат
заплатени на този ищец от ответниците сумите, подробно посочени в молбата на
ищеца от 24.02.2015 г., за извършени в имота подобрения, през периода от 1982
г. до 1997 г., както и през 2008 г., както следва: 1. Изградена от ищеца М.Ю.Ю., с лични
средства, лятна кухня към жилищната сграда, състояща се от две стаи и предверие, строена през 1982 г., на обща стойност
4 800 лв., за строителство – строителни материали, труд, дограма, както и
стъклена врата с веранда, на стойност 600 лв.; 2. Подмяна врати – 6 бр. х 240 лв., на обща стойност 1 440 лв.
и заплатен труд за поставянето им по 30 лв. на врата – 180 лв.; 3. Закупени прозорци – 5 бр. на обща
стойност 900 лв.; 4. Закупен и
вложен в жилището подложен бетон във всички стаи – 130 кв.м. – 1 600 лв.; 5.
Закупена боя и боядисване на стените на стаите – 3 кофи боя на обща
стойност 90 лв. и труд – 150 лв.; 6. Изграден със собствени средства
навес – подложен бетон, огради с височина 1 м. бетон и дървени чамови мертеци и
керемиди – 800 лв.; 7. Засадени, през
2008 г., овошки – 10 бр. х 10 лв., на обща стойност 100 лв.; 8. Изграден навес на входната врата от
дървен чамов материал и ламарина със склад за съхранение на сено и царевица –
750 лв.; 9. Изграден вътрешен
водопровод в жилището – 200 лв.; 10.
Закупена и поставена телена мрежа на междусъседска ограда – 50 м., на обща
стойност 300 лв.
Открито е и производство по реда на чл. 346
от ГПК, в полза на ответниците Н.С.Х., ЕГН **********, с адрес: *** и О.Е.О.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу ищците М.Ю.Ю., ЕГН **********, с адрес;*** и Б.Ю.Ю., ЕГН **********, с правно основание
на претенцията чл. 72, ал.2 от ЗС, с
искане за заплащане на сума от по 5000 лв. от всеки един от ответниците по тази
претенция, на ищците, представляващи стойността на извършени в имота, през
периода 2011 – 2012 г., необходими
разноски за запазване на вещта, изразяващи се в следното: Подмяна на дограма,
вътрешна изолация, подмяна на ел. и ВиК инсталация,
строително монтажни работи, изразяващи се в замазки, шпакловане и боядисване.
Ответниците
по претенцията на ищеца- М.Ю.Ю., с правно основание чл.59 от ЗЗД, изразяват
аргументи за неоснователност
на същата, като обективират и възражение за погасяване на претендираните вземания по давност. По другата претенция
на двамата ищци, тази по чл.31, ал.2 от ЗС, изразяват становище за допустимост
на искането.
Ответниците
- М.Ю.Ю. и Б.Ю.Ю., по претенцията на Н.С.Х. и О.Е.О., квалифицирана от
съда по чл.72, ал.2 от ЗС, не изразяват становище по
същата.
Касателно първата претенция, с
правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, с искане ответниците Н.С.Х. и О.Е.О. да заплатят на всеки
един от ищците- М.Ю.Ю. и Б.Ю.Ю., сума от 2600 лв.,
представляваща обезщетение срещу ползването на имота от ответниците през
периода от 21.04.2012 г. до 25.02.2015 г., за де произнесе, съобрази следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗС, когато общата вещ се използва лично само от
някой от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от
която са лишени, от деня на писменото поискване. В разглеждания казус, в
исковата молба от ищците е обективирана покана за
заплащане от ответницата на обезщетение срещу ползването на имота, в размер на
150.00 лв., месечно, за всеки един от тях. Препис от исковата молба е получена
от ответницата на 20.06.2012 г. Ето защо, в случая приема, че поканата е получена
от ответника на 20.06.2012 г., като последният е надлежно уведомен за така
отправеното към него искане за заплащане на обезщетение за ползата, от която са
лишени ищците по отношение на делбения имот. Ответниците признават факта на лично ползване на имота,
както и обстоятелството, че ищците не използвали същия съобразно притежаваните
от тях дялове. Не се ангажираха някакви доказателства, че ответникът за процесния период, след получаване на исковата молба
/поканата/ по някакъв начин е дал възможност на ищците да използват имотите
съобразно наследствения им дял. От назначената по делото съдебно техническа
експертиза, се установи, че пазарният наем за имота за периода от 01.04.2012 г.
до 25.02.2015 г., съобразно дела на всеки един от ищците е в размер на 473, 67
лв. /по 70.00 лв. месечно/. Имайки предвид това заключение, както и
съобразявайки се с датата, на която е връчена поканата за заплащане на
обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС /20.06.2012 г./, от който момент това вземане
е станало дължимо и изискуемо, и съобразно разпоредбата на чл.162 от ГПК,
заключава, че размерът на обезщетението по чл.31, ал.2 от ЗС, което следва да
се заплати на всеки един от ищците от ответниците, се равнява на сума от 450,
31 лв. Исковете, в останалата им част, до пълния предявен размер, следва да се
отхвърлят, като неоснователни и недоказани.
По отношение на претенциите на М.Ю.Ю. срещу Н.С.Х.
и О.Е.О.,
които съдът е квалифицирал като такива по чл. 59 от ЗЗД, с искане да бъдат
заплатени на този ищец от ответниците сумите, подробно посочени в молбата на
ищеца от 24.02.2015 г., за извършени в имота подобрения през периода от 1982 г.
до 1997 г., както и през 2008 г., за да се произнесе, съобрази следното:
В настоящия случай, за да квалифицира тези
претенции по чл.59 от ЗЗД, съдът се съобрази с твърденията на ищеца за
извършени в имота строително монтажни работи, преди ответниците да придобият
собствеността върху притежаваните от тях идеални части от имота, доколкото
ищецът се домогва да докаже, че ответниците са се обогатили по някакъв начин, в
следствие на извършените от него разходи в имота. Съобразно разпоредбата на
чл.59 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил за сметка на другиго, без основание,
дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Ал.
2 от същата разпоредба гласи, че това право възниква, когато няма друг иск, с
който обеднелият да може да се защити. Така формулиран общият състав на
института неоснователно обогатяване, съдържа няколко елемента: субсидиарност, липса на основание, обогатяване, обедняване
и връзка между последните. В разглежданата хипотеза, ищецът твърди, че е
извършил разходи във връзка с дейности по поддръжка на делбения
имот, изразяващи се във вложени средства за преустройство и поддръжка на имота,
но преди датата на прехвърлителната сделка, от която
ответниците черпят правата си. Предвид посоченото обстоятелство, съдът намира,
че в случая не е налице обедняване на ищеца по претенцията за сметка
обогатяване на ответниците, т.е. липсва взаимна връзка между обедняването и
обогатяването. Безспорно се установи, че имотът, респ. идеалните части на
ответниците, са придобити от ответниците чрез продажбата им от друг наследник,
след периода, за който ищецът твърди, че е извършил сочените от него подобрения.
В този смисъл, ответниците, като купувачи на имота, са го придобили, възмездно,
в състоянието му към датата на продажбата, т.е. заплатили са определена,
договорена продажна цена на продавача. Ето защо счита, че дори и да са
извършени някакви ремонтни дейности, респ. вложени средства за подобрения в
имота от ищеца, то същите не са довели до някакво обогатяване от страна на
ответниците, платили продажна цена за имота. На следващо място ищецът не представи
и някакви надлежни доказателства, установяващи извършването на тези дейности
/подобрения/ в имота. Ангажираните от него в този смисъл гласни доказателства
са противоречиви и неясни, като от същите не може да се установи осъществени ли
са твърдените ремонтни дейности, кога са извършени и в кой имот, тъй като по
делото се установи, че в поземления имот има изградени три постройки, в една,
от които живее ищецът, а другата е процесната, където
живее ответницата /“В мястото има три къщи. Горната къща М. я направи. Долната
къща дядото я построи. Средната къща пак М. я построи. Там направи ремонтите, в
средната къща. В средната къща къща М. прави ремонт и
сега там в нея живее“- са показания на разпитания в полза на ищеца свидетел С.
С./. Поради изложеното, съдът заключава, че тези претенции на ищеца са
неоснователни и недоказани, и следва да се отхвърлят.
По
отношение на откритото по реда на чл. 346 от ГПК, производство, в полза на ответниците Н.С.Х. и О.Е.О.
срещу ищците М.Ю.Ю. и Б.Ю.Ю.,
с
правно основание на претенцията чл. 72, ал.2
от ЗС, с искане за заплащане на сума от по 5000 лв. от всеки един от ответниците,
на ищците, представляващи стойността на извършени в имота през периода 2011 – 2012 г. необходими разноски, за
запазване на вещта, изразяващи се в следното: Подмяна на дограма, вътрешна
изолация, подмяна на ел. и ВиК инсталация, строително
монтажни работи, изразяващи се в замазки, шпакловане и боядисване, за да се
произнесе, съобрази следното: От събраните по делото гласни доказателства и от
заключението по извършената СТЕ, прието от съда като обективно и компетентно
дадено, като същото не е оспорено от страните, се установи, че след
закупуването на имота от ищците по претенцията, последните са извършили
ремонтни дейности, с оглед състоянието на имота, за да пригодят същия за
живеене- „Като се премести Н. да живее в къщата, животни да пуснеш, няма да живеят
там. Дограма нямаше, счупени бяха стъклата. Врати нямаше, не сме видели врати
там. Като правихме ремонта, сложихме теракот, гипсокартон, боядисване. Три врати сложихме. Бетон
изливахме..“, са показания на свидетеля М.Я.; „Сега Н. направи ремонт, когато
се нанесе там. Сложи дограми вътре, каквото трябва, направи“- са показания на
свидетеля Х.Х.. Съдът дава вяра на така събраните
гласни доказателства, тъй като същите са ясни и непротиворечащи помежду си, а
от друга страна кореспондират и с другите, събрани по делото доказателства. От
заключението по извършената СТЕ, се установи, че стойността на претендираните разходи се равнява на сума от 9 875, 28
лв. / съдът не включва отразените от ВЛ в таблицата към заключението видове
работа, представляващи доставка и монтаж на смесителна
батерия в кухнята, доставка и монтаж на смесителна
батерия с душ и доставка и монтаж на тоалетна мивка, тъй като подобни претенции
за тези вещи, които не са необходими разноски или подобрения, не са заявени от
ищците по тези претенции/. В случая
съдът е квалифицирал претенциите по чл.72, ал.2 от ЗС, поради изричните
заявления на ищците, че тези суми се претендират като извършени от тях
необходими разноски за запазване на имота, тъй като последният е бил в
състояние, в което не можело да се използва по предназначение, като твърдят, че
при извършването им са били добросъвестни владелци на имота. Наличието на
добросъвестно владение е необходима предпоставка за приложение на специалния
режим на вземанията за необходими разноски и подобрения по чл.72 от ЗС, т.е.
следва да са налице всички четири елемента, характеризиращи едно владение като
добросъвестно- фактическо господство върху вещта, намерение тя да се свои,
юридическо основание и субективна добросъвестност. Предвид събраните по делото
доказателства, съдът приема, че владението на ответниците върху имота е
добросъвестно /установи се, че същите от датата на прехвърлителната
сделка упражняват фактическа власт върху имота, с убеждението, че го владеят
като свой, като са придобили имота на основание, годно да ги направи
собственици, и към датата на придобиване на имота не са знаели, че придобиват
целия имот от несобственик/. Ето защо за добросъвестния владелец се пораждат
материални права да иска възстановяване на необходимите разноски и на
подобренията, които е направил в имота от лицето /собственик/, което е
притежавало имота по времето, когато тия подобрения и разноски са извършени.
Поради изложеното и съобразно заключените на ВЛ и с оглед разпоредбата на
чл.162 от ГПК, заключава, че всеки един от ответниците по тази претенция, дължи
заплащане на ищците съответната на неговия дял сума за извършени в имота
необходими разноски, т.е. всеки един следва да бъде осъден да им заплати сума
от 1 975, 06 лв. За остатъка от сумата, до пълния предявен размер,
претенциите са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Страните следва да заплатят държавна
такса върху стойността на дяловете си, както следва: Н.С.Х., ЕГН ********** и О.Е.О., ЕГН **********, общо в размер на 405, 60
лв., М.Ю.Ю., ЕГН **********, в размер на 135, 20 лв.,
и Б.Ю.Ю.,
ЕГН **********, в размер на 135, 20 лв.
Н.С.Х.,
ЕГН ********** и О.Е.О.,
ЕГН **********, следва
да бъдат осъдени да заплатят в полза на бюджета на съдебнат
власт, по сметка на ШРС, следните суми: 36, 02 лв., представляваща дължима
държавна такса за уважените искове на ищците по чл.31, ал.2
от ЗС; 242.00 лв.- за частично отхвърлените искове по чл.72, ал.2 от ЗС.
М.Ю.Ю., ЕГН **********,
следва да бъде осъден да заплати държавна такса относно отхвърлената част от
иска по чл.31, ал.2 от ЗС, равняваща се на сума от 85.99 лв., както да заплати
държавна такса относно отхвърления иск по чл.59 от ЗЗД, в размер на 476, 40
лв., както и сума от 79.00 лв.- държавна такса върху, уважената част от иска по
чл.72, ал.2 от ЗС.
Б.Ю.Ю., ЕГН **********,
следва да бъде осъдена да заплати държавна такса относно отхвърлената част от
иска по чл.31, ал.2 от ЗС, равняваща се на сума от 85.99 лв., както и сума от
79.00 лв.- държавна такса върху, уважената част от иска по чл.72, ал.2 от ЗС.
Доколкото по делото са извършени от ищеца М.Ю.
разноски за възнаграждение за особени представители на задължителни другари,
общо в размер на 1 200 лв., то счита, че по общите правила за разпределяне
разноските в делбеното производство, тези разноски
следва де се поемат от страните съобразно дела на всяка една от тях, като в
този смисъл ответниците Н.С.Х.,
ЕГН ********** и О.Е.О.,
ЕГН **********, следва да бъдат осъдени да заплатят на този ищец сума от 720.00
лв., представляваща възнаграждение на особени представители на необходими
задължителни другари, конституирани в първата фаза на производството, а Б.Ю.Ю., ЕГН **********, следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца сума от 240.00 лв., представляваща възнаграждение
на особени представители на необходими задължителни другари, конституирани в
първата фаза на производството.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
На основание чл.348 от ГПК, ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния
недвижим имот, находящ се в *** и представляващ ДВОРНО МЯСТО, с площ
от 1 100 кв. м., с построени в него МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА и СТОПАНСКИ
ПОСТРОЙКИ, за което е отреден УПИ VІІ-196, в квартал Х по плана на ***, при
граници на имота: улица, УПИ VІІІ-195, УПИ ІХ- 194, УПИ Х-194, УПИ ХІІІ-198,
УПИ ХІV- 198 и УПИ VІ- 196, на стойност 16
900 лв. /шестнадесет хиляди и деветстотин лева/.
След извършване на публичната продан
получените суми да се разпределят между съделителите
при следните квоти: 1/5 ид. ч. за М.Ю.Ю., ЕГН **********,
1/5 ид.ч. за Б.Ю.Ю., ЕГН ********** и общо, в режим на СИО, 3/5 ид.ч. за Н.С.Х., ЕГН ********** и О.Е.О., ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на М.Ю.Ю., ЕГН **********, с правно
основание чл.349, ал.2 от ГПК, за възлагане, по смисъла на посочената разпоредба,
на допуснатия до делба имот, като неоснователна.
ОСЪЖДА Н.С.Х.,
ЕГН **********, с адрес: *** и О.Е.О., ЕГН **********, с
адрес: ***, да
заплатЯТ
на М.Ю.Ю., ЕГН **********, с адрес;***,
сумата
от 450, 31 лв. /четиристотин
и петдесет лева и тридесет и една стотинки/,
представляваща обезщетение за ползата, от която е лишен ищецът досежно процесния недвижим имот,
по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗСоб, за периода 20.06.2012
г. до 25.02.2015 г.
ОСЪЖДА Н.С.Х.,
ЕГН **********, с адрес: *** и О.Е.О., ЕГН **********, с
адрес: ***, да
заплатЯТ
на Б.Ю.Ю., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, кантора
7, сумата
от 450, 31 лв. /четиристотин
и петдесет лева и тридесет и една стотинки/,
представляваща обезщетение за ползата, от която е лишен ищецът досежно процесния недвижим имот
по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗСоб, за периода
20.06.2012 г. до 25.02.2014 г.
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.31,
ал.2 от ЗС в останалата им част, до пълния предявен размер, като НЕОСНОВАТЕЛНИ
и НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Ю.Ю., ЕГН **********, с адрес;***, срещу Н.С.Х., ЕГН **********, с адрес: *** и О.Е.О.,
ЕГН **********, с адрес: ***, искове по чл.59 от ЗЗД, с искане да бъдат
заплатени на този ищец от ответниците сумите, подробно посочени в молбата на
ищеца от 24.02.2015г., за извършени в имота подобрения, през периода от 1982 г.
до 1997 г., както и през 2008 г., както следва: 1. Изградена от ищеца М.Ю.Ю., с лични
средства, лятна кухня към жилищната сграда, състояща се от две стаи и предверие, строена през 1982 г., на обща стойност
4 800 лв., за строителство – строителни материали, труд, дограма, както и
стъклена врата с веранда, на стойност 600 лв.; 2. Подмяна врати – 6 бр. х 240 лв., на обща стойност 1 440 лв.
и заплатен труд за поставянето им по 30 лв. на врата – 180 лв.; 3. Закупени прозорци – 5 бр., на обща
стойност 900 лв.; 4. Закупен и
вложен в жилището подложен бетон във всички стаи – 130 кв.м. – 1 600 лв.; 5.
Закупена боя и боядисване на стените на стаите – 3 кофи боя, на обща
стойност 90 лв. и труд – 150 лв.; 6. Изграден със собствени средства навес
– подложен бетон, огради с височина 1 м. бетон и дървени чамови мертеци и
керемиди – 800 лв.; 7. Засадени,
през 2008 г., овошки – 10 бр. х 10 лв., на обща стойност 100 лв.; 8. Изграден навес на входната врата от
дървен чамов материал и ламарина със склад за съхранение на сено и царевица –
750 лв.; 9. Изграден вътрешен
водопровод в жилището – 200 лв.; 10.
Закупена и поставена телена мрежа на междусъседска ограда – 50 м. на обща
стойност 300 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА М.Ю.Ю., ЕГН **********, с адрес;***, да заплати на Н.С.Х.,
ЕГН **********, с адрес: *** и О.Е.О., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 1 975, 06 лв.
/хиляда деветстотин седемдесет и пет лева и шест стотинки/, представляваща
стойността на извършени в имота, през периода
2011 – 2012 г., от ищците, необходими разноски за запазване на вещта,
изразяващи се в следното: подмяна на дограма, вътрешна изолация, подмяна на ел.
и ВиК инсталация, строително монтажни работи,
изразяващи се в замазки, шпакловане и боядисване.
ОСЪЖДА Б.Ю.Ю.,
ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***, кантора 7, да заплати на Н.С.Х., ЕГН **********, с адрес: *** и О.Е.О.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1 975,
06 лв. /хиляда деветстотин седемдесет и пет лева и шест стотинки/, представляваща
стойността на извършени в имота, през периода
2011 – 2012 г., от ищците, необходими разноски за запазване на вещта,
изразяващи се в следното: подмяна на дограма, вътрешна изолация, подмяна на ел.
и ВиК инсталация, строително монтажни работи,
изразяващи се в замазки, шпакловане и боядисване.
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.72,
ал.2 от ЗС в останалата им част, до пълния предявен размер, като НЕОСНОВАТЕЛНИ
и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА страните да заплатят
държавна такса върху стойността на дяловете си както следва: Н.С.Х., ЕГН ********** и О.Е.О., ЕГН **********, общо в размер на 405, 60 лв. /четиристотин и пет лева и
шестдесет стотинки/, М.Ю.Ю., ЕГН **********- сума
в размер на 135, 20 лв. /сто тридесет и
пет лева и двадесет стотинки/, и Б.Ю.Ю., ЕГН **********- сума в размер на 135, 20 лв./сто тридесет и пет лева и двадесет стотинки/.
ОСЪЖДА Н.С.Х., ЕГН ********** и О.Е.О., ЕГН ********** да заплатят в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на ШРС, следните суми: 36, 02 лв. /тридесет и
шест лева и две стотинки/, представляваща дължима държавна такса за уважените
искове на ищците по чл.31, ал.2 от ЗС; 242.00 лв. /двеста четиридесет и два
лева/- за частично отхвърлените искове по чл.72, ал.2 от ЗС.
ОСЪЖДА М.Ю.Ю., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ШРС, държавна такса относно отхвърлената част от
иска по чл.31, ал.2 от ЗС, равняваща се на сума от 85.99 лв. /осемдесет и пет
лева и деветдесет и девет стотинки/, както да заплати държавна такса относно
отхвърления иск по чл.59 от ЗЗД, в размер на 476, 40 лв. /четиристотин
седемдесет и шест лева и четиридесет стотинки/, както и сума от 79.00 лв.
/седемдесет и девет лева/- държавна такса върху, уважената част от иска по
чл.72, ал.2 от ЗС.
ОСЪЖДА Б.Ю.Ю., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ШРС, държавна такса относно отхвърлената част от
иска по чл.31, ал.2 от ЗС, равняваща се на сума от 85.99 лв. /осемдесет и пет
лева и деветдесет и девет стотинки/, както и сума от 79.00 лв. /седемдесет и
девет лева/- държавна такса върху, уважената част от иска по чл.72, ал.2 от ЗС.
ОСЪЖДА Н.С.Х., ЕГН ********** и О.Е.О., ЕГН ********** да заплатят на М.Ю.Ю., ЕГН **********, сумата от 720.00 лв. /седемстотин и
двадесет лева/, представляваща заплатено от този ищец възнаграждение
на особени представители на необходими задължителни другари, конституирани в
първата фаза на производството.
ОСЪЖДА Б.Ю.Ю., ЕГН ********** да заплати на М.Ю.Ю., ЕГН **********, сумата от 240.00 лв. /двеста и
четиридесет лева/, представляваща заплатено от този ищец възнаграждение
на особени представители на необходими задължителни другари, конституирани в
първата фаза на производството.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд - гр. Шумен в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: