Р Е Ш Е Н И Е

198/16.3.2015г. , Гр.Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Бистра Бойн

при секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1075 по описа за 2013г. на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Гр.д.№1075/2013г. по описа на ШРС е образувано по повод депозирана искова молба, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл.79 и 86 от ЗЗД и чл.538 ал.1 от ТЗ от А.С.И. и И.С.И. *** срещу С.К.М.- П. и П.Е.П. *** за осъждане на ответниците да заплатят 3000евро/с левова равностойност 5867,49лв./, представляваща част от просрочена главница в размер на 80 000евро по Запис на заповед от 25.07.2010г. и законната лихва за забава върху главницата за периода от депозиране на исковата молба до окончателното заплащане на вземането и лихва за забава в размер на 380,44лв. върху главница от 5867,49лв., за периода от 14.01.2012 до 30.08.2012г. В молбата се твърди, че ответниците били задължени към ищците по Запис на заповед за сумата от 80 000 евро, издаден като обезпечение по договор за заем между страните и предявен за плащане на 25.07.2010г.

Ответниците са представили писмен отговор в законния едномесечен срок по чл.131 от ГПК, както и доказателства. Сочат, че записът на заповед не е издаден като обезпечение по договор за заем.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна: Видно от представените по делото доказателства, ответниците С.К.М.- П. и П.Е.П. се задължили към ищците по Запис на заповед от 25.07.2010г. за сумата от 80 000 евро, предявен за плащане на 12.01.2012г. и приложен в оригинал. Въз основа на процесния запис на заповед, на осн.чл.417 от ГПК, за частично вземане в размер на 10 000 евро, била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист. С Решение по гр.д.№604/2013г., потвърдено с решение на въззивна инстанция и влязло в законна сила, по реда на чл.422 от ГПК, РС-гр.Шумен отхвърлил предявения от ищците иск за установяване на дължимостта на сумата от 10 000 евро, част от цялото вземане по процесния Запис на заповед. Със сила на пресъдено нещо било отречено твърдяното от ищеца право, като настоящото дело и горепосоченото имат за предмет идентични правоотношения между страните.

За да има изпълнителна сила, записът на заповед следва да съдържа визираните в разпоредбата на чл.535 от ТЗ реквизити, като тяхната кумулативна наличност обуславя валидността на менителничния ефект. Съдът намира, че представения оригинал на запис на заповед, съдържа всички задължителни реквизити, представляващи условие за действителност на менителничното волеизявление. Съгласно практиката на ВКС, при направено от ответника длъжник възражение за липса на каузална сделка, поради която е издаден записът на заповед, ищецът следва да посочи каузалното правоотношение, за обезпечаване изпълнението на което е издаден записът на заповед и да докаже пораждането на задължението по каузалното правоотношение, а ответникът- погасяването му. Въпреки, че е абстрактна сделка, записът на заповед се издава заради конкретни отношения между издателя и лицето, в чиято полза се поема задължението за заплащане на определена сума. За установяване на твърдяното каузално отношение от страна на ищеца са приложени доказателства- Запис на заповед от 25.08.2009г. и разписка от 25.08.2009г. за получаването на сумата от 70 000евро по договор за заем от същата дата между страните. По делото липсват всякакви доказателства за установяване на наличието на договор за заем между страните, обезпечен с процесния Запис на заповед. С оглед на изложеното, настоящия състав достига до извода, че по делото липсват всякакви надлежни убедителни доказателства за установяване на сключен договор за заем, между ищците и ответниците, гарантирано с процесния запис на заповед и реално предаване на паричните суми по него. Поради което намира, че процесният запис на заповед не материализира подлежащо на принудително изпълнение вземане на ищците в претендирания обем по отношение на претендираната главница спрямо ответниците. Предвид изложеното, съдът намира предявения иск за неоснователен, поради което и същия следва да бъде отхвърлен.

В тежест на ищците следва да бъдат присъдени направените от ответниците разноски в размер на 840лв., представляващи адвокатско възнаграждение и 100лв. депозит за вещо лице.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

Отхвърля предявените искове с правно основание чл.79 и 86 от ЗЗД и чл.538 ал.1 от ТЗ от А.С.И. с ЕГН: ********** *** и И.С.И. с ЕГН: ********** *** срещу С.К.М.- П. с ЕГН: ********** *** и П.Е.П. с ЕГН: ********** ***, за заплащане солидарно на ищците по Запис на заповед от 25.07.2010г. сумата от 3000 евро/ три хиляди евро с левова равностойност 5867,49лв./, представляваща част от главница в размер на 80 000 евро по Запис на заповед от 25.07.2010г. и законната лихва за забава върху главницата за периода от депозиране на исковата молба до окончателното заплащане на вземането и лихва за забава в размер на 380,44лв./триста и осемдесет лева и четиридесет и четири стотинки/ върху главницата от 5867,49лв., за периода от 14.01.2012 до 30.08.2012г., , като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА А.С.И. с ЕГН: ********** и И.С.И. с ЕГН: ********** да заплатят солидарно на С.К.М.- П. с ЕГН: ********** и П.Е.П. с ЕГН: **********, сумата 940.00лв./ деветстотин и четиридесет лева/, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ШОС в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: