Р Е
Ш Е Н
И Е
42/20.1.2015г.
Шуменският районен съд, XIІІ състав
на деветнадесети януари 2015
година
В открито заседание в
следния състав:
Секретар : С. Л.
като разгледа докладваното от съдията ГД
№ 1444/2014г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
искове, за съществуване на вземане с правно основание чл. 422 от ГПК.
Искова молба от “****” ЕАД, ЕИК : ******, със седалище и адрес на управление – гр. ******
срещу М.А.Ч., ЕГН : **********,***, с посочено правно основание чл. 422 ГПК и
цена от 166,67 лева главница и 73,70 лева лихви.
Ищецът сочи, че отпуснал кредит на наследодател
на ответницата, който бил обявен за предсрочно изискуем на 12.12.2011г. и имал
вземане срещу нея за сумата от 240,37 лева, представляваща 166,67 лева главница
и 73,70 лихви – неплатени вноски по договор за кредит – овърдрафт, отпуснат на М.А.Ч..
За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 417 ГПК поискал издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Срещу издадената заповед по ЧГД №
2807/2012г., ответника възразил. Поради изложеното ищеца претендира признаване
за установено съществуването на описаното вземане и осъждане на ответника да му
заплати разноските в настоящото производство.
В срока за отговор на исковата молба,
ответникът, редовно уведомен, подава отговор назначеният му особен
представител. Счита иска допустим и неоснователен, без да посочва конкретни
аргументи.
В открито съдебно заседание страните редовно
призовани, чрез представител, поддържат заявеното в исковата молба и отговора.
Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, се установи следното:
С договор от 02.11.2007г. ответникът отпуснал
кредит на М.А.Ч., усвоен на 19.11.2007г.. Кредитът не бил погасен и станал
изискуем на 12.12.2011г., след смъртта на кредитополучателя, който оставил законни
наследници ответницата – съпруга и пет деца, съобразно удостоверение за
наследници № 3746/18.10.2011г. на Община ***. Три от децата се отказали от
наследството, за което са представени удостоверения за вписване отказите им в
особената за това книга на ШРС. Неиздълженият остатък по кредита бил 721,10
лева. С решение № 769/27.10.2014г. по ГД № 819/2014г., по описа на ШРС, е
прогласена нищожност на мълчалив отказ на ответницата от наследството на М. Ч..
Така приетото за установено, доведе до следните
изводи :
Исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК са неоснователни, единствено заради приетото разрешение в ТР №
4/2014г., т. 18. От неподписаното известие за доставяне /л.62/ е видно, че банката
не е уведомявала ответницата, че обявява кредита за предсрочно изискуем, преди
да подаде заявление по ЧГД № 2807/2012г.. Исковата молба по настоящото дело, не
е уведомление, също и връчената на ответницата заповед. Независимо, че
процесуалното действие е извършено преди да е знаел, за споменатото разрешение
в ТР, даденото тълкуване е факт, настъпил в хода на производството, който съдът
следва да вземе в предвид и отхвърли предявените искове, като неоснователни. За
ясното между страните следва да се отбележи, че ответните възражения за дължимост
на по-малка част от дълга са неоснователни. Частта на тримата отрекли се от
наследството уголемява дяловете на останалите тримата/чл. 53 ЗН/, между които и
ответницата, като дяловете им са по 1/3 /чл. 9, ал. 1 ЗН/.
Разноски от ответника не са претендирани и не се
присъждат.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “****”
ЕАД, ЕИК : ******, със седалище и адрес
на управление – гр. ****** срещу М.А.Ч., ЕГН : **********,***, искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, да се признае за установено, че ответницата
дължи на ищеца сумата от 240,37 лева, представляваща 166,67 лева главница и
73,70 лихви – неплатени вноски по договор за кредит – овърдрафт, отпуснат на М.А.Ч.
на 02.11.2007г..
Разноски между страните не се присъждат.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок, от връчването му, пред Окръжен съд – гр. Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: