Р
Е Ш Е Н И Е
4/5.1.2015г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският
районен съд, в открито заседание на четвърти декември през две хиляди и четиринадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Б. Бойн
при секретаря Т.Т., като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№1530 по описа за 2013г. на ШРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод предявени от “Ти Би Ай Кредит” ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. ***, ЕИК № ***, представлявано от В. Г., чрез пълномощника юрисконсулт И.А.Т. срещу Й.В.Й., ЕГН **********
***, В.Й.С., ЕГН ********** *** и Ц.В.Й., ЕГН ********* ***, съединени в
условията на първоначално обективно и субективно кумулативно съединяване на
осъдителни искове с правно основание чл. 79 ал. 1 и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане
на ответниците, в качеството им на наследници на кредитополучателя Ц.Д.С., ЕГН **********, да заплатят на ищеца в условия на разделност,
съобразно наследствените им дялове суми, представляващи непогасено задължение,
произтичащо от Договор за потребителски кредит №***, сключен на
15.07.2009 г., както следва:
за В.Й.С.– в общ размер на 430.33 лева (четиристотин и тридесет лева и тридесет
и три стотинки), от които: сумата от 324.67 (триста двадесет и четири лева и шестдесет и седем
стотинки) лева, представляваща дължима и непогасена главница по цитирания
договор за кредит; сумата от 105.66
(сто и пет лева и шестдесет и шест стотинки) лева, представляваща обезщетение за
забава върху горната главница за периода от 15.09.2009 г. до 28.05.2013 г.
Главницата се претендира ведно със законната лихва върху нея считано от
03.06.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД; за Й.В.Й.– в общ размер на 430.33 лева (четиристотин и тридесет
лева и тридесет и три стотинки), от които: сумата от 324.67 (триста двадесет и четири
лева и шестдесет и седем стотинки) лева, представляваща дължима и непогасена главница по цитирания
договор за кредит, сумата от 105.66
(сто и пет лева и шестдесет и шест стотинки) лева, представляваща обезщетение за
забава върху горната главница за периода от 15.09.2009 г. до 28.05.2013г. Главницата
се претендира ведно със законната лихва върху нея считано от 03.06.2013г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и за
Ц.В.Й.– в общ размер на 430.33лева(четиристотин и тридесет лева и тридесет и
три стотинки), от които: сумата от 324.67 (триста двадесет и четири лева и шестдесет и седем
стотинки) лева,
представляваща дължима и непогасена главница по цитирания договор за кредит,
сумата от 105.66 (сто и пет лева и
шестдесет и шест стотинки) лева,
представляваща обезщетение за забава върху горната главница за периода от
15.09.2009г. до 28.05.2013г. Главницата се претендира ведно със законната лихва
върху нея считано от 03.06.2013г. до окончателното изплащане на задължението,
на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ищецът обосновава съществуващия за него
правен интерес от провеждане на осъдителните искове, с оглед на предоставен
потребителски кредит, по който са налице непогасени вноски и моли за
постановяване на положително решение.
С молба от 28.01.2014г. е направен
отказ от иска по отношение на ответника Й.В.Й., която е направила валиден отказ
от наследството на починалия кредитополучател, вписан в особената книга на съда
с разпореждане по ч.гр.д.№ 1904/2012г. Делото е прекратено в тази му част с
Решение от 07.11.2014г. по т.д.№412/2014г. на ШОС. В открито съдебно заседание
съдът допусна изменение на исковете на осн.чл.214 от ГПК, като същите се считат
предявени за сумата 487.00лв. главница и обезщетение за забава в размер на
158,50лв., ведно със законната лихва срещу всеки от двамата ответници.
В отговор на исковата молба,
депозиран в срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответниците, чрез назначения им по
реда на чл.47 ал.6 от ГПК особен представител, оспорват предявените срещу тях
искове по основание и размер. Правят възражение за изтекла погасителна давност
за вземанията за законна лихва. Молят за постановяване на решение, с което
насочените срещу тях искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно
и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: От представения от
ищеца, Договор за потребителски кредит № *** от 15.07.2009 г. между ищцовото дружество и Ц.Д.С. в заверено копие, се установява, че
процесното задължение е по сключен договор за предоставяне на потребителски
кредит, по силата на който ищецът, в качеството му на кредитодател предоставил,
а наследодателят на ответниците, като кредитополучател получил парична сума в
общ размер от 800.00 лв., за закупуване на избрана от
потребителя стока, срещу
поето от последния задължение да върне същата, съгласно уговорен погасителен
план, като крайната дължима сума възлизала на 1044 лева, платима на 15
погасителни вноски по 69.60 лева месечно. Крайният
срок за погасяване на кредита бил 15.10.2010 г. Съгласно т.9, раздел ІІІ от договора, ищецът предоставил заемната сума
директно на
продавача на стоките срещу представена фактура. Видно от
приложена фактура № 0000000041 от 15.07.2009г., била закупена компютърна
конфигурация за сумата от 800лв. В договора е уредена предсрочна изискуемост
върху непогасеното задължение при неплащане на три поредни месечни вноски -
чл.4, ал.3 от Общите условия към договора за кредит. Ответникът заплатил
първата месечна вноска и част от втората в общ размер 70.00 лева. Останалите
вноски останали неплатени и видно от заключението на назначената ССЕ, същите възлизат
на общ размер 974.00 лева. В периода 15.10.2009г.- 28.05.2013г. била начислена
и договорна лихва за забава в размер на 316.99лева върху дължимите и непогасени
задължителни месечни вноски, като съгласно заключението на експертизата същата
е в общ размер на 321,54лв. Предвид изложеното и липсата на спор, съдът приема за безспорно
установено, че между ищеца и наследодателя на ответниците- Ц.Д.С. са били налице
валидни облигационни отношения по предоставен договор за заем. Видно от
Удостоверение за наследници №***., кредитополучателя
починала и оставила за свои законни наследници В.Й.С., ЕГН **********- съпруг, Й.В.Й.
и Ц.В.Й.- дъщери. За да се ангажира отговорността на наследниците на починало
лице за негови задължения е необходимо те да са приели наследството съгласно чл. 60 ЗН,
което е налице по отношение на двамата ответници. Съгласно чл.9 ал.1 от ЗН,
същите отговарят за равна част от задълженията на наследодателя. Предявените
искове за главница в размер на 487.00лв. за двамата сънаследника са основателни
и следва да бъдат уважени изцяло.
По отношение на направеното
възражение от представителя на ответниците за погасяване на част от вземането
за лихви, същото е частично основателно. Исковата молба е депозирана на
03.06.2013г. Претендира се обезщетение за забава за периода от 15.09.2009г. до 28.05.2013г. в размер на
158,50лв. за всеки от ответниците, чийто размер съобразно изчисленията на ССЕ е
160,77лв. Практиката на ВКС е категорична, че вземането за лихви възниква от
момента на изискуемост на главното вземане и давността започва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо чл.114 ал. 1
ЗЗД. В случая срокът на плащане на главницата е уговорен на периоди с
договора за заем, поради което длъжникът изпада в забава с изтичането на всеки
от тях. Това е моментът, от който започва да тече давността за погасяване на
вземането за лихви и срокът е тригодишен. С оглед на това, след като искът е
предявен след изтичането на три години от възникване на вземането за лихви и е
направено възражение за давност от ответника, то тези суми не могат да бъдат
присъдени. Възражението за изтекла погасителна давност е основателно за периода
от 15.09.2009г. до 02.06.2010г., като лихви се дължат за периода от
02.06.2010г. до 28.05.2013г. Изчислени с он-лайн лихвен калкулатор, дължимите
от ответниците обезщетения са, както следва: върху вноска с размер 69,20лв. с
падеж 15.09.2009г. е 21,36лв.; върху осем вноски с размер 69,60лв. с падежи от 15.10.2009г.
до 15.04.2010г., е 21,43лв. за всяка; върху
вноска с размер 69,60лв. с падеж 15.06.2010г. е 21,18лв.; върху вноска с размер
69,60лв. с падеж 15.07.2010г. е 20,58лв.; върху вноска с размер 69,60лв. с
падеж 15.08.2010г. е 19,97лв.; върху вноска с размер 69,60лв. с падеж 15.09.2010г.
е 19,36лв.; върху вноска с размер 69,60лв. с падеж 15.10.2010г. е 18,77лв.,
общо в размер на 292,66лв. Към датата на подаването на исковата молба част от претенцията
за лихви, в размер на 24,33лв. общо, съобразно претенцията на ищеца и
изчисленията на съда е била погасена по давност с оглед разпоредбата на чл. 111 б."б" ЗЗД. /Решение №
674 от 24.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1210/2008 г., IV г. о., ГК/. Искът за акцесорната
претенция за лихви, в частта, в която не е погасена- 146,33лв. за всеки от
двамата ответници, следва да бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на
ищеца следва да си присъдят разноски в размер на 527,32лв., съобразно уважената
част от исковете.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.Й.С., ЕГН ********** *** и Ц.В.Й., ЕГН *********
*** на основание чл. 79, ал. 1 и чл.86 ал.1 ЗЗД в качеството им на наследници
на кредитополучателя Ц.Д.С., ЕГН **********, да заплатят на “Ти Би Ай Кредит” ЕАД, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. ***, ЕИК № ***, представлявано от В. Г. непогасено задължение, произтичащо от Договор за потребителски
кредит №***, сключен на 15.07.2009 г., както следва: за В.Й.С.- сумата от 487.00лв.(четиристотин
осемдесет и седем лева), представляваща
главница; сумата от 146,33лв. (сто четиридесет и шест лева и тридесет и три
стотинки),
представляваща обезщетение за забава върху горната главница за периода от 02.06.2010г.
до 28.05.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
03.06.2013г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.86
ал.1 от ЗЗД и за Ц.В.Й.- сумата от 487.00лв.(четиристотин осемдесет и
седем лева), представляваща главница;
сумата от 146,33лв. (сто четиридесет и шест лева и тридесет и три стотинки), представляваща
обезщетение за забава върху горната главница за периода от 02.06.2010г. до
28.05.2013г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
03.06.2013г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ исковете
в частта им за претенция за лихва в останалата им част до пълния предявен
размер, като погасени по давност.
ОСЪЖДА В.Й.С., ЕГН ********** и Ц.В.Й., ЕГН ********* да заплатят солидарно на “ТИ БИ АЙ
КРЕДИТ“ ЕАД“,ЕИК № *** сумата от 527,32лв./петстотин
двадесет и седем лева и тридесет и две стотинки/, представляваща направените
по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: