Р Е Ш Е Н И Е

44/22.1.2015г., гр.Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На петнадесети януари през две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Надежда Кирилова

Секретар: Ст. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД № 1032 по описа на ШРС за 2014г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. чл.240 от ЗЗД, във вр. чл.99 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от “***” ЕАД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК: 202317122, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“***” № 19, ет.2, представлявано от И.Г.Д.М., чрез пълномощника си М.В.В. – юрисконсулт Съдебни вземания, упълномощена с пълномощно рег. № 12917/16.11.2012г. на Нотариус М.Ш. с район на действие РС – гр.София, с Рег. № 042 на НК, адрес за призоваване: ****** срещу Д.Г.Д., ЕГН **********,***.

Ищцовото дружество твърди, че съгласно сключен на 31.05.2007г. Договор за кредит за текущо потребление „***” ЕАД отпуснала на кредитополучателя Н.М.В. кредит в размер на 10 000.00 /десет хиляди/ лева, при лихва и други условия, подробно уговорени с договора за кредит и общите условия към него. В исковата молба излагат, че кредиторът е изпълнил задълженията си по договора, като е предоставил на кредитополучателя сумата в размер на 10 000.00 /десет хиляди/ лева, като задължението било обезпечено с поръчителството на Д.Г.Д., ЕГН **********, съгласно Договор за поръчителство от 31.05.2007г. Сочи се, че на 19.03.2010г. между кредитополучателя и “***” ЕАД било подписано Допълнително споразумение, с което били договорени нови условия за погасяване на задължението, като към допълнителното споразумение, като неразделна част от Договора за кредит, отново бил подписан Договор за поръчителство от същата дата, с поръчител Д.Г.Д.. В исковата молба излагат, че съгласно първия абзац на цитирания договор за поръчителство поръчителката се съгласила да отговаря солидарно с кредитополучателя за новия срок от 96 /деветдесет и шест/ месеца и при останалите нови условия, посочени в Допълнителното споразумение, като се задължила спрямо Кредитора при неизпълнение от страна на Кредитополучателя на задълженията да ги изпълни при условията на договора за кредит и Допълнителното споразумение, което било удостоверено с подписите на задължилите се лица. Сочи се, че на 14.03.2012г. кредитополучателят Н.М.В. починал. Твърди се също, че кредитът станал предсрочно изискуем, считано от 18.02.2013г., на основание т.19.2 и следващи от Общите условия към Договора за кредит и допълнителното споразумение, като на 23.04.2013г. “***” ЕАД инициирало производство по чл.417 от ГПК пред ШРС с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу солидарно отговорното лице, по повод, на което им била издадена заповед за изпълнение.

На 26.09.2013г. “***” ЕАД е сключило Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ с “***” ЕАД, по силата на който първото дружество е прехвърлило на ищцовото вземането на “***” ЕАД срещу Д.Г.Д., ведно с всичките му привилегии, обезпечения и други принадлежности по Договор от 31.05.2007г. за кредит за текущо потребление. Договорът за цесия бил влязъл в сила и оригиналите на документите, от които произтичат задълженията по цитирания договор били предадени на цесионера.

Ищцовото дружество твърди, че в изпълнение разпоредбите на чл.99 от ЗЗД и по силата на изрично пълномощно е изпратило до поръчителя /ответника/ уведомително писмо за актуалната сума по дълга към датата на цесията.

Сочат също, че след извършена справка по ч.гр.дело № 1172/2013г. на ШРС било установено, че на длъжника и ответник в настоящото производство към дата на депозиране на исковата молба не била връчвана Заповед за изпълнение и Призовка за доброволно изпълнение, поради което считат, че срока за депозиране на възражение не е започнал да тече, както и че нямало депозирано от длъжника заверено копие от връчена ПДИ, но въпреки това районният съд определил срок на заявителя да предяви специален установителен иск.

С настоящата искова молба предявяват положителен установителен иск, като молят съда да признае за установено, че Д.Г.Д., ЕГН ********** дължи на “***” ЕАД сумата в общ размер от 8 619.46лв. /осем хиляди шестстотин и деветнадесет лева и четиридесет и шест стотинки/, от които: 6 931.36 лева – неизплатена главница по Договор за КТП и поръчителство от 31.05.2007г.; 1 144.78 лева – лихва съгласно Договор, заемни такси и лихва за просрочие, включително такси закъснение от 22.11.2012г. до 22.04.2013г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, както и направените по заповедното производство разноски. Молят ответникът да бъде осъден да им заплати и направените по настоящото производство разноски.

В съдебно заседание за ищцовото дружество се явява упълномощен представител – юрисконсулт М. В., който поддържа предявения иск и моли същия да бъде уважен изцяло, като излага конкретни съображения в тази насока в съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника. В законоустановения едномесечен срок от нейна страна, чрез процесуалният й представител адв. А. Д. от ШАК е бил депозиран писмен отговор. Счита иска за процесуално недопустим, тъй като е предявен е от лице, нямащо активна процесуална легитимация и поради неизпълнение на разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, задължаваща старият кредитор да уведоми длъжника за извършената цесия. Освен това излага, че иска е неоснователен, като го оспорва изцяло, както по основание, така и по размер. Претендира и разноски.

В съдебно заседание ответника се явява лично и с упълномощен представител – адв.А.Д. от ШАК, като оспорва предявения иск и моли иска да бъде отхвърлен изцяло. В съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки моли иска да бъде отхвърлен, като излага конкретни мотиви в тази насока.

Съдът с Определение № 2330 от 12.08.2014г. е конституирал З.Н.В. - Н., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, като трето лице – помагач на страната на ответника Д.Г.Д., ЕГН ********** по предявения срещу нея иск от ***” ЕАД, с ЕИК: 202317122, на основание чл.219, ал.1 от ГПК. С цитираното определение съдът е приел и за съвместно разглеждане предявения при условията на евентуалност, по реда на чл.219, ал.3 от ГПК обратен иск от Д.Г.Д. срещу третото лице – помагач на страната на ответницата - З.Н.В. - Н..

В отговора третото лице помагач З.Н.В. - Н. сочи, че в качеството си на трето лице помагач на ответницата не може да заяви правопогасяващи, правоотлагащи или правоизключващи факти по отношение на съществуването на задължението на ответницата по договор за поръчителство, тъй като съгласно чл.142 от ЗЗД поръчителят може да противопостави на кредитора всички възражения, принадлежащи на длъжника, а не обратното. От друга страна, твърди, че няма качеството на универсален приемник на главния длъжник, тъй като била вписала по надлежния ред отказ от наследството на наследодателя Н.М.В. и като единствен наследник на неговото наследство се явява наследник с ограничена отговорност по отношение на кредиторите на наследството. По отношение на въведеното с отговора на исковата молба твърдение за нищожност на направения отказ от наследството на наследодателя Н.М.В. излага, че твърдяната нищожност не е предявена по съответния процесуален ред, поради което нямала процесуална възможност за защита срещу „твърдения“, както и че твърденията за приемането на наследството с конклудентни действия от нейна страна са неистина.

С определение от 14.01.2015г., постановено в открито съдебно заседание, съдът е прекратил производството по настоящото гр.дело, в частта относно предявения обратен иск от Д.Г.Д. срещу З.Н.В. - Н., поради оттеглянето му, като определението е влязло в сила на 21.01.2015г.

В съдебно заседание за третото лице-помагач на страната на ответника З.Н.В. - Н. се явява упълномощен представител – адв. С. от ШАК, като моли съда да се произнесе с решение по справедливост.

Съдът с определение от 27.10.2014г. е конституирал Х.Д.Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, действаща в качеството на майка и законен представител на малолетното си дете И.И.В., ЕГН **********, като трето лице – помагач на страната на ответника Д.Г.Д., ЕГН **********, по предявения срещу нея иск от ***” ЕАД, с ЕИК: 202317122, на основание чл.219, ал.1 от ГПК.

В отговора третото лице помагач Х.Д.Ц. излага, че с Решение № 490/08.06.2012г., постановено по гр. дело № 1557/2012г. по описа на ШРС, на основание чл.61, ал.2 от ЗН е допуснато приемане на наследството по опис, останало след смъртта на Н.М.В.. Сочи също, че допуска другата наследница З.Н.В. – Н. /също третото лице помагач по настоящото дело/ да е приела наследството чрез конклудентни действия, тъй като е продължила да живее в дома на наследодателя си.

В съдебно заседание третото лице-помагач на страната на ответника Х.Д.Ц. се явява лично, като счита, че предявения иск за неоснователен и моли съда да го отхвърли.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

По силата на Договор за текущо потребление на 31.05.2007г. между "***" ЕАД, Финансов център – гр.Шумен и наследодателя на третото лице - помагач З.Н.В. и третото лице - помагач Х.Д.Ц., действаща в качеството на майка и законен представител на малолетното си дете И.И.В. – Н.М.В., ЕГН ********** от гр.Шумен, починал на 14.03.2012г., банката е отпуснала на кредитополучателя Н.М.В. потребителски кредит в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, а последният се е задължил да го върне на банката - кредитор в срок от 96 /деветдесет и шест/ месеца, като била договорена лихвата по кредита в размер на 12.45 %.

Ведно с договора за кредит за текущо потребление, сключен между кредитополучателя Н.М.В. и банката-кредитор "***" ЕАД, Финансов център – гр.Шумен, между банката-кредитор и ответника Д.Г.Д. е сключен и договор за поръчителство, по силата на който поръчителят Д.Г.Д. се е задължил да обезпечи изпълнението на задълженията на Н.М.В. /кредитополучател по Договор за текущо потребление от 31.05.2007г./ между "***" ЕАД, Финансов център – гр.Шумен и кредитополучателя Н.В. за сумата 10 000 лева за срок от 96 месеца и при лихва 12.45% годишно.

В поръчителския договор между ответника-поръчител Д.Д. и банката - кредитор е уговорено, че поръчителят отговаря солидарно с кредитополучателя Н.В. спрямо банката – кредитор "***" ЕАД, Финансов център – гр.Шумен.

Впоследствие, на 19.03.2010г. между кредитополучателя Н.В. и “***” ЕАД, Финансов център – гр.Шумен било подписано Допълнително споразумение, с което били договорени нови условия за погасяване на задължението, като към допълнителното споразумение, като неразделна част от Договора за кредит, отново бил подписан Договор за поръчителство от същата дата, с поръчител – ответника Д.Г.Д.. Съгласно цитирания договор за поръчителство поръчителят Д.Г.Д. се съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя за новия срок от 96 /деветдесет и шест/ месеца и при останалите нови условия, посочени в Допълнителното споразумение, като се задължил спрямо банката – кредитор "***" ЕАД, Финансов център – гр.Шумен при неизпълнение от страна на кредитополучателя на задълженията да ги изпълни при условията на Договора за кредит за текущо потребление от 31.05.2007г. и Допълнителното споразумение от 19.03.2010г.

Не се спори между страните, че банката - кредитор е изпълнила задълженията си по договора, като е отпуснала договорения кредит, но не е получила пълно и точно насрещно изпълнение от страна на кредитополучателя М., поради което кредита бил обявен за предсрочно изискуем на 22.11.2012г., като към тази дата броя на неплатените месечни вноски възлизал на 4 броя. Тъй като кредитополучателя М. не им заплатил дължимата сума, било инициирало производство по чл.417 от ГПК пред Районния съд – гр.Шумен и образувано ч.гр.дело № 1172/2013г. С ъс Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено на 23.04.2013г., след смъртта на кредитополучателя Н.М.В. /починал на 14.03.2012г./ от "***" ЕАД, Финансов център – гр.Шумен до Районния съд – гр.Шумен било инициирано цитираното производство по чл.417 от ГПК с искане за издаването на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на извлечение от счетоводните си книги за целия остатък от главницата – 6 931.36 лева и наказателна лихва в размер на 1 144.78 лева за периода от 22.11.2012г. до 22.04.2013г. Претендирана е със заявлението и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 23.04.2013г., до окончателното й изплащане.

Със заявлението по чл.417, т.2 от ГПК сумите били претендирани от банката-кредитор солидарно срещу Д.Г.Д. - поръчител по договора за текущо потребление и от наследницата на кредитополучателя - З.Н.В., като същите са посочени поименно в заявлението.

Районния съд – гр.Шумен издавал в полза на "***" ЕАД, Финансов център – гр.Шумен Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за претендираните от банката-кредитор суми в нейна полза. Със Заповед № 722/03.06.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ съдът е осъдил длъжника Д.Г.Д. - в качеството му на поръчител по договора за текущо потребление, предоставен на кредитополучателя Н.М.В. /починал на 14.03.2012г./, да заплати на банката - кредитор претендираните със заявлението суми. На същата дата било постановено от ШРС по посоченото дело и разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение и изпълнителен лист в полза на банката - кредитор - заявител. Същевременно с влязло в законна сила Разпореждане от 25.04.2014г., постановено по цитираното ч.гр.дело, Районния съд – гр.Шумен е отхвърлил Заявление на "***" ЕАД, Финансов център – гр.Шумен за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в частта за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу наследницата на кредитополучателя – третото лице – помагач З.Н.В. – Н..

След издаването на заповедта за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 1172/2013г. по описа на ШРС, на 26.09.2013г. между "***" ЕАД, Финансов център – гр.Шумен, в качеството й на продавач и “***” ЕООД гр.София /преобразувано впоследствие на “***” ЕАД – гр.София/, в качеството му на купувач бил сключен Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/.

По силата на този договор продавачът прехвърлил на купувача /ищцовото дружество/, а последният се съгласява да придобие и да му бъдат прехвърлени тези вземания на продавача, произтичащи от предоставени просрочени потребителски кредити.

Договорено е между страните, че вземанията, прехвърлени от "***" ЕАД, Финансов център – гр.Шумен, като цедент /продавач/ на “***” ЕАД – гр.София, като цесионер /купувач/ по неизпълнените договори за потребителски кредити към банката-цедент, са посочени в Приемо-предавателен протокол. Договорът за цесия е влязъл в сила и оригиналите на документите, от които произтичат задълженията на ответника са били предадени на цесионера.

В чл.5.4 от Договора за цесия било уговорено, че уведомленията за прехвърлените вземания до третите лица - длъжници, по чл.99, ал.4 от ЗЗД да бъдат отправени от цесионера.

На 29.10.2013г. цедентът “***” ЕАД – гр.София е връчил на ответника уведомление за извършената цесия, което било получено лично от ответника. Със същото уведомление на ответника бил даден срок за доброволно изпълнение на задължението, като е бил предупреден, че при неизпълнение задължението му става изцяло и незабавно дължимо.

Междувременно на 14.02.2014г. заповедта за изпълнение и изпълнителния лист били връчени на представителя на ответницата /длъжника/, видно от отметката върху молбата, приложена по ч. гр. дело № 1172/2013г. /след прошнуроването/. След връчване на длъжникът по изпълнение на препис от заповедта за изпълнение, ведно с изпълнителен лист, по реда на чл.414, ал.1 от ГПК възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение, издадена по ч.гр.дело № 1172/2013г. на ШРС, било подадено от длъжника Д.Г.Д..

За подаденото възражение от длъжника по изпълнение Д.Г.Д. *** уведомил заявителя "***" ЕАД, Финансов център – гр.Шумен на основание чл. 415, ал.1 от ГПК, с оглед осъществяване на правото да предяви установителен иск по чл. 422 от ГПК против възразилият длъжник в законовия едномесечен срок.

Съобщение било получено от "***" ЕАД, Финансов център – гр.Шумен на 13.03.2014г., а на 11.04.2014г. Районен съд – гр.Шумен е уведомен от “***” ЕАД – гр.София, че е предявил иск против възразилият длъжник по реда на чл.422 от ГПК, като е приложил екземпляр от исковата молба, заведена в РС – гр.Шумен с вх. № 1032/11.04.2014г.

По тази искова молба било образувано настоящото гр.дело № 1032/2014г. по описа на ШРС

Впоследствие, след сключения между банката-кредитор "***" ЕАД, Финансов център – гр.Шумен, като цедент и цесионера “***” ЕАД – гр.София договор за цесия от страна на цесионера е подадена молба до ЧСИ А.Т. с рег. № 877 при КЧСИ, с район на действие - Окръжен съд – гр.Шумен и приложен към молбата изпълнителен лист, издаден по ч. гр. дело № 1172/2013г. изпълнителен лист, при частния съдебен изпълнител е образувано изп. дело № 20148770400324/2013г.

По това изпълнително дело частният съдебен изпълнител конституирал като взискател “***” ЕАД – гр.София на мястото на "***" ЕАД, Финансов център – гр.Шумен, вписана като взискател в изпълнителния лист. Като правно основание за това свое процесуално действие ЧСИ е посочил разпоредбата на чл.429, ал.1 от ГПК.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: Договор за кредит от 31.05.2007г., ведно с договор за поръчителство, общи условия и погасителен план; Допълнително споразумение от 19.03.2010г., ведно с договор за поръчителство, общи условия и погасителен план; Копия от заявление за издаване на ЗНИ; Копие от Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК; Копие от изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 1172/2013г. по описа на ШРС; Договор за покупко-продажба на вземания от 26.09.2013г. между “***” ЕАД и “***” ЕАД; Изрично пълномощно за правата по чл.99, ал.3 от ЗЗД; Потвърдително писмо от “***” за извършена цесия; Копие от приложение – списък с цедирани кредити; Уведомително писмо до Д.Г.Д. за Цесия по чл.99, ал.3 от ЗЗД, Вносна бележка от 23.04.2014г. за заплатена държавна такса, заверени копия от Удостоверение за наследници № 001626 от 03.05.2012г.; Заявление до „***“ ЕАД Рег. № 3184/13.08.2014г., Решение № 490/08.06.2012г., постановено по гр. дело № 1557/2012г. по описа на ШРС, Решение № 490/08.06.2012г., постановено по гр. дело № 1557/2012г. по описа на ШРС, Удостоверение изх. № 3613/06.10.2010г.; платежно нареждане за внесен депозит за вещо лице; копие от Покана за доброволно изпълнение с Изх. № 936/12.09.2013г.; копие от Известие за доставяне на писмо от 18.03.2013г. на Д.Г.Д. и копие от Известие за доставяне от 29.10.2013г. с Бар код: PSFABG00591FR.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното производство съдебно - счетоводна експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, като компетентно дадена, за установяване на размера на дължимите суми от ответника по издадената в полза на бланката – кредитор заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр. дело № 1172/2013г. Вещото лице дава заключение, че на кредитополучателя Н.В. на 31.05.2007г. по разплащателна сметка № 02/13962061-IBAN ***, с титуляр Н.М.В. е преведена сумата в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща потребителски кредит, както и че общия размер на дължимите към банката суми към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 23.04.2013г. възлиза на обща стойност 8 076.14 лева, от които 6 931.36 лева – главница; 791.60 лева – договорна лихва; 293.18 лева – наказателна лихва и 60 лева – такса и че със заявлението банката претендирала и съдебни разноски в размер на 543.80 лева. Експерта заключава също, че кредита е обявен за предсрочно изискуем на 22.11.2012г., като към посочената дата на предсрочна изискуемост на кредита броя на неплатените месечни вноски бил четири, като към тази дата броя на просрочените дни бил 97. Освен това, вещото лице дава заключение, че размера на законната лихва върху сумата от 6 931.36 лева, представляваща остатък главница по кредита, за периода от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК - 23.04.2013г. до датата на депозиране на исковата молба – 11.04.2014г. възлиза на стойност 683.08 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че кредитополучателя Н.М.В. и "***" ЕАД, Финансов център – гр.Шумен са били в облигационни отношения, като на основание сключен Договор за текущо потребление на 31.05.2007г. отпуснало на кредитополучателя Н.В. потребителски кредит в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева. Безспорно се установява също, че е сключен и договор за поръчителство, по силата на който поръчителят – ответника Д.Г.Д. се е задължил да обезпечи изпълнението на задълженията на Н.М.В. /кредитополучател по Договор за текущо потребление от 31.05.2007г./ между "***" ЕАД, Финансов център – гр.Шумен и кредитополучателя Н.В. за сумата 10 000 лева за срок от 96 месеца и при лихва 12.45% годишно, както и че в поръчителския договор между ответника-поръчител Д.Д. и банката - кредитор е уговорено, че поръчителят отговаря солидарно с кредитополучателя Н.В. спрямо банката – кредитор "***" ЕАД, Финансов център – гр.Шумен. Установено е също, че впоследствие, на 19.03.2010г. между кредитополучателя Н.В. и “***” ЕАД, Финансов център – гр.Шумен било подписано Допълнително споразумение, с което били договорени нови условия за погасяване на задължението, като към допълнителното споразумение, като неразделна част от Договора за кредит, отново бил подписан Договор за поръчителство от същата дата, с поръчител – ответника Д.Г.Д.. От цитирания договор за поръчителство е видно, че поръчителят Д.Г.Д. се съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя за новия срок от 96 /деветдесет и шест/ месеца и при останалите нови условия, посочени в Допълнителното споразумение, като се задължил спрямо банката – кредитор "***" ЕАД, Финансов център – гр.Шумен при неизпълнение от страна на кредитополучателя на задълженията да ги изпълни при условията на Договора за кредит за текущо потребление от 31.05.2007г. и Допълнителното споразумение от 19.03.2010г. Посочените Договор за кредит за текущо потребление от 31.05.2007г., Допълнителното споразумение от 19.03.2010г. и 2бр. Договори за поръчителство не са били оспорени като неавтентичен /в частта относно подписа на ответника и на поръчителя/, поради което, макар и частен диспозитивен документ, има материална доказателствена тежест спрямо него, като доказва, че отразените в договора неизгодни за страната факти са верни. Установява се, а и този факт се признава и от страна на ответника, че търговското дружеството е изпълнило произтичащото от договора задължение. Установява се, че банката е изпълнила произтичащото от договора задължение, като видно и от заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, въз основа на подписания между страните договор за потребителски кредит на 31.05.2007г. по разплащателна сметка № 02/13962061-IBAN ***, с титуляр Н.М.В. е била преведена сумата от 10 000 лева. В същото време кредитополучателят не е изпълнил изцяло задължението си по договора, като погасителните вноски по кредита са били заплащани неритмично, а последната заплатена по договора от ответника Д.Д. вноска е била на 19.07.2012г., когато е била заплатена сумата от 151.82 лева, тъй като на 14.03.2012г. кредитополучателят Н.М.В. починал.

С оглед постигната между страните договореност в чл.19.2 от договора следва да се приеме, че предсрочната изискуемост на кредита не настъпва автоматично при спиране на плащанията или неплащане на погасителна вноска. Наличието на тази обективна предпоставка е необходимо, но не и достатъчно условие за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем, доколкото отнемането на преимуществото на срока по договора е субективно право на кредитора. Поради това, преценката дали да го упражни и кога, принадлежи изцяло на последния. Следователно, настъпването на предсрочната изискуемост на банковия кредит предпоставя кумулативно осъществяване на два юридически факта – забава от страна на длъжника на плащанията на договорените погасителни вноски по главница и/или лихви над 90 дни и волеизявление от страна на кредитора за отнемане, поради това на преимуществото на срока с едностранно обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем било то чрез счетоводното му записване за такъв на определена дата, било чрез подаване от кредитора на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение. В този смисъл е и константната съдебна практика и по-конкретно Решение № 92/16.06.2009г. на ВКС по т.д. № 467/2008г., ІІ т.о., ТК, Решение № 58/15.04.2009г. на ВКС по т.д. № 584/2008г., ІІ т.о., ТК, Решение № 345/12.11.2012г. на ВКС по гр.д. № 481/2012г., ІІІ г.о, ГК, Решение № 172/25.03.2013г. на ВКС по т.д. № 849/2011г., І т.о., ТК и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК. В настоящия случай, видно от представените по делото счетоводни документи и от заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че това е станало на 22.11.2012г. чрез счетоводното записване на кредита като предсрочно изискуем, като датата 18.02.2013г., посочена в исковата молба за дата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем е датата на която е прехвърлен кредита счетоводно за задбалансово отчитане. Към тази дата - 22.11.2012г. размерът на дължимите от кредитополучателя суми са в размер на: 6 931.36 лева, представляваща общо дължимата неизплатена главницата по кредита, отпуснат съгласно Договор за кредит за текущо потребление, 791.60 лева - договорна лихва, 293.18 лева – наказателна лихва и 60 лева - такси.

Съгласно разпоредбата на чл.141 от ЗЗД и чл.2 от Договора за поръчителство, като неразделна част от Договора за кредит за текущо потребление, поръчителят отговаря солидарно с главния длъжник. В този смисъл ответникът отговаря изцяло за посочените по-горе суми, както и за разноските по събиране на вземането, солидарно с главния длъжник, т.е. с неговите наследници.

Размерът на вземането, прехвърлено от страна на "***" ЕАД, Финансов център – гр.Шумен на “***” ЕООД гр.София /преобразувано впоследствие на “***” ЕАД – гр.София/, съгласно сключения на 26.09.2013г. Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/. Договорът за цесия е влязъл в сила и оригиналите на документите, от които произтичат задълженията на ответника са били предадени на цесионера, видно от приложеното като писмено доказателство по делото Приложение № 1 – Приемо-предавателен протокол към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 26.09.2013г.

Съдът намира, че извършената цесия на вземането е произвела действие по отношение на ответника. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че съобщаването на договора за цесия не е елемент от фактическия му състав, тъй като вземането преминава върху цесионера по силата на постигнатото съгласие за прехвърляне на вземането. Правилото на чл.99, ал.4 от ЗЗД поставя като условие за противопоставимост на цесията на длъжника и на трети лица осъществяването на факта на уведомяване на длъжника от предишния кредитор. В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че извършената цесия е била съобщена на длъжника на 29.10.2013г.

Съдът намира за неоснователни твърденията на ответната страна, че по отношение на главницата е изтекъл предвидения в закона 6-месечен срок, с оглед на което е отпаднала отговорността на ответника в качеството му на поръчител. По изложените по-горе съображения, както бе отбелязано вече в решението, настоящият състав намира, че банката е обявила кредита за предсрочно изискуем на 22.11.2012г., а на 23.04.2013г. е било подадено и заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 от ГПК. Именно от датата на превръщане на кредита в предсрочно изискуем започва да тече и 6-месечния срок по чл.147, ал.1 от ГПК, в който кредиторът трябва да предяви иск срещу длъжниците. В настоящия случай от началния момент на срока до момента, в който банката е реализирала това свое право чрез подаване на заявлението по чл.417 от ГПК е изтекъл 5-месечен срок, поради което съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че е настъпила преклузия на правото на банката да пристъпи към събиране на вземането си по съдебен ред.

Съдът намира за неоснователно твърдението на процесуалният представител на ответника, че извършената цесия на вземането не е произвела действие по отношение на ответника. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че съобщаването на договора за цесия не е елемент от фактическия му състав, тъй като вземането преминава върху цесионера по силата на постигнатото съгласие за прехвърляне на вземането. Правилото на чл.99, ал.4 от ЗЗД поставя като условие за противопоставимост на цесията на длъжника и на трети лица осъществяването на факта на уведомяване на длъжника от предишния кредитор. В настоящия случай от материалите по делото се установява по безпорен начин, че извършената цесия е била съобщена на наследниците на длъжника по Договор за кредит за текущо потребление. По отношение на ответника също следва да бъде прието, че цесията му е била редовно съобщена, видно от изпратеното писмо с обратна разписка, същото е било връчено лично на ответника.

Съдът намира за неоснователни и твърденията на ответната страна, че по отношение на главницата е изтекъл предвидения в чл.110 от ЗЗД и чл.111 от ЗЗД срок, с оглед на което е отпаднала отговорността на ответника. Следва да се отбележи, че процесното вземане на ответника се погасява с общата петгодишна давност, която в случая започва да тече от датата на спиране на обслужване на кредита на 19.07.2012г., при което до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 23.04.2013г. не е изтекла.

А с оглед на изложеното следва да се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът Д.Г.Д., ЕГН **********, в качеството си на поръчител на кредитополучателя Н.М.В., ЕГН ********** дължи на “***” ЕАД – гр.София /в качеството му на частен правоприемник на ***" ЕАД, Финансов център – гр.Шумен съгласно Договор за покупко-продажба на вземанията /цесия/ от 26.09.2013г./ сумата от 8 619.94 лева, от които 6 931.36 лева – главница и 1 144.78 лева – договорена лихва, представляваща неизплатена дължима сума по Договор за текущо потребление от 31.05.2007г., във връзка с подписано Допълнително споразумение от 19.03.2010г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 23.04.2013г. до окончателното изплащане на сумата.

При преценка на иска и неговия размер съдът съобрази представените по делото счетоводни документи, както и заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, като фактическите и правни изводи и съображения на вещото лице относно размера на остатъка от главницата по кредита, както и на договорените лихви за процесния период на договора се споделят напълно от настоящия състав.

Доколкото видно от приложението към Договор за цесия 26.09.2013г. се установява, че цедентът е прехвърлил на ищцовото дружество и вземането за сумата от 543.80 лева, представляваща направените съдебни разноски по заповедното производство, включващи държавна такса за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и юрисконсултско възнаграждение, то следва да се приеме за установено, че ответникът дължи и посочената сума.

Доколкото ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на иска и с оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените от него разноски в настоящото производство в размер на 856 лева, включващи заплатена държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и разноски за изготвяне на експертиза, заплатени в настоящото производство и съгласно представен списък.

По отношение на направените от страна на З.Н.В. - Н. разноски по обратния иск, съдът намира искането за процeсуално допустимо, а по същество за основателно, поради следните правни съображения:

С Определение № 2330 от 12.08.2014г., постановено по настоящото гр.дело № 1032/2014г. по описа на ШРС, съдът е приел за съвместно разглеждане предявения при условията на евентуалност, по реда на чл.219, ал.3 от ГПК обратен иск от Д.Г.Д., ЕГН ********** срещу третото лице – помагач на страната на ответника - З.Н.В. - Н., ЕГН **********.

С писмена молба от 23.10.2014г. с Рег. № 14 585 по описа на ШРС, адв. А. Д. от ШАК, в качеството му на пълномощник и процесуален представител на ответника Д.Г.Д. е оттеглил изцяло предявения против З.Н.В. - Н. обратен иск, на основание разпоредбата на чл.232 от ГПК. В тази връзка с определение от 14.01.2015г., постановено в открито съдебно заседание, съдът е прекратил производството по настоящото гр.дело, в частта относно предявения обратен иск от Д.Г.Д. срещу З.Н.В. - Н., поради оттеглянето му, като определението е влязло в сила на 22.01.2015г.

Междувременно, в проведеното на 14.01.2015г. съдебно заседание по настоящото дело, адв. Св. С. от ШАК - пълномощник на ответника по обратния иск З.Н.В. - Н. е направил искане съда да се произнесе, като му присъди направените по делото разноски в размер на 760 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по предявения срещу последната обратен иск.

Разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК предвижда правото на ответника на разноски и при прекратяване на делото без да установява обаче краен срок, до изтичането на който искането за присъждане на разноски следва да бъде отправено до съда. А доколкото процесуалният закон не установява краен срок по отношение на искането за присъждане на разноски, то в настоящия случай следва да намери приложение общото правило, че страните са длъжни да изчерпят всички свои процесуални искания до приключване на устните състезания пред съответната инстанция. В същия срок следва да бъдат представени и доказателствата за реално извършените разноски. Ответникът не е длъжен да включи подобно искане в отговора на исковата молба /по аргумент от чл.131, ал.2 от ГПК/ нито да представи с отговора доказателствата за извършените разноски, още повече, че част от разноските могат да бъдат извършени след постъпването на отговора в съда /като разноски за вещи лица, за събиране на доказателства и др./

Производството по настоящото дело е частично прекратено в частта относно предявения от Д.Г.Д. обратен иск срещу З.Н.В. -Н., поради оттеглянето му. Следователно е налице хипотеза на прекратяване на производството по причина, която не е пряко свързана с процесуалното поведение на ответника по обратния иск. Искането за прекратяване на производството е направено от процесуалният представител на ответника по първоначалния иск Д.Д. с писмена молба в срока по чл.232 от ГПК, т.е. до приключване на първото заседание по делото, а в настоящия случай дори преди провеждането на първото съдебно заседание, поради което препис от молбата не е връчван на ответника по обратния иск З.В. - Н., доколкото съгласието й за прекратяване на производството в такава хипотеза не е необходимо. Следователно ответника по обратния иск З.В. - Н. не е разполагал с възможност да изрази становище по искането и да заяви претенцията си за присъждане на направените разноски, както и да представи доказателства за реалното им извършване. Същият обаче е получил препис от исковата молба и е упражнила правото си на отговор в предвидения от закона срок преди постъпване на изявлението за оттегляне на иска. В тази връзка следва да се направи извода, че ответника по обратния иск З.В. - Н. е сторил посочените в искането разноски по повод подадената срещу него искова молба и същите следва да му бъдат присъдени.

Действително, в отговора на обратния иск З.Н.В.-Н. е направила искане за присъждане на разноски, представяйки единствено Договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно № 0000036357 от 09.09.2014г. с предмет – процесуално представителство по гр. дело № 1032/2014г. по описа на ШРС. Достатъчно условие за възникване на правото по чл.78, ал.4 от ГПК е разходите да са сторени след получаване на препис от исковата молба с указания по чл.131 от ГПК и преди ответника да е уведомен за прекратяване на производството, като законът не предвижда някаква формална процедура за приобщаване към делото на доказателствата за извършване на разходите. В случая ответника по обратния иск е представил с отговора на исковата молба Договор за правна защита и съдействие № 0000036357, сключен на от 09.09.2014г. и с предмет – процесуално представителство пред ШРС, т.е. преди постановяване на определението за прекратяване на производството по делото и преди подаване на молбата за оттегляне на иска. Съдът намира, че доколкото представеният по делото договор за правна защита и съдействие удостоверява извършено плащане, то същия следва да се възприеме като доказателство за извършените от страна на ответника по обратния иск З.Н.В. -Н. разноски. При преценка на молбата съдът съобрази константната съдебна практика по обсъдените по-горе спорни въпроси и по-конкретно: Определение № 101 от 12.03.2012г. на ВКС по гр.д. № 102/2012г., ІІ г.о., ГК; Определение № 289 от 12.05.2011г. на ВКС по ч.гр.д. № 255/2011г., ІV г.о., ГК; Определение № 63 от 24.03.2011г. на ВКС по гр.д. № 1630/2010г., ІІІ г.о., ГК и др.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че искането на процесуалния представител на З.Н.В. – Н., в качеството й на ответник по предявения обратен иск, за присъждане на направените в хода на производството разноски се явява основателно и като такова следва да бъде уважено изцяло, като ответника по първоначалния иск Д.Г.Д. следва да бъде осъден да й заплати сумата от 760 лева, представляваща направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Г.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** ДЪЛЖИ “***” ЕАД, с ЕИК: 202317122, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“***” № 19, ет.2, представлявано от И.Г.Д.М., чрез пълномощника си юрисконсулт М.В.В., със съдебен адрес: ****** /в качеството му на частен правоприемник на ***" ЕАД, Финансов център – гр.Шумен „***” ООД съгласно Договор за покупко-продажба на вземанията /цесия/ от 26.09.2013г./ сумата от 8 619.94 лева /осем хиляди шестстотин и деветнадесет лева и деветдесет и четири стотинки/, от която: 6 931.36 лева /шест хиляди деветстотин тридесет и един лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща непогасена част от главницата по кредит, отпуснат съгласно Договор за текущо потребление от 31.05.2007г., във връзка с подписано Допълнително споразумение от 19.03.2010г. и 1 144.78 лева /хиляда сто четиридесет и четири лева и седемдесет и осем стотинки/ – договорена лихва, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 23.04.2013г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Д.Г.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ НА “***” ЕАД, с ЕИК: 202317122, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“***” № 19, ет.2, представлявано от И.Г.Д.М., чрез пълномощника си юрисконсулт М.В.В., със съдебен адрес: ****** /в качеството му на частен правоприемник на ***" ЕАД, Финансов център – гр.Шумен „***” ООД съгласно Договор за покупко-продажба на вземанията /цесия/ от 26.09.2013г./ сумата от 543.80 лева /петстотин четиридесет и три лева и осемдесет стотинки/, представляваща направените съдебни разноски по заповедното производство, включващи държавна такса за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Д.Г.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ НА “***” ЕАД, с ЕИК: 202317122, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“***” № 19, ет.2, представлявано от И.Г.Д.М., чрез пълномощника си юрисконсулт М.В.В., със съдебен адрес: ****** /в качеството му на частен правоприемник на ***" ЕАД, Финансов център – гр.Шумен „***” ООД съгласно Договор за покупко-продажба на вземанията /цесия/ от 26.09.2013г./ сумата от 856 /осемстотин и петдесет и шест/ лева, включващи заплатена държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и разноски за изготвяне на експертиза, заплатени в настоящото производство.

ОСЪЖДА Д.Г.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ НА З.Н.В. - Н., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, чрез пълномощника си адв. С. С. от ШАК, със съдебен адрес: гр.Шумен, пл. “***” № 12, ет.2 сумата от 760 /седемстотин и шестдесет/ лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по ГД № 3405/2013г. по описа на ШРС в качеството й на ответник по предявения обратен иск.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

След влизане в сила на съдебното решение, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело № 1172/2013г. по описа на РС-гр.Шумен, с оглед на правните последици по чл.416 от ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: