Р Е
Ш Е Н
И Е
127/11.2.2015г.
Шуменският районен съд, XIІІ състав
на девети февруари 2015
година
В публично заседание в
следния състав:
Секретар: Цв. К.
като разгледа докладваното от съдията ГД
№ 1100/2014г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен ревандикационен иск, с правно основание
чл. 108 от ЗС.
Искова молба от пълномощник на В. Р. Х., ЕГН : **********,
с адрес за призоваване – гр. Ш., ул. “С.” № 111, срещу В.Ц. Е., ЕГН : **********,***,
с посочено правно основание чл. 108 от ЗС.
Ищецът сочи, че бил съсобственик на недвижим
имот с идентификатор № 83510.668.152.7, представляващ апартамент от 40,71
кв.м., в едно с избено помещение от 2,92кв.м., както и 0,736% ид.ч. от общите
части на сграда и право на строеж, върху мястото, находяща се в гр. Ш., . Владението му било отнето от ЧСИ, при въвод на
ответника, който закупил имота от лице водило ревандикационен иск срещу
праводател на ищеца, който бил отхвърлен. Считайки, че го владее без основание,
иска да се признае за установено, че е собственик на имота, по давностно
владение и осъден ответникът, да му предаде владението.
В срока за отговор на исковата молба,
ответникът, редовно уведомени, подава отговор. Счита иска недопустим,
евентуално неоснователен. Твърди, че въпросът за собствеността е разрешен със
сила на присъдено нещо.
В открито съдебно заседание, страните редовно
призовани, лично и чрез представители поддържат заявеното в исковата молба и
отговора. Допуснато е встъпване на трето лице – П.Д.П., ЕГН : **********,*** –
помагащ на ответника, който също счита иска неоснователен и иска отхвърлянето
му.
Така предявеният иск е допустим, според
постановеното с определение по ВГД № 518/2014г., по описа на ШОС, разгледан по същество
е неоснователен, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Не се спори между страните, че имотът се намира
във владение на ответника, от 2015г., установено при въвод от ЧСИ. Закупил го
от помагача си в процеса П.П.. Ревандикационен иск на последния, в осъдителната
му част, бил отхвърлен срещу бащата на ищеца по ГД № 2984/2008г., като е
признато, че П.П. е бил собственик на имота. По ГД № 1005/2010г.,
производството по установителен иск за собственост, за същия имот, на ищовите
родители, било прекратено. Разпитаните свидетели посочиха, че в имота, още като
непълнолетен живеел ищеца, идвали и неговите родители. Това се потвърждава и от
писмени доказателства, според които той сключвал договори за комуникационни
услуги през периода 2006-2008г.. Ответните свидетели твърдят, че имота се
ползвал от ищовите родители, по договор за наем, какъвто баща му заплащал до
2004г. на бащата, на П.П. – св. Д. В., а ищцовият свидетел И., че през 1994г.
апартаментът бил продаден на Раим/баща на ищеца/ за 9000 лева и едно теле, като
тогава получил и ключовете за жилището. То било декларирано пред данъчните
органи от третото лице, през 1998г., от Р. В., през 2010г. и ответника през
2014г.. Споменатите показания описващи сделки, втората нищожна, не
кореспондират с други доказателства, поради което основно и като следствие от
разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК, съдът не приема, че са
сключвани.
Така приетото за установено от фактическа
страна, доведе до следните изводи :
За уважаване на предявения иск следва да се
установи от ищеца при условията на пълното доказване, че е собственик на
процесния имот, че той се владее именно от ответника, и че последният го владее
без основание, като първата и вторите две предпоставки са комулативно дадени. В
настоящото производство посочените не са налице. Ищецът, не е собственик на
процесния имот, защото той е придобит от ответника с валидна сделка от
собственик. Неоснователно е твърдението му, че е станал собственик с изтичане
на предвидената давност, нито, чрез държане на имота за него като владелец,
поради непълнолетие, от 1994г. до 2005г., нито след това като пълнолетен за
периода 2005г. – 2014г.. За първия период делото не съдържа нито едно
доказателство, че ищцовите родители са били държатели на жилището за сина си.
Напротив всички писмени доказателства сочат обратното – те са се считали за
собственици по давностно владение, което пред съд са твърдели – предявявайки
иск за собственост. Твърдените им, че са владели имота за себе си обхваща
периода, за който ищецът твърди, че го държали за него, а само това е
достатъчно за опровергаване на тезата му, като изключва възможността да е
влядял, чрез трети лица, не само до навършване пълнолетие – 2005г., но и до
2010г., когато е предявен споменатия иск /ГД № 1005/2010г. по описа на ШРС/,
поради което и не следва да се обсъжда възможност да владее докато е недееспособен.
Даже и да се приеме, че той е владял имота от пълнолетието си, което
категорично не следва от доказателствата, то не е изтекъл срок от 10 години, до
предявяване на иска. Отделно и за двата посочени периода нищо не сочи, че
ищецът е демонстрирал на собственика намерението си да свои веща или съзнанието
си, че е собственик, последното и по отношение на всички субекти.
Изложеното налага отхвърляне предявения иск,
като неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва
да заплати на ответника сумата от 1115 лева разноски в производството.
Водим от горното и на посочените основания,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Р. Х., ЕГН
: **********, с адрес за призоваване – гр. Ш., ул. “С.” № 111, срещу В.Ц. Е.,
ЕГН : **********,***, иск с правно основание чл. 108 от ЗС – да се признае за
установено, че ищецът е собственик на недвижим имот – ПИ с идентификатор №
83510.668.152.7, по КК на гр. Шумен, представляващ апартамент от 40,71 кв.м., в
едно с избено помещение от 2,92 кв.м., както и 0,736% ид.ч. от общите части на
сграда и право на строеж, върху мястото, находящ се в гр. Ш., и се осъди ответника да му предаде владението му, като
неоснователен.
ОСЪЖДА В. Р. Х., ЕГН : **********,
с адрес за призоваване – гр. Ш., ул. “С.” № 111, да заплати на В.Ц. Е., ЕГН : **********,***,
сумата от 1115 лева разноски в производството.
На
основание чл. 223, ал. 1 от ГПК, решението има установително действие в
отношенията на П.Д.П., ЕГН : ********** и В. Р. Х., ЕГН : **********.
На
основание чл. 223, ал. 2 от ГПК, установеното в мотивите на решението е
задължително за П.Д.П., ЕГН : **********, в отношенията му с В.Ц. Е.в, ЕГН : **********.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок, от връчването му на страните, пред Окръжен съд – гр. Шумен.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: