Р Е Ш Е Н
И Е
30.01.2015 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският
районен съд седми състав
На 29 (двадесет
и девети) януари Година 2015
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател
Теодора Йорданова-Момова
Секретар А.П.,
Прокурор
. . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 1102 по описа за 2014 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
14а, ал. 3 от ЗСП и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
В
подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК и изправена искова молба,
ищецът Агенция за социално подпомагане
гр. София твърди, че наследодателят на ответниците С.П.Б.-А. /понастоящем с
фамилно име Б./ и Д.П.Н. – П.Й.Б. бил подпомаган от дирекцията, като през
периода 2006 г. – 2009 г. получил сума в общ размер 728,60 лв. Впоследствие,
обаче, било установено, че същият, на 02.09.2005 г. продал притежавани от него
идеални части от недвижим имот. Тъй като това действие било в противоречие с
чл. 2, ал. 1 от Наредба № 5/2003 г. на министъра на МТСС вр. чл. 10, ал. 1, т.
6 от ППЗСП, била издадена Заповед № 1479-1/28.06.2010 г. от директора на ДСП
Шумен за възстановяване на недобросъвестно получени помощи от Б.. Последният
починал на 26.02.2013 г., като дължимите суми не били платени от него или
наследниците му. За периода на забавата – 21.12.2006 г. – 29.03.2011 г.
последните дължали и лихва в размер на 184,42 лева. Поради това, ищецът
депозирал пред ШРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу
длъжника, по което била издадена такава по ч.гр.д. № 243/2014 г. по описа на
съда. По реда и в срока по чл. 414 от ГПК, ответниците подали възражение. Моли
съда да постанови решение, по силата на което по отношение на ответниците да
бъде признато за установено, че съществуват вземанията на ищцовата страна в
посочените размери, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
плащане на сумата.
Ответниците,
чрез пълномощник, в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, подават отговор на исковата
молба, с който оспорват изцяло предявените искове. На първо място, се позовават
на изтекла погасителна давност за претендираните суми за периода 2006 г. – 2008
г. Освен това, приживе, наследодателят им платил част от претендираните суми.
Излагат, че съгласно чл. 14, ал. 2 от ЗСП, правото на социална помощ е лично и
поради строго личния характер на възникналите задължения, същите не могат да се
наследяват, поради което ответниците не дължат исканите суми. Молят, предявените
искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и да им бъдат присъдени направените
деловодни разноски.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно
от приложените молба-декларация вх. № 2606/07.11.2006 г. и заповед №
02606/17.11.2006 г. на директора на ДСП, че въз основа на молбата, депозирана
от П.Й.Б., на същия била отпусната социална целева помощ за отопление с ел.
енергия в размер на 57,75 лв. Съдът констатира от представените
молба-декларация вх. № 1832-2/21.07.2008 г. и заповед № 1832-2/13.08.2008 г. на
директора на ДСП, че Б. получил целева помощ за отопление в размер на 282,50
лв. Въз основа на молба-декларация вх. № 1923-2/30.07.2009 г. и заповед №
1923-2/10.08.2009 г. на директора на ДСП, на същото лице била предоставена
целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2009/2010 г. възлизаща на 276,15
лева. Видно от приложения нотариален акт № *** на съдия по вписванията при
Районен съд Тополовград е, че П. Б. се разпоредил, чрез сключен договор за
продажба с притежаваната от него идеална част от недвижим имот. От представения
констативен протокол от 06.01.2011 г. на комисия, назначена със заповед на
директора на ДСП общ. Шумен се установява, че същата констатирала извършено от
подпомаганото лице нарушение на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП. По делото и по
приложеното ч.гр.д. № 243/2014 г. на ШРС, е представена Заповед № РД01-109/29.03.2011
г. на директора на ДСП общ. Шумен, по силата на която било наредено П. Б.да
възстанови неправомерно получените социални помощи в общ размер 728,60 лв. и
законната лихва в размер на 184,42 лв. към 10.02.2011 г. Заповедта е връчена
лично на подпомаганото лице на 01.04.2011 г. Съдът констатира от удостоверение
за наследници изх. № ***, изд. от Община Шумен, че П.Б. починал на 26.02.2013
г. и оставил за свои законни наследници С.П.Б.-А. и Д.П.Н..
От приложеното ч.гр.д. №
243/2014 по описа на ШРС се установява, че ищецът Дирекция „Социално
подпомагане“ общ. Шумен подал на 24.01.2014 г. по реда на чл. 417 от ГПК
заявление, по което била издадена заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК № 140/27.01.2014 г. за сумите, предмет на
предявените в настоящото исково производство искове, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане и за
разноски в размер на 25,00 лв. Срещу издадената заповед, длъжниците, в срока по
чл. 414, ал. 2 от ГПК – на 17.02.2014 г. и на 01.03.2014 г., депозирали
възражение по чл. 414 от ГПК.
При така установеното от фактическа
страна, съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Исковете
са предявени от Агенция „Социално подпомагане“ по реда и в срока по чл. 415,
ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по нейно
заявление в качеството й на кредитор срещу ответниците в качеството им на
длъжници, на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417
от ГПК № 140/27.01.2014 г. по ч.гр.д. № 243/2014 г. на ШРС, и след направено от
всеки от длъжниците възражение срещу заповедта. Налице е идентичност на
страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се
установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за
изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и
заповедното производство, приема, че исковете
са допустими.
По основателността на исковете:
Съдът
е сезиран с положителни установителни искове за признаване за установено, че
съществуват вземания в полза на ищеца срещу ответника за следните парични суми:
728,60 лв., представляваща задължение за връщане на недобросъвестно получени от
наследодателя на ответниците средства от социални помощи, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от предявяването на иска – 24.01.2014 г. до
окончателното плащане и 184,42 лв., представляваща лихва върху обезщетение за
недобросъвестно получени от наследодателя на ответниците средства от социални
помощи за периода 21.12.2006 г. – 29.03.2011 г.
Предявяването
на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава
пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на
посочените в исковата молба вземания по заповедта за изпълнение към 24.01.2014
г. – датата на подаването на заявлението по реда на чл. 417 от ГПК с искане за
издаване на заповед за незабавно изпълнение. Доказателствената тежест, на осн.
чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства
на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 243/2014
г. на ШРС и представените в исковото производство писмени документи.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 14, ал. 3 от ЗСП:
Установи
се по делото, че на наследодателя на ответниците – П.Б., през периода 2006 г. –
2009 г. били отпуснати социални помощи. Съгласно разпоредбата на чл. 14а от
ЗСП, при констатирани случаи на недобросъвестно получени средства за социални
помощи, директорът на съответната дирекция „Социално подпомагане“ издава
мотивирана заповед за възстановяване на същите, заедно със законната лихва. В
конкретния случай се доказа издаването на такава заповед – Заповед №
РД-01-109/29.03.2011 г. на Директора на ДСП общ. Шумен. Със същата е
постановено връщане на получени социални помощи в общ размер – 728,60 лв. и
законната лихва в размер на 184,42 лв. за периода 21.12.2006 г. – 29.03.2011 г.
По делото е представена обратна разписка, получена лично от Б.. Настоящият
състав приема, че не са представени доказателства /и в настоящото производство,
и в заповедното производство/, че административният акт е влязъл в сила и
подлежи на принудително изпълнение. Цитираната обратна разписка не съставлява
доказателство, удостоверяващо липсата на обжалване по реда на АПК. Върху самия
акт не е налице и удостоверяване за влизане в сила на същия. Поради това,
Заповед № РД-01-109/29.03.2011 г. на Директора на ДСП общ. Шумен не е била
годен акт, даващ основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист в полза на заявителя по ч.гр. № 243/2014 г. по описа на ШРС.
Освен
това, следва да се отбележи и следното: настоящото производство е образувано
против ответниците, в качеството им на законни наследници на лицето, получило
недобросъвестно социални помощи. Според нормата на чл. 14, ал. 2 от ЗСП, обаче,
правото на социална помощ е лично, като отказът и прехвърлянето на това право
са недействителни. Тоест, това право, респективно съответното му задължение за
връщане на недобросъвестно получени социални помощи, е ненаследимо, поради
което след смъртта на носителя му, то не преминава в патримониума на наследника
му. Поради това, съдът намира, че с настъпване на смъртта на П.Б., евентуалното
задължение на същия за възстановяване на социални помощи не е наследено от С.Б.
и Д.Н..
Предвид всичко изложено,
съдът намира, че по делото не бе доказано наличието към 24.01.2014 г. на
вземане на Агенция „Социално подпомагане“ срещу С.Б. и Д.Н., поради което
предявения иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 14а, ал. 1 от ЗСП се явява неоснователен
и недоказан, и следва да бъде отхвърлен.
Поради приетото от съда,
не следва да бъдат обсъждани възраженията на ответниците касателно извършени
плащания от наследодателя им и възраженията за изтекла погасителна давност.
Относно иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД: същият се явява акцесорен по отношение
иска за установяване на главното вземане. По изложените съображения досежно
претенцията за установяване на главното вземане, искът за лихви също следва да бъде отхвърлен.
При направеното искане
от ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът да бъде осъден да заплати
на С.Б. и Д.Н. пълния размер на направените разноски по настоящото исково
производство в размер на 300,00 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от АГЕНЦИЯ „СОЦИАЛНО
ПОДПОМАГАНЕ”, с адрес: гр. *** представлявана от И.Ц.И.,
против С.П.Б. с ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, с настоящ адрес гр. *** и Д.П.Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес
гр. ***, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 14, ал. 3 от ЗСП,
за признаване за установено съществуването на вземането за парична сума в
размер на 728,60 лв. (седемстотин двадесет и осем лева и 60 ст.), ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 24.01.2014 г. до окончателното
плащане, представляваща задължение за връщане на
недобросъвестно получени от наследодателя на ответниците средства от социални
помощи, за което вземане е издадена заповед № 140/27.01.2014 г. по ч.гр.д. № 243/2014
г. по описа на Районен съд гр. Шумен, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от АГЕНЦИЯ
„СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ”, с адрес: *** представлявана от И.Ц.И., против С.П.Б. с ЕГН **********,
с постоянен адрес *** и Д.П.Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.***, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за
признаване за установено съществуването на вземането за парична сума в размер
на 184,42 лв. (сто осемдесет и четири лева и 42 ст.), представляваща лихва
върху обезщетение за недобросъвестно получени наследодателя на ответниците
средства от социални помощи, за периода 21.12.2006 г. – 29.03.2011 г., за което
вземане е издадена заповед № 140/27.01.2014 г. по ч.гр.д. № 243/2014 г. по
описа на Районен съд гр. Шумен, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Агенция за
социално подпомагане да заплати на С.П.Б. и Д.П.Н. направените по настоящото
исково производство деловодни разноски в размер на 300,00 лв. (триста лева).
Решението може да се
обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен
съд.
Районен съдия: