Р Е
Ш Е Н
И Е
92/3.2.2015г.
Шуменският районен съд, XIІІ състав
на втори февруари 2015
година
В открито заседание в
следния състав:
Секретар : С. Л.
като разгледа докладваното от съдията ГД
№ 1133/2014г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
искове, за съществуване на вземане с правно основание чл. 422 от ГПК.
Искова молба от “****” ЕАД, ЕИК : *******, със седалище и адрес на управление – гр. *******
срещу С.Б.Н., ЕГН : **********,***, с посочено правно основание чл. 422 ГПК и
цена от 209,77 лева главница, 621,20 лева лихви и 50,25 лева такса.
Ищецът сочи, че отпуснал кредит на ответника и
имал вземане срещу него за сумата от 881,22 лева, представляваща 209,77 лева
главница, 621,20 лева лихви и 50,25 лева такса. За така твърдяното вземане
кредиторът, по реда на чл. 417 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист. Срещу издадената заповед по ЧГД № 3469/2013г., ответника
възразил. Поради изложеното ищецът претендира признаване за установено
съществуването на описаното вземане и осъждане на ответниците да му заплатят
разноските в настоящото производство.
В срока за отговор на исковата молба,
ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Считат иска допустим и
неоснователен. Позовават се на изтекла давност за главниците и лихвите.
В открито съдебно заседание страните редовно
призовани, чрез представител, поддържат заявеното в исковата молба и отговора.
Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Не се спори от страните, и приложените писмени
доказателства установяват, че между тях е сключен договор за издаване и
обслужване на международна кредитна карта при промоционална програма „12.50“ на
09.08.2006г.. Приетото заключение на ССЕ, сочи, че размерът на ответното
задължение, към датата на подаване заявлението по чл. 417 от ГПК/05.12.2013г./
е 209,77 лева главница, 621,20 лева договорна лихва и 50,25 лева такси, както и
че е ползвал общо 400 лева, теглени на различни дати – последно 20.06.2007г.,
съответно внасял суми за погасяване на задължението си – общо 815 лева, на
вноски, последната от които на 01.11.2011г..
Така приетото за установено, доведе до следните
изводи :
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК – За уважаването е нужно да се установи наличието на валидни правоотношения
между страните (валиден договор), задължение произтичащо от същото, за
ответника да върне заета сума и в какъв размер; предоставянето на заетата сума
и в какъв размер; забава на ответника и началната и дата, от която се начислява
лихва за забава и нейният размер. В случая посочените предпоставки са налице, а
ответните възражения са неоснователни. На
първо място приетото разрешение в соченото от ответника, макар и на устните
състезания ТР № 4/2014г., т. 18, няма приложение в случая. Сумата по кредита не
е била обявявана за предсрочно изискуема, а е била дължима при изтичане срока
на договора – чл. 5 във вр. чл. 27 от него/л.6-10 от ЧГД № 3469/2013г., по
описа на ШРС/, което е на 09.10.2008г.. Независимо от това ответните възражения
за погасяване вземанията с изтичане предвидената давност са неоснователни.
Давността за главницата по договор за кредит е 5 годишна и това, че кредитът се
погасява на вноски, не ги превръща в периодични платежи. Претендираните лихви
също не са погасени. Както е посочено по-горе, ответникът с отделни вноски е
погасявал задълженията си, последно на 01.11.2011г., а плащането на дълг е
признаване вземането от длъжника, което съгласно чл. 116, б. „а“ ЗЗД прекъсва
давността. От това прекъсване, почва да тече нова давност, която до предявяване
на заявлението по чл. 417 ГПК, не е изтекла.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да заплати на ищеца сумата от 430 лева разноски в настоящото производството
и по ЧГД № 3469/2013г., по описа на ШРС.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Б.Н.,
ЕГН : **********,***, че в полза на “****” ЕАД, ЕИК : *******, със седалище и адрес на управление – гр. *******
срещу С.Б.Н., ЕГН : **********,***, съществува вземане за сумата от 881,22
лева, представляваща 209,77 лева главница, 621,20 лева лихви и 50,25 лева такса
по договор за издаване и обслужване на международна кредитна карта при
промоционална програма „12.50“ от 09.08.2006г., в едно със законната лихва
върху главницата от 209,77 лева, считано от 05.12.2013г., до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА С.Б.Н., ЕГН : **********,***,
да заплати на “****” ЕАД, ЕИК : *******,
със седалище и адрес на управление – гр. *******, сумата от 430 лева
разноски в настоящото производство и по ЧГД № 3469/2013г., по описа на ШРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок, от връчването му, пред Окръжен съд – гр. Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: