Р Е Ш Е Н И Е

27/15.1.2015г., гр.Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На пенадесети януари през две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Надежда Кирилова

Секретар: Ст. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД № 1141 по описа на ШРС за 2014г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени положителни установителни иска с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. чл.124 от ГПК и чл.86 от ЗЗД.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от “***” АД, гр.Варна, с ЕИК103533691 срещу С.А.И.., ЕГН **********. Ищцовото дружество “***” АД, гр.Варна твърди, че ответникът С.А.И.. е техен клиент във връзка с продажбата на електрическа енергия за обект с абонатен номер **********, с клиентски номер 1300060802 и адрес на потребление ******* Излага, че облигационните отношения между страните били регламентирани от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “***” АД, които били приети на основание чл.98а от Закона за енергетиката от Управителния съвет на “***” АД и били одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Тъй като ответникът не изпълнил задължението си да заплати в срок консумираната ел.енергия, на основание чл.410 от ГПК, във вр. с чл.107 от Закона за енергетиката на 03.01.2014г. ищецът подал в Районен съд – гр.Шумен заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу С.А.И.., в резултат на което било образувано ЧГД № 9/2014г. по описа на ШРС. Претендираната по заповедното производство сума била в размер на 2 440.90 лева. Посочената сума включвала 1 858.17 лева – главница за неплатени суми по фактури за изразходвана ел.енергия от 17.06.2010г. до 14.04.2011г., 582.73 лева - мораторна лихва върху главницата, считано от датата на падежа на всяка фактура до 26.09.2013г., като сумите били подробно посочени в извлечение от сметката на ответника към същата дата. Излага, че в срока по чл.414 от ГПК ответникът е направил възражение, което породило необходимостта от завеждане на настоящия иск.

Моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на “***” АД сумата от 2 440.90 лева, от които 1 858.17 лева – главница за неплатени суми по фактури за изразходвана ел.енергия от 17.06.2010г. до 14.04.2011г., 582.73 лева - мораторна лихва върху главницата, считано от датата на падежа на всяка фактура до 26.09.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.01.2014г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по заповедното производство разноски. Молят също съдът с решението си да осъди ответникът да им заплати направените по настоящото производство деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание представляващият ищцовото дружество не се явява лично. За него се явява упълномощен представител – юрисконсулт М.М., който поддържа изцяло предявения иск.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна не е бил депозиран писмен отговор.

В съдебно заседание ответникът се явява лично, като заявява, че не дължи посочените в исковата молба суми за изразходвана ел.енергия, тъй като от 2009г. до настоящият момент живее и работи в гр.София и моли иска да бъде отхвърлен изцяло.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Ответникът С.А.И.. се явява потребител на ел.енергия за битови нужди по смисъла на Закона за защита на потребителите и Закона за енергетиката. През периода от 17.06.2010г. до 14.04.2011г. ответникът С.А.И.. стопанисвал имот, находящ се на адрес: с.Друмево, обл.Шумен, ул.“***“ № 8. По този повод партидата за изразходваната електроенергия в имота се водела на името на ответникът. В тази връзка всички фактури за изразходваната ел.енергия на адрес: с.Друмево, обл.Шумен, ул.“***“ № 8 за клиентски номер № 1300060802 и абонатен № ********** били издавани на името на ответника Й.. Съгласно следните фактури за изразходваната ел. енергия за периода 17.06.2010г. до 14.04.2011г. била дължима сумата в общ размер от 1 858.17 лева, от които: по фактура № 0074648275 от 17.06.2010г. за периода 04.12.2009г. – 01.06.2010г. – сумата в размер на 1 094.53 лева; по фактура № 0077721983 от 18.11.2010г. за периода 17.05.2010г. – 12.11.2010г. - сумата в размер на 758.78 лева и по фактура № 0080774059 от 14.04.2011г. за периода 07.04.2011г. – 15.04.2011г. - сумата от 4.86 лева. Тъй като същата не била заплатена на 03.01.2014г. ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу С.А.И.., в резултат на което било образувано ЧГД № 9/2014г. по описа на ШРС. Претендираната по заповедното производство сума била в размер на 2 440.90 лева, като посочената сума включвала 1 858.17 лева – главница за неплатени суми по фактури за изразходвана ел. енергия периода 17.06.2010г. до 14.04.2011г., 582.73 лева - мораторна лихва върху главницата, считано от датата на падежа на фактурата до 26.09.2013г., като сумите били подробно посочени в извлечение от сметката на ответника към същата дата. Освен това, с издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по цитираното заповедно производство било разпоредено ответника да заплати и сумата от 48.82 лева, представляваща държавна такса и 213.23 лева - юрисконсултско възнаграждение. Тъй като в срока по чл.414 от ГПК ответникът е направил възражение, за ищцовото дружество се поражда необходимостта от завеждане на настоящите искове за установяване на вземането.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално: Пълномощно, Решение № ОУ-061 от 07.11.2007г., ОУ на Договорите за продажба на електрическа енергия на “***” АД, Справка консумирана електроенергия, Дебитно известие № 0074648275 от 17.06.2010г., Дебитно известие № 0077721983 от 18.11.2010г., Фактура № 0080774059 от 14.04.2011г., Извлечение от сметка към 26.09.2013г., Преводно нареждане от 15.05.2014г., материалите, приложени по ч.гр.дело № 9/2014г. по описа на ШРС.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От представените по делото писмени доказателства се установява по безспорен начин, че страните са били в облигационни отношения, по силата на които ищцовото дружество е доставяло и продавало на ответницата електрическа енергия. Отношенията между тях са уредени по силата на сключен Договор за продажба и съответно за доставка на електрическа енергия при Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “***” АД като правоприемник на „***” АД и Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на “***” АД като правоприемник на „***” АД. Доколкото ответникът е собственик на имота, по отношение на който е била доставяна електрическата енергия, то същият се явява „потребител на енергия” по смисъла на §1, т.42 от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката. Спрямо ответникът общите условия са произвели обвързващо действие, съгласно разпоредбата на чл.98а, ал.4 от Закона за енергетиката, без да е необходимо изрично писмено приемане от тяхна страна.

Не е спорно между страните, че ответникът е потребител на ел.енергия с клиентски номер № 1300060802 и съответно с абонатен № ********** за обект, находящ се в с.Друмево, обл.Шумен, ул.“***“ № 8 по силата на договорни отношения за доставка на ел.енергия с ищцовото дружество "***"АД, гр.Варна. Регламентацията на договорните отношения между страните се съдържа в ОУ на ДПЕЕ и ОУ на ДПЕЕЕМ, одобрени с решения на ДКЕВР. Съгласно чл.17 от ОУ на ДПЕЕ потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в общите условия.

За периода 17.06.2010г. до 14.04.2011г. фактурираните и дължими по издадените 3 /три/ фактури № 0074648275 от 17.06.2010г.; № 0077721983 от 18.11.2010г. и № 0080774059 от 14.04.2011г. суми възлизат в общ размер от 1 858.17 лева за изразходваната ел. енергия за посочения период.

Ето защо, при липса на доказателства, че посочената сума е заплатена, което е в тежест на ответника, съдът намира за доказано, че същият дължи посочената сума.

Съдът счита, че основателна се явява и претенцията за заплащане на мораторна лихва. Задължението е срочно, като според разпоредбите от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “***” АД като правоприемник на „***” АД и Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на “***” АД като правоприемник на „***” АД е фиксиран срок за заплащане на същите – в 20 дневен срок от датата на издаване на съответната фактура. Предвид горното и като взе предвид, че ищецът е изпълнил задължението ежемесечно да издава фактури, намира, че ответникът изпада в забава след настъпването на определения срок. В този смисъл съдът намира, че ищцовото дружество правилно е възприел началната дата, от която потребителят е изпаднал в забава и дължи обезщетение по чл.86, ал1 от ЗЗД. Относно размера на мораторната лихва, настоящият съдебен състав взе предвид направената справка в електронен калкулатор за изчисляване на мораторна лихва, от което става ясно, че ответникът дължи и лихва в общ размер на 582.73 лв. по двете партиди към 26.09.2013г. или искът и в тази част се явява изцяло основателен.

Поради изпадането си в забава, длъжникът дължи и заплащане на законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.01.2014г. до окончателното изплащане на сумата.

Поради изложеното, съдът намира, че иска с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. чл.124 от ГПК се явява основателен и следва бъде уважен, като бъде установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на “***” АД, гр.Варна сумата от 2 440.90 лева, от която 1 858.17 лева – главница за неплатени суми по фактури за изразходвана ел.енергия - № 0074648275 от 17.06.2010г.; № 0077721983 от 18.11.2010г. и № 0080774059 от 14.04.2011г., 582.73 лева - мораторна лихва върху главницата по посочените фактури, считано от датата на падежа на всяка фактура до 26.09.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 03.01.2014г. до окончателното изплащане на сумата.

С оглед на обстоятелството, че предявения от ищцовото дружество установителен иск е уважен изцяло, следва да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество и сумата от 262.05 лева, представляваща направените от тяхна страна разноски по ЧГД № 9/2014г. по описа на ШРС. В този смисъл е Определение № 417 от 03.06.2011г. на ВКС по ч.т.д. № 315/2011г., І т.о., ТК.

Доколкото ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените от тяхна страна разноски в настоящото производство в размер на 449.66 лева, включващи държавна такса и юрисконсулско възнаграждение, съгласно представен списък.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА С.А.И.., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “***” АД, гр.Варна, с ЕИК103533691, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „***“ № 258, представлявано от Б.Г.М. Б.Д.П. и П.С.С. - членове на Управителния съвет, чрез юрисконсулт М.М. сумата от 2 440.90 лева /две хиляди четиристотин и четиридесет лева и деветдесет стотинки/, от които 1 858.17 лева / хиляда осемстотин петдесет и осем лева и седемнадесет стотинки/ - главница, представляваща неплатени суми по фактури за изразходвана ел.енергия от 17.06.2010г. до 14.04.2011г., 582.73 лева /петстотин осемдесет и два лева и седемдесет и три лева/ – мораторна лихва върху главницата, считано от датата на падежа на всяка фактура до 26.09.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.01.2014г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА С.А.И.., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на“***” АД, гр.Варна, с ЕИК103533691 сумата от 262.05 лева /двеста шестдесет и два лева и пет стотинки/, представляваща направените от тяхна страна разноски в заповедното производство, включващи държавна такса и юрисконсулско възнаграждение.

ОСЪЖДА С.А.И.., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на“***” АД, гр.Варна, с ЕИК103533691, чрез пълномощника юрисконсулт М. Й. М. сумата от 449.66 лева /четиристотин четиридесет и девет лева и шестдесет и шест/, представляваща направените от тяхна страна разноски в настоящото производство, включващи държавна такса и юрисконсулско възнаграждение, съгласно представен списък.

Решението не подлежи на обжалване.

На основание разпоредбата на чл.240, ал.1 от ГПК препис от решението да се връчи на ответника.

Препис от съдебното решение, същото да се приложи по ч.гр.дело № 9/2014г. по описа на РС-гр.Шумен, с оглед на правните последици по чл.416 от ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: