Р Е Ш Е Н И Е

28/16.1.2015г. , гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито заседание, на седемнадесети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова

при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д.№ 1157 по описа за 2014 г. на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени отрицателни установителни искове за собственост, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

В исковата молба ищецът Ж.Е.П., ЕГН **********, с адрес:***, излага, че е наследник, по заместване, на дядо й- П.Я.А., б.ж. на ***, починал 1971 г. Твърди се в молбата, че наследници на дядо й са втората му съпруга- Е.Й.Я., починала през 1984 г. и двамата му сина от първия му брак- Е.П.Е. и Н.П.Я.. Ищцата заявява, че тя е законен наследник на Е.П.Е., починал на 04.05.2005 г. В молбата се излагат твърдения, че преди смъртта си, дядо й притежавал земеделски земи, които е придобил преди да сключи втория си брак с Е.Й.Я., които земи са се намирали в землището на с. Велино и са били в размер на 38.688 дка, представляващи нива, с площ от 20.687 дка, находяща се в местността „Т.“, както и нива, с площ от 18.001 дка, находяща се в местността „Д.“. Със заявление- декларация Е.Я. е внесла в ТКЗС, с. Велино както собствените си земи от 13 дка, които се намирали в землището на ***, така и земите на дядо й, описани по- горе. Твърди се в молбата, че един от наследниците на починалата Е.Я.- ответницата И.Н.П. е подала заявление за възстановяване на земите, собственост на дядо й, като земите са възстановени на името на наследниците на Е.П.Я.. Предвид изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде прието за установено, че ответниците- И.Н.Х., ЕГН **********,***; Х.Н.Х., ЕГН **********,*** и Е.С.И., ЕГН **********,***, не са собственици на следните недвижими имота: 1/ НИВА, с площ от 20.687 дка, трета категория на земята, находяща се в местност „Т.”, съставляваща поземлен имот № 008001, при граници ПИ № 008036, кад. № 111, кад. № 107 и № 008019; 2/НИВА, с площ от 18.001 дка, трета категория на земята, находяща се в местност „Д.”, съставляваща ПИ № 028018, при граници: ПИ № 028025, № 028017, № 028002, № 028001, № 000013, № 028020, № 028021 и кад. № 57. Претендира и разноски.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът- И.Н.Х. първоначално депозира отговор, в който излага факти и обстоятелства по спора. В последствие с нарочна писмена молба заявява, че не поддържа така подадения отговор, тъй като, заедно с другия ответник- Х.Н.Х., в срока по чл.131 от ГПК, представят писмен отговор по исковата молба. В същия завяват, че оспорват предявените искове, сочейки аргументи. Позовават се и на изтекла, в тяхна полза, придобивна давност. Заявяват, че процесните имоти са били собственост на тяхната майка Е.Й.А., като след смъртта й са станали тяхна собственост.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът Е.С.И., действащ чрез назначения му от съда особен представител адв. Д.Б. от ШАК, представя отговор, в който сочи, че счита исковете за недопустими и неоснователни, излагайки аргументи. Също се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:

Видно от приложеното по делото заявление- декларация, адресирано до Председателя на ТКЗ в ***, лицето Е.П.Я., жител ***, е внесла в ТКЗС 29.2 дка земеделски земи, находящи се в землището на *** и 13 дка, находящи се в землището на ***. Видно от Протокол от 1952 г, съставен в ***, за замяна на земеделски земи /стр.111 от делото/, съпоставен с издадено от „Агроинженеринг“ ЕООД удостоверение /стр.120/, се установи, че лицето П.Я.А. е записано, че притежава 58, 8 дка земи. От документите, приложени по преписка №2133 по описа на Общинска поземлена комисия с. Хитрино, се установи, че ответницата И.Н.П. е подала заявление до тази поземлена комисия, като наследник на Е.П. Я., с което е изразила желание, предвид изискванията на ЗСПЗЗ, да й бъде възстановена собствеността върху земеделски земи, находящи се в землището на ***. По така подаденото заявление е постановено Решение №16/07.12.1992 г. на поземлената комисия, по силата на което е признато и възстановено правото на собственост на наследниците на Е.П.Я. върху земеделски земи, находящи с в землището на ***, както следва: нива от 20.000 дка, трета категория, в местността Д. и нива от 20.300 дка, трета категория, в местността Ч.. Видно от Решение №16/15.01.1998 г. на ПК, Гара Хитрино, се установи, че на наследниците на Е.П..Я. е възстановено и правото на собственост на земеделски земи, находящи се в землището на ***, както следва: посевна площ от 18.001 дка, трета категория, в местността „Д.“, представляваща имот №028018 и посевна площ от 20.687 дка, трета категория, в местността „Т.“, представляваща имот №008001. От преписка №4380 по описа на Общинска поземлена комисия с. Хитрино става ясно, че поземлената комисия, по заявление на Е.П.Я., е отказала възстановяване правото на собственост на наследниците на П.Е.А. върху земеделски земи в землището на *** с обща площ от 72.800 дка, с мотиви- „липса на убедителни доказателства“. По повод отказа, лицето Е.П.Я. е сезирал ШРС, за което е образувано гр. д. №331/1995 г. по описа на ШРС. По делото е постановено решение, с което производството по делото е частично прекратено относно 39, 5 дка земеделски земи в землището на ***, признати с протоколно решение №16/07.12.1992 на ОПК, Хитрино на наследниците на Е.П.Я., като са дадени указания на наследниците на П.Я. /Е./ А.. да търсят правата си по реда на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Със същото решение е отхвърлена жалбата в останалата й част, спрямо решение №16/07.12.1992 г. на ОПК, Хитрино, с което е отказано на наследниците на П.Я./.Е./ А. възстановяване правото на собственост на земеделски земи в землището на *** за разликата до 72, 8 дка. С Решение №2/15.02.1998 г. на ПК- Хитрино, постановено по жалба на Е. П. Е., подадена в срока по § 31 и §34 от ПЗР на ЗСПЗЗ /обн. ДВ, бр.98/97 г./, се установи, че му е отказано възстановяване правото на собственост върху земеделски земи в землището на ***, с обща площ от 66.800 дка., в това число нива в местността „Т.“ от 20.000 дка и нива, в местността „Д.“, с площ от 10.000 дка. Това решение също е атакувано по съдебен ред, като с Решение №1061/05.01.2000 г., постановено по гр. д. №249/1998 г. по описа на ШРС, е потвърдено. Видно от удостоверение с изх. №1870-1/02.12.2013 г. по описа на Общинска служба по земеделие- гр. Шумен, се установи, че в картата на възстановена собственост на ***, ЕКАТТЕ ***, фигурира имот, представляващ посевна площ от 18.001 дка, трета категория, представляваща имот №028018, собственост на наследниците на Е.П.Я., като тази партида е закрита. От удостоверение с изх. №1870/02.12.2013 г. по описа на Общинска служба по земеделие- гр. Шумен, се установи, че в картата на възстановена собственост на ***, ЕКАТТЕ ***, фигурира имот, представляващ посевна площ от 20.687 дка, трета категория, представляваща имот №008001, собственост на наследниците на Е.П.Я., като и тази партида е закрита. От служебна бележка, издадена от ръководството на ПКК „Б.“, ***, се установи, че в книгите за членове на ТКЗС, на стр.358 е записано, че Е.П.Я. е влязла в ТКЗС, *** на 28.11.1956 г. с 39, 5 дка земеделска земя и инвентар на стойност 316.00 лв. Също от служебна бележка, приложена по преписка №2133 касателно землището на с. Велино /стр.115 от делото/, издадена от ТКЗС „Б.“, *** става ясно, че в книгите за членове на ТКЗС с. Велино, на стр.358, партида 358 на името на Е.П.Я. е записано, че нивите и инвентара са на П.Я.А., като на първия ред са записани 39.5 дка ниви, на стойност 39.50 лева. Този документ носи дата на съставяне ноември 1991 г. С подобно съдържание е и приложената по същата преписка служебна бележка, отново издадена от ТКЗС, с. Велино /стр.117 от делото/, в която е отбелязано, като забележка, че в партидата на Е.П.Я., на чието име са внесени 39, 5 дка земя, нивите и инвентара са на П.Я.А.. Не стана ясно кога, от кого и въз основа на какви сведения е направена гореописаната забележка. Видно от представеното по делото удостоверение за наследници, изх. №180/13.11.2013 г. по описа на с. Велино, се установи, че Е.Й.А. /Е.П.Я./ е починала на 03.01.1984 г., като е оставила за свои законни наследници ответниците Х.Н.Х.-син и И.Н.Х.- дъщеря, и Т. Н.- дъщеря. Няма спор, а се установява и от приложените по делото доказателства, че Т. Н. също е починала, като е неин законен наследник е третият ответник- Е.С.И.. От удостоверение за наследници с изх.№155/30.08.2013 г. по описа на ***, се установи, че П.Я.А. е починал на 31.08.1971 г., като е оставил за свои законни наследници Е. П. Е., втора съпруга, Е.П.Е.- син от първи брак и Н.П.Я.- син от първи брак. От удостоверение за наследници, изх. №974/30.08.2013 г. на Община Каспичан, се установи, че Е.П.Е. е починал на 04.05.2005 г., като е оставил за свои законни наследници ищцата- Ж.Е.П., дъщеря и Д. Е.П.- дъщеря. Няма спор, а се установява и от приложения по делото официално заверен препис от Договор за доброволна делба на недвижими имоти от 18.09.2000 г., че на посочената дата ответниците са извършили доброволна делба на процесните земеделски земи, като имотите са разделени и са образувани нови имоти. Няма спор, а се установява и от приложените по делото нотариални актове, че ответниците Х.Н.Х. и Е.С.И. са прехвърлили правото на собственост върху падналите им се в дял недвижими имота на трети лица.

От така изнесената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

Право на собственост според разпоредбата на чл.77 от ЗС, се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. В настоящия казус ищецът твърди, че, в качеството си на законен наследник на починалия собственик на процесните недвижими имота, притежава право на собственост върху имотите, като отрича правата на ответниците, на които поземлената комисия е възстановила собствеността върху земите. В случая и съобразно наведените твърдения, с оглед спецификата на предявените искове, в тежест на ищеца е да установи, че неговият наследодател, към датата на смъртта си, е бил собственик на процесните земеделски земи, а ответниците- да докажат притежаваното от тях вещно право, в случая, че те са съсобственици на имотите, тъй като са придобили същия по силата на наследствено правоприемство от действителния собственик на имотите, респ., че са станали обственици на някое друго, предвидено в закона придобивно основание. От изнесената по- горе фактическа обстановка, съдът намира, че в случая ищцата не проведе главно и пълно доказване на основния релевантен за спора факт, а именно, че процесните земеделски земи са били собственост на нейния дядо- П.Я.А.. Ангажираните по делото доказателства както от страна на ищеца, така и от страна на ответниците по същността си са противоречиви, неясни и непълни, за да може съдът да направи безспорен и категоричен извод, че възстановените на ответниците от поземлената комисия земеделските земи са били собственост на наследодателя на ищцата. Напротив, съпоставяйки всички документи по делото, би могло да се направи извод, че имотите са били притежание на наследодателя на ответниците Е.П.Я. /Е.Й.А./. От писмените доказателства се установи, че лично тя през 1956 г. е внесла земеделски имоти в съответното кооперативно земеделско стопанство при ***, въпреки обстоятелството, че към тази дата и наследодателят на ищцата също е бил жив. Действително по делото се установи, че П.Я.А. също е имал някакви земеделски имоти, но колко и какви не се установи. На следващо място установи се, че бащата на ищцата, пряк наследник на П.Я.А., също е подавал заявление до поземлената комисия за възстановяване на земеделски имоти в землището на ***, но му е отказано, поради липса на доказателства. При инициираните в последствие от същия съдебни процеси също не са представяни някакви надлежни доказателства, установяващи притежаваното от наследодателя му право на собственост върху имотите.

Предвид изложеното, съдът стигна до извода, че ищцата не е собственик, по силата на наследствено правоприемство, на процесните имоти, тъй като не се установи, че нейният наследодател П.Я.А. е притежавал право на собственост върху същите имоти. Ето защо заключава, че така предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.

Ответниците не ангажираха доказателства за извършени в производството разноски.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Ж.Е.П., ЕГН **********, с адрес:*** срещу И.Н.Х., ЕГН **********,***; Х.Н.Х., ЕГН **********,*** и Е.С.И., ЕГН **********,***, обективно и субективно съединени отрицателни установителни искове за собственост, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено че ответниците- И.Н.Х., ЕГН **********, Х.Н.Х., ЕГН **********, и Е.С.И., ЕГН **********, не са собственици на следните недвижими имота: 1/ НИВА, с площ от 20.687 дка, трета категория на земята, находяща се в местност „Т.”, съставляваща поземлен имот № 008001, при граници ПИ № 008036, кад. № 111, кад. № 107 и № 008019; 2/НИВА, с площ от 18.001 дка, трета категория на земята, находяща се в местност „Д.”, съставляваща ПИ № 028018, при граници: ПИ № 028025, № 028017, № 028002, № 028001, № 000013, № 028020, № 028021 и кад. № 57, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: