Р Е Ш Е Н И Е
389/15.5.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, в открито заседание на двадесет и трети април през две хиляди
и петнадесета година, в състав:
Районен съдия: Бистра
Бойн
при секретаря Т.Т., като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№1199 по описа за 2014г. на ШРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Гр.д.№1199/2014г. по описа на ШРС е образувано по повод предявени
искове, с правно основание чл.127 ал.2 и чл.143 ал.1 от СК от М. ***, в
качеството му на баща на малолетното дете А. М.И.
срещу Ф.Ф.Б. ***. Ищецът иска предоставяне на упражняването на родителски права
по отношение на детето на него, определяне на местоживеенето му при него,
първоначално определяне на издръжка в размер на 100 лева месечно от датата на
исковата молба. Да бъде определен посочения режим на лични контакти с майката в
присъствие на социален работник до неопределена възраст.
Ответникът
е представила писмен отговор в законния едномесечен срок по чл.131 от ГПК.
Предявява насрещен иск с правна квалификация чл.127 ал.2 от СК и чл.143 ал.1 от
СК за упражняване на родителски права, местоживеене
на детето и първоначално определяне на издръжка в размер на 95 лева месечно от
датата на исковата молба. Иска да бъде определен посочения режим на лични
контакти с бащата. Ищецът по първоначалния иск е представил писмен отговор в
законния едномесечен срок по чл.131 от ГПК, в който оспорва исковете на
ответника.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа
страна следното: От съжителство си страните имат родено едно дете, което е малолетно
към момента- А.,
роден на ***г., видно от приложеното Удостоверение за раждане, издадено въз
основа на Акт за раждане №***.
на Община Ш..
Към настоящия момент, родителите не живеят заедно, като след раздялата им през януари
2014г. детето живее при бащата. За кратък период от време, настоящото съдебно
производство беше спряно, по искане на страните, които заживяха заедно в
продължение на около два месеца. Повторната фактическа раздяла датира от
началото на месец декември 2014г. Детето към момента, продължава да живее при
ищеца и се отглежда с помощта на своите баба и дядо по бащина линия в едно
домакинство. Посещава детско заведение. Майката Ф.Ф.Б. е пенсионер по болест и
получава пенсия в размер на 121,00лв. Видно от приложените доказателства има издадено
Експертно Решение на ТЕЛК от 04.03.2014г. от МБАЛ „Св.Марина“ЕАД-гр.Варна с
водеща диагноза „Шизофрения“ със 75% намалена работоспособност. Бащата М.И.М. работил
по няколко месеца в годината в Република Франция в сферата на дърводобивната
промишленост с трудово възнаграждение над средното за страната. Към момента
работел към Общината. От събраните доказателства, съдът намира за установено,
че преди и след раздялата между страните, детето получава всички необходими
грижи и между него и родителите съществува изградена емоционална връзка. С
оглед на констатирани признаци на синдром на родителско отчуждение, при
изготвяне на повторния доклад на АСП, по отношение на детето А. са
предприети мерки за закрила в семейна среда по чл.23 от ЗЗД и домовете на
родителите се посещават периодично от служители на „Отдел закрила на детето“ с
цел наблюдение и консултиране.
От правна страна, съдът намира
следното: С настоящия иск се цели да се разреши спор относно упражняването на
родителските права цялостно, а не досежно конкретно право по отношение на
детето, между страни, които не са в брак и не живеят заедно, като правното
основание на иска се съдържа в чл.127 ал.2 от СК. Трайната фактическа раздяла
между страните, налага разрешаването на въпроса относно концентрацията на
родителските функции при единия родител и личните отношения на детето с другия
родител.
При установяване на горната
фактическа обстановка, съдът съобрази, че бяха разпитани свидетели от страна на
ищеца и от страна на ответника, чиито показания не са противоречиви, поради
което следва да се кредитират като достоверни. Но показанията не подкрепят
някои от фактите, изложени в исковата молба, касателно наличието на тормоз спрямо
ответницата от страна на бащата, както и нежелание за отглеждане на детето от
страна на майката, нередовен прием на лекарства и агресия в присъствие на
детето. Показанията на свидетелите допринасят за изясняване на фактическата
обстановка по делото, понеже житейски обосновано свидетелите в роднински връзки
са преки наблюдатели на семейния живот на страните. Установи се, че при
отглеждането на детето до раздялата са участвали и двамата родители, като са
получавали предимно помощ от бабата св.Х.Х.. Майката знаела да готви, но
била много бавна в действията си. Сама е напускала дома при двете раздели, като
към момента вижда А. веднъж месечно за по няколко часа. И двамата родители
разполагат с жилище с добри условия, като детето би се оглеждало и с помощта на
неговите баба и дядо по бащина и майчина линия, като помощта на трети лица,
следва да бъде отчетена, съгласно
практиката на ВКС. Видно от социалните доклади на Дирекция “СП”-гр.Шумен и
двамата родители имат морални качества, желание и материалната възможност,
както и битови условия да полагат грижи за А..
По отношение на детето А., с
оглед на събраните доказателства съдът смята, че изцяло в полза на детето е
упражняването на родителските права да бъде предоставено на бащата. Основен
спорен въпрос, подлежащ на установяване в настоящия казус е капацитета на двамата
родители за отглеждане на дете на ниска възраст и най-вече способността на
майката, която е с диагностицирано тежко психично заболяване, да полага грижи.
По делото е приобщена подробна медицинска документация- Епикризи, Амбулаторни
листове и рецептурна книжка, от които е видно, че боледуването датира от
пролетта на 2007г. и майката е била хоспитализирана в ДПБ-с.Царев брод два пъти
за около шест месеца. Към момента е предприето лечение с медикаменти, които се
закупуват от нея, но не е налице ремисия на болестта. За изясняване на
здравословното състояние на ответника по делото са назначени и изготвени две
съдебно-психиатрични и психологични експертизи, като повторната е комплексна и
е с участието на специалисти от гр.Варна. Същата е депозирана със закъснение от един
ден, спрямо едноседмичния срок по чл.199 от ГПК, но предвид изричното изявление
на страните, че са запознати със заключението, съдът прецени, че това не
представлява процесуална пречка за приемането й. Експертизата е подробна,
обхваща и проследява самото начало на заболяването при майката и неговото
развитие, включително и влиянието на предписаното лечение. Вещите лица са
освидетелствали лицето, обсъдили наличната документация, изготвената
първоначално единична експертиза и събраните към момента доказателства по
делото, като отговориха подробно на поставени от страните въпроси в открито
съдебно заседание. От заключението, което съдът прие, като обективно и
компетентно дадено, е видно, че актуалното състояние на майката е Параноидна шизофрения на фона на снижени
интелектуално-мнестични възможности. Установената специфика на психичните
процеси към момента я прави недостатъчно флексабилна в преценка на ситуации,
действия и собствена активност. Нередовен прием на назначената поддържаща
терапия би довел до последващ психотичен пристъп. С оглед на така представеното
заключение, което се оспорва от ответната страна, но не се иска назначаване на
повторна експертиза по чл.201 от ГПК, което означава, че се приема, че същото е
обосновано и правилно, и въз основа на всички събрани доказателства, обсъдени
по-горе, съдът намира, че родителския капацитет на майката е по-нисък от този
на бащата за отглеждането на дете на две годишна възраст. В интерес на детето е
то да расте и да бъде възпитавано в безопасна среда, осигуряваща му правилно и
пълноценно развитие. В настоящия случай това може да бъде предоставено от
бащата. Следва да се посочи, че
здравословното състояние на майката не е константно и същото е следствие от
подходящо лечение и редовен прием на медикаменти, фактори, които зависят от
самата нея.
При решаване на този искова претенция,
съдът съобрази и задължителните указания на Постановление №1 от 1974г. и счита,
че полът на детето и възрастта му дават възможност за пълноценно отглеждане от бащата,
доколкото в практиката се приема, че той е пригоден да възпитава деца от мъжки
пол. С оглед на всичко изложено, съдът намира, че предоставянето на
упражняването на родителските права на бащата е изцяло в интерес на детето.
Иманентна черта на упражняването на
родителските права над детето от единия родител е и режима на лични контакти на
детето с другия родител. На майката, следва да бъде определен подходящ режим на
лични контакти, който следва да бъде съобразен с целта на запазване на
емоционалната връзка между майка и син, както следва- всяка първа и трета неделя от месеца, от 10:00ч. до
18:00ч., без преспиване, в присъствието на социален служител или на родител на
майката/баба или дядо на детето/ до навършване на шест годишна възраст на
детето, а след тази дата, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от
месеца, от 10:00ч. до 18:00ч., с преспиване, в присъствието на родител на
майката/баба или дядо на детето/, както и две седмици през лятото, когато бащата
не е в платен годишен отпуск, отново в присъствието на родител на майката/баба
или дядо на детето/.
Досежно издръжката на детето: Майката
е ангажирала доказателства за реализираните от нея месечни доходи, които
представляват получавана пенсия и добавки. Бащата е в трудоспособна възраст и
полага труд, поради което съдът приема, че маже да реализира доходи към
средните за страната. Съдът като съобрази горните обстоятелства, потребностите
на детето, обусловени от неговата възраст, материалните възможности на
родителите им, липсата на сочени други алиментни задължения, намира, че на
детето А. следва да бъде определена обща месечна издръжка в размер на
150 лева, от които 90 лева следва да заплаща майката, а останалите 60 да се
заплащат от бащата, върху когото лежи и непосредствената тежест от грижите по
отглеждането и възпитанието на детето. Така определеният размер на издръжката
се дължи считано от влизане на настоящото решение в законна сила, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж– първо число на месеца, за
който се дължи издръжката, до настъпването на законните основания за изменение
или прекратяване на същата.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца следва
да се присъдят деловодни разноски- платена държавна такса в размер на 30.00лв.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати и държавна такса върху определеният размер на
издръжката в размер на 129,60 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването
на родителските права върху детето А. М.И. с ЕГН: ********** на
бащата М.И.М. с ЕГН: **********, като ОПРЕДЕЛЯ
детето да живее при него на адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим
на лични контакти на майката Ф.Ф.Б. с ЕГН: ********** *** с детето А.
М.И. с ЕГН:
**********, всяка първа и трета неделя
от месеца, от 10:00ч. до 18:00ч., без преспиване, в присъствието на социален
служител или на родител на майката/баба или дядо на детето/ до навършване на
шест годишна възраст на детето, а след тази дата, както следва: всяка първа и
трета събота и неделя от месеца, от 10:00ч. до 18:00ч., с преспиване, в
присъствието на родител на майката/баба или дядо на детето/, както и две
седмици през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, отново в
присъствието на родител на майката/баба или дядо на детето/.
ОСЪЖДА Ф.Ф.Б. с
ЕГН: ********** да заплаща на детето си А.
М.И. с ЕГН:
**********, чрез неговия баща и законен представител М.И.М. с ЕГН: **********,
месечна издръжка в размер на 90.00лв. /деветдесет
лева/, считано от влизане в сила на настоящото решение, ведно със законната
лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж– първо число на месеца, за който се
дължи издръжката, до настъпване на законните основания за изменение или
прекратяване на същата.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за издръжка в останалата му част до пълния
предявен размер като неоснователен.
ОСЪЖДА Ф.Ф.Б. с ЕГН: ********** да
заплати
държавна такса върху определеният размер на издръжката в размер на 129,60лв./сто двадесет и девет лева и шестдесет
стотинки/ по сметка на ШРС.
ОСЪЖДА Ф.Ф.Б. с ЕГН: ********** да
заплати на М.И.М. с ЕГН: ********** направените по делото
разноски в размер на 30лв. / тридесет лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд- гр.Шумен в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: