Р Е Ш Е Н И Е
1837/27.11.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, в открито
заседание, на единадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1303 по описа за 2014 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Предявен е конститутивен иск, с правно
основание чл.58 от ЗК.
В исковата си
молба до съда ищецът – Й.М.Й.,
ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез
адв. Р.Н.С. от АК- Шумен, излага, че на 12.05.2014 г., в 10.00 часа, в сградата на ответника Кооперация “Шуменска заря”,
ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, е било проведено отчетно-изборно събрание на
член-кооператорите. Събранието е свикано при дневен ред от седем точки. Ищецът
счита, че едно от решенията, взети на това събрание, а именно решението за
избор на председател на кооперацията, е незаконосъобразно, тъй като е прието
при нарушаване законовите разпоредби и устава на кооперацията. В
исковата молба са изложени и подробни аргументи, обуславящи сочената от ищеца
незаконосъобразност на атакуваното решение, като основно ищецът се позовава на
норми от устава на кооперацията. Поради изложеното моли съда да постанови
решение, по силата на което да се признае за
незаконосъобразно и се отмени решение, взето на проведено на 12.05.2014 г. общо
събрание на ответната кооперация, за избор на председател на кооперацията на
лицето П.Г.Й..
Претендира и разноски.
В законния едномесечен срок, предвиден
в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът, действащ чрез избрания по реда на
чл.25 от ЗК, представител на кооперацията по настоящото дело, депозира отговор,
в който сочи, че счита предявения иск за недопустим и неоснователен, излагайки
аргументи. Претендира и разноски. В последствие, чрез
друг представител, избран по реда на чл.25 от ЗК, заявява, че признава иска.
По отношение
направените от ответника възражения за недопустимост на иска, съдът е изложил
мотиви в определението си, постановено по реда на чл.140 от ГПК, като и към
настоящия момент счита, че така направените от ответника възражения за
недопустимост на иска са неоснователни.
При повторна преценка допустимостта на иска, съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбите на чл.58, ал.1 и ал.2 от ЗК, решенията и действията на органите на
кооперацията, които противоречат на закона или на устава, могат да се отменят
чрез иск, предявен пред районния съд по седалището й, като искът може да се
предяви от всеки член на кооперацията, от контролния съвет, от кооперативния
съюз, в който членува кооперацията, или от прокурора. Ето защо, ищецът, в качеството си на член– кооператор в
ответната кооперация, който факт е и безспорен между
страните и се удостоверява с представените по делото документи, е активно легитимиран да оспори решенията, взети
от орган на кооперацията, какъвто е общото събрание, на основание чл. 58, ал.2,
пр. І-во от ЗК.
Относно преклузивния срок за предявяване на иска: Съгласно,
чл. 58, ал.3 и ал. 5 от ЗК, искът се предявява в двуседмичен срок от
узнаването, но не по-късно от три месеца от приемане
на решението или извършване на действието. Имайки предвид датата, на която е взето атакуваното
решение и датата, на която е депозирана настоящата искова молба в съда, счита,
че този преклузивен срок е спазен. Поради изложеното заключава, че така
предявеният иск е допустим и следва да се разгледа по същество.
По направеното от ищеца искане, с оглед признанието на
иска от представителя на кооперацията, за произнасяне с решение при признание
на иска, съдът счита, че същото е неоснователно, поради следното: Безспорно
настоящият иск по своя характер е конститутивен. Принципно при предявен
конститутивен иск, решение при признание на иска не може да бъде постановено,
тъй като ефектът на конститутивното съдебно решение /унищожаването на договор,
отмяна на дарение, отмяна на незаконосъобразно решение на кооперация и т.н./,
се постига единствено по общия съдебен ред- посредством решение, обективиращо
правораздавателната воля на съда въз основа на формираните от него фактически и
правни изводи. В случая мотивите за недопустимост на постановяване на решение
при признание на иска са аналогични на тези с невъзможност за сключване на
съдебна спогодба за признаване на потестативното право на ищеца /по конкретния
правен спор делото не би могло да приключи с одобряване на спогодба/. Ето защо
счита, че следва да разгледа претенцията по същество и изложи мотиви във връзка
с посочените от страните доводи и възражения за незаконосъобразност, респ.
законосъобразност на решение на общото събрание на ответната кооперация.
От събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се
установи следното от фактическа и правна страна:
Няма спор, че на 12.05.2014 г., в 10.00 часа, в сградата
на ответната кооперация,
е било проведено отчетно-изборно събрание на член-кооператорите, при дневен ред
от седем точки, една от които е избор на председател на кооперацията. От
представения по делото частно заверен препис от покана за общо събрание на
член-кооператорите в кооперация „Шуменска заря“, ведно със списък на
член-кооператорите, става ясно, че за 12.05.2014 г. от 10.00 часа е свикано
отчетно-изборно събрание, при дневен ден,състоящ се от седем точки, една от
които /т.4/ е избор на председател на кооперацията. От приложения към покана
списък на член-кооператорите се установи, че последните са надлежно уведомени
за събранието /срещу имената на член-кооператорите са положени подписи от
съответните лица, с изключение на един от член- кооператорите, за който е
посочено, че е болен/. От приетия по делото протокол №63 от 12.05.2014 г., се
установи, че събранието е проведено при предварително обявения дневен ред, като
на него са присъствали десет член- кооператори. По т.4 от дневния ред е взето
решение за председател на кооперацията да е П.Г.. От същия документ става ясно,
че за нов председател на кооперацията са предложени две лица- ищецът и П.Г..
Избрана е и комисия по избора за председател, в състав от трима члена. Отразено
е в протокола, че общото събрание взема решение избора за председател да бъде с
тайно гласуване, като е направен поименен списък на присъстващите
член-кооператори, гласували за председател на кооперацията, подписан от всеки,
който се прилага към протокола. В същия документ е отразено, че комисията по
избора е изготвила свой протокол за избор, който се прикрепя към протокола на
събранието и отразено, че за ищеца са гласували трима, а за П.Г.- седем член-
кооператори. Председателят на комисията е обявил, че има избран председател на
кооперацията- П.Г., избран със седем гласа „за“, чрез тайно гласуване. Съгласно
чл.23, ал.1 от Устава на кооперацията, решенията на общото събрание се вземат с
мнозинство повече от половината присъстващи членове, като ал.2 гласи, че
решенията за приемане, изменение и приемане на устава, по избор на членове на
УС и КС, по опрощаване, отсрочване и разсрочване на парични задължения към
кооперацията, по разпореждане с недвижими имоти и по преустройство и
прекратяване на кооперацията се вземат с мнозинство 2/3 от всички членове на
кооперацията. Чл.24, ал.1 от Устава предвижда, че гласуването в общото събрание
е явно, освен когато законът или Устава на кооперацията предвижда да бъде
тайно, а ал.2 предвижда решенията за избор на членовете на УС и КС, както и по
приемането на резултатите от фин. ревизии да се вземат с тайно гласуване. В
случая П.Г. е избран за председател на кооперацията с обикновено мнозинство,
като първите възражения на ищеца са, че изборът за председател е следвало да се
извърши с квалифицирано мнозинство, а именно с 2/3 от всички член- кооператори,
доколкото председателя съгласно закона и устава е председател на УС по право.
Съгласно чл.32, ал.1 от Устава, председател на кооперацията се избира между
членовете на кооперацията за срок от четири години. Той е председател на УС и
участва в неговата работа с равен глас. Същият текст съществува и в ЗК /чл.26,
ал.1 от ЗК/. Съдът не споделя наведените от ищеца в исковата му молба доводи,
че председателят на кооперацията следва да се избира от общото събрание с
мнозинство 2/3 от всички член-кооператори, тъй като е член по право на УС. Председателят
на кооперацията е отделен и самостоятелен орган на кооперацията, притежаващ
регламентирани в закона и устава права и задължения. В ЗК и устава липсва
изискване председателят на кооперацията да се избира с квалифицирано
мнозинство. Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.1 от ЗК, решенията на общото
събрание се вземат с мнозинство от повече от половината присъстващи членове или
пълномощници по чл. 17, освен ако по този закон или уставът предвижда друго. Както
е посочено по- горе, в устава е предвидено наличието на квалифицирано
мнозинство единствено за вземане на решенията за приемане, изменение и приемане
на устава, по избор на членове на УС и КС, по опрощаване, отсрочване и
разсрочване на парични задължения към кооперацията, по разпореждане с недвижими
имоти и по преустройство и прекратяване на кооперацията. Водейки се от
същността на устава, който е вид многостранен договор, съдът счита, че е
недопустимо разширително тълкуване текста на нормата на чл.23, ал.2 от устава,
предвид изчерпателното изброяване на хипотезите, при които е предвидено
решенията на общото събрание да се вземат с мнозинство от 2/3 на всички
член-кооператори. При прилагане на такъв вид тълкуване би се стигнало до
промяна волята на учредителите на кооперацията, които при приемане на устава не
са предвидили изрично изборът на председател да става с квалифицирано
мнозинство, а напротив изразили са ясно воля относно начина на вземане на
решения на общото събрание, като лимитативно са посочили случаите, при които
общото събрание взема решения с мнозинство от 2/3 от членовете на кооперацията.
Съдът не споделя съжденията на ищеца в исковата му молба, че тъй като
председателят на кооперацията е член на УС по право, то изборът му следва да е подчинен
на избора на членове на УС. Подобен извод би могъл да се направи, ако законът
или уставът предвижда председателят да се избира между членовете на УС, а не
между членовете на кооперацията /чл.32, ал.1 от устава/. Тези обстоятелства
водят съда до извода, че решението на общото събрание за избор на председател
на кооперацията се взема с мнозинство повече от половината присъстващи членове.
В разглежданата хипотеза няма спор, че на процесното общо събрание са
присъствали десет член- кооператори, като П.Г. е избран за председател на
кооперацията със седем гласа, т.е. приема, че е избран в съответствие със
закона и нормата на 23, ал.1 от устава. Съдът не споделя и наведените от ищеца
в исковата му молба доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение,
поради обстоятелството, че не са спазени изискванията на устава за начина, по
който следва да се избира председател на кооперацията, а именно, че в
конкретната хипотеза председателят е избран чрез тайно гласуване, а не чрез
явно. Действително нито закона, нито устава предвижда изборът на председателя
да става посредством тайно гласуване. Но съгласно чл.18, ал.4, предл.
последно от ЗК, общото събрание може да
реши по даден въпрос да се гласува тайно. От протокола за проведеното на
12.05.2014 г. общо събрание, става ясно, че общото събрание е взело решение
конкретният избор на председател да бъде с тайно гласуване, т.е. счита, че в
случая общото събрание се е съобразило с дадената му от закона възможност да
вземе атакуваното решение с тайно гласуване. Нещо повече, ищецът е присъствал
на това общо събрание, като в протокола не са отразени негови или на някой друг
от присъстващите член- кооператори възражения срещу решението за тайно
гласуване. В протокола подробно е изложено другото възражение /коментирано
по-горе/ срещу избора на председател, но липсва някакво противопоставяне срещу
решението за тайно гласуване. Поради гореизложеното заключава, че решението, взето на
проведено на 12.05.2014 г. общо събрание на ответната кооперация, за избор на
председател на кооперацията на лицето П.Г. Й., е прието при спазване законовите
изисквания, както и в съответствие с устава на кооперацията, т.е. приема същото
за законосъобразно. Ето защо счита, че така предявеният иск е
неоснователен и следва да се отхвърли.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника направените
от него деловодни разноски съразмерно отхвърлената част от иска, в размер на 500.00
лв.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.М.Й., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу
Кооперация “Шуменска
заря”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, конститутивен иск, с
правно основание чл.58 от ЗК, за признаване за незаконосъобразно и отмяна на решение,
взето на проведено на 12.05.2014 г. общо събрание на ответната кооперация, за
избор на председател на кооперацията на лицето П.Г. Й., като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Й.М.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати
на Кооперация “Шуменска
заря”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 500.00 лв. /петстотин лева/, представляваща
направените от ответника деловодни разноски съразмерно отхвърлената част от иска.
Решението
може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: