Решение по Гражданско дело 1345/2014г.

Р Е Ш Е Н И Е

102/6.2.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесет и първи февруари през две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №1345 по описа на ШРС за 2014 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са три обективно съединени осъдителни иска с правна квалификация чл.8, ал.1, във вр. с чл.2, ал.1 от ЗАЗ, чл.92 и чл.86 от ЗЗД.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Областна дирекция „***” – София област, с ЕИК***, с адрес на управление: гр.София, бул.”***” №4, ет.6, представлявана от Х.В.С.,*** срещу И.К.Б., с ЕГН**********, с постоянен адрес:***, настоящ адрес: гр.София, бул.”***” №141, ет.1, ап.1. Ищецът твърди, че съгласно сключен Договор №2/25.05.2004 год. за аренда на земеделска земя от Държавния поземлен фонд, вписан в службата по вписванията на РС-Пирдоп под №64, том І, парт.№6358, вх.рег.№R-373 от 31.05.2004 год. между Директора на ОД „***” – София област в качеството му на арендодател и ответницата И.К.Б. в качеството й на арендатор, на последната били отдадени за временно и възмездно ползване земеделски земи за отглеждане на арония. В исковата молба излагат, че съгласно уговореното в договора ответницата им дължи сумата от 22834.40 лева, представляваща дължимия годишен наем за периода 2008 – 2011 стопански години, изчислен на база т.5 от договора за аренда и на база индексация, предвидена в т.4.1 от договора, кумата от 6165.30 лева, представляваща дължима неустойка, съгласно чл.30 от договора, за периода от 02.10.2008 год. до 02.10.2012 год., конкретизирана в исковата молба, сумата от 5225.92 лева, представляваща лихва за забава плащането на главницата за периода от 02.10.2008 год. до 22.05.2012 год. Молят съда да се произнесе с решение, с което да осъди ответника да им заплати: сумата от 22834.40 лева, представляваща дължимия годишен наем за периода 2008 – 2011 стопански години, изчислен на база т.5 от договора за аренда и на база индексация, предвидена в т.4.1 от договора, кумата от 6165.30 лева, представляваща дължима неустойка, съгласно чл.30 от договора, за периода от 02.10.2008 год. до 02.10.2012 год., конкретизирана в исковата молба, сумата от 5225.92 лева, представляваща лихва за забава плащането на главницата за периода от 02.10.2008 год. до 22.05.2012 год., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. С допълнителна молба от 16.09.2014 год. е направено искане за изменение на предявените искове.

В съдебно заседание за ищцовата страна се явява упълномощен представител – адв.Е. А. от САК, като поддържа исковата молба и изложените в нея основание. В представени по делото писмени бележки излага конкретни мотиви в подкрепа на исканията, формулирани в исковата молба.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е депозиран писмен отговор. В отговора ответникът излага, че счита предявените искове за неоснователни и недоказани. Твърди, че действително е сключила договор за аренда №2, но че никога не е виждала описания в договора протокол-опис, като счита, че такъв не съществува и твърди, че описаните имоти не са й били предадени. Счита, че доколкото договора е бил сключен за срок от 10 години с тригодишен давностен период, то не дължи наем, неустойка и лихва за стопанските 2005/2006 год., 2006/2007 год. и 2007/2008 год. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от сумите. Моли съда да отхвърли предявените искове, а в условията на евентуалност – в случай, че прецени, че иска е основателен и доказан моли да бъдат съобразени направените от нейна страна възражения. Моли също да й бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът не се явяват лично. За него се явява упълномощен представител – адв.Г. Т. от ШАК, който поддържа отговора на исковата молба и моли предявения иск да бъде отхвърлен. В представени по делото допълнителни бележки излага допълнителни мотиви в подкрепа на искането.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 25.05.2004 год. между страните бил сключен Договор №2/25.05.2004 год. за аренда на земеделска земя от Държавния поземлен фонд, вписан в службата по вписванията на РС-Пирдоп под №64, том І, парт.№6358, вх.рег.№R-373 от 31.05.2004 год., по силата на който Директора на ОД „***” – София област в качеството му на арендодател отдал на ответницата И.К.Б. в качеството й на арендатор за временно и възмездно ползване земеделски земи за отглеждане на арония. Обект на сключения договор били следните поземлени имоти: №000641 с площ 29.188 дка, пасище, мера, VІІІ категория, имот №097001 – 16.089 дка, нива, VІІІ категория, имот №097002 – 8.961 дка, нива, VІІІ категория, имот №097008 – 10.498, нива, ІХ категория и имот №097024 – 15.178 дка, пасище, мера, VІІІ категория, с обща площ 181.528 дка, намиращи се в землището на гр.Копривщица, община Копривщица, област София. В исковата молба излагат, че земеделските земи били предоставени срещу годишно арендно плащане, определено в чл.5 от договора в размер на 30 лв./дка, като арендаторът не дължал наем за гратисен период от три стопански години – 2004/2005, 2005/2006 и 2006/2007 год. Съгласно чл.3 от договора арендаторът бил длъжен да използва предоставената му земеделска земя по предназначение за отглеждане на трайни насаждения, като при неизпълнение на това задължение арендодателят имал право да развали договора с едномесечно писмено предизвестие. Съгласно чл.2 от договора предаването на отдадения под аренда обект следвало да се извърши със съставянето на протокол-опис. Представители на ищеца извършили няколко проверки, обективирани в констативни протоколи от 19.10.2005 год., 24.08.2006 год., 25.01.2007 год., 19.09.2007 год., 30.01.2008 год. 15.10.2008 год., при които било констатирано, че ответницата не е изпълнила задължението си. В чл.30 от Договора била предвидена неустойка в случай, че арендодателят не заплати дължимото арендно плащане в предвидения срок в размер на 0.3 % от дължимата сума на ден, за не повече от 3 месеца.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства и по-специално от разпита в съдебно заседание на свидетеля Д. М. Г. и от следните писмени доказателства: Договор за аренда №2/25.05.2004 год., Нотариална покана от Х.В.С. с нот. заверка от 11.01.2012 год., рег.№ 347, том 1, акт 34, Платежно нареждане, Молба от И.К.Б., вх. № СО 94-00-19 от 10.03.2004 год., Молба от И.К.Б., вх. № СО-94-00-19/10.03.2004 год., Известие за доставяне, Уведомление до И.К.Б. изх.№21/24.01.2006 год. от ОД „*** и гори”, гр. София, Известие за доставяне от 22.11.2005 год., Уведомление до И.К.Б. изх.№428/01.11.2005 год. от ОД „*** и гори”, гр. София, Известие за доставяне от 20.07.2006 год., Писмо изх.№СО-94-00-140/17.07.2006 год. от ОД „*** и гори”, гр. София с обратна разписка, Известие за доставяне от 12.10.20006 год., Писмо изх.№СО-94-00-217/10.10.2006 год. от ОД „*** и гори” – Софийска област с обратна разписка, Известие за доставяне от 14.04.2008 год., Писмо изх.№СО-392/14.04.2008 год. от ОД „*** и гори” – Софийска област с обратна разписка, Констативен протокол от 19.10.2005 год.; Протокол от 24.08.2006 год., Протокол от 25.01.2007 год.; Протокол от 12.09.2007 год.; Протокол от 30.01.2008 год., Протокол от 15.10.2008 год.; Писмо изх.№РД-05-144/26.10.2010 год. от ОД „*** и гори” – Софийска област, Протокол от 26.10.2010 год., Докладна записка от Д. М. Г. – н-к ОСЗ, гр. Копривщица; Решение №21 от 16.08.1995 год.; Решение №21 от 25.03.2004 год., Скица № Ф01255/10.05.2004 год.; удостоверение за настоящ адрес №1618/08.08.12 год.; Копие от лична карта №181923735/17.01.2006 год., Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, Писмо, изх. №ПО-05-001/21.07.2014 год. на ОСЗ-Копривщица, ведно с приложенията, касаещи имотите, обект на аренда по Договор №2/25.05.2004 год.

По отношение на събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Д. М. Г. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, въпреки, че свидетелят е бил в дългогодишни трудово-правни отношения с ищеца. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че показанията на посочения свидетел са последователни, непротиворечиви и кореспондират напълно с останалия събран по делото доказателствен материал. В този смисъл от страна на ответницата не са представени никакви доказателства, с изключение на наведените твърдения от нейна страна, които да оборват или поставят под съмнение показанията на свидетеля Г., поради което съдът намира, че същите са достоверни, последователни и подкрепят изложените в исковата молба факти и обстоятелства.

При така установената фактическа обстановка по отношение на първия обективно съединен осъдителен иск с правно основание чл.8, ал.1, във вр. с чл.2, ал.1 от ЗАЗ съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото се установява, а и не се спори между страните, че последните са били в договорни отношения, уредени по силата на сключения между тях Договор №2/25.05.2004 год. за аренда на земеделска земя от Държавния поземлен фонд, вписан в службата по вписванията на РС-Пирдоп под №64, том І, парт.№6358, вх.рег.№R-373 от 31.05.2004 год., по силата на който Директора на ОД „***” – София област в качеството му на арендодател отдал на ответницата И.К.Б. в качеството й на арендатор за временно и възмездно ползване земеделски земи за отглеждане на арония. По делото се установява, че страните не са подписали протокол-опис при предаване на обектите, предмет на договора, съгласно разпоредбата на чл.2 от Договора. Именно поради това обстоятелство ответницата твърди, че доколкото имотите не са й били предадени по предвидения в договора ред същата не е имала фактическата възможност да ги обработва, поради което счита, че не дължи заплащане на претендираните арендни вноски.

В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че при липса на съставен протокол-опис в настоящия случай следва да намери приложение презумпцията, визирана в разопредбата на чл.6, ал.5 от ЗАЗ, съгласно която при липса на съставен опис за предаване на обекта на договора, се счита, че обектът е бил приет в надлежно състояние, като липсата на опис не е пречка арендаторът да упражнява фактическата власт върху обекта на договора и другите си права по арендния договор. Доколкото от страна на ответницата, чиято е тежестта за оборване на посочената презумция не са представени доказателства, от които да се установи, че същата е била възпрепятствана да обработва имотите, предмет на договора или че същите са предадени в състояние, което й създава пречки да упражнява фактическа власт над тях, се налага извода, че презумпията не е оборена и следва да се приеме, че ответницата е получила имотите в добро състояние и е имала възможност да ги обработва и да упражнява фактическата власт над тях. А с оглед на изложеното се налага и извода, че същата дължи заплащане на уговорените в чл.5 От договора арендни вноски. В подкрепа на този извод са и събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Д. М. Г.. Последният в съдебно заседание на 21.01.2015 год. заявява че въз основа на подадено от ответницата заявление е било извършено тресиране на обектите, предмет на договора в нейно присъствие, като са били очертани границите и на 28.05.2004 год. лично той е предал на И.Б. имотите, като й е посочил къде се намират и къде точно се простират техните граници. В същото време въз основа на нейна молба свидетелят лично я е свързал с лице на име В. Ц. Д., което е било впоследствие наето от нея, за да почисти имотите от намиращите се в тях храсти и да ги подготви за експлоатация, съгласно посоченото в договора предназначение. В същата насока е и константната съдебна парктика и по-конкретно Решение №682 от 11.11.2009 год. на ВКС по гр.дело №2031/2008 год., I г.о., ГК и др..

С оглед на изложеното съдът намира, че ищецът се явява изправната по договора страна и доколкото същия е изпълнил наплъно задължението си по него има право да получи уговорените в договора арендни плащания. С оглед на изложеното съдът намира, че първия обективно съединен иск с правно основание чл.8, ал.1 от ЗАЗ, във вр. с чл.2, ал.1 от ЗАЗ, във вр. с чл.5 от договора се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло. При преценка на иска съдът съобрази обстоятелството, че с отговора на исковата молба от страна на ответницата е направено възражение за изтекла погасителна давност по отношение на дължимите арендни вноски за стопанските 2007/2008 год. и 2008/2009 год. По отношение на дължимите арендни плащания за стопанската 2007/2008 год. въз основа на молба за изменение на иска прозводството е било частично прекратено, като определението е влязло в сила, поради което съдът не дължи произнасяне в тази част. По отношение на арендните вноски за стопанската 2008/2009 стопански години съдът намира, че не е изтекла предвидената в разопредбата на чл.111, б.“в“ от ЗЗД. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че арендната вноска за стопанската 2008/2009 год. се дължи считано от 02.10.2009 год., поради което тригодишния давностен срок за плащането й не е бил изтекъл към датата на депозиране на исковата молба – 06.06.2012 год. Същото се отнася и за претенциите за следващите стопански години – 2009/2010 и 2010/2011 год. Поради изложеното съдът намира, че иска като основателен и доказан следва да бъде уважен в пълния претендиран след изменението на иска размер, а именно – 16778.63 лева, от които 5516.63 лева – за стопанската 2008/2009 год., 5592.88 лева – за стопанската 2009/2010 год. и 5669.12 лева – за стопанската 2010/2011 год. Поради забава в плащанията ответницата дължи заплащане и на законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на депозиране на исковата молба – 06.06.2012 год. до окончателното изплащане на сумата.

По отношение на втория обективно съединен осъдителен иск с правно основание чл.92 от ЗЗД съдът приема от правна страна следното:

За да възникне задължението за плащане на неустойка във връзка с договорно неизпълнение на задължение следва да бъде констатирано наличие на следните кумулативно предвидени елементи от сложен фактически състав: наличие на облигационна връзка и валидно договорно задължение, от което да възниква задължение за изпълнение; уговорена по размер неустойка на неизпълнението; кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни и длъжникът да е нарушил договора и виновно да не го е изпълнил. Липсата на всеки един от посочените елементи е основание за отпадане на договорната отговорност за заплащане на неустойка. В настоящия случай от материалите по делото, обсъдени подробно по-горе се установява по безспорен начин, че между страните е било налице валидно облигационно отношение, произтичащо от Договор за аренда №2/25.05.2004 год., по който ищцовата страна е изпълнила точно задължението си. В чл.30 от сключения между страните договор е било уговорено, че при забава на плащането на арендните вноски в уговорения срок, арендаторът дължи неустойка в размер на 0.3% на ден върху стойността на дължимата и неизплатена вноска за не повече от 3 месеца. Ответникът е изпаднал в забава плащането на договорения размер на арендните вноски, поради което съдът намира, че в настоящия случай са налице посочените по-горе кумулативно предвидени предпоставки за възникване правото на изправната страна да получи предвидената в договора неустойка.

Имайки предвид гореизложеното относно размера на дължимите и незаплатени арендни вноски, се налага извода, че периода на просрочие по отношение на всяка една арендна вноска следва да бъде изчислен на база договореното между страните в чл.5.1 от договора и в унисон с разпоредбата на §2, т.3 от Допълнителните разпоредби на ЗАЗ. С оглед на изложеното и направеното изменение на иска по отношение но част от претендираната неустойка, съдът намира, че ответницата дължи заплащане на сумата от 4530.24 лева, от която 1489.50 лева – дължима неустойка за стопанската 2008/2009 год., 1510.08 лева – за стопанската 2009/2010 год. и 1530.66 лева – за стопанската 2010/2011 год.

По отношение на втория обективно съединен осъдителен иск с правно основание чл.86 от ЗЗД съдът приема от правна страна следното:

Предвид основателността на иска за заплащане на главницата и с оглед на събраните в хода на производството доказателства, от които се установява, че същата не е била заплатена, съгласно разпоредбата на 86, ал.1 от ЗЗД, ответната страна дължи заплащане на обезщетение за забавеното изпълнение в размер на законната лихва от деня на забавата. При преценка на началния момент на забавата съдът взе в предвид разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗЗД, съгласно която когато денят за изпълнението на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В настоящия случай падежа е договорен между страните в чл.5.1 от договора и в унисон с разпоредбата на §2, т.3 от Допълнителните разпоредби на ЗАЗ. Следователно от датата, следваща датата на изискуемост на съответната арендна вноска ответникът е изпаднал в забава. При преценка размера на дължимото обезщетение за забавено изпълнение, съдът съобрази разпоредбата на чл.86, ал.2 от ЗЗД, съгласно която размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. С оглед на изложеното съдът намира, че иска с правно основание чл.86 от ЗЗД се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен за претендирания след изменението на иска размер, а именно 2465.61 лева, от които 1549.74 лева – обезщетение за забава плащането на дължимите арендни вноски за стопанската 2008/2009 год. за периода от 02.10.2009 год. до 22.05.2012 год., 824.07 лева - обезщетение за забава плащането на дължимите арендни вноски за стопанската 2009/2010 год. за периода от 02.10.2010 год. до 22.05.2012 год. и 91.80 лева - обезщетение за забава плащането на дължимите арендни вноски за стопанската 2010/2011 год. за периода от 02.10.2011 год. до 22.05.2012 год.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед изхода на делото и обстоятелството, че предявените искова са уважени изцяло, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцовата и сумата от 2719.20 лева /две хиляди седемстотин и деветнадесет лева и двадесет стотинки/, представляваща направените от тяхна страна разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък.

С оглед изхода на делото, направените от ответната страна разноски остават за тяхна сметка, така както са направени.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ОСЪЖДА И.К.Б., с ЕГН**********, с постоянен адрес:***, настоящ адрес: гр.София, бул.”***” №141, ет.1, ап.1 да заплати на Областна дирекция „***” – София област, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”***” №4, ет.6, представлявана от Х.В.С.,*** на основание чл.8, ал.1 от ЗАЗ, във вр. с чл.2, ал.1 от ЗАЗ сумата от 16778.63 лева /шестнадесет хиляди седемстотин седемдесет и осем лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща общ размер на дължими арендни вноски по Договор за аренда №2/25.05.2004 год., от които 5516.63 лева – за стопанската 2008/2009 год., 5592.88 лева – за стопанската 2009/2010 год. и 5669.12 лева – за стопанската 2010/2011 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2012 год. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.92 от ЗЗД сумата от 4530.24 лева /четири хиляди петстотин и тридесет лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща сбор от дължима неустойка, съгласно чл. 30 от договора, от която 1489.50 лева – дължима неустойка за стопанската 2008/2009 год., 1510.08 лева – за стопанската 2009/2010 год. и 1530.66 лева – за стопанската 2010/2011 год. и на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 2465.61 лева /две хиляди четиристотин шестдесет и пет лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща сбор от обезщетение за забава, в размер на законната лихва, от които 1549.74 лева – обезщетение за забава плащането на дължимите арендни вноски за стопанската 2008/2009 год. за периода от 02.10.2009 год. до 22.05.2012 год., 824.07 лева - обезщетение за забава плащането на дължимите арендни вноски за стопанската 2009/2010 год. за периода от 02.10.2010 год. до 22.05.2012 год. и 91.80 лева - обезщетение за забава плащането на дължимите арендни вноски за стопанската 2010/2011 год. за периода от 02.10.2011 год. до 22.05.2012 год.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: