Р
Е Ш Е Н И Е
1925/18.12.2015г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, в открито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и
петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Бистра Бойн
при секретаря Т.Т., като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№1429 по описа за 2014г. на ШРС, за да се произнесе
взе предвид следното:
Гр.д.№1429/2014г. по описа на ШРС е образувано
по повод предявени отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, от С.Д.Й. с ЕГН: **********
*** срещу “Райфайзенбанк”ЕАД-гр.София с ЕИК ***. Ищецът сочи, че поел
задължение като поръчител по договор за кредит №72252 на 29.12.2010г. с
кредитор ответника. За поетото задължение била сключена застраховка за риск
„Живот“ по отношение на физическото лице представляващо кредитополучателя, който
починал на 22.01.2014г. От застрахователното дружество отказали заплащане на
остатъка по кредита, поради наличие на изключение, посочено в специалните
условия за застраховане. Ищецът моли съда да се произнесе с решение, с което да
признае за установено, че не дължи на ответника “Райфайзенбанк”ЕАД сумата
3064,38евро, представляваща остатък от задължение по кредита към 26.03.2014г.
Иска да му бъдат присъдени направените разноски в настоящото производство.
Ответникът
“Райфайзенбанк”ЕАД-гр.София е представил писмен отговор в законния едномесечен
срок по чл.131 от ГПК, както и доказателства. Прави възражение за подсъдност,
което е неоснователно. Излага твърдения за недопустимост и неоснователност на
исковете и сочи, че дължимия остатък по кредита е в размер на 1679,83 евро, а
не твърдяната сума. Моли исковете да бъдат прекратени или отхвърлени.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа
страна следното:
От приложения договор за банков кредит се
установява, че на 29.12.2010 г. между ЕТ“В. В.-С.“-гр.Шумен, като
кредитополучател, В. Д. В., ищецът С.Д.Й. и С. В. Н., като солидарни длъжници и
„Райфайзенбанк България“ ЕАД възникнало облигационно правоотношение, по силата
на което ответникът в качеството на кредитор предоставил на едноличния
търговец, представляван от В. Д. В. в качеството на
кредитополучател, сумата от 5049,50 евро, която кредитополучателят и
съдлъжниците се е задължили да върнат, ведно с предвидената годишна лихва на
месечни анюитетни вноски от по 141евро в срок до 05.12.2013г. В Искане за
инвестиционен кредит от 15.12.2010г./стр.58 по делото/, кредитополучателя дала
съгласие да ползва застрахователен пакет „Живот“ и декларирала, че през
последните три години не боледувала и не е лекувана от злокачествено
заболяване/рак или левкемия/. С Анекс №1 от 29.12.2010г., бил променен срокът за погасяване на кредита
на 05.12.2014г. и бил предвиден друг размер месечна вноска. В чл.9 от Анекса
към договора за кредит е уговорено, че кредитополучателя е сключил със ЗК“Уника
Живот“ АД застраховка в полза на банката на телесната цялост на
кредитополучателя, и той се съгласява да сключи нова застраховка, съответстваща
на размера на преструктурираното задължение. С втори Анекс от 13.09.2012г.
крайния срок за погасяване на кредита бил удължен до 05.01.2016г., като останала
в сила сключената вече застраховка. От приетия по делото, като доказателство Сертификат
за застраховка (стр.14) се установява, че кредитополучателят сключил с
ответното дружество договор за застраховка „Живот” за своя сметка в полза на
Банката. Индивидуалната застраховка се счита за сключена от момента, в който
лицето даде съгласие за застраховане, удостоверено с подписа му на съответното
място в искането за кредит. При настъпване на застрахователно събитие,
застрахователя се задължавал да заплати остатъка от кредита- чл.17.1. В документа
е отразено, че застраховател е ЗК“Уника Живот“ АД, застрахована е представителя
на търговеца В. В., а ползващо лице- бенефициент е ответника. В специалните условия е посочено кои са
покритията на застраховката, сред които е и смърт, вследствие на заболяване или
злополука. В чл.3 е посочено, че покритието по застраховката се прекратява, ако
смъртта е причинена от злокачествено заболяване, диагностицирано в период до
три години преди началото на застраховката и причинило смърт на застрахования
през срока й. В чл.16 е посочено, че се прекратява и при навършване на 65
годишна възраст на застрахования, което в настоящия казус е настъпило още на
29.01.2011г. В изискан и представен Договор за застраховане на физически лица
кредитополучатели за обезпечаване на дължимите от тях вноски към ответника №
81900019006 от 01.08.2006г. в чл.7.2.3 е посочено, че застрахователното
покритие се прекратява предсрочно при навършване на 65г. възраст на
застраховането лице, освен ако не е уговорено друго. Липсват доказателства за
уговорка между застрахователя и бенифициента за изключения в настоящия случай,
поради което съдът намира, че кредитополучателя е бил изключен от покритието на
застраховането на основание навършена възраст.
Видно от Епикриза от Университетска
болница МБАЛ“Света Марина“ЕАД-гр.Варна, на 22.01.2014г., В. Д. В. починала на
67г. с поставена диагноза- агрунулонитоза, фебрилна неутропения, остър
белодробен оток, остра циркулаторна недостатъчност, бъбречна недостатъчност,
исхемична болест на сърцето, двуклонова болест, артериална хипертония,
дребноклетъчен малигнен лимфом, състояние след химиотерапия. Посочено е, че
началото на заболяването е установено през месец ноември 2008г., когато
пациентът е била хоспитализирана и насочена към Клиника по хематология. От
страна на ответника до ЗК“Уника Живот“ АД била депозирана Претенция
№11810050063 с основание смърт. Видно от писмо от застрахователя (л.21),
последното е отказало изплащане на застрахователно обезщетение по сключения
договор за застраховка, като е посочило, че не са налице основания за
удовлетворяване на претенцията, понеже е установено непосочване на данни за
здравословно състояние на починалия и наличие на предшестващо датата на
застраховане злокачествено заболяване, при усложненията на което е настъпила
смъртта.
От банкова референция от
26.03.2014г., се установява, че размерът на остатъка на дължимата по договора
за кредит сума е 3064,38евро от които 2699,27 евро редовна главница, 349,38
евро просрочена главница, 14,77 евро просрочена лихва и 0,96 евро начислена
наказателна лихва.
От правна страна, съдът намира
следното: Видно от приетото по делото, като доказателство застрахователно
удостоверение и от клаузите на договора за кредит, между ответника и застрахователя е сключен договор по смисъла
на чл. 231 и чл. 233 КЗ във вр. с чл. 199а КЗ. Разпоредбата на чл. 199а КЗ
урежда особен вид застраховка в полза на трето лице, а именно застраховката,
сключена в полза на кредитор. Страни по този договор са кредиторът и
застрахователят, като съгласно ал.2 изричното предварително писмено съгласие на
длъжника е условие за сключване на договора. В чл. 231 и чл. 233 КЗ са
уредени групов договор за застраховка
„Живот” на кредитополучателите по потребителски кредити. В това застрахователно
правоотношение Банката има едновременно качествата и на застраховащ, и на
ползващо се от сключената застраховката лице, докато всеки един
кредитополучател, дал съгласието си за сключване на такава групова застраховка
"Живот", представлява лице, "върху" чиито живот се сключва
застрахователният договор. В настоящия случай е налице и писмено съгласие от
страна на кредитополучателя, който е физическо лице с търговско качество, към
момента на сключване на договора, поради което и сключеният договор е валиден.
Както беше посочено по-горе, същият е продължил до навършване на 65г. възраст
на застрахованата, поради което към деня на смъртта й, съдът намира, че
застрахователното покритие е било прекратено предсрочно. Отделно от изложеното,
с оглед на събраните доказателства, съдът намира за установено, че
представителя на кредотополучателя е декларирала факти, които не са отговаряли
на действителното й здравословно състояние, като поставената й диагноза за злокачествено
заболяване и предприето лечение са били преди попълване на искането за кредит.
От Епикризата, въпреки липсата на специални знания на съда и страните, се
установява причинно следствена връзка между настъпилата смърт и заболяването,
поради което съдът намира, че направения отказ от застрахователя е бил основателен.
Задължението за погасяване на вземането по кредита съществува по отношение на
солидарния длъжник и ищец С.Й..
В тежест на ответника по
настоящото дело беше да установи по безсъмнен начин, факта от който произтича
вземането му спрямо конкретния длъжник и неговия размер, което беше направено, а
в тежест на ищца беше да установи, че твърдените в молбата факти, водещи до
задължение на трето лице да погаси вземането са възникнали, което той не стори
с надлежни доказателствени средства. Ето защо предявения иск следва да се отхвърли
в пълния си предявен размер.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК,
на ответника следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 630 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК,
от С.Д.Й. с ЕГН: ********** *** срещу “Райфайзенбанк”ЕАД-гр.София с ЕИК ***,
седалище район Средец, ул.Гогол №18-20, представлявано от А. А.- и
М. П. за признаване за установено, че ищецът не дължи вземане, поето
като задължение в качеството на солидарен длъжник по Договор за банков кредит №72252 от
29.12.2010г., сключен между ЕТ“В. В.-С.“-гр.Шумен, като кредитополучател, представляван
от В. Д. В./починала/ и ответника в размер на 3064,38 евро/три хиляди шестдесет и четири евро и тридесет и осем
евроцента/, от които 2699,27 евро редовна главница; 349,38 евро просрочена
главница; 14,77 евро просрочена лихва и 0,96 евро начислена наказателна лихва,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С.Д.Й.
с ЕГН: ********** да заплати на “Райфайзенбанк”ЕАД-гр.София
с ЕИК *** сумата от 630,00 лева /шестстотин
и тридесет лева/, представляваща направените по делото разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: