Р Е
Ш Е Н
И Е
546/3.7.2015г.
Шуменският районен съд, XIІІ състав
на двадесет и девети юни
2015 година
В открито заседание в
следния състав:
Секретар : С. Л.
като разгледа докладваното от съдията ГД
№ 1482/2014г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени алтернативно съединени искове, с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и второ и ал. 2, предл. пето от
ЗЗД.
Искова молба, от пълномощник на К.Г.Б., ЕГН : **********,
с адрес *** срещу С.Г.Г., ЕГН : **********, с адрес *** и Г.С.Г., ЕГН : **********,
със същия адрес, без посочено правно основание.
Ищцата сочи, че с ответницата били сестри. Преди
смъртта си майка им продала на ответницата два недвижими имота – ниви.
Нотариалният акт обективиращ сделката бил подписан от продавачката с поставяне
на отпечатък от палец. Тъй като тя не страдала от недъзи и била грамотна,
опорочено било нотариалното удостоверяване. Отделно продажната цена била ниска
и сделката прикривала дарение. Считайки я за нищожна, поради противоречие на
закона, привидност или накърняване на добрите нрави, иска нищожността да се обяви
и да се присъдят разноски.
В срока за отговор на исковата молба, ответниците,
редовно уведомени, подават отговори. Считат исковете допустими и неоснователни.
В открито съдебно заседание страните редовно
призовани, лично и с представители, поддържат заявеното в исковата молба и
отговорите си.
Така предявените искове са допустими, разгледани
по същество са неоснователни, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Твърдяната за нищожна сделка била сключена на
10.12.2013г. между Р.Я.Б. и първата ответница, по време на брака ù с
втория ответник, като била прехвърлена собствеността на две ниви с обща площ от
30 дка, в землището на с. ***, подробно описани в съставения НА №
27/10.12.2013г., НД № 1524/2013г. на нотариус № 019, с район на действие този
на ШОС, за сумата от 4300 лева. Наместо саморъчен подпис, в акта, бил положен
отпечатък от десния палец на продавачката, с отбелязана причина „поради недъг“.
Земеделските земи ù били
възстановени с решение № 16/15.01.1998г.. Според приетото заключение на
оценителната експертиза пазарната им цена към датата на сделката била 24000
лева/12000 лева за всеки имот/, а това на медицинската, твърди, че липсват
данни за недъгавост на продавачката, въпреки заболяванията от които страдала
според приложената медицинска документация.
Показанията на разпитаните свидетели, в частите
им, които не противоречат на писмените доказателства или по между си
установяват, че майката на страните живеела в имот собствен на първата
ответница, която със съпруга си се грижели за нея, а с ищцата не поддържали
отношения /както най-точно ги описва св. Ст. – „отношенията на К. с майка и
бяха плахи…“/; конкретната сделка била подготвена от втория ответник, който
платил цената и разноските по нея; При сключването ù, продавачката била
трудно подвижна, а според ищцовите свидетели говорела трудно и „…сякаш малко не
беше добре със здравето…“. В различни периоди преди сделката /2011 и 2013г./,
продавачката споделила пред двама от разпитаните свидетели различни намерения,
по отношение разпореждане със собствените си имоти – „…ще препише на С. къщата
и нивите срещу гледане…“/св. Ж., стр. 53/ и „… земите ще ги подари на сестра ù,
за да я гледа…“/св. Ст., стр. 155/.
Така приетото за установено доведе до следните
изводи :
По отделните завени основания :
-
Противоречие
на закона – на първо място следва да се отбележи, че не се твърди и претендира
нищожност на нотариален акт като нотариално удостоверяване по см. на чл. 576
ГПК, а поради нарушение на чл. 579, ал. 2 ГПК, нищожност на сделката
обективирана в него. Нарушение на споменатата разпоредба, даже и да е налице,
не води до нищожност на правната сделка, за която е съставен акта. В случая
нарушение липсва, защото дали страната по една сделка удостоверява изразената
си воля, чрез саморъчен подпис или с отпечатък от палец, което законът изрично
допуска, не е от значение нито за валидността на волята, като съгласие, което е
водещия елемент, нито за последващото ù установяване. За него дори, от
гледна точка на криминалистическа техника, по-висок е процента на вероятност,
когато е положен пръстов отпечатък. Същественото в случая е, че преценката дали
участващо в нотариалното производство лице може или не да се подпише, е на
ръководно-решаващия орган в този процес – нотариуса. Тази преценка е към
момента на удостоверяването ù за нея, е без значение обективно страда ли
лицето от недъг или не, още по-малко установен ли е от медицинско лице такъв, а
водещо е моментното му състояние. Затруднение за изписване на текст или
полагане подпис в конкретен момент може да се дължи на много причини,
включително вегетативна дистония, в каквито случаи няма пречка, както закона
допуска, лице да удостовери волята си чрез полагане на пръстов отпечатък.
-
Привиден
договор – теорията и практиката приемат, че привидни са договорите, при които
страните нямат воля да бъдат обвързани така, както постановява договора. В
случая се твърди относителна симулация /страните са искали да бъдат обвързани
по друг начин/, а именно процесния договор за покупко-продажба прикрива
дарение, като основния аргумент е неплащането на цената. Последния факт не е
установен в процеса, напротив в нотариалния акт съставен при сделката е
отбелязано, че цената е получена от продавача, което обвързва съда, а се
потвърждава и от свидетел присъствал при предаване на сумата, като
непостъпването ù по сметка на продавача, в каквато насока бе
доказателствената активност на ищеца, не сочи обратното. Отделно от горното,
неплащането на цена по договор може да е основание за развалянето му, а не за
нищожност. Аналогично е положението и с изразените намерения на продавачката за
различни разпореждания със собствеността ù преди сключване на сделката –
няма данни те да са съществували при сключване на процесния договор. Както
потвърди самият нотариус, страните са били наясно каква сделка сключват и са се
съгласили да я сключат.
-
Накърняване
добрите нрави – този порок се схваща най-често като нарушение на неписан правен
принцип, а при възмездните сделки, по-конкретно на този за еквивалентност на
престациите. Практиката въвежда обаче изискването те да са такива, или една от
тях, че по същество да липсва престация. Случаят не е такъв. Страните са
договорили конкретна цена, която макар и в пъти по-ниска от пазарната, ако се
приеме заключението на вещото лице, основано върху наредба нямаща отношение към
сделки със земеделска земя между граждани/чл. 1 от Наредба за реда за
определяне цени на земеделски земи, обн. ДВ бр. 64 от 05.06.1998г./, не може да
се определи като липсваща престация. Иначе казано определянето цената на
сделката е променлива ограничена от принципа за свобода на договаряне и
еквивалентност на престациите, но при оценка твърдяното им нарушаване, водещ е
първия, не само заради преобладаващия субективен елемент във втория.
Определянето на конкретна цена по сделка може да зависи както от особености на
предмета, особености на страните, така и от особени отношения между тях. Именно
те могат да са мотив за определяне цената на една вещ, за конкретен контрагент,
в пъти по ниска от пазарната, в същия момент, което не е противно на добрите
нрави.
Изложеното по заявените основания сочи
неоснователност на предявените искове и налага отхвърлянето им.
При така посочения изход на спора, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответниците, сумата от 1000
лева разноски в производството.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.Г.Б., ЕГН : **********, с адрес *** срещу С.Г.Г.,
ЕГН : **********, с адрес *** и Г.С.Г., ЕГН : **********, със същия адрес,
искове за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на нива с
площ от 15,000дка, имот № 013022 и нива с площ 15,003дка, имот № 071018, и двете
в землището на с. ***, сключен на 10.12.2013г. между Р.Я.Б., ЕГН : ********** и С.Г.Г., ЕГН : **********,
поради противоречие на закона, накърняване на добрите нрави и привидност, като
неоснователни.
ОСЪЖДА К.Г.Б., ЕГН : **********,
с адрес ***, да заплати на С.Г.Г., ЕГН : **********, с адрес *** и Г.С.Г., ЕГН
: **********, със същия адрес, сумата от 1000 лева, разноски в производството
на настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: