Р Е Ш Е Н И Е

132/13.2.2015г.. , Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд седми състав

На 22 (двадесет и втори) януари Година 2015

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар А.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 1485 по описа за 2014 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД.

В исковата молба ищецът Г.Д.И. твърди, че през 2014 г. се свързал с ответника К.А.Н. във връзка с обява за продажба на недвижим имот, находящ се в гр. Шумен. След като извършил оглед на същия, решил да придобие правото на собственост върху апартамента. Н. се представил като пълномощник на собственика. На 09.04.2014 г., И. предоставил на ответника сума в размер на 5000,00 лв., за което била съставена разписка. Впоследствие, обаче, Н., по различни причини, не предал ключа от жилището на ищеца, независимо, че последния сключил договор за кредит, с оглед снабдяване с нужната сума, представляваща продажна цена на имота. Сочи, че се оказало, че представяната като собственик на имота К. К. всъщност не притежавала правото на собственост в пълен обем и издаденото от нея пълномощно нямало действие. Ищецът многократно канил ответника, включително и чрез отправяне на нотариална покана, да му върне предоставената сума, но последният не сторил това и понастоящем. Моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да му заплати сума в размер на 5000,00 лв., представляваща предоставена му от ищеца сума на 09.04.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира и плащане на деловодните разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Сочи, че предоставената сума съставлява задатък по смисъла на чл. 93 от ЗЗД, тъй като съставената от страните разписка имала всички характеристики на предварителен договор. Освен това, Н. действал в качеството на пълномощник на К. К., поради което всички извършени от него действия засягали нейната правна сфера. Поради това, след получаване на процесната сума, ответникът превел същата по сметка на собственика на имота. Моли, предявеният иск да бъде отхвърлен, като му бъдат присъдени деловодните разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Видно от приложените по делото нотариални актове № ***. и № *** на Нотариус рег. № 222 на НК е, че К. С. К. придобила правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № ***, на ул. *** в гр. Шумен, със застроена площ 76,67 кв.м, заедно с изба № *** и 0,01050 ид. части от общите части и от правото на строеж върху общинско дворно място, с идентификатор ***, попадащ в сграда с идентификатор ***. Съдът констатира от представеното пълномощно, рег. № ***. на Нотариус рег. № 222 на НК, че К. упълномощила К.А.Н. да я представлява пред всички физически и юридически лица, държавни органи, пред които стане нужда, по отношение на описания недвижим имот, включително и да се разпорежда с имота по начин и условия, каквито намери за подходящи. Описано е, че пълномощното е без срок. От приложената разписка от 09.04.2014 г. се установява, че К.Н., в качеството си на пълномощник на К. К., получил на цитираната дата от Г.Д.И. сума в размер на 5000,00 лв. – капаро по уговорената продажба на описания по-горе недвижим имот. Отразено е, че остатъкът от уговорената сума, в размер на 31000 лв., ще бъде получен при сключване на окончателния договор. По делото е представена нотариална покана рег. № *** на Нотариус рег. № 024 на НК, връчена на ответника на 12.05.2014 г., с която ищецът поканил последния да се яви пред нотариуса на 21.05.2014 г. за доброволно уреждане на отношенията помежду им. На 21.05.2014 г., нотариусът е съставил протокол, в който е удостоверил, че К.Н. не се явил. Видно от бордеро № ***. на „Юробанк България“ АД е, че на 14.04.2014 г. ответникът превел по банкова сметка ***,00 лв., представляваща „капаро покупка на недвижим имот“.

От показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Ц. Б. и П. П. се установява, че ищецът и съпругата му, след извършен оглед на апартамента, притежаван от К. К., решили да го закупят. Ответникът бил пълномощник на последната, тъй като тя от дълги години пребивавала в Република Гърция. Н., заедно с бъдещите купувачи посетили свид. П., в качеството му на адвокат, и той съставил разписка за предоставената сума в размер на 5000,00 лева. Няколко дни по-късно при свидетеля се явил ищецът, който му заявил, че не може да събере цялата сума, необходима за закупуване на имота. П. се свързал с ответника с оглед връщане на предоставената сума, но последният му съобщил, че вече я е превел на собственичката.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Ищецът твърди, че в негова полза се е осъществил института на неоснователното обогатяване. За да бъде уважен искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, ищецът следва да докаже: наличност на обедняване на ищеца и обогатяването на ответника, начална липса на основание за имущественото разместване, и обеднелият да не разполага с друга възможност за правна защита.

Доказа се, че през м. април 2014 г. Г.И. и К.Н., в качеството му на пълномощник на К. К., се намирали в преддоговорни отношения във връзка с бъдещо сключване на договор за продажба на недвижим имот. Установи се, също така, че на 09.04.2014 г. ищецът и ответникът съставили разписка, в която отразили предаването от И. на Н. на сума в размер на 5000,00 лева.

Ответникът счита, че съставената разписка от 09.04.2014 г. представлява в същността си предварителен договор за продажба на недвижим имот, а предоставената сума – задатък, обезпечаващ изпълнението на задълженията по договора. Съдът намира това възражение за неоснователно. На първо място, процесната разписка, не притежава необходимите реквизити, за да се приеме, че подписалите я са страни по предварителен договор за продажба на недвижим имот. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗЗД, предварителният договор за сключване на определен окончателен договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена форма, трябва да се сключи в писмена форма. В случая това изискване е спазено. Според алинея втора на цитираната разпоредба, предварителният договор следва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор, тоест условията, които се изискват по материалното право за самите уговаряни сделки. Такива съществени елементи са: страни, индивидуализиран предмет, цена, основни насрещни задължения, срок за извършване на договора с нотариален акт. Съдът счита, че в настоящия случай представената разписка няма характер на такъв, тъй като липсват тези съществени елементи и по-конкретно, налице е само посочване на уговорена цена, имот и наличие на две страни. Според чл. 93 от ЗЗД, даденият задатък служи като доказателство, че е сключен договора, обезпечава неговото изпълнение и при неизпълнение, служи за обезщетяване на изправната страна по него. Задатъкът, като обезпечителна мярка за изпълнение на желаните правни последици, може да осъществява тази своя функция, ако обезпечава изпълнението на един валиден договор. Когато се касае за недействителен договор или липса на такъв /какъвто е настоящия случай/, той не може да породи правни последици и съответно не се нуждае от обезпечителни мерки за тяхното реализиране. Тоест, връщането на удостовереното с процесната разписка предоставяне на парична сума следва да се претендира като престация при начална липса на основание – иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД.

Съдът намира за доказано по делото обедняването на ищеца чрез предоставяне на сума в размер на 5000,00 лева. Не бе установено, обаче, наличието на другата предпоставка, необходима за осъществяване на института на неоснователното обогатяване, а именно – увеличаване в имуществото на ответника със сума в размер на 5000,00 лв. И в разписката е отразено, а и от останалите доказателства е видно, че К.Н. се намирал в преддоговорни отношения с ищеца, в качеството си на пълномощник на собственика К. К.. Налице е редовно упълномощаване, като по силата на чл. 36, ал. 2 от ЗЗД, правните действия, които представителят извършва, възникват направо за представлявания. Именно в съответствие с цитираната норма, ответникът превел получената от него, в качеството му на пълномощник, сума в размер на 5000,00 лв. по сметка на упълномощителя. Тоест, по никакъв начин, имуществената сфера на К.Н. не е засегната от извършените правни действия, вкл. и с подписване на разписката от 09.04.2014 г.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че не бе доказано наличието на всички предпоставки, необходими за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во, поради което същият се явява неоснователен и недоказан, и като такъв следва да бъде отхвърлен.

На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски по настоящото дело, в размер на 600,00 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Д.И. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. *** със съдебен адресат – адв. А. А. от ШАК, гр. Шумен, ул. *** срещу К.А.Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес *** иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение 1-во за сумата 5000,00 лв. (пет хиляди лева), представляваща предоставена от Г.И. на К.Н. сума на 09.04.2014 г. при начална липса на основание, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Г.Д.И. да заплати на К.А.Н. направените деловодни разноски по настоящото дело, в размер на 600,00 лв.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.

Районен съдия: