Р Е Ш Е Н И Е
159/25.2.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На осемнадесети февруари през две хиляди и
петнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: Ст. А.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД № 1495 по описа на ШРС за 2014г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността.
Производството по настоящото дело е образувано
по искова молба от В.Ж.Л., ЕГН ********** и С.Д.Л., ЕГН **********, двамата с
постоянен адрес:***, действащи чрез пълномощника си адв. А.Ш. от ШАК, с адрес
за призоваване: ***** срещу Т.С.Ч., ЕГН **********, В.Б.Ч., ЕГН ********** и И.Б.Ч.,
ЕГН **********, тримата с постоянен адрес:***.
Ищците твърдят, че по силата на Постановление за
възлагане на недвижим имот, влязло в сила на 21.01.2014г. на Държавен съдебен
изпълнител М.Т. при СИС – Районен съд – ***, постановено по изпълнително дело №
42/2012г., с присъединено към него изпълнително дело № 41/2012г. по описа на
СИС – Районен съд – ***, вписано в Служба по вписванията *** под Вх. Рег. №
369/22.01.2014г., Акт № 149, том І, дело № 223/14г. и Поправка на Постановление
за възлагане на недвижим имот от 27.05.2014г. на СИС – РС – ***, вписано в
Служба по вписванията *** с Вх. Рег. № 3598/28.05.2014г., Акт № 172, том 9,
дело № 1819/14г. за изнесения на публична продан недвижим имот, принадлежащ на Т.С.Ч.,
ЕГН **********, В.Б.Ч., ЕГН ********* и И.Б.Ч., ЕГН **********, като наследници
на Б.И. Ч., ЕГН **********, вписано с Вх. № 375, Вх. Рег. № 369/27.01.2014г.,
Акт № 149, дело № 223/14г. на Съдията по вписванията – Агенцията по вписванията
– Шумен, придобили в режим на семейна имуществена общност /СИО/ при обявен по
реда на чл.496 от ГПК правото на собственост върху следния недвижим имот: 2/3
/две трети/ идеални части от недвижим имот, находящ се в *****, представляващ:
ДВОРНО МЯСТО, за което се отрежда УПИ-ХV-76 в кв.12 по плана на с.*** с площ
1 110кв.м., заедно с построената в него паянтова жилищна сграда и
пристройка към нея, стопански сгради, подобрения, насаждения, при граници на
целия имот: УПИ №№ ХVІ, ІХ-78, ХІ-74, ХІІ-75, ХІІІ-75, ХІV-75 и улица от
квартал 12. Излагат, че останалата 1/3 идеална част от имота била собственост
на Н.Д.Н. и П.Д.Н., които не владеели и не ползвали частта от имота. Твърдят
също, че Постановлението за възлагане не било обжалвано от длъжниците –
ответници по иска. Твърдят, че последните владеят и ползват без основание
целият имот, както и че оспорват правото им на собственост и отказват
доброволно да им предадат владението върху имота.
Молят съда да се произнесе с решение, с което да
признае за установено по отношение на ответниците Т.С.Ч., ЕГН **********, В.Б.Ч.,
ЕГН ********** и И.Б.Ч., ЕГН **********, че ищците В.Ж.Л., ЕГН ********** и С.Д.Л.,
ЕГН ********** са собственици при режим на семейна имуществена общност, общо на
2/3 /две трети/ идеални части от недвижим имот, находящ се в *****,
представляващ: ДВОРНО МЯСТО, за което се отрежда УПИ-ХV-76 в кв.12 по плана на
с.*** с площ 1 110кв.м., заедно с построената в него паянтова жилищна
сграда и пристройка към нея, стопански сгради, подобрения, насаждения, при
граници на целия имот: УПИ №№ ХVІ, ІХ-78, ХІ-74, ХІІ-75, ХІІІ-75, ХІV-75 и
улица, както и да осъди ответниците Т.С.Ч., ЕГН **********, В.Б.Ч., ЕГН **********
и И.Б.Ч., ЕГН ********** да предадат на В.Ж.Л., ЕГН ********** и С.Д.Л., ЕГН **********
владението върху целия недвижим имот, находящ се в *****, УПИ-ХV-76 в кв.12 от
1 110кв.м., заедно с паянтова жилищна сграда и постройка към нея,
стопански сгради, подобрения и насаждения, при граници подробно описани
по-горе. Молят ответниците солидарно да бъдат осъдени да заплатят на ищците
направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът В.Л. не се явява
лично, а ищцата С.Л. се явяват лично. За двамата ищци се явява упълномощен
представител – адв. А.Ш. от ШАК, като поддържа иска изцяло, а в съдебно
заседание и в представени по делото писмени бележки излага конкретни мотиви в
тази насока.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията
към нея са били редовно връчени на ответниците, като в законоустановения
едномесечен срок от тяхна страна, чрез процесуалният им представител – адв. Г.В.
от ШАК е депозиран писмен отговор, към които са приложени писмени
доказателства.
В отговора ответниците оспорва иска изцяло, като
считат, че предявеният ревандикационен иск е неоснователен, тъй като не са
налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.108 от ЗС. По отношение на
собствеността на имота сочат, че ищците се стремят да се легитимират като
собственици на имота с Постановление за възлагане на недвижим имот, издадено от
държавен съдебен изпълнител при СИС – Районен съд - *** по изпълнително дело №
42/2012г., влязло в законна сила на 21.01.2014г., което обаче не било годно да
създаде право на собственост за ищеца, поради неговата нищожност, тъй като
описаният в постановлението за възлагане имот не съответствал на имота на
ответниците. Излагат също, че в посоченото Постановлението от 2014г. имотът на
ответниците не бил индивидуализиран и по никакъв друг начин, като заключават,
че с посоченото постановление за възлагане не бил възложен собственият им имот.
Освен това, сочат също, че производството, в което е постановено цитираното
постановление, е с участието на недееспособни лица - ответниците и поради тази
причина са били лишени от възможността да защитят интересите си. Твърдят, че с
оглед нищожността на постановлението за възлагане, ищецът не се легитимира като
собственик на процесния имот. В същото време сочат, че не е налице и другата
предпоставка за уважаване на ревандикационният иск – ответниците да владеят
имота без правно основание.
В съдебно заседание ответниците В.Б.Ч. и И.Б.Ч.
не се явяват лично, а ответницата Т.С.Ч. се явява лично. За тримата ответници се
явява назначеният им адвокат за оказване на правна помощ под формата на
процесуално представителство - адв.Г.В. от ШАК, който поддържа отговора на
исковата молба и моли иска да бъде отхвърлен изцяло. В представени по делото
писмени бележки излага конкретни мотиви в подкрепа на искането си.
ШРС, след
като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
По силата на Нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по давност и наследство
№ 120 от 09.03.1982г. т.І, дело № 220 от 1982г. на съдия при ШРС, лицата
В. Б.Ч., Б.И. Ч. и К.И. Д. – тримата от гр.Преслав били признати за собственици
по давностно владение и наследство на следният недвижим имот: паянтова жилищна
сграда и пристройка към нея, стопански сгради, подобрения, насаждения, ведно
със застроено и незастроено дворно място от 2020 кв.м., за който се отрежда
парцел VІІ-51 в кв.57 по плана на с.***, община Шумен, който урегулиран ще
съдържа 2 160 кв.м., при граници на целия имот: улица, Б.Д. и Д.А..
По силата на Нотариален акт за продажба на имот
№ 69, т. ІІ, дело № 435 от 1982г. на Районен съдия при ШРС, вписан в службата
по вписванията с вх. рег. № 582 от 06.05.1982г. лицата В. Б.Ч., Б.И. Ч. и К.И. Д.
продали на ищците В.Ж.Л. и С.Д.Л. собственото си празно дворно място от
1 020 кв.м., представляващо парцел ХVІ-51 в кв.57 по плана на с.***,
община Шумен, който урегулиран ще съдържа 1 070 кв.м., при граници на целия
имот: улица, В. Б., Б. Б. и Ж.П.С., представляващо част от подробно описания
по-горе имот.
Впоследствие, с Нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу гледане и издръжка № 181 от 06.04.1987г. т.І, дело № 328 от
1987г. на Нотариус при ШРС, вписан в службата по вписванията с вх. рег. № 530
от 06.04.1987г., лицето В. Б.Ч. прехвърлила на сина си Б.И. Ч. 1/3 от посочения
по-горе имот срещу задължени за гледане и издръжка, като по този начин Б.И. Ч.
станал собственик на 2/3 от цитирания по-горе имот.
След смъртта на лицето К.И. Д. – свидетелите П.Д.Н.
и Н.Д.Н. наследили останалата 1/3 от подробно описания по-горе имот.
Лицето Б.И. Ч. /починал на 01.05.2012г./ е
съпруг на първата ответница Т.С.Ч. и баща на другите двама ответници - В.Б.Ч. и
И.Б.Ч..
С Присъда № 1174/28.09.2011г., постановен по НЧХД
№ 550/2011г. по описа на Районен съд – ***, влязла в законна сила на
13.10.2011г., ответника И.Б.Ч. бил признат за виновен, за извършено от него
престъпления по чл.130, ал.1 от НК, във вр. чл.20, ал.2 от НК и по чл.144,
ал.1, предл.1 от НК, като на основание чл.23 от НК му било определено общо
наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 /една/ година, чието изтърпяване
било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 /три/ години. С
цитираната присъда лицето Б.И. Ч. било признато за виновно, за извършено от
него престъпление по чл.130, ал.1 от НК, във вр. чл.20, ал.2 от НК, като на
основание чл.78а, ал.1 от НК било освободено от наказателна отговорност и му
било наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000 /хиляда/
лева. Също така, с посочената присъда ответника И.Б.Ч. и лицето Б.И. Ч. били
осъдени да заплатят солидарно сумата от 2 000 /две/ лева на лицето Т.С.С., като
уважена част от предявеният граждански иск за причинени неимуществени вреди в
резултат от престъплението по чл.130, ал.1 от НК, във вр. чл.20, ал.2 от НК.
Освен това, ответника И.Б.Ч. бил осъден да заплати сумата от 1 000 /хиляда/
лева на лицето Т.С.С., като уважена част от предявеният граждански иск за
причинени неимуществени вреди в резултат от престъплението по чл.144, ал.1,
предл.1 от НК.
Във връзка със задължение на длъжниците Б.И. Ч.
и И.Б.Ч. по изпълнително дело № 42/2012г. по описа на СИС на Районен съд – ***,
с присъединеното към него изпълнително дело № 41/2012г. по описа на СИС на
Районен съд – ***, била изнесена на публична продан 2/3 идеални части от
посочения по-горе имот, а именно: недвижим имот, находящ се в с.***, обл.Шумен,
ул.“***“ № 8, представляващ дворно място от 1 060 кв.м., за който се отрежда
парцел VІІ-51 в кв.57 по плана на с.***, община Шумен, който урегулиран ще съдържа 1 100 кв.м,
заедно с построената в него паянтова жилищна сграда и пристройка към нея,
стопански сгради, подобрения, насаждения, при граници на целия имот: от север –
парцел № VІ - 52, от юг - парцел № ХVІ – 51, от запад – парцел № ІV - 54 и от
изток – улица. След проведената публична продан с Постановление за възлагане на
недвижим имот, влязло в законна сила на 21.01.2014г. на държавен съдебен
изпълнител /ДСИ/ М.Т. при СИС на Районен съд – ***, постановено по изпълнително
дело № 42/2012г. по описа на ДССИ при ШРС, вписано на 22.01.2014г. с дв. вх.
рег. № 375, рег. № 369, акт № 149, том 1, дело № 223/2014г. в АВ - Служба по
вписванията - Шуменски районен съд, 2/3 идеални части от посочения по-горе имот
били възложени на ищците В.Ж.Л. и С.Д.Л., по време на брака им, в резултат на
което имота бил придобит в режим на семейна имуществена общност от двамата ищци.
Впоследствие, с Постановление от 27.05.2014г. за поправка на Постановление за
възлагане на недвижим имот, постановено от държавен съдебен изпълнител /ДСИ/ М.Т.
при СИС на Районен съд – *** по цитираното изпълнително дело, вписано на
28.05.2014г. с дв. вх. рег. № 3580, рег. № 3598, акт № 172, том 9, дело №
1819/2014г. в Агенция по вписване - Служба по вписванията при Районен съд – ***,
била извършена поправка в посоченото по-горе Постановление за възлагане на
недвижим имот, влязло в законна сила на 21.01.2014г., изразяваща се в следното:
дворно място от 1 060 кв.м., за което се отрежда парцел VІІ-51 в кв.57 по плана
на с.***, община Шумен съответства и следва да се чете: парцел ХV-76 в кв.12 по
плана на с.***, община Шумен, одобрен със Заповед № РД – 25-788/01.08.1988г.,
като по този начин 2/3 идеални части от недвижим имот, находящ се в ***** и представляващ ДВОРНО МЯСТО, за който се
отрежда УПИ ХV-76 в кв.12 по плана на с.***, община Шумен с площ
1 110кв.м., заедно с построената в него паянтова жилищна сграда и
пристройка към нея, стопански сгради, подобрения, насаждения, при граници на
целия имот: от изток – улица, от запад – парцел УПИ № ІХ-78, от север – парцел
№№ ХІ-74, ХІІ-75, ХІІІ-75, ХІV-75 и от юг - парцел УПИ № ХVІ – 77 били възложени
на ищците В.Ж.Л. и С.Д.Л..
Останалата 1/3 идеална част от процесния имот останал
собственост на свидетелите Н.Д.Н. и П.Д.Н. по наследяване на К.И. Д. /починала
на 06.07.1985г./ и по силата на Нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по давност и наследство № 120
от 09.03.1982г. т.І, дело № 220 от 1982г. на съдия при ШРС.
Към настоящия момент целият имот се намира
изцяло във владение на ответниците Т.С.Ч., В.Б.Ч. и И.Б.Ч..
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и
по-конкретно от: разпита в съдебно заседание на свидетелите Т.М.С., В.Й.В., С. Х. Д.М.Р.А., П.Д.Н. и Н.Д.Н.; от приетите като писмени
доказателства по делото: Удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от
ДОК, Изх. № Д0002476/15.05.2014г. на Община Шумен, отдел “МДТ”, Скица №
311/14.05.2014г. и Удостоверение за идентичност на имота, издадени от Община
Шумен, Дирекция УТКСЕ, Постановление за възлагане на недвижим имот от СИС – РС
– ***, влязло в сила на 21.01.2014г., поправка на Постановление за възлагане от
27.05.2014г. на СИС – РС – ***, вписани в Служба по вписванията ***, НА за собственост
№ 120, том І, дело № 220/1982г. на съдията при ШРС, НА за прехвърляне на
недвижим имот срещу гледане и издръжка № 181, том І, дело № 328/1987г. на ШРС,
Удостоверение за наследници с Изх. № 5225/17.12.2012г. на Община Шумен,
Удостоверение за наследници № 59/15.05.2012г. на Кметство с.***, обл.Шумен,
Вносна бележка за платена държавна такса от 28.05.2014г. и Договор за правна
помощ и Пълномощно № 0000068284/16.05.2014г. на ШАК; документи, установяващи
психичното състояние на В.Б.Ч., ЕГН ********** и И.Б.Ч., ЕГН **********,
Удостоверени за правно ограничение по отношение на В.Б.Ч.,***-А-505 от
10.12.2014г., както и заверено копие от Присъда № 1174 от 28.09.2011г.,
постановена по НЧХД № 550 от 2011г. по описа на ШРС; копие от изпълнително дело
№ 42/2012г., с присъединено към него изпълнително дело № 41/2012г. по описа на
СИС – Районен съд – *** и заверено копие от нотариален акт № 69, том ІІ от
1982г.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
На първо
място предявеният иск се явява процесуално допустим, поради следните аргументи:
Иск с правно основание чл.108 от ЗС е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Той е осъдителен по своя характер – цели осъждане на ответника да върне неоснователно ползваната от него вещ на собственика. Освен това, ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС може да се води и от съсобственик, независимо каква е квотата му в съсобствеността /в т. см. Решение № 584/1960г. на ВКС, ІІ г.о. ГК; Решение № 139/1985г. на ОСГК на ВКС и др./.
Невладеещият собственик винаги има правен интерес
от предявяването на ревандикационен иск. Правния му интерес се
изразява в това, че чрез този иск той ще възстанови отнетото му правомощие да
владее собствения си имот. Правомощие на ищеца
е да избере пределите на търсената
защита, като определи предмета на делото и обема й по аргумент на правилото,
визирано в разпоредбата на чл.6 ал.2 от ГПК. Ищците разполагат с титул за собственост, легитимиращ
ги формално като приобретатели на недвижимия имот по възлагане от ДСИ при ШРС след проведена по реда на чл.487 и
сл. от ГПК публична продан. Съгласно
нормата на чл.496, ал.2 от ГПК, възлагането на имота от съдебния изпълнител има
вещно - правно действие, т.е. възлагането прави купувача собственик, но не и владелец на имота. Владението
купувачът получава по реда на чл.498, ал.1 от ГПК. Безспорно установено е по делото, че ответниците
са във владение на спорния недвижим имот.
Съгласно правната доктрина и установената
съдебна практика на ВКС допустим е иск по чл.108 от ЗС за ревандикация на имот,
който никога не се е владял от ищеца. За разлика от владелческите искове, за
които законът изисква определен срок на владеене, при ревандикационния иск
такъв срок не е предвиден. Това е така, тъй като с иска по чл.108 от ЗС се
защитава правото на владение като елемент от вещното право на собственост, а не
като фактическото владение, а това право възниква от момента на придобиване на
собствеността като без значение за неговото възникване е дали към този момент
имотът се владее от собственика или не.
С оглед на така изложеното и предвид събраните по делото
доказателства съдът намира
възражението
на адв. Г. В., че ищците не разполагат и не могат да водят иск по чл.108 от ЗС
– за ревандикация на процесния имот, тъй като са могли да поискат съдебният
изпълнител да ги въведе във владение на основание постановените постановления
за възлагане на недвижим имот за неоснователно. По какъв начин ще реализират
правото си на собственост е избор на този, на когото принадлежи това право. В
процесния случай ищците са избрали исковият път чрез предявяване на иск с
правно основание чл.108 от ЗС.
Разгледан по същество предявеният иск е основателен.
Искът по чл.108 от ЗС, е иск на невладеещия
собственик срещу владеещият несобственик, по който ищеца следва да докаже
правото си на собственост и факта, че ответникът владее или държи имота към
датата на предявяване на иска, а в тежест на ответника е да докаже, че има основание
за владението си.
Обект на доказване в настоящото производство са
три кумулативно дадени предпоставки, а именно: че ищците са собственици на
вещта, обект на спорното материално право, че вещта се намира във владение или
държание на ответниците и че ответниците владеят или държат вещта без основание.
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че като краен
резултат от участието на ищците в изпълнително дело № 42/2012г. по описа на СИС
на Районен съд – ***, с присъединеното към него изпълнително дело № 41/2012г.
по описа на СИС на Районен съд – ***, по - конкретно ищецът В.Ж.Л., в
качеството си на купувач, съгласно разпоредбата на чл.496, ал.2 от ГПК, през
време на гражданския брак с втората ищца – С.Д.Л. са придобили при режим на
семейна имуществена общност, правото на собственост върху 2/3 идеални части от
недвижимия имот, находящ се в *****, представляващ: дворно място, за което се
отрежда УПИ-ХV-76 в кв.12 по плана на с.*** с площ 1 110 кв.м., заедно с
построената в него паянтова жилищна сграда и пристройка към нея, стопански
постройки, подобрения, насаждения, при граници на целия имот: при граници на
целия имот: от изток – улица, от запад – парцел УПИ № ІХ-78, от север – парцел
№№ ХІ-74, ХІІ-75, ХІІІ-75, ХІV-75 и от юг - парцел УПИ № ХVІ – 77, поради което
същите се легитимират, като собственици на посочената част от спорния имот. Влязлото
в сила постановление за възлагане на недвижим имот е противопоставимо на
останалите съсобственици. Останалата 1/3 идеална част от гореописания недвижим
имот е собственост на П.Д.Н. и Н.Д.Н. по наследяване на К.И. Д. /починала на
06.07.1985г./ и по силата на Нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по давност и наследство № 120 от 09.03.1982г. т.І, дело № 220 от
1982г. на съдия при ШРС, т.е. последните са придобили собствеността върху
останалата 1/3 идеална част от гореописания недвижим имот, доколкото поради
обстоятелството, че техният праводател е собственик на имота.
По отношение на самото владение между страните
по делото не съществува спор, че към момента на депозиране на исковата молба спорния
имот се владее именно от ответниците. Това обстоятелство не се оспорва от
ответната страна, а и се доказва и от събраните в хода на съдебното следствие
гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Т.М.С., В.Й.В., С. Х. Д.М.Р.А., П.Д.Н. и Н.Д.Н., които в съдебно заседание на 18.02.2015г. заявяват, че
в спорния имот, който се намира в с.*** живеят именно ответниците. Безспорно
установено от показанията на разпитаните по делото свидетели е също така, а и страните
не спорят, че съсобствениците на 1/3
идеална част от процесния имот – свидетелите П.Д.Н. и Н.Д.Н. не владеят и
никога не са владели процесния имот, а тримата ответника владеят и държат целия
имот.
Ревандикационният иск съдържа установителен иск за собственост и осъдителен иск за предаване на владението или държането, поради което по установителната част на иска се формира сила на присъдено нещо по правото на собственост и по осъдителната част – сила на присъдено нещо по притежанието за предаване на владението или държането /в т. см. Решение № 33 от 02.03.2011г. на ВКС, по т.д. № 417/2010г., ІІ т.о. Т.К. и др./.
С оглед изложеното се налага извода, че са
налице и трите кумулативно предвидени предпоставки за уважаване на
ревандикационния иск по чл.108 от ЗС, а именно: ищците са собственици на 2/3
идеални части от въпросния недвижим имот, същият се владее от ответниците и то
без правно основание. С оглед на изложеното искът, като основателен и доказан
следва да бъде уважен изцяло, като бъде признато за установено между страните,
че ищците са собственици на 2/3 идеални части от имота, предмет на настоящия
спор и бъдат осъдени ответниците да им предадат владението върху посочената
част от него.
С оглед искането на ищцовата страна за ревандикация
на целия имот, съдът намира същото за неоснователно. Съгласно правната доктрина
и установената съдебна практика на ВКС допустим е иск по чл.108 от ЗС за
собственост и предаване на владението на идеална част от имота – между
съсобственици, когато ответникът се счита за собственик на целия имот, оспорва
правата на ищеца в съсобствеността и реално ползва целия съсобствен имот. В този
смисъл са Решение № 822 от 01.12.2010г. на ВКС по гр. д. № 46/2010г., І г.о.
ГК; Решение № 146 от 26.04.2010г. на ВКС по гр. д. № 238/2009г., ІІ г.о., ГК.;
Решение № 351 от 14.10.2011г. на ВКС по гр. д. № 1179/2010г., І г.о. ГК , които
са постановени по реда на чл.290 от ГПК и съгласно т.2 от ТР № 1 от
19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК са задължителни за
съдилищата. Ревандикационен иск може да се води и от
съсобственик, независимо каква е квотата му в съсобствеността /в т. см. Решение № 584/1960г. на ВКС, ІІ г.о. ГК; Решение № 139/1985г. на ОСГК на ВКС и др./. При това собственикът може да
ревандикира цялата вещ, а не само части от нея, които притежава, от лице което
владее или държи вещта неоснователно /в т. см.
Решение № 1880/1980г. на ВКС, І г.о. ГК; Решение № 774 от 10.02.2011г. на ВКС по гр. д.
№ 643/2009г., ІV г.о. ГК , което е постановено по реда на чл.290 от ГПК и
съгласно т.2 от ТР № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК
е задължително за съдилищата. В процесният случай обаче, тримата ответника
владеят и държат целия имот, като 1/3 идеална част от процесния имот
ответниците владеят и държат по устна договорка и със съгласието на
собствениците на 1/3 идеална част от процесния имот – свидетелите П.Д.Н. и Н.Д.Н.,
т.е. 1/3 идеална част от процесния имот държат на правно основание. С оглед на
гореизложеното, предявеният от ищците иск за ревандикация на целия имот се
явява частично основателен, като ответниците следва да бъдат осъдени да
предадат на ищците само владението върху 2/3 идеални части от имота, предмет на
настоящия спор и отхвърлен в останалата
си част до пълния предявен размер. В случая осъдително решение ще бъде
изпълнено чрез съставяне на протокол от съдебния изпълнител за въвод във
владение в идеална част от имота, като се осигурява достъп на съсобственика до
имота /например предават му се ключовете за входната врата на къщата/.
По отношение направеното от назначеният на
ответниците адвокат за оказване на правна помощ под формата на процесуално
представителство – адв. Г.В. възражение,
че Постановление за възлагане на недвижим имот на държавен съдебен изпълнител
/ДСИ/ М.Т. при СИС на Районен съд – ***, постановено по изпълнително дело №
42/2012г. по описа на ДСИ при ШРС, с присъединено изпълнително дело № 41/2012г.
по описа на ДСИ – ШРС, не е влязло в сила, тъй като Държавният съдебен
изпълнител е постановил на 27.05.2014г. поправка на цитираното постановление,
което не било съобщено на ответниците – длъжници в производството по изпълнителното
дело, поради което производството по изпълнителното дело не било приключило, съдът
намира същото за неоснователно. Видно от приложеното по настоящото дело копие
от изпълнително дело № 42/2012г., с присъединено към него изпълнително дело №
41/2012г. по описа на СИС – Районен съд – *** длъжниците Т.С.Ч., В.Б.Ч. и И.Б.Ч.,
както и съсобствениците на 1/3 идеална част от процесния имота – лицата П.Д.Н.
и Н.Д.Н. са били уведомени за датите на насрочената публична продан. От материалите,
съдържащи се в посоченото изпълнително дело се установява, че последните не са
подавали жалба на някои от основанията, посочени в разпоредбите на чл.435,
ал.2, ал.3 и ал.4 от ГПК. Освен това, постановлението за възлагане на недвижим
имот е противопоставимо на останалите собственици, като последното не е
обжалвано от длъжниците на основанията, посочени в нормата чл.435, ал.3,
предл.2 от ГПК. Също така, длъжниците по изпълнителното дело /ответниците по
настоящото дело/ не са оспорвали действителността на продажбата по исков ред на
основанията, посочени в разпоредбата на чл.496, ал.3 от ГПК. Постановлението за
възлагане на 2/3 идеални части от процесния недвижим имот на В.Ж.Л. е влязло в
сила на 21.01.2014г., вписано е на 22.01.2014г. в Службата по вписванията *** с
дв. вх. рег. № 375, рег. № 369, акт № 149, том 1, дело № 223/2014г. и по силата
на чл.496, ал.2 от ГПК купувачът е придобил правото на собственост. Постановлението
за поправка на Постановлението за възлагане от 27.05.2014г. важи с обратна сила
и представлява едно цяло с поправеното постановление. Поправката на Постановлението
за възлагане не се съобщава на страните по изпълнителното дело, тъй като не
подлежи на обжалване с отделна жалба. В разпоредбите на чл.435 от ГПК лимитивно
са изброени основанията, при които могат да се обжалват действията на съдебния
изпълнител пред съда, като в случая жалба против Поправка на постановление за
възлагане би била недопустима. В този смисъл Определение № 1267/06.10.2010г. по
ч.гр.д. № 920/2010г. по описа на Апелативен съд – гр.Пловдив. Освен това, както
Постановлението за възлагане на недвижим имот, така и Постановлението за
поправка на постановлението за възлагане на недвижим имот са вписани в Службата
по вписванията – ***. Съгласно константната практика на ВКС, с вписването на
актовете по чл.112 от ЗС се цели да се даде възможност на заинтересуваните лица
да се информират за собствеността. В процесния случай липсват доказателства, че
възлагането е обжалвано на основанията, посочени в нормата на чл.435, ал.3 от
ГПК, както от страна на ответниците, така и от страна на съсобствениците на останалата 1/3 идеална
част от процесния имот – П.Д.Н. и Н.Д.Н., а също и трети лица да са предявили
иск по чл.440 от ГПК или какъвто и да е друг допустим от закона иск.
Съдът не споделя твърденията на процесуалният
представител на ответниците, изложени в отговора на исковата молба и в
писменото становище по делото за нищожност на Постановлението за възлагане,
поради неиндивидуализиране на имота, предмет на публичната продан, респективно,
че с Постановлението за възлагане не е възложен собствения на ответниците
недвижим имот. Горните възражения са послужили като основания за предявяване на
инцидентен установителен иск в настоящото производство от страна на ответниците.
Съдът съобразявайки съдебна практика на ВКС /по конкретно Определение № 28/23.01.2012г. на ВКС по ч.
гр. д. № 497/2011г., I г.о., ГК/, с влязло в сила определение № 3272 от
01.12.2014г., постановено настоящото гр. дело, е приел, че ответниците по
настоящото дело в конкретната хипотеза разполагат със защита по исков ред, но
не чрез оспорване действителността на публичната продан и постановлението за
възлагане, поради което не е приел за съвместно разглеждане предявения от
ответниците инцидентен установителен иск за прогласяване нищожността на
Постановление за възлагане на недвижим имот, издадено от държавен съдебен
изпълнител при СИС – Районен съд – *** по Изпълнително дело № 42/2012г., влязло
в сила на 21.01.2014г., поради недопустимост. По аргумент на по-силното
основание /Argument a forciory/, приетите като недопустими, като основания за
водене на инцидентен установителен иск обстоятелства, не могат да бъдат
основателни възражения в писмен отговор по исковата молба, поради което не следва
да бъдат обсъждани повторно.
По отношение възражението за нищожност на
Постановлението за възлагане, поради участие на недееспособни лица в
производството по изпълнителното дело – длъжниците В.Б.Ч. и И.Б.Ч., съдът
намира същото за неоснователно, поради следните съображения: С Постановление за възлагане на недвижим имот,
влязло в сила на 21.01.2014г. и Поправка на постановление за възлагане на
недвижим имот от 27.05.2014г., надлежно вписани в Службата по вписванията ***,
процесният имот е индивидуализиран като имот, притежаван в собственост по
наследяване от ответниците Т.С.Ч., В.Б.Ч. и И.Б.Ч., тримата наследници на
длъжника по изпълнителния титул – лицето Б.И. Ч., починал след образуване на
изпълнителното дело – на 01.05.2012г. По силата на разпоредбата на чл.429, ал.2
от ГПК, издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде
изпълняван спрямо неговите наследници, тъй като са налице предпоставките за
това. Вън от това, по изпълнителен лист ответника И.Б.Ч. и лицето Б.И. Ч. са
осъдени солидарно да заплатят на взискателя Т.С.С. паричните суми.
Следователно, ответниците са носители на материалното право, предмет на
постановлението за възлагане на недвижимия имот и са процесуално правоспособни.
От приложеното към настоящото дело изпълнителното дело № 42/2012г. при СИС –
Районен съд – ***, по – конкретно намиращото се на л.276 писмо Рег. № 1090 от
25.03.2014г., издадено от Община Шумен се установява, че ответникът И.Б.Ч. не е
поставян под запрещение и няма правно ограничение спрямо него. Освен това, от
представеното като писмено доказателство - заверено копие от присъда №
1174/28.09.2011г., постановена по НЧХД № 550/2011г. по описа на ШРС, ведно с
мотиви, с която ответника И.Б.Ч. е признат за виновен в извършване на
инкриминирани деяния по чл.130, ал.1 от НК и по чл.144, ал.1 от НК, е видно, че
последният е вменяемо лице и е участвал лично във воденото срещу него
наказателно производство. От приложеното по делото Удостоверение за правно
ограничение с Изх. № 94-А-505 от 10.12.2014г. става ясно, че спрямо ответницата
В.Б.Ч. също няма правно ограничение. Следователно от официално представените
писмени доказателства към изпълнителното дело и настоящото гражданско дело се
установява, че И.Б.Ч. и В.Б.Ч. са дееспосочни физически лица, поради което не
са били налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.430 от ГПК за
назначаване на особен представител на длъжниците.
Съдът намира за неоснователно и възражението, направено
от адв. Г. В. в съдебно заседание на 21.01.2015г., че Постановлението за
възлагане и Постановлението за поправка на постановлението за възлагане на
недвижим имот са нищожни на основанията, при което може да бъде обявено за
нищожно едно съдебно решение. Посочените постановленията са издадени от
надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в писмено форма, подписани са
от съдебния изпълнител, издадени са срещу правоспособна и деесспособна страна,
т.е. отговарят на изискванията за валидност на постановленията. В тази насока
Българско гражданско процесуално право, девето преработено и допълнено издание,
А.М., О.С., В.П., Р.И., § 98, стр.500 и сл.
Съдът също така не споделя възраженията на
процесуалният представител на ответниците за нищожност, поради насочване на
изпълнението върху имущество, което се счита за несеквестируемо, доколкото по
силата на разпоредбата на чл.455, ал.2, т.1 от ГПК, от забраната по чл.344, т.5
и т.7 от ГПК не могат да се ползват длъжници за вреди от непозволено увреждане,
какъвто е наследодателят Б.И. Ч.. В случая забраната се отнася и за
наследниците на Б.И. Ч. по силата на нормата на чл.429, ал.2 от ГПК. Вън от
това, длъжникът по изпълнителното дело И.Б.Ч. е едновременно и длъжник за вреди
от неползволено увреждане, видно от приложената като доказателство към делото
Присъда № 1174/28.09.2011г., постановена по НЧХД № 550/2011г. по описа на ШРС.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед изхода
на делото ответниците следва да бъде осъдени да заплатят на ищците направените
от тяхна страна разноски, включващи заплатена държавна такса, адвокатско
възнаграждение и такса за вписване на исковата молба и издаване на
удостоверения.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Т.С.Ч., ЕГН **********,
В.Б.Ч., ЕГН ********** и И.Б.Ч., ЕГН **********, тримата с постоянен адрес:***,
че В.Ж.Л., ЕГН ********** и С.Д.Л.,
ЕГН **********, двамата с постоянен адрес:***, чрез адв.А.Ш. от ШАК, съдебен
адрес:***, офис 5 са собственици при
режим на семейна имуществена общност на 2/3 идеални части от
недвижим имот, находящ се в ***** и
представляващ ДВОРНО МЯСТО, за който се отрежда УПИ № ХV-76 в кв.12 по плана на
с.***, община Шумен с площ 1 110кв.м., заедно с построената в него
паянтова жилищна сграда и пристройка към нея, стопански сгради, подобрения,
насаждения, при граници на целия имот: от изток – улица, от запад – парцел УПИ
№ ІХ-78, от север – парцел №№ ХІ-74, ХІІ-75, ХІІІ-75, ХІV-75 и от юг - парцел
УПИ № ХVІ – 77.
ОСЪЖДА Т.С.Ч., ЕГН **********,
В.Б.Ч., ЕГН ********** и И.Б.Ч., ЕГН **********, тримата с постоянен адрес:*** ДА ПРЕДАДАТ на В.Ж.Л., ЕГН ********** и
С.Д.Л., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес:***, чрез адв.А.Ш. от ШАК,
съдебен адрес:***, офис 5 владението
върху 2/3 идеални части от описаният по-горе недвижим имоти, като отхвърля иска
в останалата част.
ОСЪЖДА Т.С.Ч., ЕГН **********,
В.Б.Ч., ЕГН ********** и И.Б.Ч., ЕГН **********, тримата с постоянен адрес:*** да заплатят на В.Ж.Л., ЕГН ********** и
С.Д.Л., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес:***, чрез адв.А.Ш. от ШАК,
съдебен адрес:***, офис 5 сумата от 667
лева /шестстотин и шестдесет и седем лева/, заплатено адвокатско
възнаграждение, държавна такса, такса за вписване на исковата молба и издаване
на удостоверения.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: