Р Е Ш Е Н И Е

466/8.6.2015г. , Гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На тринадесети май през две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №1529 по описа на ШРС за 2014 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са шест обективно съединени осъдителни иска с правна квалификация чл.200, ал.1 от КТ – по отношение на главните искове и с правно основание чл.86 от ЗЗД – по отношение на акцесорните искове.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Г.Й.Д., с ЕГН**********, Й.П.Д., с ЕГН**********, и двете чрез адв.Б.Б. от ШАК и З.П.З., с ЕГН**********, чрез адв.С. З. от ШАК, със съдебен адрес:***, адвокатска кантора №32 срещу „***” ООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, „***”, Тракия – юг, представлявано само заедно от ****, с адрес: гр.Шумен, ул.”***” №2, вх.1, ет.1, ап.2 и М. М. Р., с адрес: с.Кочово, община Велики Преслав, ул.”***” №17. Ищците твърдят, че на 07.07.2011 год. наследодателят им П. З. Д., с ЕГН********** е претърпял трудова злополука, в следствие на която е починал на същата дата. По време на злополуката работел за ответника, като изпълнявал длъжността „монтажник” на пълно работно време, въз основа на сключен трудов договор №56/14.05.2007 год. по чл.67, т.1 от КТ за неопределено време. С Разпореждане №1765/12.09.2011 год. на РУ „Социално осигуряване”, гр.Шумен злополуката била призната за трудова по чл.55, ал.1 от КСО и в тази връзка ответното дружество било санкционирано от ОД „Инспекция по труда” за различни нарушения на трудовото законодателство. С настоящата искова молба молят съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на всяка една от ищците обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на наследодателя им П. З. Д. в размер на по 50000 лева, като поради изплатеното застрахователно обезщетение считат, че същото следва да бъде приспаднато от общо претендираното обезщетение по отношение на всяка една от тях и да им бъде заплатена сумата от по 41319 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.06.2014 год. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от по 12322.49 лева, представляваща обезщетение в размер на законната лихва върху главницата от 41319 лева, считано от датата на злополуката – 07.07.2011 год. до датата на завеждане на исковата молба – 03.06.2014 год., както и направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата Г.Й.Д., се явява лично и с упълномощен представител – адв.Б.Б. от ШАК, като поддържат исковата молба и молят същата да бъде уважена.

В съдебно заседание ищцата Й.П.Д., не се явява лично. За нея се явява упълномощен представител – адв.Б.Б. от ШАК, който поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена.

В последното съдебно заседание ищцата З.П.З., не се явява лично. За нея се явява упълномощен представител – адв.С. З. от ШАК, който поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена.

В представени писмени бележки ищците, чрез двамата си процесуални представители - адв.Б.Б. от ШАК и адв.С. З. от ШАК излагат подробни съображения в подкрепа на искането си.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответното дружество, като в законоустановения едномесечен срок от тяхна страна е бил депозиран писмен отговор. В отговора ответникът счита предявените искове за допустими, но неоснователни. Правят възражение за намаляване отговорността на работодателя, като твърдят, че пострадалия П. З. Д. е допринесъл за настъпване на трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, изпълнявайки трудовите си функции без необходимото старание и внимание и в нарушение на технологичните правила и правилата за безопасност. В отговора на исковата молба заявяват, че признават факта, че П. З. Д. е починал на 07.07.2011 год. в резултат на трудова злополука по смисъла на чл.200 от КТ, че ищците са негови наследници по закон, както и че по време на трудовата злополука между починалия и ответното дружество е имало валидно трудово правоотношение. Твърдят, че е налице несъответствие на вертикалното разстояние от най-долния фазов проводник на ВЕ 20кV до повърхността на терена с оглед изискванията на Наредба №3 за устройство на електрическите уредби и електропроводните линии, поради допуснато нарушение на правните норми на „Електроразпределение-Варна” АД, клон Шумен с правоприемник „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД. Считат, че предявените главни искове са неоснователни по размер, доколкото изплатеното застрахователно обезщетение напълно репарира претърпените неимуществени вреди от наследниците. Правят възражение за намаляване на отговорността на работодателя, като твърдят, че пострадалия е допринесъл за настъпване на трудовата злополука. По отношение на акцесорните искове правят възражение, че същите са дължими единствено в случай, че бъдат уважени съответните главни искове.

В съдебно заседание за ответното дружество се явяват двамата управители – **** и М. М. Р. лично и с упълномощен представител – адв.С. С. от ШАК, като поддържат становището, изразено в отговора. По делото са представени и писмени бележки, извън определения на страната срок по чл.149, ал.3 от ГПК.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищците са наследници на лицето П. З. Д., като първата от тях е негова съпруга, а втората и третата - негови дъщери. До 07.07.2011 год. по силата на сключен трудов договор №56/14.05.2007 год. по чл.67, т.1 от КТ за неопределено време Д. работел в „***” ООД, като изпълнявал длъжността „монтажник” на пълно работно време. На 07.07.2011 год. П. З. Д., заедно с още четирима негови колеги – Б. С. Б., Д.И.С., С.Р.Л. и М.П.М. работели на обект на „” ООД, гр.Шумен, на който изпълнявали строително-монтажни работи въз основа на сключен договор между „***” ООД и ответното дружество. По проект склада, който следвало да бъде построен бил с размери 31/61 метра и височина 8 метра, като на 5 метра успоредно на югоизточната му фасада преминавал въздушен електропровод /ВЕ/ 20 кV /киловолта/, извод „ЗИЕНО-1”, в участъка между стълбове №20 и №21, собственост на „ЕНЕРГО ПРО мрежи” АД /с предишно наименование „ЕОН България Мрежи” АД. В деня на злополуката работниците, включително и наследодателя на ищците следвало да работят по северозападната фасада на строящата се сграда. За извършване на монтажните работи били необходими и сглобени две подвижни метални тръбни скелета – кулов тип с височина 6.70 метра. Тъй като предния ден екипът извършвал монтаж на срещуположната страна - югозападната фасада, работниците трябвало да преместят скелето от там до северозападната фасада. Теренът бил неравен – застлан с чакъл, а скелето било с монтирани 5 секции и височина 6.70 метра. Четирима от работниците, в това число и П. З. Д., избутвали скелето, като трима включително Д. се намирали при задните му колела, а четвъртия – зад едното предно колело. Бутайки скелето работниците доближили намиращия се в близост електропровод. Горната част на скелето се опряла до крайния проводник на ВЕ 20 кV и четиримата работници попаднали под високото напрежение. Двама от тях - Д.И.С. и С.Р.Л. били изхвърлени от силния токов удар настрани, а другите двама – П. З. Д. и Б. С. Б. останали прилепени към намиращото се под напрежението скеле. Незабавно било изключено захранването и била повикана медицинска помощ, но П. З. Д. починал преди да бъде откаран до сградата на ЦСМП-Шумен.

На основание Заповед №З-266 от 12.07.2011 год. на Директора на РУ „Социално осигуряване“ – Шумен било извършено разследване на злополуката. С Разпореждане №1765/12.09.2011 год. на РУ „Социално осигуряване”, гр.Шумен злополуката била призната за трудова по чл.55, ал.1 от КСО. Резултатите от извършеното разследване на злополуката били обективирани в Протокол №12 от 09.09.2011 год., в който подробно били описани допуснатите от ответното дружество нарушения. Впоследствие на същото от страна на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Шумен били наложени множество административни наказания за различни нарушения на трудовото законодателство.

Работодателят „***” ООД имал сключена задължителна застраховка „Трудова злополука” по Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука”, по повод на което от ЗАД „Уника” вследствие настъпилото застрахователно събитие били изплатени застрахователни обезщетения за неимуществени вреди на всяка една от ищците в размер на по 8681 лева или общо сумата от 26043 лева.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-конкретно от разпита в съдебно заседание на свидетелите: С. С. А., Б. С. М., В. Д. М.,, М.П.М., К.С.Д., Д.И.С., и от следните писмени доказателства: Трудов договор № 56/14.05.2007 г., допълнително споразумение от 02.02.2008 г., допълнително споразумение от 01.01.2009 г., длъжностна характеристика от 01.06.2006 г., препис-извлечение от акт за смърт № 0635/08.07.2011 г., Заповед № 47/08.07.2011 г., удостоверение за наследници № 002175/11.07.2011 г., Заповед №З-266/12.07.2011 г., Разпореждане № 1765/12.09.2011 г., Протокол №12/09.09.2011 г., декларация за трудова злополука, извлечение от Търговски регистър, съдебномедицинска експертиза за оглед и аутопсия на труп №69/2011 г., Справка за изчисляване на законна лихва, Решение №1420/06.12.2011 г., Решение № 51/10.02.2012 г., Решение от 14.05.2012 г., Решение № 1535/01.12.2011 г., фактура № 0000001495/03.06.2014 г., Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, фактура № 0000001496/03.06.2014 г., Банково извлечение от 24.07.2014 год., Искова молба от 14.07.2014 год., Протокол от 15.07.2014 г. по НОХД № 115/2014 г. по описа на ШОС, обвинителен акт, копие на приложения към обвинителния акт, съгласно чл. 246, ал. 4 от НПК, копие на книга за инструктаж на “ПМ96” ООД, копие на досие на мобилно тръбно скеле, копие на технически паспорт на скеле тръбно за строителни цели от 2005 г., Инструкция за безопасна работа при изграждане, използване и демонтаж на подвижни скелета; Документи, удостоверяващи извършено плащане от страна на ЗД “Уника” АД на застрахователни обезщетения във връзка със смъртта на лицето П. З. Д., препис от протокол от съдебно заседание от 16.09.2014 год. по НОХД №115/2014 год. по описа на ШОС, писмо изх. № РВ-В-1910/05.11.2014 г. от НОИ ТП гр. Шумен, със заверени копия от приложенията към него, съдържащи 45 /четиридесет и пет/ листа и оригинал на пощенски плик, писмо рег. № ОХ 115/28.10.2014 г. от ОС – гр. Шумен, препис на протокол от съдебно заседание от 22.10.2014 г. по НОХД №115/2014 год. по описа на ШОС.

По отношение на свидетелските показания на свидетелите С. С. А., Б. С. М., В. Д. М.,, съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото същите са имали преки наблюдения над семейството на починалия и на техните взаимоотношения преди неговата смърт и на състоянието на близките му, непосредствено след нея и в съдебно заседание възпроизвеждат факти, които са били пряко възприети от тяхна страна и които касаят преживените от тях болки и страдания от загубата на техния близък.

Съдът намира, че изцяло следва да бъдат кредитирани и показанията на свидетелите М.П.М. и Д.И.С., доколкото същите са преки очевидци, а втория свидетел и участник в инцидента, въз основа на който е настъпила трудовата злополука. В тази връзка, съдът намира, че показанията на тези свидетели кореспондират помежду си и напълно се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал, който ще бъде обсъден по-долу в настоящото решение. В същото време съдът намира, че показанията им са безпристрастни и категорични, независимо от факта, че втория от посочените двама свидетели, както към момента на инцидента, така също и към настоящия момент се намира в трудово-правни отношения с ответното дружество.

По отношение на показанията на свидетеля К.С.Д. съдът намира, че същите не допринасят съществено за изясняване на делото от фактическа страна, доколкото същият има наблюдения единствено на извършените действия след инцидента и показанията на същия не са свързани нито с изясняване механизма на трудовата злополука, нито с конкретните задължения и действия на работещите на обекта работници.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното производство съдебно-графическа експертиза, по която вещото лице дава заключение, че почеркът, с който е положен подписа в дневника за ежедневен инструктаж на фирма „***“ ООД, гр.Шумен срещу името П. З. от дата 07.07.2011 год. и този, представен като сравнителен материал от името на лицето П. З. Д., с ЕГН********** принадлежи на едно и също лице.

Изложената фактическа обстановка се изяснява отчасти и от изготвената в хода на съдебното производство съдебно-техническа експертиза по безопасност на труда. В тази връзка съдът намира, че експертизата, в частта, в която същата описва подробно допуснатите нарушения от страна на ответното дружество следва да бъде кредитирана изцяло. В тази част заключението се подкрепя от останалия събран по делото доказателствен материал и е в унисон с фактите по делото и със събраните в хода на производството гласни доказателства. В същото време обаче, съдът намира, че експертизата, в частта, в която вещото лице дава заключение, че от страна на пострадалото лице П. З. Д. и останалите монтажници, работили на обекта на 07.07.2011 год. има допуснати нарушения при изпълнение на трудовите функции, изразяващи се в непреценяване на съществуващия риск и непредприемане на мерки за недопускане на директен допир с крайния въздушен проводник, не следва да бъде кредитирана изцяло, доколкото от събраните доказателства не се установява работниците да са знаели за допуснатото отклонение в разстоянието между проводника и терена и че същото, поради факта, че е по-малко от допустимото разстояние от 7 м няма да позволи на бутаното от тях скеле да премине под електропровода, без да го допре. Поради изложеното тази част от експертизата следва да бъде обсъдена и ценена във връзка с останалия събран по делото доказателствен материал, който ще бъде обсъден по-подробно в настоящото решение.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ урежда безвиновната отговорност на работодателя за причинени вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, като работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг работник или служител има вина за настъпване им. В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че наследодателят на ищците – П. З. Д. на 07.07.2011 год. е претърпял трудова злополука, вследствие на която е починал, както и че към датата на злополуката е престирал труд за ответното дружество, по силата на Трудов договор №56/14.05.2007 год., като е изпълнявал длъжността „монтажник“. Тези обстоятелства, както и факта, че в деня на злополуката наследодателят на ищците е работил на обект на „***” ООД, гр.Шумен, на който заедно с други работници са изпълнявали строително-монтажни работи въз основа на сключен договор между „***” ООД, в качеството на възложител и ответното дружество в качеството му на изпълнител, не са спорни между страните по делото.

В подкрепа на изложения извод относно настъпилата трудова злополука е представеното като писмено доказателство по делото Разпореждане №1765/12.09.2011 год. на РУ „Социално осигуряване”, гр.Шумен, с което след извършено разследване на злополуката на основание Заповед №З-266 от 12.07.2011 год. на Директора на РУ „Социално осигуряване“ – Шумен, същата е била призната за трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО. Съгласно последния законов текст, трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. В тази връзка съдът намира, че доколкото от страните по делото и в частност от ответната страна не е направено и проведено оспорване на посочения по-горе официален документ, следва да се приеме, че разпореждането на органа по чл.60, ал.1 от КСО е доказателство за установените в него факти, и по-конкретно за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя, и от който зависи съществуването на правото. В този смисъл е и константната съдебна практика и по-конкретно Решение №410 от 29.06.2010 год. на ВКС по гр.дело №599/2009 год., III г.о, ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК. От представения и приет като писмено доказателство по делото Протокол №12 от 09.09.2011 год. за резултатите от извършено разследване на злополука, станала на 07.07.2011 год. се установява, че причина за смъртта на наследодателя на ищците е токов удар, причинен от директния допир на избутваното от работниците скеле с височина 6.70 метра до крайния проводник на ВЕ 20 кV с провес 6.07 метра до повърхността на терена, което е било по-малко от минималното допустимо разстояние от 7.00 метра.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че в настоящия случай са налице изискуемите кумулативно предвидени предпоставки за възникване на отговорността на ответното дружество по чл.200, ал.1 от КТ, а именно: факта, че наследодателя на ищците и ответното дружество са се намирали в трудово-правни отношения към момента на възникване на злополуката, трудова злополука, станала на 07.07.2011 год., по време на която е настъпила смъртта на лицето П. З. Д. и причинна връзка между трудовата злополука и настъпилата смърт.

Разпоредбата на чл.200 КТ предвижда, че задължението на работодателя за обезвреда възниква независимо от това дали той самият, негов орган или друг негов работник или служител е виновен за увреждането. Ирелевантността на вината като предпоставка за възникване отговорността на работодателя прави принципно безпредметно обсъждането на допуснатите от страна на ответното дружество нарушения. В същото време обаче същите следва да бъдат отчетени и обсъдени в настоящото производство във връзка с направеното от дружеството възражение за намаляване отговорността му по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ, поради допусната от страна на пострадалия „груба небрежност“. В практиката и в правната теория не съществува спор, че не всяко нарушение на правилата на безопасност на труда от пострадалия съставлява основание за намаляване на обезщетението, а само това, при което е налице виновно допринасяне от страна на пострадалия за настъпване на увреждането, при подчертано субективно отношение /груба небрежност/, съответстваща на самонадеяността /съзнавана небрежност/ по терминологията на наказателното право. За да е налице „груба небрежност“ следва пострадалият да е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но лекомислено да се е надявал, че той няма да настъпи или че ще успее да го предотврати. Като преценката е конкретна и зависи изцяло от фактите по делото. В този смисъл е и константната съдебна практика и по-конкретно Решение №194 от 21.06.2011 год. на ВКС по гр.дело №1248/2010 год., III г.о., ГК, Решение №291 от 11.07.2012 год. на ВКС по гр.дело №951/2011 год., IV г.о., ГК, Решение №348 от 11.10.2011 год. на ВКС по гр.дело №387/2010 год., IV г.о., ГК и др. които са постановени по реда на чл.290 от ГПК.

В настоящия случай от материалите по делото и по-конкретно от приетите като писмени доказателства Протокол №12 от 09.09.2011 год. за резултатите от извършено разследване на злополука, станала на 07.07.2011 год., Съдебно-техническа експертиза за безопасност на труда от 17.11.2014 год. и от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М.П.М. и Д.И.С. се установява по безспорен начин, че причина за настъпилата смърт е токов удар, причинен от директния допир на избутваното от работниците скеле с височина 6.70 метра до крайния проводник на ВЕ 20 кV, както и че последния е бил с провес 6.07 метра до повърхността на терена, което е било по-малко от минималното допустимо разстояние от 7.00 метра. Следователно предмет на изследване е преди всичко обстоятелството, дали работниците, бутащи скелето, в частност наследодателя на ищците са знаели или допускали, че е налице отклонение в допустимото разстояние между крайния проводник, намиращ се между стълбове №20 и №21 и че същото е по-малко от максималната височина на скелето, за да приемем, че същите знаейки за това отклонение са били в състояние да предвидят, а от тук и проявявайки лекомислие да се надяват, че бутаното от тях скеле по време на неговото преместване ще премине под проводника, без да се допре до него.

В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че от материалите по делото се установява, че от страна на ответното дружество са били допуснати редица нарушения. Имайки предвид, че работодателят е извършвал СМР на строителна площадка, намираща се в близост до електропроводи с напрежение над 1 кV, което е било свързано със специфичен риск, е следвало предварително да изготви и утвърди инструкция за безопасност и здраве при извършване на СМР в близост до прилежащия ВЕ 20 kV извод „ЗИЕНО-1“, съобразно конкретните условия на строителната площадка; преди започване на строежа да извърши оценка на риска, която да обхване етапите на договореното строителство, избора на използваното работно оборудване и параметрите на работната среда и да идентифицира и минимизира опасностите при работа в близост до прилежащия ВЕ 20 kV. В същото време работодателят е допуснал посочените по-горе монтажници до извършване на работа на строежа в непосредствена близост до прилежащия ВЕ 20 kV извод „ЗИЕНО-1“ под напрежение, без да им е провел подходящ инструктаж, а именно: не им е извършил своевременно /не по-рядко от един път на три месеца/ периодичен инструктаж по БЗР, като последния проведен такъв е бил проведен на 01.04.2011 год.; при извършения им ежедневен инструктаж на 07.07.2011 год., не им е било обърнато внимание за опасностите при изпълнение на възложената работа за деня, свързани с преместването на подвижното скеле през сервитутната зона на прилежащия ВЕ 20 kV, намиращ се между стълбове №20 и №21. Имайки предвид, че подвижното скеле е с височина 6.70 метра и че е наложително, с оглед продължаване работата по друга страна от сградата, същото да бъде преместено в непосредствена близост до намиращия се над терена ВЕ 20 kV е следвало да бъдат поставени подходящи ограждения и/или предупредителни устройства, при положение, че напрежението в него не е било изключено. В подкрепа на изложения извод относно допуснатите от ответното дружество нарушения е заключението на изготвената в хода на съдебното производство Съдебно-техническа експертиза за безопасност на труда, както и представените и приети като писмени доказателства по делото Решение №1420/06.12.2011 год. на ШРС по ВНАХД №1458/2011 год., Решение №51/10.02.2012 год. на ШРС по ВНАХД №1459/2011 год., Решение от 01.12.2011 год. на ШРС по ВНАХД №1460/2011 год., Решение от 14.05.2012 год. на ШАС по КАНД №93/2012 год., от които се установява, че за посочените по-горе нарушения на „***“ ООД с различни наказателни постановления, издадени от Директора на дирекция „Инспекция по труда“, гр.Шумен са били наложени административни наказания, които са били обжалвани и въпреки, че размера на наложените „имуществени санкции“ е бил изменен, наказателните постановления не са били отменени и са влезли в сила. Именно в тази връзка в по-новата си практика ВКС приема, че щом не са били осигурени от работодателя безопасни условия на труд, не може да се приема, че злополуката се дължи на груба небрежност. В този смисъл са Решение №977 от 14.01.2010 год. на ВКС по гр. дело №298/2009 год., IV г.о., ГК, Определение №360 от 08.04.2009 год., по гр.дело №488/2009 год., IV г.о., ГК и др.

С особено значение в настоящия случай е и допуснатото нарушение от страна на трето, неучастващо в делото лице – „ЕОН България мрежи“ АД, гр.Варна /“Енерго Про Мрежи“ АД/, което не е осигурило необходимото вертикално разстояние /минимум 7 метра/ от най-долния фазов проводник на ВЕ 20 кV извод „ЗИЕНО-1“ при най-големия му провес до повърхността на терена в участъка между стълбове №20 и №21, разположени на строителната площадка след промяната на статута и предназначението на имота.

Следователно от всичко изложено по-горе и с оглед от една страна на допуснатото нарушение от страна на третото лице, изразяващо се в допускане на по-малко разстояние от минимално допустимото такова между най-долния край на фазов проводник ВЕ 20 кV извод „ЗИЕНО-1“ и повърхността на терена, от друга страна на допуснатите от ответното дружество нарушения, в резултат на които същото не е извършило оценка на риска, при която е можело да установи това несъответствие в разстоянието и да предприеме нужните мерки за намаляване на риска от настъпване на посочената злополука и за уведомяване, предупреждаване и съответното инструктиране на работниците в тази насока, което би довело до предотвратяване на настъпилите щети, води до извода, че работещите на обекта в деня на злополуката не са били известени и предупредени за съществуващия риск, следователно не са могли да знаят, че разстоянието между крайния проводник на ВЕ 20 кV и повърхността на терена е под допустимото разстояние от 7 м, респективно, че бутайки скелето с височина 6.70 м, в обсега на посочения проводник, би се получило съприкосновение между тях. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че наследодателят на ищците, видно от материалите по делото, е изпълнявал длъжността „монтажист“, поради което не може да се презумира, че същият е имал някакви, макар и елементарни електротехнически познания и произтичащи от тях задължения за преценка на рискове, свързани със специфичните условия на работа в области, близки до електропроводи.

Следователно, не можем да приемем, че работниците, работещи на обекта в деня на злополуката, в частност и наследодателят на ищците, са допуснали посочените от страна на вещото лице нарушения на Кодекса на труда, Закона за здравословни и безопасни условия на труд и на други подзаконови нормативни актове, уреждащи реда за спазване на здравословни и безопасни условия на труд, изразяващи се в липса на преценка на съществуващия риск. Дори да приемем, че от тяхна страна са допуснати някакви нарушения, които не са конкретно посочени от експертизата, поради изложените по-горе съображения същите не могат да се квалифицират като такива, извършени в условията на груба небрежност. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Като грубата небрежност не се отличава по форма, според субективното отношение към увреждането, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. В настоящия случай не би могло да се приеме, че при преместването на скелето, работниците не са преценили съществуващия риск, доколкото при съвкупната преценка на доказателствата /гласни и писмени/ не се установява през време и във връзка с извършаната работа у някой у работещите на обекта работници да е била формирана представа, че можа да настъпи вредоносен резултат. Следователно дори да приемем, че работниците са имали задължение за преценка на съществуващия риск и не са извършили същото, доколкото това задължение е било свързано с оценка на риска, която е следвало да бъде извършено от ответното дружество преди допускането на работниците на обекта и доколкото е било необходимо на същите да бъде проведен съответен инструктаж, свързан със специфичните условия на труд в близост до посочения електропровод, както и да бъде осигурено изключване на електрозахранването при извършване на дейности в близост до електропровода, посоченото от експертиза нарушение, въпреки че води до извод за съпричиняване, не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Този извод се налага най-вече поради факта, че намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност, а посоченото от вещото лице нарушение, дори да приемем, че същото е извършено, въпреки, че по изложените по-горе съображения се налага обратния извод, не може да се квалифицира като такова, извършено при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност.

Съдът не кредитира твърденията на ответното дружество, че същото, в частност неговите представляващи не са издавали конкретни нареждания за преместване на скелето и не са знаели за извършването на тези действия. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства се установява, че преместването на скелето по време на целия работен процес на този обект е ставало чрез бутане и това обстоятелство е било известно на работодателя. В същото време в деня на злополуката, а и по време на самия инцидент управителят П. В. се е намирал на обекта и след като е обсъдил с работниците задачата за деня и по-конкретно необходимостта от извършване на работа по срещуположна фасада, работниците са започнали преместването на скелето, чрез избутване, което обстоятелство е било възприето от него. В този смисъл в съдебно заседание на 24.11.2014 год. свидетелят М.М. заявява: “Отидохме, бяхме свършили страната, която трябваше да правим и трябваше да преместим скелето от друга страна. Те четиримата започнаха да местят скелето, а аз с П. В. отидохме да вземаме размери за другата страна, която трябваше да правим…..П. В. беше там и той каза, че трябва да се премести скелето, за да почваме да работим.“.

А с оглед на всичко изложено по-горе се налага извода, че в настоящия случай не са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.201, ал.2 от КТ, които да водят до намаляване отговорността на работодателя.

Отговорността на работодателя по чл.200 от КТ за обезщетение на пострадал от трудова злополука, макар и да произтича от договор, е по естеството си деликтна, поради което правилата за деликтите са приложими към тази отговорност. В този смисъл обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на пострадал от трудова злополука възмездява страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от близките му. Съгласно т.2 от Постановление №4 от 25.05.1961 год. на ППВС, допълнено с Постановление №5 от 24.11.1969 год. на ППВС, при смърт на пострадалия, кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща най-близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга. В настоящия случай, ищците по делото са съпруга и низходящи на пострадалия, поради което всеки един от тях е легитимиран да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своя съпруг, респективно баща. В този смисъл е и константната съдебна практика и по-конкретно, освен посочените по-горе постановления, Решение №499 от 09.01.2012 год. на ВКС по гр.дело №1577/2010 год., IV г.о., ГК, Решение №140 от 24.07.2013 год. на ВКС по гр.дело №1328/2012 год., III г.о., ГК и др. постановени по реда на чл.290 от ГПК.

В същото време обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на пострадал от трудова злополука възмездява страданията и болките от загубата на морална опора и подкрепа, понесени от близките на починалия. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква индивидуална преценка на моралните вреди, причинени поотделно на всеки от ищците, като се имат предвид множество обстоятелства и взаимовръзки. При определяне на сумата, която следва да обезщети всеки един от пострадалите за претърпените болки и страдания от смъртта на наследодателя им, настъпила в резултат на трудова злополука, следва да се отчитат поотделно редица фактори, между които съвместно живеене и общ бит, емоционална близост, социална обвързаност и др., които обстоятелства се установяват на базата на житейските правила и конкретните доказателства по делото. В настоящото производство такива доказателства се извличат от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С. С. А., Б. С. М., В. Д. М.,, които са имали преки наблюдения над семейството на починалия и на техните взаимоотношения преди неговата смърт и на състоянието на близките му, непосредствено след нея.

По отношение размера на предявения от страна на ищцата Г.Й.Д. иск за неимуществени вреди съдът съобрази обстоятелствата, че вследствие на загубата на своя съпруг тя е останала без подкрепа и опора в живота, изпаднала е в тежко отчаяние и депресия, отказвала да излиза, непрекъснато плачела. Както става ясно от материалите по делото и по-конкретно от посочените по-горе свидетелски показания, пострадалият е осигурявал необходимите за издръжката на семейството си финансови средства и неговата внезапна загуба е принудила Д. да приема различни работи, за да осигури нужните на семейството си средства. Загубвайки обичта и подкрепата на своя съпруг, с който са имали дългогодишна дълбока емоционална връзка, основана на взаимно уважение, привързаност и обич, е преживяла несъизмерима болка и страдание, които не са отшумели с времето, поради което съдът счита за справедливо искът за причинените й неимуществени вреди да бъде уважен за сумата от 50 000 лева.

По отношение размера на предявения от страна на ищцата Й.П.Д. иск за неимуществени вреди съдът съобрази обстоятелството, че между нея и нейния баща е съществувала силна привързаност и близост, като внезапната му смърт безспорно я е лишило от неговата обич, морална и материална подкрепа и й е причинила дълбоки и непреодолими страдания. В тази връзка съдът съобрази и показанията на свидетеля В. Д. М., който в съдебно заседание свидетелства, че приживе П. Д. е имал силни приятелски отношения със своите две дъщери, като последните изцяло са разчитали на неговите бащини и приятелски съвети и оказваната им от негова страна морална и финансова подкрепа. В тази връзка съдът намира за справедливо обезщетението за причинени на ищцата Д. неимуществени вреди в резултата на претърпяната от нейния баща трудова злополука да бъде в размер на 50 000 лева.

Изложеното по-горе се отнася изцяло и за взаимоотношенията между ищцата З.П.З. и нейния баща. Възрастта, в която същата се е намирала към момента на неговата смърт, и факта, че същата е студентка в гр.Варна и основно нейния баща е осигурявал необходимите за образованието й средства, води до извода, че внезапната му смърт я е лишила не само от бащината му обич и подкрепа, на които изцяло е разчитала, но и от необходимите за съществуването й средства. От показанията на свидетелката С. С. А. става ясно, че след смъртта на своя баща З. станала затворена и тъжна, липсвала усмивката на лицето й, отказвала да излиза с приятели. С оглед на всичко изложено по-горе съдът намира за справедливо и по отношение на третата ищца обезщетението за причинени неимуществени вреди в резултата на претърпяната от нейния баща трудова злополука да бъде в размер на 50 000 лева.

Въпреки, че така определените обезщетения не са в състояние да компенсират болката и страданието, преживени и преживявани от всяка една от ищците, в резултат на внезапната загуба на техния близък, с който всяка една от тях е имал силна емоционална привързаност, то същите в максимална степен отговарят на принципа на справедливостта по смисъла на чл.52 от ЗЗД и биха спомогнали за компенсиране на причинените им неимуществени вреди. При определяне размера на всяко едно от обезщетенията, представляващ претенция по всеки един от трите обективно съединени иска с правно основание чл.200, ал.1 от КТ съдът съобрази освен събраните в хода на настоящото съдебното производство писмени и гласни доказателства и константната съдебна практика при определяне на размера на такъв род обезщетения за неимуществени вреди, в резултата от трудова злополука и по-конкретно Решение №85 от 29.04.2014 год. на ВКС по гр.дело №7182/2013 год., III г.о., ГК, Решение №235 от 01.07.2013 год. на ВКС по гр.дело №1194/2012 год., IV г.о., ГК, Решение №136 от 01.03.2012 год. на ВКС по гр.дело №414/2010 год., III г.о, ГК, Решение №140 от 24.07.2013 год. на ВКС по гр.дело №1328/2012 год., III г.о, ГК, Решение №301 от 27.04.2010 год. на ВКС по гр.дело №3251/2008 год., III г.о, ГК, Решение №441 от 08.07.2010 год. на ВКС по гр.дело №682/2009 год., IV г.о., ГК и др.

В същото време на основание разпоредбата на чл.200, ал.4 от КТ и в унисон с действащата в тази насока константна съдебна практика /Решение №190 от 26.07.2013 год. на ВКС по гр.дело №20/2013 год., III г.о., ГК, Решение №211 от 29.03.2010 год. на ВКС по гр.дело №719/2009 год., IV г.о., ГК, Решение №755 от 12.01.2011 год. на ВКС по гр.дело №403/2010 год., III г.о., ГК, Решение №131 от 04.04.1989 год. по гр.дело №52/1989 год., IV г.о./ от така определеното обезщетение по отношение на всяка една от ищците следва да бъде приспадната сумата от 8681 лева, представляваща получено от тяхна страна застрахователно обезщетение. В тази връзка е и направеното изявление и уточнение от ищцовата страна, както в исковата молба, така също и в устните състезания и писмените бележки по делото, като в тази връзка се претендират сумите след приспадане на полученото застрахователно обезщетение. С оглед на изложеното съдът намира предявените искове с правно основание чл.200, ал.1 от КТ за основателни и доказани именно за претендираната сума от 41319 лева по отношение на всяка една от тях.

По отношение на предявените от всяка една от ищците искове с правно основание чл.86 от ЗЗД, с които се претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на злополуката – 07.07.2011 год. до датата на завеждане на исковата молба съдът намира същите за основателни. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че по отношение на дължимото обезщетение за забава при изпълнение на задължението на работодателя по чл.200 от КТ за обезвреда на настъпили вреди от професионално заболяване или от трудова злополука, са приложими общите принципи, визирани в разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и следва да се приеме, че работодателят, дължащ обезщетение по чл.200 от КТ изпада в забава от настъпване на увреждането, резултат от трудова злополука. В тази връзка съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос, постановена по реда на чл.290 от ГПК и по-конкретно Решение №441 от 08.07.2010 год. на ВКС по гр.дело №682/2009 год., IV г.о., ГК. В настоящия случай, доколкото от материалите по делото се установява, а и не се спори между страните, че трудовата злополука, в резултата на която е настъпила смъртта на наследодателят на ищците е настъпила на 07.07.2011 год., то от тази дата следва да се уважи и предявената претенция за законна лихва, която изчислена до датата на завеждане на исковата молба - 03.06.2014 год. е в размер на 12322.49 лева по отношение на всеки един от трите предявени иска с правно основание чл.86 от ЗЗД.

В тази връзка по изложените съображения се явява основателна и претенцията за заплащане на законна лихва върху главницата по исковете с правно основание чл.200, ал.1 от КТ, считано от датата на подаване на исковата молба - 03.06.2014 год. до окончателното изплащане на сумата.

По отношение откритото производство на основание разпоредбата на чл.193 от ГПК за оспорване истинността на представено писмено доказателство – протокол за проведен инструктаж от 07.07.2011 год., в частта относно авторството на подписа, поставен срещу името на лицето П. З. Д., съдът установи следното: От материалите по делото и по-конкретно от изготвената съдебно-графическа експертиза се установява, че почеркът, с който е положен подписа в дневника за ежедневен инструктаж на фирма „***“ ООД, гр.Шумен срещу името П. З. от дата 07.07.2011 год. и този, представен като сравнителен материал от името на лицето П. З. Д., с ЕГН********** принадлежи на едно и също лице. Заключението на вещото лице е категорично и при изготвянето му, доколкото лицето е починало, са взети образци от сравнителен материал от различни източници, включващи подадените от лицето заявления за издаване на български документи за самоличност. Съдът няма основание да поставя под съмнение специалните знания и обективността на вещото лице, поради което намира, че така даденото заключение е пълно и обективно и следва да бъде кредитирано изцяло. С оглед на изложеното съдът намира за недоказано оспорването авторството на подписа в посочения по-горе писмен документ, поради което същия следва да бъде кредитиран и ценени в унисон с останалия събран по делото доказателствен материал.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на всяка една от ищците направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък. В тази връзка от представените по делото доказателства се установява, че направените от ищците Г.Й.Д. и Й.П.Д. разноски за адвокатско възнаграждение са в размер на по 2568 лева, а направените от ищцата З.П.З. разноски са в размер на 2140 лева.

На основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК, доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса и разноски по производството, то ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати дължащите се държавни такси и разноски в общ размер на 6536.98 лева.

Доколкото предявените от ищците обективно съединени искове са уважени изцяло на ответната страна разноски не се дължат.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.194, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.193, ал.1 и сл. от ГПК по заявено от ищцовата страна оспорване истинността на представено писмено доказателство – протокол за проведен инструктаж от 07.07.2011 год., в частта относно авторството на подписа, поставен срещу името на лицето П. З. Д., че документът е истински в частта относно авторството на подписа на лицето П. З. Д..

Определението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на съобщаване на страните за решението по делото.

ОСЪЖДА „***” ООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, „***”, Тракия – юг, представлявано само заедно от ****, с адрес: гр.Шумен, ул.”***” №2, вх.1, ет.1, ап.2 и М. М. Р., с адрес: с.Кочово, община Велики Преслав, ул.”***” №17 да заплати на Г.Й.Д., с ЕГН**********, със съдебен адрес: ***, адвокатска кантора №32, чрез адв. Б.Б. от ШАК сумата от 41319 лева /четиридесет и една хиляди триста и деветнадесет лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на причинена при трудова злополука смърт на нейния съпруг П. З. Д. с правно основание чл.200, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.06.2014 год. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 12322.49 лева /дванадесет хиляди триста двадесет и два лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение с правно основание чл.86 от ЗЗД в размер на законната лихва върху главницата от 41319 лева, считано от датата на злополуката – 07.07.2011 год. до датата на подаване на исковата молба – 03.06.2014 год.

ОСЪЖДА „***” ООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, „***”, Тракия – юг, представлявано само заедно от ****, с адрес: гр.Шумен, ул.”***” №2, вх.1, ет.1, ап.2 и М. М. Р., с адрес: с.Кочово, община Велики Преслав, ул.”***” №17 да заплати на Й.П.Д., с ЕГН**********, със съдебен адрес: ***, адвокатска кантора №32, чрез адв. Б.Б. от ШАК сумата от 41319 лева /четиридесет и една хиляди триста и деветнадесет лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на причинена при трудова злополука смърт на нейния баща П. З. Д. с правно основание чл.200, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.06.2014 год. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 12322.49 лева /дванадесет хиляди триста двадесет и два лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение с правно основание чл.86 от ЗЗД в размер на законната лихва върху главницата от 41319 лева, считано от датата на злополуката – 07.07.2011 год. до датата на подаване на исковата молба – 03.06.2014 год.

ОСЪЖДА „***” ООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, „***”, Тракия – юг, представлявано само заедно от ****, с адрес: гр.Шумен, ул.”***” №2, вх.1, ет.1, ап.2 и М. М. Р., с адрес: с.Кочово, община Велики Преслав, ул.”***” №17 да заплати на З.П.З., с ЕГН**********, със съдебен адрес: ***, адвокатска кантора №32, чрез адв.С. З. от ШАК сумата от 41319 лева /четиридесет и една хиляди триста и деветнадесет лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на причинена при трудова злополука смърт на нейния баща П. З. Д. с правно основание чл.200, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.06.2014 год. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 12322.49 лева /дванадесет хиляди триста двадесет и два лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение с правно основание чл.86 от ЗЗД в размер на законната лихва върху главницата от 41319 лева, считано от датата на злополуката – 07.07.2011 год. до датата на подаване на исковата молба – 03.06.2014 год.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „***” ООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, „***”, Тракия – юг, представлявано само заедно от ****, с адрес: гр.Шумен, ул.”***” №2, вх.1, ет.1, ап.2 и М. М. Р., с адрес: с.Кочово, община Велики Преслав, ул.”***” №17 да заплати на Г.Й.Д., с ЕГН**********, със съдебен адрес: ***, адвокатска кантора №32, чрез адв. Б.Б. от ШАК сумата от 2568 лева /две хиляди петстотин шестдесет и осем лева/, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство, съгласно представен списък.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „***” ООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, „***”, Тракия – юг, представлявано само заедно от ****, с адрес: гр.Шумен, ул.”***” №2, вх.1, ет.1, ап.2 и М. М. Р., с адрес: с.Кочово, община Велики Преслав, ул.”***” №17 да заплати на Й.П.Д., с ЕГН**********, със съдебен адрес: ***, адвокатска кантора №32, чрез адв. Б.Б. от ШАК сумата от 2568 лева /две хиляди петстотин шестдесет и осем лева/, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство, съгласно представен списък.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „***” ООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, „***”, Тракия – юг, представлявано само заедно от ****, с адрес: гр.Шумен, ул.”***” №2, вх.1, ет.1, ап.2 и М. М. Р., с адрес: с.Кочово, община Велики Преслав, ул.”***” №17 да заплати на З.П.З., с ЕГН**********, със съдебен адрес: ***, адвокатска кантора №32, чрез адв.С. З. от ШАК сумата от 2140 лева /две хиляди сто и четиридесет лева/, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство, съгласно представен списък.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „***” ООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, „***”, Тракия – юг, представлявано само заедно от ****, с адрес: гр.Шумен, ул.”***” №2, вх.1, ет.1, ап.2 и М. М. Р., с адрес: с.Кочово, община Велики Преслав, ул.”***” №17 да заплати в полза на държавата сумата от 6536.98 лева /шест хиляди петстотин тридесет и шест лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща дължима държавна такса по уважените искове и възнаграждение за вещо лице по изготвената съдебно-графическа експертиза.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: