Р Е Ш Е Н И Е
425/25.5.2015г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският районен съд седми състав
На 23 (двадесет и трети) април Година 2015
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е.П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . .
. .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер
1542 по описа за 2014 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ.
В исковата молба
/уточнена и допълнена/ ищецът „Тефик” ЕООД гр. Сърница, обл. Пазарджик,
представлявано от Т. И. А. твърди, че се намирало в трайни търговски
отношения с ответника „Скорпион 2008“
ЕООД гр. Шумен, представлявано от С. Е. В.. През периода 10.11.2008 г. –
06.04.2009 г., по силата на договори за продажба, ищцовото дружество доставило
на ответника дървен материал на обща стойност 54804,84 лв., като за всяка от
общо петте сделки били съставени фактури. Купувачът не изпълнил
задълженията си по сключените пет договора за продажба, като и понастоящем не
платил продажната цена на получените стоки. Моли съда да постанови решение, по
силата на което ответната страна да бъде осъдена да му заплати сумите: 14712,00
лв., 13464,60 лв., 8371,80 лв., 9724,80 лв. и 8531,64 лв., представляващи
продажна цена по всеки от договорите за търговска продажба между страните,
ведно със законната лихва върху всяка от тях, считано от датата на депозиране
на исковата молба до окончателното изплащане и направените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът,
чрез пълномощника си – адвокат, подава отговор на исковата молба. Същият, на
първо място оспорва редовното предявяване на исковата молба, като прави искане
да бъде оставена без движение. Оспорва претенциите по основание и размер, като
сочи за недоказано наличието на сключени договори за продажба между страните.
Оспорва истинността на представените с исковата молба фактури, като отрича
същите да са подписвани от законния представител на ответника. Моли, исковете
да бъдат отхвърлени като неоснователни, като му бъдат присъдени деловодните
разноски.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:
По
делото са представени фактури №№ 0000000149/10.11.2008 г., 0000000206/25.01.2009
г., 0000000207/15.02.2009 г., 0000000209/23.02.2009 г., 0000000210/06.04.2009
г., издадени от „Тефик” ЕООД гр. Сърница, в които е отразено, че ищецът
предал на „Скорпион” ЕООД гр. Шумен /безспорно е, че се касае за ответника
„Скорпион 2008“ ЕООД, предвид посочените във фактури съвпадащи ЕИК, седалище,
адрес на управление и законен представител/ дървен материал – греди, ламперия,
дъски и др., като посочените в документите стойности, са както следва: 14712,00 лв., 13464,60 лв., 8371,80 лв., 9724,80 лв.
и 8531,64 лв. По делото са представени и превозни билети серия И №№ 0241304/06.04.2009
г., 0241298/23.02.2009 г., 0241297/23.02.2009 г., 0120251/15.02.2009 г.,
0120250/15.02.2009 г., 0120249/25.01.2009 г., 0120247/25.01.2009 г., 0120248/25.01.2009
г., 0120241/10.11.2008 г., 0120239/10.11.2008 г., отразяващи осъществен превоз на
дървения материал от гр. Сърница до гр. Шумен.
Съгласно заключенията от
16.01.2015 г. и от 15.04.2015 г. по изготвените по делото съдебно-счетоводна
експертиза и допълнителна такава, по проверените документи в счетоводствата на
двете дружества, е налице отразяване на задължения на „Скорпион 2008” ЕООД към
ищцовото дружество в общ размер 54804,84 лв., от които: по фактура № 0000000149/10.11.2008 г. – 14712,00
лв.; по фактура № 0000000206/25.01.2009
г. – 13464,60 лв.; по фактура № 0000000207/15.02.2009
г. – 8371,80 лв.; по фактура № 0000000209/23.02.2009
г. – 9724,80 лв.; по фактура № 0000000210/06.04.2009
г. – 8531,64 лв. Фактурите са
осчетоводени като вземане в счетоводна сметка 411 „Клиенти“ в счетоводството на
ищеца и като задължение в счетоводна сметка 411 „Доставчици“ в счетоводството
на ответника. Вещото лице сочи, че не са налице плащания по описаните фактури,
като последните са описани в дневниците на покупките и СД по ДДС от ответното
дружество, което е ползвало данъчен кредит. Сочи, че съществува съответствие
между стоките, описани в превозните билети и фактурите, с изключение на тези
във фактура № 0000000206/25.01.2009 г. и превозни билети №№ 0120249/25.01.2009
г., 0120247/25.01.2009 г., 0120248/25.01.2009 г.
По делото е изготвена и съдебно-графическа
експертиза, в заключението по която се сочи, че почеркът, с който са положени
подписите срещу „получил” в представените фактури и превозни билети и тези,
представени като сравнителен материал от лицето С. Е. В., не принадлежи на едно
и също лице.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
На осн. чл. 193, ал. 2 от ГПК, е открито
производство по оспорване истинността, в частност – автентичността на фактури №№ 0000000149/10.11.2008 г., 0000000206/25.01.2009
г., 0000000207/15.02.2009 г., 0000000209/23.02.2009 г., 0000000210/06.04.2009
г. и на превозни билети серия И №№
0241304/06.04.2009 г.,
0241298/23.02.2009 г., 0241297/23.02.2009 г., 0120251/15.02.2009 г.,
0120250/15.02.2009 г., 0120249/25.01.2009 г., 0120247/25.01.2009 г., 0120248/25.01.2009 г., 0120241/10.11.2008 г., 0120239/10.11.2008 г.
Ответното дружество
оспорва автентичността на всеки от документите, като твърди, че не са подписани
от законния представител на същия – Севда Ваклева. При решаване на въпросите по
това производство по чл. 193, ал. 2 от ГПК, настоящият състав взе предвид
заключението по извършената съдебно-графична експертиза. Оценявайки на осн. чл. 202 от ГПК заключението по тази
експертиза, съдът го възприема изцяло. Тоест, установи се по делото, че
материализираните в обсъжданите документи изявления не са направени от лицето,
посочено като техен издател, поради което те се явяват неавтентични. Ето защо, следва
да бъде признато, че описаните документи са неистински /неавтентични/ и да
бъдат изключени от доказателствата по делото.
По
исковете с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ:
Съдът,
изхождайки от обстоятелствената част на исковата молба, намира, че в случая се
касае за твърдение, че страните по делото са насрещни страни по валидни
двустранни облигационни правоотношения, всяко от които представляващо търговска
сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено чрез сключване на договор за
продажба. Въз основа на всеки от тях, ищецът, в качеството му на продавач бил
длъжен да предостави на купувача определен вид стоки – дървен материал. В тази
насока, ответната страна оспорва обстоятелството, че между търговците са
сключвани сделки, както и че му е доставян такъв вид стоки. Действително, чрез
успешно проведеното производство по оспорване истинността на представените
фактури и превозни билети, същите бяха изключени от доказателствата по делото.
Съгласно, обаче, трайната, задължителна за съдилищата практика на ВКС, макар и
подписите върху фактурите да са положени от лица, за които не може да бъде
установено, че са били упълномощени от купувача да получат стоката, то
търговеца е узнал за получаването й по смисъла на чл. 301 от ТЗ, като това е
установено по несъмнен начин от отразяване на фактурите в счетоводството му. В
случая бе доказано чрез заключението по изготвената ССЕ, че „Скорпион 2008“
ЕООД гр. Шумен е включил в дневника си за покупки по ЗДДС описаните фактури,
като е ползвал данъчен кредит. Само по себе си, отразяването на фактурите в счетоводството
на ответника представлява недвусмислено признание за задълженията му и доказва
наличието на облигационни отношения между страните по делото. Тоест, следва да
се приеме за установено, че страните по делото са страни и по валидни
облигационни отношения през процесния период.
Доказа се, че ответникът,
като купувач не изпълнил задълженията си за плащане на продажната цена по договорите.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза бе установен размерът на
всяко от задълженията.
Предвид гореизложеното, съдът приема,
че всеки от предявените пет иска с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ се
явява основателен и доказан. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца следните суми: 14712,00 лв., представляваща продажна цена по договор
по търговска продажба от 10.11.2008 г.; 13464,60 лв., представляваща продажна цена по договор
по търговска продажба от 25.01.2009 г.; 8371,80 лв., представляваща продажна цена по договор
по търговска продажба от 15.02.2009 г.; 9724,80 лв., представляваща продажна цена по договор
за 23.02.2009 г.; 8531,64 лв., представляваща продажна цена по договор за
търговска продажба от 06.04.2009 г., ведно със законната лихва върху всяко от
главните парични задължения, считано от 08.11.2013 г. до окончателното й изплащане.
На основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените от разноски по делото в размер на 2352,00 лева.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че фактури №№ 0000000149/10.11.2008
г., 0000000206/25.01.2009 г., 0000000207/15.02.2009 г., 0000000209/23.02.2009
г., 0000000210/06.04.2009 г. и превозни билети серия И №№ 0241304/06.04.2009 г.,
0241298/23.02.2009 г., 0241297/23.02.2009 г., 0120251/15.02.2009 г.,
0120250/15.02.2009 г., 0120249/25.01.2009 г., 0120247/25.01.2009 г.,
0120248/25.01.2009 г., 0120241/10.11.2008 г., 0120239/10.11.2008 г., издадени
от „Тефик” ЕООД гр. Сърница СА
НЕИСТИНСКИ /НЕАВТЕНТИЧНИ/ и ИЗКЛЮЧВА същите от доказателствата по делото
ОСЪЖДА „СКОРПИОН
2008” ЕООД, с ЕИК ***,
със седалище гр. Шумен, адрес на управление гр. Шумен 9700, обл. Шумен, ул. „Съединение”
№ 203, представлявано от С. Е. В., да заплати на „ТЕФИК” ЕООД, с ЕИК *** , със седалище гр. Сърница, адрес на
управление гр. Сърница 4633, общ. Велинград, обл. Пазарджик, ул. „Спартак” № 1,
представлявано от Т. И. А., на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ,
сума в размер на 14712,00 лв. (четиринадесет
хиляди седемстотин и дванадесет лева), представляваща изпълнение на парично
задължение за плащане на цена по
договор за търговска продажба между страните от 10.11.2008 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 08.11.2013 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „СКОРПИОН
2008” ЕООД гр. Шумен, да заплати на „ТЕФИК” ЕООД гр. Сърница, на основание
чл. 327, ал. 1 от ТЗ, сума в размер на 13464,60 лв. (тринадесет хиляди четиристотин шестдесет и четири лева и
60 стотинки), представляваща изпълнение на парично задължение за плащане на цена по договор за търговска
продажба между страните от 25.01.2009 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 08.11.2013 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
„СКОРПИОН 2008” ЕООД гр. Шумен, да заплати на „ТЕФИК” ЕООД гр. Сърница, на основание
чл. 327, ал. 1 от ТЗ, сума в размер на 8371,80 лв. (осем хиляди триста седемдесет и един лева и 80 стотинки),
представляваща изпълнение на парично задължение за плащане на цена по договор за търговска продажба между страните от 15.02.2009
г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.11.2013 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
„СКОРПИОН 2008” ЕООД гр. Шумен, да заплати на „ТЕФИК” ЕООД гр. Сърница, на основание
чл. 327, ал. 1 от ТЗ, сума в размер на 9724,80 лв. (девет хиляди седемстотин двадесет и четири лева и 80
стотинки), представляваща изпълнение на парично задължение за плащане на цена по договор за търговска
продажба между страните от 23.02.2009 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 08.11.2013 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
„СКОРПИОН 2008” ЕООД гр. Шумен, да заплати на „ТЕФИК” ЕООД гр. Сърница, на основание
чл. 327, ал. 1 от ТЗ, сума в размер на 8531,64 лв. (осем хиляди петстотин тридесет и един лева и 64 стотинки),
представляваща изпълнение на парично задължение за плащане на цена по договор за търговска продажба между страните от 06.04.2009
г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.11.2013 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Скорпион 2008”
ЕООД гр. Шумен да заплати на „Тефик” ЕООД гр. Сърница, направените деловодни
разноски в размер на 2352,00 лева.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Шуменски окръжен съд.
Районен съдия: