Р Е Ш Е Н И Е

184/9.3.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито заседание, на единадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова

при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от съдията гр. д.№1560 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са обективно съединени, в условията на кумулативност, искове, с правно основание чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, и чл.79, ал.1, предл. първо във вр. с чл.280 и сл. от ЗЗД.

В исковата си молба до съда ищецът – „Инкотар 2” ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.Х.Т., ЕГН **********, излага, че с ответника- Ю.М.К., ЕГН **********, с адреси за призоваване: ***, имали сключен на 15.11.2013 г. договор за доставка, по силата на който ответникът се задължил да му достави пръскачка /прикачна/, марка „Технома“, обем на резервоара 3000 л., захват на крилата 28 метра, 2006 година на производство, работеща, в изправност. С оглед договорките ищецът бил упълномощил ответника да закупи на негово име гореописаната вещ, като му заплатил първоначално и сума от 10 000 лв. Сочи се в молбата, че на 09.12.2013 г. транспортна фирма „Райфен“ ООД доставила пръскачката в разглобен вид, като едната част от вещта била разтоварена в ***, а другата- в с. Ивански. За тази транспортна услуга била издадена и съответната фактура. След разтоварване на вещта ищецът разбрал, че същата не отговаря на модела и характеристиките, описани в договора. На следващо място пръскачката имала недостатъци и дефекти, които на практика я правили непригодна за употреба по предназначение, като липсвала и идентификационна табела, което препятствало регистрацията й в България. Ищецът се бил обадил на ответника, за да му съобщи за констатираните недостатъци, като последният уклончиво му отговорил че може да си я отремонтира сам. Междувременно, на 13.12.2013 г., ищецът заплатил изцяло дължимата към фирмата превозвач сума за извършения транспорт, равняваща се на 3480.00 лв. Ищецът бил отправил до ответника нотариална покана, с която го уведомявал, че му връща вещта, като го поканил, в петдневен срок от получаване на поканата, да му върне заплатената сума от 10 000 лв. и разноските по продажбата, но ответникът не се отзовал. Поради гореизложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 14 095, 31 лв., от която 13 480.00 лв., представляваща заплатената от ищеца цена на доставена му от ответника вещ- пръскачка, марка „Технома“, ведно с разноските по продажбата на вещта; 615, 31 лв.- обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано за периода от 25.12.2013 г. до датата на завеждане на иска, ведно с мораторно обезщетение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното й заплащане. Претендира и разноски.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор, в който заявява, че счита предявените искове за недопустими, поради наличие на арбитражна клауза в сключения между страните договор за доставка, като в този смисъл прави възражение за неподведомственост на спора и обективира искане за прекратяване на производството. Ответникът изразява и аргументи за неоснователност на исковете. По отношение допустимостта на исковете, съдът е изложил аргументи в определението си, постановено по реда на чл.140 от ГПК, като е счел, че исковете са допустими и следва да бъдат разгледани от ШРС. Към настоящия момент също счита, че не са налице предпоставки за прекратяване на производството, поради недопустимост на исковете. Основните твърдения на ответника са, че по силата на допълнителни уговорки между страните, ищецът се е съгласил да му бъде доставена различна от описаната в договора пръскачка, а именно пръскачката, която му е доставил.

В срока за отговор ответникът предявява и насрещен иск, с правно основание чл.79, ал.1, предл. първо във вр. с чл.280 и сл. от ЗЗД, с искане да бъде осъден ответникът по насрещния иск /НИ/ да му заплати сума, в общ размер на 9 558, 30 лв., от която 5 646, 64 лв., представляваща остатък от цена на доставена от ищеца по НИ на ответника вещ- пръскачка, марка „Технома“, съгласно сключен между страните договор за поръчка и 3 911, 66 лв., възнаграждение и разходи на ищеца по изпълнение задълженията по сключения между страните договор за поръчка от 15.11.2013 г., което следва да получи в качеството си на довереник. Претендира и присъждане на обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на НИ до окончателното й заплащане, както и присъждане на извършените по делото разноски по НИ. Ищецът по НИ заявява, че между страните съществували допълнителни уговорки, за заплащане, от страна на ответника по този иск, на възнаграждение, ведно с извършените разходи по доставката на вещта, равняващи се общо на сума от 3 911, 66 лв. На следващо място твърди, че част от заплатената цена на вещта, а именно сума от 5 646, 64 лв. е осигурена с негови лични средства, които ответникът по НИ не му е възстановил.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът по НИ, депозира отговор, в който заявява, че счита предявеният иск за неоснователен, сочейки подробни аргументи.

По отношение на откритото производство по чл.193 от ГПК.

Във връзка с представен от ответника документ- заявка за транспорт, носеща дата на съставяне- 28.11.2013 г. и при оспорване истинността му, съдът, с оглед обективираното изявление на ответника, че желае да се ползва от документа, е открил производство по чл.193 от ГПК по отношение на така оспорения документ, досежно проверка автентичността на документа.

На първо място следва да бъде направена преценка относно естеството на самия документ. В случая същият представлява частен диспозитивен документ и като такъв притежава т. нар. формална доказателствена сила, прогласена в разпоредбата на чл.180 от ГПК. Съобразно разпределянето на доказателствената тежест, предвидена в разпоредбата на чл.193, ал.3 от ГПК, тежестта за доказване неистинността, / в настоящата хипотеза неавтентичността/ на документа, който носи подписа на страната, пада върху страната, която го оспорва, в разглежданата хипотеза- ищецът. Съобразявайки се със събраните по делото доказателства, а именно изготвеното заключение по извършена СГЕ, прието от съда като обективно и компетентно дадено и без възражения от страните, заключава, че не бе установена от ищеца неавтентичността на така оспорения документ, като в този смисъл счита, че оспорването не е доказано и документът не следва да се изключва от доказателствения материал по делото.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

По първоначално предявените от ищеца искове, съобрази следното:

Безспорно е между страните, а се установява и от събраните писмени доказателства, че между тях, на 15.11.2013 г. е сключен договор, озаглавен „Договор за доставка“, със съдържание така, както е описано в първоначалната искова молба. Видно от представения по делото частно заверен препис от договор за доставка от 15.11.2013 г., страните са постигнали съглашение, по силата на което ответникът се е задължил да достави на ищеца, а последния да приеме движима вещ, представляваща пръскачка /прикачна/, марка „Технома“, обем на резервоара 3000 л., захват на крилата 28 метра, 2006 година на производство, работеща и в изправност. В договора е упоменато, че ищецът ще упълномощи ответника за извършването на това действие, като от представения частно заверен препис от пълномощно от същата дата, става ясно, че на ответната страна са дадени и изрични пълномощия за изпълнение на задълженията му по договора. В договора е отразено, че вещта ще бъде доставена от държава, членка на ЕС, с необходимите документи, установяващи придобиването й, като няма спор между страните, че същите първоначално са се разбрали вещта да бъде закупена и доставена от Франция. Няма спор, че договорената цена на вещта се равнява на сума от 10 000 евро, като са уговорени и допълнителни разходи за транспорт, в размер на 1 500 евро. Няма спор, а се потвърждава и от текста на самия договор, че при подписването на договора ищецът е заплатил на ответника сумата от 10 000 лв. От диспозитивния документ става ясно, че една част от задълженията на ответника са предаване на стоката по време на продажбата й от продавача в чужбина и осигуряване на всички документи, необходими за придобиване собствеността върху вещта. Страните са уговорили изрично, че ищецът има право при повреждане на стоката изцяло или отчасти, както и при наличието на явни недостатъци и дефекти, за които не е знаел, да върне стоката и да иска обратно цената; да направи отбив от цената, или да иска отстраняването на недостатъците и дефектите за сметка на доставчика. Няма спор, че ответникът е доставил на ищеца пръскачка, различна по вид и описание от предвиденото в писмения договор. Няма спор, че ищецът е заплатил на транспортната фирма, осигурила превоза на вещта от Германия до България сума от 3 480.00 лв., представляваща стойността на извършената транспортна услуга. Соченото обстоятелство се потвърждава и от документите, приложени по делото. Видно от представения по делото документ- заявка за транспорт, адресирана до фирма „Райфен“ ООД, гр. Шумен, се установи, че управителят на ищцовото дружество е заявил до соченото търговско дружество транспортирането на прикачна пръскачка „Tеcnoma GT HYDROELECTRON“, 2003 г., 36 метра, 4 000 литра, при цена 8 000 евро. От изготвеното заключение по допуснатата СТЕ, по отношение на което съдът няма основания да се съмнява в правилността и обективността му, се установи, че доставената на ищеца пръскачка не може да бъде използвана по предназначение, защото констатираните недостатъци и дефекти са значителни /корозия, спукан резервоар, гума негодна, течове от хидравличната помпа, хидравлични цилиндри, клеясали, хидравлични връзки извън строя, голяма част от разпръсквачите са негодни за употреба/. В заключението си ВЛ посочва, че необходимите разходи за въвеждане в реална експлоатация на същата ще бъдат значителни и не е сигурно, че ще бъдат оправдани. Процесната пръскачка, /на която е направен оглед в с. Ивански/, не отговаря по технически показатели на модела, описан в договора за доставка между ищеца и ответника /едната е производство 2003 г., захват на крилата 36 м., обем на резервоара 4 000 лв., другата е производство 2006 г., захват на крилата 28 м., обем на резервоара 3 000 л./ и няма идентификационна табелка. От събраните, в полза на ищеца, гласни доказателства, става ясно, че доставената от ответника пръскачка е в разглобен вид като, предвид обстоятелството, че същата е ръждясала, корозирала, било невъзможно да се сглоби и да работи по предназначение- „Тази пръскачка е по- зле от нашата, дето е за смяна. Единият от колегите се качи горе и видя, че бидонът е пукнат, а ние нашата искаме да я сменим точно заради това, защото бидонът е пукнат. После видя, че вътре има и препарат. Ние за нас си разсъдихме, че щом е оставен препарат, никой не го прави това нещо, защото този препарат замръзва през зимата. Работеща машина никой не оставя по този начин“, /показания на свидетеля Б./. И тримата свидетели заявиха, че при опитите им да сглобят пръскачката дори присъствало лице, наето от ответната страна /“майстор“/, с чиято помощ също не могло да се сглоби пръскачката. Съдът дава вяра на тези гласни доказателства, тъй като същите са ясни, конкретни, подробни, непротиворечиви по между си, а от друга страна кореспондират и с останалите, събрани по делото доказателства. По делото е представен частно заверен препис от нотариална покана, с приложена към същата разписка, неоспорени от ответника, от които е видно, че ищецът е заявил пред ответника, че предвид доставената му различна пръскачка и недостатъците по същата, връща вещта, като кани ответника да му възстанови заплатената от него цена на вещта, заедно с разноските. Със същата покана са оттеглени и пълномощията, дадени на ответника. Това заявление е стигнало до адресата си на 19.12.2013 г.

От така изнесената фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи:

Съдът, като съобрази предявената претенция и като взе предвид разпределянето на доказателствената тежест в процеса, надлежно указана на страните намира, че задължение на ищеца по първоначално предявения иск е, в условията на главно и пълно доказване, да установи твърдените от него обстоятелства, и то най - вече досежно основния факт, въз основа на който се претендира исковата сума - съществуването на валидни облигационни отношения с ответника в посочения от него смисъл, както и изпълнение на своите задължения, породени от сключения договор. С оглед наведените възражения от ответника, в негова тежест е да установи, че е изправна страна по договора, като в този смисъл следва да установи, че е налице твърдяното от него изменение на договора касателно вида, модела и характеристиките на вещта, предмет на сключения между страните, в писмена форма, договор. В настоящата хипотеза ищецът твърди, че договорът е развален, поради неточното му неизпълнение от страна ответника, като е отпаднал интереса на кредитора от изпълнението, поради обстоятелството, че доставената му от ответника вещ не може да се използва по предназначение. Ето защо съдът приема, че правното основание на главната претенция на ищеца е чл.55, ал.1,предл. трето от ЗЗД. Предвид правната квалификация на конкретния правен спор, в тежест на ищеца е и да установи, че с оглед изпълнение задълженията си по договора е предоставил на ответника парична сума, в размер на 10 000 лв., както и предвид уговорките е извършил разходи по изпълнение на задълженията си за заплащане транспорта на вещта, равняващи се на сума от 3480.00 лв. В тежест на ищеца е да установи, че така сключения между страните договор е развален, поради неизпълнението му от страна на ответника. Съдът приема за безспорно установено наличието на облигационно правоотношение между страните, което по своята правна природа съставлява договор за поръчка. Съгласно легалната дефиниция, договорът за поръчка представлява съглашение, по силата на което едно лице, наречено довереник, се задължава да извърши правно действие, възложено му от другата страна, наречена доверител. Договорът за поръчката диспозитивно е уреден в ЗЗД /чл.280-292/ като безвъзмезден, едностранен договор и принципно неформален, с възможност да се превърне и развие в двустранен и възмезден. Основното задължение на довереника е да извърши възложеното му действие, като в зависимост от уговорките между страните, то може да бъде извършено по два начина- с или без представителна власт. В разглеждания казус безспорно се установи, че на ответника, в качеството му на довереник, са дадени и изрични пълномощия във връзка с изпълнение задълженията му по договора. Ето защо, предвид представителната власт на довереника, не е необходимо същият да прехвърля правните последици от извършените от него действия, респ. от сключените от името на доверителя сделки, тъй като тези правни последици възникват директно в сферата на доверителя. Предвид ангажираните по делото доказателства, съдът приема, че ответникът не е изпълнил основното си задължение да достави уговорената между страните вещ, т.е. че е налице неточно изпълнение на договора от негова страна. По делото ответникът се домогваше да докаже, че между страните е постигната допълнителна уговорка за доставка на пръскачката, реално получена от ищеца, но надлежни доказателства за установяване на това обстоятелство не бяха ангажирани. Съдът не взема предвид събраните, в полза на ответника гласни доказателства относно провеждани между страните телефонни разговори, предвид забраната в процесуалния закон /чл.164, ал.1, т.5 от ГПК/ за установяване със свидетелски показания изменение на сключено между страните писмено съглашение. На следващо място от представения от ответника по делото документ- заявка за транспорт, адресирана до фирма „Райфен“ ООД, гр. Шумен, не може да се направи категоричен извод, че между страните е постигнато съгласие за изменение на договора касателно предмета на доставка. Но дори и да се приеме, че този документ е вид индиция за някакви допълнителни, последващи уговорки между страните относно вида и характеристиките на вещта, то съдът счита, че отново е налице неточно изпълнение на договора от страна на ответника, предвид факта, че е доставил на ищеца вещ, негодна за употреба по своето предназначение / безспорно установени недостатъци на вещта и липсата на идентификационна табела, препятстващо възможността й за регистрация в страната/. Съгласно разпоредбата на чл.87, ал.2 от ЗЗД, кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението му е станало невъзможно изцяло или отчасти. Предвид вида и характера на неизпълнените задължения, съдът приема, че в случая ищецът има право на безусловно разваляне на договора, предвидено в цитираната разпоредба. Безспорно се установи, че ищецът е отправил надлежно заявление до ответника, че разваля договора, поради неизпълнението му от последния, като го е поканил да си получи вещта и да му възстанови заплатените суми. Ето защо съдът заключава, че са налице предпоставките на разпоредбата на чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД, според която ответникът дължи връщане на полученото при отпаднало основание, в настоящия случай при развален, поради неточно изпълнение задълженията на ответника, договор между страните. Поради изложено намира, че така предявеният главен иск е изцяло основателен и доказан, и следва да се уважи.

Касателно акцесорната спрямо този иск претенция, с правно основание чл.86 от ЗЗД, за да се произнесе, съобрази следното: Според общите правила за забава на парични задължения, ищецът има право на обезщетение за забава, в размер на законната лихва и доколкото се установи дължимостта на главното вземане, безспорно и предвид нормата на чл.86 от ЗЗД, се дължи и мораторно обезщетение, считано от деня на забавата. В настоящия случай, безспорно се установи отправената от ищеца до ответника изрична покана за връщане цената на вещта и разноските по доставката, като е предоставен на длъжника и определен срок за изпълнение. Съгласно текста на чл.84, ал.2 от ЗЗД, когато няма определен ден за изпъленние, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора- в разглеждания случая, ответникът е изпаднал в забава, считано от 25.12.2013 г., като от този момент дължи и обезщетение за забавено плащане. Ето защо и доколкото искът е доказан по своето основание и не бе оспорен неговия размер, предвид нормата на чл.162 от ГПК, заключава, че ответникът дължи на ищеца мораторно обезщетение, в размер на 615, 31 лв. Поради изложеното заключава, че и акцесорната претенция е основателна, поради което следва да се уважи.

По отношение на предявения от ответника насрещен иск, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна: Безспорно е установена договорната връзка между страните така, както е посочено по- горе. Но предвид факта на разваляне на договора, поради неизпълнението му от страна на ищеца по НИ, заключава, че не му се дължи сумата от 5 646, 64 лв., представляваща остатък от цената на вещта, както и сумата от 3 911, 66 лв.- сбор от възнаграждение на ищеца и извършени от него разходи. На следващо място следва да се отбележи, че никъде в договора не е предвидено задължение на доверителя за заплащане на възнаграждение, респ. право на довереника да получи такова, а както е посочено по- горе, договорът за поръчка дефинитивно е предвиден като безвъзмезден. Не са ангажирани и доказателства за извършените от ищеца по НИ разходи във връзка с доставката на вещта. Ето защо заключава, че така предявеният НИ е неоснователен и недоказан, и следва да се отхвърли.

На основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, ответникът по първоначално предявените искове следва да заплати на ищеца по тези искове направените от него деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 1 754, 70 лв., а ищецът по НИ следва да заплати на ответника по този иск разноски за процесуално представителство, съразмерно отхвърлената част от иска, в размер на 808.00 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Ю.М.К., ЕГН **********, с адреси за призоваване: ***, да заплати на „Инкотар 2” ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.Х.Т., ЕГН **********, сумата от 13 480, 00 лв. /тринадесет хиляди четиристотин и осемдесет лева/, главница, от която 10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща заплатената от ищеца цена на доставена му от ответника вещ- пръскачка, марка „Технома“, 3 480.00 лв. /три хиляди четиристотин и осемдесет лева/, представляваща заплатени от ищеца разноски по доставката на вещта, и двете суми, дължими въз основа на развален, на основание чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД, договор за доставка от 15.11.2013 г., ведно със сума от 615, 31 лв. /шестстотин и петнадесет лева и тридесет и една стотинки/- обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано за периода от 25.12.2013 г. до датата на завеждане на иска- 06.06.2014 г., ведно с мораторно обезщетение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска- 06.06.2014 г. до окончателното й заплащане, както и сума, в общ размер на 2 562, 70 лв. /две хиляди петстотин шестдесет и два лева и седемдесет стотинки/, представляваща направените по делото разноски съразмерно с уважената и отхвърлената част от исковете.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю.М.К., ЕГН **********, с адреси за призоваване: ***, срещу „Инкотар 2” ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.Х.Т., ЕГН **********, осъдителен иск, с правно основание чл.79, ал.1, предл. първо във вр. с чл.280 и сл. от ЗЗД, за заплащане на сума, в общ размер на 9 558, 30 лв. /девет хиляди петстотин петдесет и осем лева и тридесет стотинки/, от която 5 646, 64 лв., представляваща остатък от цена на доставена от ищеца по НИ на ответника вещ- пръскачка, марка „Технома“, съгласно сключен между страните договор за поръчка и 3 911, 66 лв., възнаграждение и разходи на ищеца по изпълнение задълженията по сключения между страните договор за поръчка от 15.11.2013 г., като неоснователен и недоказан.

ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО направеното от ищцовото дружество „Инкотар 2” ЕООД, *** оспорване истинността на представения от насрещната страна документ, представляващ заявка за транспорт, носеща дата на съставяне- 28.11.2013 г., в частта относно авторството на подписа на управителя на дружеството С.Х.Т..

Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: