Р Е Ш Е Н И Е

63/27.1.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На четиринадесети януари през две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №1580 по описа на ШРС за 2014 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл.135 от ЗЗД.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от П.В.П., с ЕГН**********, с постоянен адрес:***, съдебен адрес: гр.Варна, бул.”***” №55, ет.4, офис 17 срещу Х.К.К., с ЕГН**********, с постоянен адрес:***, Н.С.К., с ЕГН**********, с постоянен адрес:*** и С.Х.П., с ЕГН**********, с постоянен адрес:***.

Ищецът твърди, че по силата на запис на заповед от 25.01.2010 год. с падеж 30.06.2012 год. първия ответник Х.К.К. се задължил да му заплати сумата от 40000 лева. Записът на заповед бил предявен на длъжника на 30.06.2012 год. В исковата молба твърди, че въпреки многократно отправените до ответника покани същият не заплатил дължимата сума. В същото време на 25.03.2013 год. с Нотариален акт за покупко-продажба №190, том II, рег.№2132, дело №282/2013 год. на нотариус А. А., с рег.№019 на НК, с район на действие РС-Шумен, вписан в СВ под вх.рег.№2117, акт №15, том 6, дело №882/2013 год. продал на тъста си С.Х.П. собствената си идеална част от недвижим имот, находящ се в гр.Шумен, ул.“***“ №2. Счита, че тези действия са го увредили в качеството му на кредитор и че са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.135 от ЗЗД за обявяване на извършената от длъжника възмездна разпоредителна сделка за недействителна.

С настоящата искова молба моли да бъде обявен за недействителен по отношение на него договор за продажба от 25.03.2013 год., обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба №190, том II, рег.№2132, дело №282/2013 год. на нотариус А. А., с рег.№019 на НК, с район на действие РС-Шумен, вписан в СВ под вх.рег.№2117, акт №15, том 6, дело №882/2013 год., по силата на който Х.К.К. и Н.С.К. са продали на С.Х.П. /тъст на първия ответник и баща на втората ответница/ собствените си идеални части от недвижим имот, представляващ 1/8 ид.част /една осма идеална част/ от посочения имот.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с упълномощен представител – адв.М. С. от ВАК, като поддържат изцяло предявения иск.

Препис от исковата молба и допълнителните молби, ведно с приложенията към тях са били редовно връчени на ответниците. В законоустановения едномесечен срок е бил депозиран писмен отговор единствено от втория и третия ответник. От страна на ответника Х.К.К. не е бил депозиран отговор. В отговора ответницата Н.Х.К. изразява становище, че счита предявения иск за допустим, но по същество за неоснователен. Твърди, че посочения недвижим имот е придобит от нея по време на брака й с първия ответник, но при изповядване на сделката същата е била оформена като покупко-продажба, въпреки, че не са заплащали никакви суми на прехвърлителите. В същото време твърди, че посочения имот е бил дарен от нейната майка на нея и сестра й, но по изложените от нея причини е била оформена като покупко-продажба. След като баща й – третия ответник разбрал за намерението й да се разведе с ответника Х.К., тъй като им бил предоставил значителна парична сума под формата на заем поискал имота да му бъде прехвърлен срещу дължимите му се суми в общ размер на 12000 лева. Заявява, че нито тя, нито нейния баща са знаели за поетия от К. дълг, като за него е разбрала едва от исковата молба. Моли предявения иск да бъде отхвърлен, като й бъдат заплатени направените по делото разноски. В отговора ответникът С.Х.П. изразява становище, че счита предявения иск за допустим, но по същество за неоснователен. Твърди, че посочения недвижим имот представлява дарение, което двамата със съпругата си В. К. П. /починала през 2009 год./ са направили на двете си дъщери. С цел избягване на дължимите държавни такси за оформяне на двете сделки, при покупката на имота същия е бил закупен направо на имената на двете им дъщери, въпреки, че средствата са били негови и на съпругата му и са желаели да им ги дарят. След като разбрал за намерението на дъщеря си Н. да се разведе с ответника Х. поискал имота да му бъде върнат, тъй като считал, че доколкото двамата не са участвали в пари в закупуването му същия не следва да бъде предмет на подялба между двамата. В същото време излага, че многократно е давал в заем различни парични суми на първия и втория ответник по време на брака им, за което са били подписвани разписки и в замяна на прехвърлянето на имота се разбрали заемите да не му се връщат. В същото време излага, че не е знаел за поетия от бившия му зет заем в размер на 40 000 лева и не е имал никакво намерение да уврежда кредитора му, за когото по време на сделката не е подозирал, че съществува. Твърди, че единствената причина за изповяданата сделка е развода на двамата ответници и намерението му да оспори първоначалната сделка, доказвайки, че покупко-продажбата е била симулативна сделка, прикриваща извършено между страните дарение. Моли иска да бъде отхвърлен.

В съдебно заседание ответникът Х.К.К. се явява лично, като изразява становище по съществото на спора.

Ответникът Н.С.К. н съдебно заседание не се явява лично. За нея се явява упълномощен представител – адв.И. К. от ШАК, която поддържа отговора на исковата молба и моли иска да бъде отхвърлен. В представени по делото писмени бележки излага конкретни мотиви в тази насока.

Ответникът С.Х.П. в съдебно заседание се явява лично и с упълномощен представител – адв. И. К. от ШАК, като поддържат отговора на исковата молба и също молят иска да бъде отхвърлен. Допълнителни мотиви излагат в представени по делото писмени бележки.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

По силата на запис на заповед от 25.01.2010 год. с падеж 30.06.2012 год. първия ответник Х.К.К. се задължил да заплати на ищеца П.В.П. сумата от 40000 лева. Записът на заповед бил предявен на длъжника на 30.06.2012 год. На 25.03.2013 год. с Нотариален акт за покупко-продажба №190, том II, рег.№2132, дело №282/2013 год. на нотариус А. А., с рег.№019 на НК, с район на действие РС-Шумен, вписан в СВ под вх.рег.№2117, акт №15, том 6, дело №882/2013 год. първите двама ответници продали на третия ответник С.Х.П., който е баща на втората ответница и бивш тъст на първия ответник собствената си идеална част от недвижим имот, находящ се в гр.Шумен, ул.“***“ №2,представляващ 1/8 ид.част /една осма идеална част/ от дворно место с площ от 200 кв.м /двеста квадратни метра/, съставляващо дв.пл.№2928 /две хиляди деветстотин двадесет и осем/ в квартал 161 /сто шестдесет и едно/ по плана на гр.Шумен, ул.“***“ №2, при граници: от запад-улица, от юг-дв.пл.№2929, от изток-дв.пл. №2930 и №2926, от север-дв.пл.№2927, заедно с ½ ид.ч. /една втора идеална част/ от магазин за промишлени стоки – захарни изделия, преустроен съгласно удостоверение №154/01.10.2004 год. на Община Шумен т едноетажна паянтова жилищна сграда, състояща се от: три стаи и салон, с вход за тази постройка към двора от към южната страна, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, съгласно нотариален акт №163, том IV, н.д. №1430/2003 год. на ШРС, а съгласно скици №3780 и №3781 от 14.03.2013 год. на СГКК – 1/8 ид.ч. /една осма идеална част/ от поземлен имот с идентификатор №83510.666.453 /осем три пет едно нула точка шест шест шест точка четири пет три/ с площ от 231 кв.м /двеста тридесет и един квадратни метра/ по кадастралната карта на гр.Шумен, община Шумен, област Шумен, при съседи: №83510.666.451, №83510.666.449, №83510.666.448, №83510.666.454, №83510.666.229, заедно с ½ ид.ч /една втора идеална част/ от едноетажна сграда за търговия с идентификатор №83510.666.453.3 /осем три пет едно нула точка шест шест шест точка четири пет три точка три/ с площ 65 кв.м /шестдесет и пет квадратни метра/.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-специално от разпита в съдебно заседание на свидетелите Т. К. К., Р. Д. К., П. С.П., В. С. П., Х.Ц.Х., от отговорите на въпроси, дадени по реда на чл.176 от ГПК, както и от приетите като писмени доказателства по делото: Пълномощно, Копие на запис на заповед, Нотариален акт за покупко-продажба №190, том II, рег.№2132, дело №282/2013 год. на нотариус А. А., с рег.№019 на НК, с район на действие РС-Шумен, вписан в СВ под вх.рег.№2117, акт №15, том 6, дело №882/2013 год., Скица на поземлен имот №2102/19.02.2014 год., Скица на сграда №2103/19.02.2014 год., Удостоверение за данъчна оценка изх.№ДО000976/20.02.2014 год., Удостоверение за семейно положение изх.№94-К-54 от 19.02.2014 год., Удостоверение за семейно положение, съпруга и деца изх.№94-К-54 от 19.02.2014 год., Документ за заплатена държавна такса, Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №182, том II, рег.№5606, дело №343 от 2003 год., Удостоверение от 26.04.2013 год., Ксерокопие на страници от трудова книжка №618, Ксерокопие на страници от трудова книжка №14, Справка за осигурителен доход за социално осигуряване по данни от декларации от Наредба Н-8 на Н.С.К., Справка за осигурителен доход за социално осигуряване по данни от декларации от Наредба Н-8 на Х.К.К., Заявление за отказ от наследство с нотариална заверка на подписа от 06.04.2010 год., Акт №4034/11.10.2002 год. за прекратяване на трудов договор от 10.10.2002 год., Фиш за изплатено възнаграждение за м.октомври 2002 год., Вносна бележка от 26.11.2002 год., Експертно решение №3279/149 от 21.09.2004 год., 5 броя епикризи на С.Х.П., Декларация от 21.06.2003 год., оригинал на писмо изх. № 55107/05.11.2014 г., ведно със справка – данни за осигуряването по ЕГН за период от 01.01.2000 г. до 28.02.2010 г. и оригинал на удостоверение изх. № ПО-В-3971/30.10.2014 г., оригинал на молба рег. № 17462/17.12.2014 г., ведно със заверено копие на заявление вх. № 94-1537/13.03.2013 г., заверено копие на дължима държавна такса за заявени услуги, заверено копие на платежно нареждане, заверено копие на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 182, том II, рег. № 5606, дело № 343/2003 г., оригинал на писмо изх. № 4598/11.12.2014 г. от УМБАЛ “Св. Георги” ЕАД – Пловдив, ведно с оригинал на доклад вх. № 13749/10.12.2014 г., оригинал на пощенски плик, оригинал на писмо изх. № 12295/13.12.2014 г., ведно с опис на приложенията към него, съдържащи 34 /тридесет и четири/ листа.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното производство съдебно-графическа експертиза, по която вещото лице дава заключение, че почеркът, с който са положени подписите срещу „платец“ в представената запис на заповед – обект на експертизата и този в представения сравнителен материал от името на лицето Х.К.К. принадлежи на едно и също лице.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.135 от ЗЗД кредиторът има право да иска да бъдат обявени за недействителни спряно него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. За да бъде уважен искът, е необходимо да са налице предвидените в закона предпоставки, а именно: ищецът да има качеството на кредитор, увреждане на кредитора, поради което у същия е налице правен интерес от предявяване на иска, когато с действията си длъжникът намалява имуществото си, което може да осуети удовлетворяването на вземането на кредитора, вземането на кредитора да е възникнало преди датата на извършването на правното действие от длъжника, което се атакува с иска по чл. 135 от ЗЗД, длъжникът – ответник да е извършил някакво правно, а не фактическо действие. Следваща предпоставка е длъжникът да е знаел за увреждането на кредитора при разпореждането с имота в полза на третото лице и последното да е знаело също за увреждането на кредитора, когато се касае за възмездна сделка, а когато сделката е безвъзмездна, знанието, че с нея се уврежда кредитора е достатъчно да е налице само у длъжника.

Тъй като искът по чл.135 от ЗЗД е конститутивен, тежестта на доказване пада изцяло върху ищеца. С Решение №639 от 06.10.2010 год. на ВКС по гр.д. №754/2009 год., IV г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК е дадено задължително тълкуване на понятието „кредитор“ по смисъла на чл.135 от ЗЗД. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че ищецът има качеството на кредитор спрямо първия ответник Х.К.К.. В подкрепа на този извод е представения като писмено доказателство по делото запис на заповед от 25.01.2010 год., с падеж 30.06.2012 год., който е бил предявен за пращане на длъжника на 30.06.2012 год. Кредитор по смисъла на чл.135 от ЗЗД е всяко лице, което има едно действително към момента на предявяване на иска пред съда вземане, без да е необходимо то да изискуемо, ликвидно или да е съдебно признато. С оглед на изложеното следва да се приеме, че ищецът има качеството на кредитор, а първия ответник – качеството на длъжник. В подкрепа на този извод е и изготвената и приета от съда съдебно-графическа експертиза, по която вещото лице дава заключение, че почеркът, с който са положени подписите срещу „платец“ в представената запис на заповед – обект на експертизата и този в представения сравнителен материал от името на лицето Х.К.К. принадлежи на едно и също лице.

Имайки предвид, че падежът на вземането, обективирано в посочения запис на заповед е настъпил на 30.06.2012 год., а разпоредителната сделка е извършена на 25.03.2013 год., се налага извода, че при тяхното извършване ответникът Х.К.К. е знаел за задължението си и е извършил сделките, съзнавайки, че по този начин уврежда интересите на кредитора си. Недопустимо е в производството по чл.135, ал.1 от ЗЗД длъжникът да релевира възражения относно недействителност, прекратяване или погасяване на вземането на кредитора. Той не може да се брани с възражения, които би имал във връзка със съдържанието на облигационното правоотношение между него и ищеца, относно съществуването му, както и относно изискуемостта на вземането.

Съдът намира, че в настоящия случай е налице и втората кумулативно дадена предпоставка – увреждащо кредитора действие, доколкото с извършената от ответника разпоредителна сделка последният се е лишил от свое имущество, което неминуемо затруднява удовлетворението на кредитора. По делото не се установява длъжникът да разполага с друго имущество, от което да може да се удовлетвори кредитора, поради което следва да се приеме, че осъществената между ответниците сделка, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба №190, том II, рег.№2132, дело №282/2013 год. на нотариус А. А., с рег.№019 на НК, с район на действие РС-Шумен, вписан в СВ под вх.рег.№2117, акт №15, том 6, дело №882/2013 год., е увредила неговите интереси и възможността същия да се удовлетвори от имуществото на длъжника. В този смисъл съдът съобрази и константната съдебна практика и правната теория, съгласно които се приема, че увреждане на кредитора е налице винаги, когато длъжникът предприема действия, с които намалява имуществото си или затруднява удовлетворяването на кредитора. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че задължението по посочения запис на заповед е в размер на 40000 лева, а данъчната оценка на продадените идеални части от имота е 18512.56 лева, което е значително под размера на дължимата сума.

В същото време обаче съдът намира, че в настоящия случай не е налице последната от предвидените кумулативни предпоставки за уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД. С оглед възмездния характер на договора за покупко-продажба следва да бъде установено в настоящото производство, че третото лице, приобретател по сделката е знаело за увреждането на кредитора. От материалите по делото се установява, че третото лице, въпреки, че е баща на втората ответница не се намира с длъжника в родствена връзка, каквато визира разпоредбата на чл.135, ал.2 от ГПК. По смисъла на посочената разпоредба, за да е налице презумпцията за знание у третото лице е необходимо то да е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Посочената разпоредба не може да се тълкува разширително, поради което отношенията на сватовство, каквито безспорно са били налице към момента на изповядване на сделката, не се включват в нея. Ирелевантно за спора е родствената връзка между втората ответница и третото лице, доколкото ответницата Н.С.К. не се явява длъжник по отношение на ищеца. По делото не са представени доказателства, а и не се твърди от страните по делото, че заемът е бил направен от първия ответник Х.К.К. за задоволяване нужди на семейството, за да приемем, че бившата му съпруга се явява негов съдлъжник.

В тежест на ищеца бе да докаже твърдението си, че третото лице по договора за покупко-продажба – С.Х.П. е знаел за задължението на своя зет, а от тук и че със сделката ще бъдат увредени интересите на неговия кредитор. В тази връзка от страна на ищеца не са представени никакви доказателства, от които да се направи макар и косвен извод, че третия ответник, в качеството си на трето лице – приобретател по сделката е знаел за увреждането. В същото време съдът напълно кредитира показанията на свидетелката П. С.П., която в съдебно заседание заявява, че лично тя е съобщила на своя баща за заведеното срещу него и сестра й дело и че до този момент никой не е подозирал за задълженията на ответника Х.К.К.. Независимо от факта, че свидетелката се намира в родствени отношения с втория и третия ответник, съдът намира, че показанията й следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото същите кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал, а и не противоречат по никакъв начин на ангажираните от ищцовата страна доказателства в това число и гласни такива. А за уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД е необходимо да се установи по безспорен начин, че към датата на осъществяване на сделката участващите в нея и в частност третото лице – приобретател, са знаели, че с действията си увреждат интересите на кредитора. Знанието за увреждане у лицето, с което длъжникът е договарял следва да се докаже с конкретност и сигурност, а не общо и по предположение. В този смисъл е и константната съдебна практика по този въпроси по-конкретно Решение №940 от 08.01.2010 год. на ВКС по гр. дело №1618/2008 год., III г.о., ГК, Решение №97 от 02.06.2011 год. на ВКС по т.д. №828/2010 год., II т.о., ТК и др.

С оглед на изложеното съдът намира, че доколкото от материалите по делото не се установява наличието на последната от предвидените в разпоредбата на чл.135, ал.1 от ЗЗД кумулативно дадени предпоставки, а именно наличие на знание за увреждането на кредитора в третото лице – приобретател на имуществото, предявения иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.

С оглед изхода на делото и на основание разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК ответниците имат право на разноски, поради което ищецът следва да бъде осъден да заплати на всеки един от тях разноските направени в хода на производството, съгласно представен от тяхна страна списък. Имайки предвид, че от страна на първия ответник не е направено искане за присъждане на разноски и не са представени доказателства за направени такива, то на същия разноски не се дължат. С оглед на обстоятелството, че иска е отхвърлен изцяло направените от ищеца разноски остават за страната, така както са направени.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ОТХВЪРЛЯ ИСКА за ПРИЗНАВАНЕ ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на ищеца П.В.П., с ЕГН**********, с постоянен адрес:***, съдебен адрес: гр.Варна, бул.”***” №55, ет.4, офис 17 Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба №190, том II, рег.№2132, дело №282/2013 год. на нотариус А. А., с рег.№019 на НК, с район на действие РС-Шумен, вписан в СВ под вх.рег.№2117, акт №15, том 6, дело №882/2013 год., по силата на който първите двама ответници - Х.К.К., с ЕГН**********, с постоянен адрес:***, Н.С.К., с ЕГН**********, с постоянен адрес:*** са продали на третия ответник С.Х.П., с ЕГН**********, с постоянен адрес:***, който е баща на втората ответница и бивш тъст на първия ответник собствената си идеална част от недвижим имот, находящ се в гр.Шумен, ул.“***“ №2, представляващ 1/8 ид.част /една осма идеална част/ от дворно место с площ от 200 кв.м /двеста квадратни метра/, съставляващо дв.пл.№2928 /две хиляди деветстотин двадесет и осем/ в квартал 161 /сто шестдесет и едно/ по плана на гр.Шумен, ул.“***“ №2, при граници: от запад-улица, от юг-дв.пл.№2929, от изток-дв.пл. №2930 и №2926, от север-дв.пл.№2927, заедно с ½ ид.ч. /една втора идеална част/ от магазин за промишлени стоки – захарни изделия, преустроен съгласно удостоверение №154/01.10.2004 год. на Община Шумен т едноетажна паянтова жилищна сграда, състояща се от: три стаи и салон, с вход за тази постройка към двора от към южната страна, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, съгласно нотариален акт №163, том IV, н.д. №1430/2003 год. на ШРС, а съгласно скици №3780 и №3781 от 14.03.2013 год. на СГКК – 1/8 ид.ч. /една осма идеална част/ от поземлен имот с идентификатор №83510.666.453 /осем три пет едно нула точка шест шест шест точка четири пет три/ с площ от 231 кв.м /двеста тридесет и един квадратни метра/ по кадастралната карта на гр.Шумен, община Шумен, област Шумен, при съседи: №83510.666.451, №83510.666.449, №83510.666.448, №83510.666.454, №83510.666.229, заедно с ½ ид.ч /една втора идеална част/ от едноетажна сграда за търговия с идентификатор №83510.666.453.3 /осем три пет едно нула точка шест шест шест точка четири пет три точка три/ с площ 65 кв.м /шестдесет и пет квадратни метра/.

ОСЪЖДА П.В.П., с ЕГН**********, с постоянен адрес:***, съдебен адрес: гр.Варна, бул.”***” №55, ет.4, офис 17 на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на Х.К.К., с ЕГН**********, с постоянен адрес:*** сумата от 400 лева /четиристотин лева/, представляваща направените от негова страна разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък.

ОСЪЖДА П.В.П., с ЕГН**********, с постоянен адрес:***, съдебен адрес: гр.Варна, бул.”***” №55, ет.4, офис 17 на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на Н.С.К., с ЕГН**********, с постоянен адрес:*** сумата от 400 лева /четиристотин лева/, представляваща направените от нейна страна разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: