Р Е Ш Е Н И Е
60/26.1.2015г.
Шуменският районен съд, в открито
заседание, на двадесет и първи януари две хиляди и петнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при
секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от съдията гр. д.№ 1584 по описа за
2014 г. на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени положителни
установителни искове, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.240, ал.1
и ал.2 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД.
В молбата си до съда, ищецът „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от М.Ж.М.Ф., действащо чрез процесуален представител юрисконсулт
Д.И.В., излага, че по ч.гр.д.№782/2014 г. на ШРС по реда на чл.410 и сл. от
ГПК, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника Х.А.Х.,
ЕГН **********,***, за сумата от 1 478, 15 лв.- главница по Договор за
потребителски заем № CASH- 10034917/21.09.2012 г.; 1 729, 85 лв.,
представляваща надбавка по чл. 4 от договора, и 193, 71 лв.- законна лихва за
забава, считано за периода от 08.11.2012 г. до 26.02.2014 г. В срока по чл.414
от ГПК, длъжникът подал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което
и ищецът предявява настоящите искове. Ищецът твърди, че по силата на
горепосочения договор е предоставил на ответника паричен кредит, равняващ се на
сума от 1 500 лв., като по силата на договора, ответникът е поел
насрещното задължение да погаси заема чрез 48 седмични вноски, всяка по 71.00
лв. Вноските включвали плащане по заема и добавка, съставляваща печалба на
дружеството. Сочи се в молбата, че длъжникът спрял плащанията на 18.10.2012 г.,
като към тази дата е погасил само две седмични вноски. Съгласно договореното,
със спиране на плащанията, кредитът е станал предсрочно изискуем, като предвид забавата,
ответникът дължал и обезщетение за забавено плащане. Поради изложеното моли
съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено
съществуването на вземането му спрямо ответника в размер на 3 401, 71 лв.,
от която 1478, 15 лв. - главница въз основа на сключен между страните договор
за потребителски заем № CASH-10034917 от 21.09.2012 г., 1 729, 85 лв. –
надбавка по чл.4 от договора, 193, 71 лв. – обезщетение за забава за периода
08.11.2012 г. – 26.02.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане. Претендира и разноски.
В законния едномесечен срок,
предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът не представя писмен
отговор. В съдебно заседание заявява, че оспорва исковете, сочейки аргументи.
Основните му възражения са, че е спрял плащанията от началото на 2013 г.,
поради здравословното си състояние, а именно- наложило му се лечение във връзка
с претърпяна травма. Твърди, че е уведомил ищеца за сполетялата го злополука,
като му е предложил да си търси парите от застрахователя, предвид сключен
договор за застраховка.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа
и правна страна следното: По ч.гр.д.№782/2014 г. по описа на ШРС, по реда на
чл.410 и сл. от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
срещу ответника, за сумата от 1 478, 15 лв.- главница по Договор за
потребителски заем № CASH- 10034917/21.09.2012
г.; 1 792.85 лв., възнаградителна лихва от 18.10.2012 г. до 29.08.2013 г.;
193, 71 лв.- мораторна лихва от 08.11.2012 г. до 26.02.2014 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението до изплащане на
вземането- 18.03.2014 г., както и за сума в размер на 68, 03 лв.- разноски по
производството. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът е възразил срещу заповедта, като
е посочил, че е ползвал няколко кредита, но е погасил всички свои задължения. Не
се спори между страните, а се потвърждава и от събраните писмени доказателства,
че между търговското дружество- "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД и
ответникът са налице валидни облигационни отношения, основаващи на сключен на 21.09.2012
г. Договор за потребителски заем № CASH- 10034917
/договор за заем/, с размер на заемната сума- 1 500 лв. В договора е посочено,
че е закупена и застраховка “Защита на плащанията”. Страните са уговорили,
ответникът да върне така предоставената сума чрез 48 равни седмични погасителни
вноски, всяка по 71.00 лв. Съгласно т. 4 от Договора при просрочване на четири
или повече седмични вноски и считано от падежната дата на четвъртата непогасена
вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително и всички определени от този Договор надбавки, ведно с дължимото
обезщетение за забава, и всички разноски за събиране на вземането. Посочените
факти са и безспорни между страните. Не се спори и, че длъжникът е спрял
плащанията по договора, като е настъпила предсрочна изискуемост на вземането. Спорен
е моментът, от който ответникът е спрял плащанията, тъй като последният твърди,
че е изпълнявал задълженията си по договора до началото на 2013 г. Но, въпреки
дадените му от съда указания, че следва да докаже, че е погасявал задълженията
си до началото на 2013 г., ответникът не ангажира каквито и да е доказателства,
установяващи тези му твърдения. Неоснователни са и възраженията на ответника
относно причината, поради която е спрял да изпълнява задълженията си по договора.
В разглеждания казус е ирелевантно за спора, че по време на действие на
договора, ответникът е претърпял злополука, поради което му се наложило да се
лекува. Соченото обстоятелство не води до отпадане или редуциране размера на
дълга му към ищцовото дружество. Нещо повече, по делото се установи, че
ответникът е спрял плащанията още преди настъпване на твърдяната от него
злополука. На следващо място във възражението си, подадено по реда на чл.414 от
ГПК, ответникът е изложил единствено, че е погасил всички задължения към
дружеството, като не е посочил други основания за недължимост. В случая,
действително се установи, че касателно процесния договор е сключен
застрахователен договор, като застраховката е сключена чрез застрахователен
агент „Директ Сървисис“ ЕАД. Видно от текста на договора, в раздел
„Удостоверявания“, се установи, че в случай на настъпване на застрахователно
събитие, ответникът се е задължил да уведоми застрахователя-
„КардифЖивотозастраховане, Клон България“ /Сертификат №CASH-10034917/ в срок до 10 работни дни от датата на събитието на посочен в
договора телефонен номер, както и с писмо с обратна разписка на отразен в
договора адрес или по електронна поща. Ответникът не представи някакви
доказателства, от които да е видно, че при настъпване на злополуката, която
според него представлява покрит риск от застраховката, същият надлежно е
уведомил застрахователя, като е отправил и претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение. Не се наведоха и твърдения в посочения смисъл.
Единствено се ангажираха доказателства, че ищецът, по повод телефонни обаждания
от кредитора, е уведомил последния, че е претърпял травма, но това
обстоятелство не е достатъчно за ангажиране, евентуално, отговорността на
застрахователя- трето лице в процесната договорна връзка, по застрахователния
договор. От представените по делото писмени доказателства се установяват и
размерите на исковете, които са и безспорни между страните. Поради изложеното и
доколкото по делото безспорно се установи, че процесните задължения са
възникнали и не са погасени, заключава,
че така предявените искове са основателни и доказани, и следва да се уважат.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените по делото, включително
и в заповедното производство, разноски, съразмерно с уважената част от исковете,
в размер на 578, 32 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М.Ж.М.Ф., че Х.А.Х., ЕГН
**********,***, дължи на
търговското дружество сумата от 3 401, 71 лв. /три хиляди четиристотин и
един лева и седемдесет и една стотинки/, от която 1478, 15 лв. /хиляда четиристотин седемдесет и осем лева и петнадесет
стотинки/- главница въз основа на сключен между страните договор за
потребителски заем № CASH-10034917 от 21.09.2012 г., 1 729, 85 лв. /хиляда седемстотин двадесет и девет лева и
осемдесет и пет стотинки/ – надбавка по чл.4 от договора, 193, 71 лв. /сто деветдесет и три лева и
седемдесет и една стотинки/– обезщетение за забава за периода 08.11.2012 г.
– 26.02.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.03.2014
г. до окончателното изплащане на главницата, присъдени по ч.гр.д. №782/2014 г.
по описа на ШРС.
ОСЪЖДА Х.А.Х.,
ЕГН **********,***, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от М.Ж.М.Ф., сумата от 578, 32 лв.
/петстотин седемдесет и осем лева и тридесет и две стотинки/,
представляваща направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от
исковете.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: