Р Е Ш Е Н И Е
93/3.2.2015г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският районен съд седми
състав
На 15 (петнадесети) януари Година 2015
В публично съдебно
заседание, в следния състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар А.П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от
съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 1647
по описа за 2014 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 108 от ЗС. Към главния иск е съединен иск с правно
основание чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на нотариален акт.
В исковата си молба, С.С.Ш., Х.Ш.С., Г.Ш.С., З.С.О., Х.Й.,
Ш.Ч., З.Д., Б.К., З.Д., Н.С.Ш. и Б.К. твърдят, че по силата на наследяване на
общия им наследодател Ш.Х.Ю. били собственици на недвижим имот, възстановен по
реда на ЗСПЗЗ, представляващ нива, находяща се в землището на с. Висока поляна,
обл. Шумен. На 11.06.2013 г. в Районен съд гр. Шумен била депозирана искова
молба за делба на наследството на Ю., включително и на процесния имот, като
исковата молба била вписана на 14.06.2013 г. Впоследствие, установили, че на
27.08.2013 г., ответникът И.Ф.И. бил признат за собственик въз основа на
изтекла придобивна давност на същия имот, за което бил съставен нотариален акт
№ *** на нотариус рег. № *** на НК. Твърдят, че никой от наследниците не се е
разпореждал с имота и не се е дезинтересирал от същия. Земеделската земя била
ползвана от С.Ш., като по този начин същия се явявал държател на останалите
идеални части за останалите ищци. Всички те упражнявали фактическа власт върху
имота чрез ответника. Сочат, че И. неправомерно се позовал на изтекла
придобивна давност, тай като владението му било скрито. Последният бил оземлен
през 2001 г., като в хода на процедурата за това, декларирал пред Община
Хитрино и ОСЗ Хитрино, че не притежава недвижими имоти – обстоятелство, сочещо,
че той не е собственик на обсъждания недвижим имот. Молят съда да постанови
решение, по силата на което спрямо И.Ф.И. и Н.М.И. да бъде признато, че ищците
са собственици на недвижимия имот, представляващ нива с площ 34,949 дка,
четвърта категория, в местността „*** в землището на с. Висока поляна, обл.
Шумен, ЕКАТТЕ ***, като ответниците да бъдат осъдени да им предадат владението
върху описания недвижим имот; нотариален акт № *** на нотариус рег. № *** на НК
да бъде отменен, като ответниците бъдат осъдени да им заплатят направените
деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците подават отговор
на исковата молба, с който оспорват предявените искове. На първо място, считат,
че по делото липсва активна процесуална легитимация за ищците Х.Й., Ш.Ч., З.Д.,
Б.К., З.Д. и Б.К., тъй като същите са чужденци и не могат да придобиват
земеделска земя. По делото не било приложено пълномощно от името на ищеца С.Ш.
и не били представени доказателства за идентичност на имена. По същество,
оспорват претенцията за ревандикация, като твърдят, че по силата на договор за
продажба, сключен през 1998 г. между С.Ш. и ответника И.И., който не бил
сключен в изискуемата форма, започнали да упражняват владение върху процесния
имот. Позовават се на изтекла в тяхна
придобивна давност, като сочат, че те са собственици на имота, а не ищците.
Считат, че по настоящия спор са ирелевантни обстоятелствата, свързани с
оземляването им през 2011 г. Молят, исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни, като им бъдат присъдени деловодни разноски.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа
страна следното:
Видно от приложения по делото нотариален акт № ***. на ШРС е, че наследниците на Ш.Х.Ю., б.жител *** – С. Ш. ХЮ., Б.К. и Н. Ч., били признати за собственици по реда на ЗСПЗЗ на недвижими имоти, между които и земеделски парцел № ***от масив *** в местността „*** по плана на с. Висока поляна с площ 34,949 дка, четвърта категория. При изготвяне на охранителния акт, нотариусът се е позовал на представено му решение № ***. на Поземлена комисия гара Хитрино. Съдът констатира от удостоверения за наследници №№ ***. – двете на Кметство Висока поляна, удостоверение за наследници № ***. на Кметство Ножарово, писма №№ 97341201-128-37755 и 97341201-128-37917 /28.04.2014 г. на МВР на Република Турция, изселнически паспорти №№ ***. и ***., решение от 01.11.2006 г. по дело № 2006/1151 на първоинстанционен съд Истанбул, удостоверение за наследници рег. № ***. на 4-ти нотариат в Синджан, РТурция, че Ш.Х.Ю. /Ш. Х. ХЮ./ починал на 15.02.1934 г., като С.С.Ш., Х.Ш.С., Г.Ш.С., З.С.О., Х.Й., Ш.Ч., З.Д., Б.К., З.Д., Н.С.Ш. и Б.К. са негови законни наследници. Видно от договор от 13.02.1998 г., със заверка на подписите № 4/13.02.1998 г. на Кметство Висока поляна е, че С. Ш. ХЮ. /низходящ от първа степен по права линия на общия наследодател Ш. Ю./ и И.И. постигнали съгласие, че първият от тях продава на втория земя в размер на 35 дка /наследствена/, намираща се в землището на с. Висока поляна, в местността „***“ за сумата 1000000 лв., която купувачът платил при сключване на сделката. От приложеното нотариално дело № ***. на Нотариус рег. № *** на НК се установява, че на 27.08.2013 г., по молба на И.Ф.И. и след извършена обстоятелствена проверка, нотариусът издал постановление, по силата на което молителят бил признат за собственик въз основа на давностно владение на недвижим имот, представляващ нива с площ 34,949 дка, четвърта категория, в местността „*** в землището на с. Висока поляна, обл. Шумен, ЕКАТТЕ ***. Въз основа на постановлението е издаден нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № ***. на цитирания нотариус. По делото е представен препис на искова молба вх. № 9014/11.06.2013 г. на ШРС, от който е видно, че въз основа на същата е образувано гр.д. № 1608/2013 г. по описа на съда, че между ищците е налице висящо производство за извършване на делба на недвижимите имоти, останали им в наследство от Ш. Ю., между които и процесния, като исковата молба е вписана с рег. № ***. на СВ гр. Шумен. По делото са представени писмени доказателства, от които се установява, че ответникът И. И. е регистриран като земеделски производител, както и че през 2001 г. същият бил оземлен с недвижим имот, находящ се в землището на с. Висока поляна.
В обясненията си, депозирани по реда на чл. 176 от ГПК,
ответникът И. И. заявява, че е декларирал пред община Хитрино, че е безимотен,
в резултат на което през 2001 г. бил оземлен. Сочи, че през 2013 г. срещнал на
улицата С.Ш. и Н.Ш., като те му съобщили, че ще си търсят нивите.
Разпитаните в съдебно заседание свидетели Ю.Ш. (роднина
от първа степен по права линия с Г.С. и Х.С. и по съребрена линия от втора
степен със С.Ш., Н.Ш. и З.О.) излагат, че ищците притежавали общо пет недвижими
имота, представляващи земеделски земи в землището на с. Висока поляна, обл.
Шумен. С. Ш. осъществявал дейностите, свързани с имотите до смъртта си през
2003 г. Същият сключил договори за аренда и предоставял парични суми на
останалите си роднини. След смъртта на Ш., имота бил обработван от ответника И.
И., който бил и кмет на селото. Никой от наследниците не продавал
наследствените имоти, като след 2003 г. от страна на органите на поземлената
собственост им били създавани пречки за снабдяване с документи.
Свидетелите
К. Г. и А. А. излагат, че през 1998 г. С. ХЮ. търсил в с. Висока поляна
купувачи за земеделските земи, на които бил собственик по наследство. Именно
тогава, същият сключил с ответника И. И. договор за продажба на имота с площ
около 35 дка, намиращ се в землището на селото. След 1998 г. и до настоящия
момент процесния имот бил обработван и добивите му били събирани именно от
ответника. Едва през 2013 г. част от ищците заявили претенции спрямо имота.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Относно претенцията
с правно основание чл. 108 от ЗС:
Съгласно
разпоредбата на чл. 108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко
лице, което я владее или държи без да има основание за това. Цитираната норма
осигурява на всеки собственик на определена вещ, който е лишен от фактическата
си власт върху нея, възможността да иска тя да му бъде предадена от всяко лице,
което упражнява тази фактическа власт неоснователно. Ревандикационният иск се
предявява и провежда успешно при наличието на следните три предпоставки:
– ищецът
да е собственик на вещта – обект на спорното материално право;
– вещта да се намира във
владение или държане на ответника;
– ответникът
да владее или държи вещта без основание.
Досежно обекта на
ревандикация:
Категорично
се установи по делото, че в случая се претендира връщане на недвижим имот,
представляващ земеделска земя, а именно – нива с площ 34,949 дка, четвърта
категория, в местността „*** в землището на с. Висока поляна, обл. Шумен,
ЕКАТТЕ ***.
По първата, посочена по-горе предпоставка
по чл. 108 от Закона за собствеността:
Доказа се по делото, че на общия наследодател на ищците, по реда на ЗСПЗЗ, било възстановено правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ земеделска земя, находящ се в землището на с. Висока поляна, обл. Шумен. Същото е извършено с Решение № *** на Поземлена комисия (ОСЗ) г. Хитрино. С постановяване на решението на ПК за възстановяване на земеделски земи, то е произвело конститутивното действие, присъщо на този вид решения. Поради това, възражението на ответниците, изведено от съдържанието на издадения впоследствие констативен нотариален акт, в който бил посочен вече починал наследник на общия наследодател, е неоснователно. Именно цитираното решение, постановено през 1992 г. от ПК г. Хитрино е възпроизвело правното действие на окончателно възстановяване на правото на собственост върху точно и ясно индивидуализиран по местоположение, площ и съседи недвижим имот и е представлявало годен титул за собственост, легитимиращ наследниците на собственика на земеделски имот отпреди образуването на ТКЗС, към момента на възстановяване на собствеността.
Относно
възражението на ответниците, че ищците
Х.Й., Ш.Ч., З.Д., Б.К., З.Д. и Б.К. са загубили правото на собственост върху
процесния недвижим имот, тъй като са чужди граждани.
На първо място, следва да се
отбележи, че нормата на чл. 3, ал. 4 от ЗСПЗЗ е материалноправна и не определя
процесуалната легитимация на страните в гражданския процес. Освен това, разпоредбата
на чл. 3, ал. 4 от ЗСПЗЗ предвижда като способ за придобиване на право на
собственост върху земеделски земи от чужди граждани единствено наследяване по
закон, какъвто е настоящия случай. Според приетите изменения в закона с ДВ бр.
24/2007 г. – чл. 3б от ЗСПЗЗ, чужденци,
които придобият право на собственост върху земеделски земи, са длъжни в
тригодищен срок от възстановяване на правото на собственост да прехвърлят
собствеността на лица, които имат право да придобиват такива имоти.
Неизпълнението на това задължение, обаче, няма за последица изгубване на
правото на собственост, представляващо абсолютно вещно право /чието изгубване е
възможно при лимитативно определени случаи/. Тоест, посочените ищци не са
загубили правото си на собственост върху процесния недвижим имот поради
неизпълнение на задълженията им, предвидени в ЗСПЗЗ.
За да обосноват правото си на собственост върху
обсъждания недвижим имот, възразявайки срещу наличието на първата предпоставка,
необходима за уважаване на ревандикационен иск, ответниците се позовават на
изтекла в тяхна полза придобивна давност. Същите представят договор, сключен
между един от наследниците на общия наследодател на ищците – С. ХЮ. и И.И.. Действително,
договорът от 13.02.1998 г. не е сключен в изискуемата от закона форма и не може
да прехвърли права. Безспорно е, обаче, че датата на такъв договор, въз основа
на който се предава владение върху недвижим имот, индивидуализиран по
местонахождение и граници, е меродавен момент за начало на давностно владение.
Придобивната
давност, като способ за придобиване на право на собственост включва два
елемента – фактическо упражняване на това право (владение) и изтичане на
определен период от време.
Съгласно
легалната дефиниция на чл. 68 от ЗС, владението представлява упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като
своя. За да има законно владение е необходимо у владелеца да има намерение да
държи вещта като своя, а така също, това намерение да се е изразило в упражняване
на фактическата власт на лицето (лично или чрез другиго) върху вещта.
Владението трябва да бъде постоянно (фактическата власт изразява воля трайно да
се държи вещта), да е непрекъснато (да не е било прекъсвано за повече от шест
месеца – чл. 81 от ЗС), да е несъмнено, да е спокойно и явно.
Обективният
признак на владението е упражняването на фактическа власт върху вещта.
Необходимо е фактическата власт да е установена трайно, по начин, който
позволява на владелеца да извършва желаните от него действия върху вещта. Тези
действия, в своята съвкупност, съответстват на съдържанието на едно вещно право
(в случая – на правото на собственост). Вторият признак на владението е
намерението да се държи вещта като своя, тоест да се държи от владелеца, като
че ли той е собственик. В тази насока, законодателят е предвидил презумпцията
по чл. 69 от ЗС – предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не
се докаже, че я държи за другиго.
Съдът намира, че посредством събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите К. Г. и А. А. /чиито показания са последователни, конкретни и безпротиворечиви, депозирани от свидетели, незаинтересовани от изхода на настоящото дело/, се установи, че след 13.02.1998 г. ответниците са владели процесния имот, по начина, указан по-горе. В тази насока, съдът не кредитира изложеното от свид. Ю. Ш. и З. И., тъй като изложеното от тях не е в резултат на лични възприятия, а на съобщено им от трети лица. Освен това, в показанията се твърди наличието на сключени договори за аренда – факт, неподкрепен с други доказателства.
Тоест, в
случая налице обективния и субективния признак на владението. Тъй като
владението е осъществявано и фактическия му състав е завършен по време на брака
между И.И. и Н.И. /обстоятелство, за което не е налице спор/, то придобития по
този начин недвижим имот представлява съпружеска имуществена общност.
Разпоредбата на чл. 79 от ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и осъществяване на владение по чл. 68, ал. 1 от ЗС, като позоваването не е елемент от този фактически състав. При наличие на позоваване, правните последици – придобиване на вещно право, се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок. В случая, този срок е изтекъл още на 13.02.1998 г., като позоваването му чрез релевираното по делото възражение, води до извода на съда, че И.И. и Н.И. придобили правото на собственост върху спорния имот на 13.02.2008 г. чрез упражнявано владение. Поради това, ирелевантно се явява обстоятелството, коя е датата на вписване на исковата молба по предявен иск за делба на имота между ищците, както и обстоятелството, че И. се снабдил с констативен нотариален акт след тази дата.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че по делото не бе доказано наличието на първата
предпоставка, необходима за уважаване на иск по чл. 108 от ЗС – че ищците са
собственици на процесния недвижим имот.
Поради
това, е безпредметно обсъждането на останалите предпоставки за успешното
доказване на предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
С оглед гореизложеното, съдът
счита, че по искът се явява неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
Предмет на предявения
ревандикационен иск е засегнатото право на собственост на ищците, като при
уважаването му, законодателят, в чл. 537, ал. 2 от ГПК изрично е уредил като
законна последица и отменяването на нотариален акт, издаден по реда на чл. 587,
ал. 2 от ГПК, с който се засяга това право. С оглед гореизложеното, съдът приема, че не са опровергани констатациите в
издадения констативен нотариален акт № *** на нотариус рег. № *** на НК, с който е признато право на собственост на И.Ф.И.
върху процесния имот. Ето защо, претенцията за отмяната му следва да бъде
отхвърлена.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца И.И. направените разноски по делото в размер
на 614,00 лева.
На страните следва да бъде посочено, че на основание чл.
115, ал. 1 вр. чл. 114, ал. 1, б.„в”, вр. чл. 112, б.„з”, вр. б.„а” от ЗС,
настоящото решение, постановено по вписана искова молба, следва да бъде
отбелязано в Служба по вписванията гр. Шумен.
Водим от горното , съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от С.С.Ш. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***, Х.Ш.С. с ЕГН **********,
с постоянен адрес:***, Г.Ш.С. с ЕГН **********, с постоянен адрес:*** № 3, З.С.О.
с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, Х.Й., родена на *** г., гражданин на
Република Турция, Ш.Ч., роден на *** г., гражданин на Република Турция, З.Д.,
родена на *** г., гражданин на Република Турция, Б.К., роден на *** г.,
гражданин на Република Турция, З.Д., родена на *** г., гражданин на Република
Турция, Н.С.Ш. с ЕГН **********, с постоянен адрес:*** и Б.К., роден на *** г.,
гражданин на Република Турция, всички със съдебен адресат – адв. М.Д. ***,
кантора 7 срещу И.Ф.И. с ЕГН **********,
с постоянен адрес: *** и Н.М.И. с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността, за признаване за установено в отношенията
между страните, че С.С.Ш., Х.Ш.С., Г.Ш.С., З.С.О., Х.Й., Ш.Ч., З.Д., Б.К., З.Д.,
Н.С.Ш. И Б.К. са собственици на следния
недвижим имот – НИВА с площ 34,949 дка, четвърта категория,
в местността „*** в землището на с. Висока поляна, обл. Шумен, ЕКАТТЕ ***,
представляваща имот № ***, при граници: имот № *** и за осъждане на И.Ф.И. и Н.М.И. за
предаване на владението върху този
имот като владян без основание, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ искането на С.С.Ш., Х.Ш.С., Г.Ш.С., З.С.О., Х.Й., Ш.Ч., З.Д.,
Б.К., З.Д., Н.С.Ш. и Б.К. с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, за отмяна
на нотариален акт № *** на нотариус рег. № *** на НК, с който е признато право на собственост въз основа на давностно владение на
И.Ф.И. върху недвижим имот – нива с площ 34,949 дка, четвърта категория,
в местността „*** в землището на с. Висока поляна, обл. Шумен, ЕКАТТЕ ***,
представляваща имот № ***, при граници: имот ***, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА
С.С.Ш., Х.Ш.С., Г.Ш.С., З.С.О., Х.Й., Ш.Ч., З.Д., Б.К., З.Д., Н.С.Ш. и Б.К. да
заплатят на И.Ф.И. направените разноски по делото в размер на 614,00 лева.
На основание чл. 115, ал. 1 вр. чл. 114, ал.
1, б.„в”, вр. чл. 112, б.„з”, вр. б.„а” от Закона за собствеността,
настоящото решение, след влизането му в сила, следва да бъде отбелязано в
Служба по вписванията гр. Шумен (по вписана искова молба Дв. вх. рег. № ***,
том ***, № ***, дело № ***.).
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Шуменски окръжен съд.
Районен съдия: