Р Е Ш Е Н И Е

323/23.4.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На четиринадесети април две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 1787 по описа на ШРС за 2014 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са положителни установителни искове с правна квалификация чл.422 от ГПК, във връзка с чл.415 от ГПК.

„Топлофикация София“ ЕАД обосновава правния си интерес от провеждане на установителните искове, навеждайки следните фактически твърдения в исковата молба: Ответниците били потребители на топлинна енергия по смисъла на § 1, т.42 от Допълнителните разпоредби от Закона за енергетиката, в качеството им на собственици в режим на СИО на топлоснабдителния имот, находящ се в гр.***** за периода от декември 2012г. до май 2013г. Поради неизплащането на дължимите суми за потребената топлинна енергия за абонатен номер № 092609 ищеца изпратил покана за доброволно изпълнение на задължението. Поради неизпълнението му било инициирано заповедно производство пред СРС на 30.12.2013г. чрез депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за сумата от 340.72 лв., от които 318.32 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за горепосочения период и сума в размер на 22.40 лв., представляваща лихва за забава от 01.02.2013г. – 27.11.2013г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по заповедното производство. В срока по чл.414 от ГПК ответникът депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение. Поради това е налице правен интерес от предявяване на исковете в настоящото производство. Ищцовото дружество моли за уважаването на исковете, както и присъждане на направените разноски в настоящото и заповедното производства.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците не са депозирали писмен отговор.

В съдебно заседание за ищцовото дружество не се явява представляващия лично, не изпращат и представител.

В съдебно заседание ответниците не се явяват лично, депозират становище по делото.

За третото лице – помагач не се явява представител, депозират становище в подкрепа на исковите претенции.

Съдът преценявайки поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

На 30.12.2013г. е депозирано заявление за издаване на заповед за парично изпълнение по реда на чл.410 от ГПК пред Софийски районен съд, като е издадена заповед, която в последствие е обезсилена и делото е изпратено по подсъдност на ШРС.

От приложеното по делото ч.гр.д. № 1153/2014г. по описа на Шуменски районен съд, се установява, че на основание чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение, съгласно която е разпоредил длъжниците – ответници да заплатят солидарно на кредитора – ищец сума в размер на 318.32 лв., представляваща доставена от дружеството топлинна енергия в периода от м.декември 2012г. – м.май 2013г. за имот, находящ се в гр.*****, както и лихва в размер на 22.40 лв. за периода от 01.02.2013г. до 27.11.2013г., ведно със законната лихва от 30.12.2013г. до изплащане на вземането, както и 125 лв. разноски по делото. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК своевременно е направено възражение срещу заповедта, като ищецът е предявил иск в месечния срок по закон, като в него е посочено, че всички задължения били заплатени и нямат никакви други към ищцовото дружество.

По делото не се спори, а и видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 66, том II, рег.№ 918, дело № 244/2008г. на Нотариус вписан под № 350 на Нотариалната камара е, че ответниците са станали собственици на апартамент № 16, находящ се в гр.*****, заедно със зимнично помещение.

От Протокол на Общото събрание на етажните собственици (стр.21 от делото) и приложения към него списък на собствениците се установява, че е взето решение за сключване на договор с „Техем сървисис“ ЕООД за доставка и монтаж на индивидуални разпределители, отчитане на водомерите и разпределение на топлинна енергия. Приложен е договор от 01.11.2007г. между „Топлофикация София“ АД и третото лице – помагач за извършване на дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в етажната собственост. Ответниците са подали заявление до третото лице-помагач от 08.04.2008г. за откриване на партида за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД. Представени са документи, отразяващи дяловото разпределение в топлоснабдения имот на ответника за процесния период. От извлечение от сметка за абонатен № 92609 на името на ответниците се установява, че за периода от м.декември 2012г. до м. май 2013г. се установява, че задълженията за доставена енергия на абоната са размер на общо 327.47 лв.

Изслушана е съдебно-техническа експертиза, която прави заключение, че дяловото разпределение през процесния период е извършено в съответствие с нормативната уредба, като при изчисление на дължимата сума не е приспадната авансово платена сума.

Изслушана е и съдебно-счетоводна експертиза, която прави заключение, че въз основа на събраните по делото доказателства сумите за топлинна енергия за процесния период, които не са платени от ответниците са в следните размери по пера: 185.76 лв. за сградна инсталация, 86.69 лв. за отопление и 42.89 лв. за топла вода, а съответно лихвите са в размер на 24.11лв. за периода от датата на изпадане на ответниците в забава по всяка фактура до 30.12.2013г. От сумата по главницата е приспадната сума в размер на 9.29 лв., която е прихваната за сметката за м.декември 2012г. На въпроса на ответниците дали е приспадната сума платена за изравнителна сметка за процесния отоплителен сезон, вещото лице констатира, че със сума в размер на 102.08 лв. (установена като сума за получаване за периода 01.05.2012г.-30.04.2013г.) е приспадната сума по фактури касаещи периода 01.06.2012г. до м.12.2012г., или това е период извън процесния.

Съдът кредитира заключенията и по двете съдебни експертизи, като в частта на счетоводните изчисления и изводите по отношение на приспадане на авансово платени суми, кредитира заключението по съдебно-счетоводната експертиза, като извършено след изготвяне на заключението по техническата, както и въз основа на допълнително изискани и представени по делото документи.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, като съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта на исковете: Предявените искове са допустими. Налице е правен интерес от водене на настоящото производство, предвид наличие на образувано заповедно производство, в което е депозирано възражение от длъжника.

По съществото на исковете: Предмет на иска с правно основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.415 от ГПК е установяване на вземането на кредитора, за което е издадена заповед за парично изпълнение по чл.410 от ГПК. За уважаването на на иска следва да се установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответниците топлоенергия срещу задължение на ответниците да заплащат стойността ѝ, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения, като е доставил съответното количество топлоенергия, начислявайки го в съответствие с нормативните изисквания, като за ответниците е възникнало задължения да заплатят същото и са изпаднали в забава при изпълнението.

По делото не се спори, че между страните е съществувало към процесния период валидно облигационно правоотношение и че ответниците са потребители на топлинна енергия по смисъла на § 1, т.42 от ДР на ЗЕ, в която се сочи, че потребител е физическо лице, което получава електрическа и топлинна енергия или природен газ от енергийно предприятие и ги използва за собствени нужди. Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цената. Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, присъединен към абонатна станция. Или в случая наличието на облигационно правоотношение в процесния период между страните е доказано.

Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по системата на дяловото разпределение. Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ общото консумирано количество топлинна енергия се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление, като количеството топлинна енергия за отопление е сумата от количеството топлинна енергия, отдадена на сградната инсталация, топлинната енергия за отопление на общите части и топлинната енергия за отопление на отделните имоти. Съгласно чл.145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. От представените дялови разпределения се установява, че фирмата за дялово разпределение е отчитала данните на индивидуалните разпределители и е предоставяла информацията на ищеца. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза съдът приема за установено, че данните са въведени в счетоводната система на ищеца, като от представените от него документи е установено, че ответниците дължат солидарно задължение за доставена топлинна енергия в общ размер на 306.08 лв., като претенцията до пълния предявен от ищеца размер от 318.32 лв. е неоснователна, тъй като не е приспадната заплатена от ответниците сума в размер на 9.29 лв. остатък от предходни прихващания.

Предвид събраните доказателства, съдът намира за доказано, че ответниците дължат солидарно на ищцовото дружество сума в размер на 306.08 лв., представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за процесния период, включваща суми за отопление, топла вода и мощност.

Относно вземанията за лихви: Съгласно чл.32 от Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД купувачите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят. Съдът приема, че задължението на потребителите да заплатят всяка отделна вноска става изискуемо в 30 – дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася. Съгласно установеното в експертизата общия размер на лихвата за забава върху главницата, считано от датата на изпадане в забава по всяка фактура до 30.12.2013г. възлиза на 24.11 лв., или предявената претенция в размер на 22.40 лв. се явява изцяло основателна и следва да бъде уважена.

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците дължат на ищеца направените по делото разноски, съобразно с уважената част, в общ размер на 414.55 лв., представляващи разноски в настоящото и в заповедното производство за заплатена държавна такса, депозит за експертизи и юрисконсултско възнаграждение

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.Р.М. с ЕГН ********** и Н.И.В. – М. с ЕГН ********** и двамата с адрес *** дължат солидарно на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б, представлявано от С.Ц., чрез юрисконсулт Т.П., сумата от 306.08 лв.(триста и шест лева и осем стотинки), представляваща стойността на доставената, но незаплатена топлинна енергия за период м. декември 2012г.-месец май 2013г.за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, район Възраждане, ж.к.“Сердика“, бл.13, ет.4, ап.16, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението пред СРС – 30.12.2013г., както и сума в размер на 22.40 лв. (двадесет и два лева и четиридесет стотинки), представляваща стойността на лихвата за забава върху главницата за периода от 01.02.2013г. до 27.11.2013г., за които суми има издадена заповед за парично вземане по реда на чл.410 от ГПК № 675 от 25.04.2014г. по ч.гр.д.№ 1153/2014г. по описа на ШРС, като отхвърля предявения иск за незаплатена топлинна енергия от уважения размер 306.08 лв. до пълния му размер от 318.32 лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА М.Р.М. с ЕГН ********** и Н.И.В. – М. с ЕГН ********** да заплатят солидарно на “Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК 831609046 сумата от 414.55 в. ( четиристотин и четиринадесет лева и петдесет и пет стотинки), представляващи направените от ищеца разноски в настоящото и в заповедното производство, съобразно с уважената част на иска.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца – „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД с ЕИК 130036512, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Слатина“, ул.“Проф.Георги Павлов“ № 3, представлявано от М.П.С..

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: